№ 28063
гр. София, 10.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110165871 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Съдът констатира, че насрещната искова молба е нередовна, с оглед което на ищеца по
насрещните искове следва да се дадат указания да отстрани нередовностите в
едноседмичен срок от съобщението. Ищецът по насрещните искове следва да уточни дали
твърди срокът на договора за кредит да е изтекъл и кога или твърди да е направил
вземанията по същия за предсрочно изискуеми с оглед изявлението, съдържащо се в
насрещната искова молба. , като при неизпълнение на тези указания и с оглед представения
по делото погасителен план съдът ще приеме, че срокът на договора е изтекъл, с оглед
което и за кредитора не е налице право да обявява вземания с настъпил падеж за
предсрочно изискуеми.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца по първоначално предявения иск за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза следва да бъде уважено, като вещото лице следва да отговори и на следните
поставени служебно от съда на основание чл. 162 ГПК задачи: какви плащания са направени
от страна на кредитополучателя по процесния договор за кредит и какви вземания
кредиторът е погасил със същите? Спазван ли е погасителният план към договора за кредит?
Какви са размерите на непогасената част от вземанията - главница и договорна лихва по
процесния договор за кредит? Редовно ли е водено счетоводството на кредитора във връзка
с процесния договор?
Следва да се уважи и искането на ищеца по насрещния иск за допускане на съдебно-
техническа експертиза, която да отговори на поставените с насрещната искова молба
задачи.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
1
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение с препис за насрещната страна да уточни исковата си молба, като
уточни дали твърди срокът на договора за кредит да е изтекъл и кога или твърди да е
направил вземанията по същия за предсрочно изискуеми с оглед изявлението, съдържащо се
в насрещната искова молба. , като при неизпълнение на тези указания и с оглед
представения по делото погасителен план съдът ще приеме, че срокът на договора е
изтекъл, с оглед което и за кредитора не е налице право да обявява вземания с настъпил
падеж за предсрочно изискуеми.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че с оглед
разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за
реално изпълнение на задължения по договор следи служебно за нищожност на същия
поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба и на служебно поставените от съда задачи: какви плащания са направени от
страна на кредитополучателя по процесния договор за кредит и какви вземания кредиторът
е погасил със същите? Спазван ли е погасителният план към договора за кредит? Какви са
размерите на непогасената част от вземанията - главница и договорна лихва по процесния
договор за кредит? Редовно ли е водено счетоводството на кредитора във връзка с
процесния договор?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносими както
следва: 200 лева от ищеца по първоначално предявените искове и 200 лева от ищеца по
насрещните искове в едноседмичен срок от съобщаването, в който срок следва да се
представи и доказателство за внасянето на депозита.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д.. Вещото лице да се уведоми след представяне на
доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове да предостави на вещото лице достъп до
счетоводството си, като му УКАЗВА, че при липса на съдействие, съдът може да приеме за
доказани обстоятелства, за които страната с поведението си е създала пречки да бъдат
установени в производството.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в
насрещната исковата молба.
2
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносими
ищеца по насрещните искове в едноседмичен срок от съобщаването, в който срок следва да
се представи и доказателство за внасянето на депозита.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. С. К.. Вещото лице да се уведоми след представяне на
доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 27.09.2023 г. от
10.30 часа, за когато да се призоват страните и вещите лица, като на страните се връчи
препис от настоящото определение.
На ищеца по насрещните искове предявените искове ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от
отговора на исковата молба, подаден от ответника Б. Г..
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК:
Делото е образувано по искова молба на Б. И. Г., чрез адв. Д. М., с която срещу „Ф. е
предявен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит № 1019700/18.05.2021 г., сключен между страните от разстояние, поради
противоречие на същия с императивни норми на закона /ЗПК/. освен това същият не
съдържал ясно указание относно ГПР, в който потребителят счита, че следва да се включи и
начисленото възнаграждение на гаранта по договор за гаранция, който потребителят не е
сключвал, което прекомерно обременил задължението му. Счита, че е нарушено
изискването на чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК. По изложените в исковата молба доводи от съда
се иска да прогласи нищожността на договора за кредит. С уточняваща исковата молба
молба, постъпила по делото на 04.01.2023 г. ищцата е заявила, че не оспорва сключването на
договора за кредит с ответника, а оспорва да е сключила надлежно договор за предоставяне
на гаранция с гарантиращо дружество Ferratum Banc Plc/ Мултитюд банк. Сочи, че освен
вземанията по договора за кредит, ответникът претендирал от нея и възнаграждение по
договор за гаранция, който се твърди да е бил сключен с това дружество, което
обстоятелство ищцата отрича. В условията на евентуалност заявява, че предявява иск за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за кредит, като неравноправна,
евентуално като нищожна поради противоречие със закона и неговото заобикаляне.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Поддържа, че ищцата е следвало да предостави
обезпечение на задълженията си по кредита, като тя е избрала това да стане чрез
поръчителство, предоставено от трето лице - Фератум Банк Малта. Счита, че в конкретния
случай не са допуснати нарушения на императивните изисквания на ЗПК и
възнаграждението на поръчителя не следва да се включва при изчисляване на ГПР. В случая
ищецът сама била избрала този начин на обезпечаване на задълженията си по договора за
кредит.
Съдът е сезиран и с насрещна искова молба, с която ищецът е предявил осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК срещу Б. И. Г. за сумата 4609,83 лева,
3
представляваща непогасена главница и за сумата 605,92 лева - възнаградителна лихва за
периода до 09.11.2022 г., когато е изтекъл срокът на договора. Поддържа се, че ищцата не
е изправна страна по договора за кредит, по който е заплатила само сумата от 1390,17 лева -
главница и сумата 1494,08 лева - договорна лихва, като е спряла да погасява задълженията
си на 04.07.2022 г. С насрещната искова молба заявява, че упражнява правото си да
направи вземанията, произтичащи от договора за кредит предсрочно изискуеми.
Постъпил е отговор на насрещната искова молба, с която са наведени съображения за
неоснователност на исковете, с оглед нищожността на договора за кредит. По същество се
поддържат доводите на страната, заявени с исковата молба, по която производството е
образувано. Твърди се, че потребителят е заплатил по-големи суми от тези, които ищецът е
посочил в насрещната искова молба.
По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3, ев. вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на
заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми
на закона, в условията на евентуалност поради заобикаляне на императивни правни норми
или поради накърняване на добрите нрави, както и че същите имат неравноправен характер.
В тежест на ответника е да установи основателността на възраженията си, респ. че клаузите
от процесния договор са били индивидуално уговорени.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК е да
докаже, че между ответника и кредитора е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по силата на който е предоставена на ответника претендираната
сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна
лихва в посочения размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Следва да се отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са сключили
процесния договор за кредит от разстояние, както и че кредитодателят е предоставил в заем
на потребителя сумата от 6000 лева в изпълнение на задълженията си по договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
4
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно. УКАЗВА на страните,
че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да
бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?
id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5