РЕШЕНИЕ
№ 1066
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева - Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско
дело № 20225330116309 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415
и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от
управителя Я. Б. Я., чрез пълномощник юрисконсулт Х. А. А., е предявил против М.- М. Д. А.,
ЕГН: **********, от град П., ул. „************“ № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ******** г. на *РС, ******,
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************* г., парични
суми, както следва: сумата от 1 993, 57 лева- главница, дължима по договор за стоков кредит №
*************г., сключен с „Банка ДСК” АД, вземанията по който са прехвърлени на
*********** г. с допълнително споразумение по приложение № *** към договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ********** г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, сумата от 533, 70 лева- договорна лихва, дължима за периода *********** г.-
*********** г. и сумата от 316, 29 лева- лихва за забава за периода *************г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
********** г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.
В исковата молба е посочено, че на ********** г. между „Банка ДСК” АД и ответника
бил сключен договор за стоков кредит № ********, вземането по който в последствие било
прехвърлено на ищеца на ********** г. с допълнително споразумение по приложение №******
1
към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ******** г., ведно с всички
привилегии, за което ответникът бил писмено уведомен на адреса си. На лицето била отпусната
сумата от 2 210, 96 лева- стоков кредит, за закупуване на стоки от „Технополис България“ АД,
като сумата следвала да бъде върната на 24 месечни вноски, съгласно погасителен план.
Остатъчната главница по заема била 1 993, 57 лева. Уговореният ГЛП бил 39, 59 %, като се
дължала договорна лихва от 533, 70 лева, за периода *********** г. Освен това се дължала,
предвид забавата в плащанията и мораторна лихва от 316, 29 лева, за периода ********** г. За
събиране на съответните суми се образувало частно гр. дело № *************, като издадената
заповед била връчена на длъжника по реда чл. 47 ал. 5 от ГПК и това обуславяло интереса от
предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото.
В хода на процеса е настъпила промяна в правноорганизационната форма на ищцовото
дружество, като същото се е преобразувало в акционерно такова, с нов ЕИК, а именно „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от изп. директори И. Ц. К. и Я. Б. Я.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, ч рез работодателя на адреса
по месторабота, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил, не е посочен и адрес за
призоваване, различен от посочения във връченото съобщение. Ответникът е бил редовно
призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени на **********г.. В изпратеното до
същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на
представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК
са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което
е редовно връчен на ответника.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на ********** г., на което е даден
ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не се е явил, не е изпратен
представител на същото, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Още в
исковата си молба ищецът е поискал изрично чрез пълномощника си на основание чл. 238, ал. 1 от
ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че ответникът не се яви в първото по
делото заседание и не е подал отговор в срок.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с
исковата молба писмени доказателства, допълнително представените такива и от документите по
приложеното ч. гр. дело № *********** г. по описа на *РС, ******** може да се направи изводът,
че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
за заплащане на които е издадена заповедта.
2
По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.
Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били
присъдени със заповедта в претендираните размери – 56, 87 лева (петдесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско
възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на
заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е
станал повод за завеждане на делото.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника
да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 122,
87 лева (сто двадесет и два лева и осемдесет и седем стотинки) - довнесена държавна такса, както
и 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от изп. директори И. Ц. К. и Я. Б. Я., в качеството му
на правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от
управителите И. Ц. К. и Я. Б. Я., и М.- М. Д. А., ЕГН: **********, от град П., ул. „**********“ №
***, ет. ****, ап. ***, че М.- М. Д. А., ЕГН: ********** дължи на Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, като правоприемник на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: ********* следните суми: сумата от 1 993, 57 лева (хиляда
деветстотин деветдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) - главница, дължима по договор за
стоков кредит № *************., сключен с „Банка ДСК” АД, вземанията по който са
прехвърлени на ********** г. с допълнително споразумение по приложение № **** към договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ******** г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, сумата от 533, 70 лева (петстотин тридесет и три лева и седемдесет
стотинки) - договорна лихва, дължима за периода ************ г. и сумата от 316, 29 лева (триста
и шестнадесет лева и двадесет и девет стотинки) – мораторна лихва за периода *********** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда- ********** г. до окончателното погасяване, които суми е разпоредено М.- М. Д. А., ЕГН:
********** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********* г., постановена
по ч. гр. дело № ********* г. по описа на *РС, ************
ОСЪЖДА М.- М. Д. А., ЕГН: **********, от град П., ул. „********“ № ****, ет. ***,
ап. *** да заплати на Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от
изп. директори И. Ц. К. и Я. Б. Я. следните суми: 56, 87 лева (петдесет и шест лева и осемдесет и
3
седем стотинки) - държавна такса в заповедното производство, 50 лева (петдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 122, 87 лева (сто двадесет и два
лева и осемдесет и седем стотинки) - довнесена държавна такса в исковото производство и 100
лева ( сто лева) - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 2925/2022 г. по описа на *РС,
***** гр. с-в да се изпрати на *РС, I******.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4