РЕШЕНИЕ
№ 1139
гр. Пловдив, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20255300501675 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№21587/13.06.2025 г., подадена от „Профи
кредит България" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез
процесуален представител юрисконсулт Н. Л. против решение №385/29.01.2025 по гр.д.
№16070/2023 г. на РС-Пловдив,,19 гр.с., с което е признато за установено, че „Профи кредит
България” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** дължи на Д. Р.
Р., ЕГН **********, от село ***** сумата от 291,27 лв.- недължимо платени по договор за
кредит № 40003186257 от 18.02.2021 г., ведно със законната лихва от 17.07.2023 г. до
окончателното й изплащане, за които вземания била издадена Заповед № 23401/08.08.2023 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39834/2023 г. по описа на
СРС и е осъдено дружеството да заплати разноските на ищцата за производството, както и
адвокатски хонорар на представляващия адв. Б. по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА. Изложени са
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, както и доводи, че
присъдената сума от 291.27 лв. като недължимо платена, с което РС е постановил
недопустим съдебен акт, който се иска да бъде обезсилен поради наличието на отрицателна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а именно влязъл в
сила съдебен акт, с който е разрешен настоящият спор, а именно влязло в сила решение №
2837/20.6.2023 г. по гр.д. № 992/2023 г. на РС - ПЛОВДИВ, ХХ гр.с., с което е уважен
1
установителния иск за сумата 119 лв., недължимо платена възнаградителна лихва по
недействителен договор и сумата 975 лв., недължимо платена сума на основание
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по недействителния договор. Изложени са
съображения, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 992/2023 г. на ПдРС съдът е
установил, че заплатеното над главницата е сумата 375.73 лв. - лихва и 975 лв. -
възнаграждение за допълнителни услуги и са присъдени съответно 119 лв. и 975 лв. Счита
се, че по този начин спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение и не се
дължат други суми. Силата на присъдено нещо е пречка за съществуването на правото на
иск по повторно заведеното дело относно същото материално право. По изложените
съображения се иска да се обезсили решението на РС и да се прекрати производството по
делото като недопустимо, както и да се обезсили издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 39834/2023 г. на СРС, 164 състав. Претендира се присъждане на съдебни и
деловодни разноски за производството.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. Р. Р., ЕГН ********** чрез
пълнономщика си мл.адв.Т. Д., с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и
недоказана, а решението на РС е правилно и законосъобразно, иска се неговото
потвърждаване. Счита се, че с влязло в сила решение е било признато за установено, че
договорът за кредит с ответника е недействителен, поради което този въпрос не подлежи на
пререшаване и правилно съдът е приел, че след като договорът за кредит е нищожен,
кредитополучателят дължи само чистата сума, поради което правилно е приложил чл. 23
ЗПК. Претендират се разноски.
Подадена е и частна жалба от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу
определение № 4467 от 1.4.2025 г. по гр.д. № 16070/2023 г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което е
оставена без уважение молбата на „Профи кредит България” ЕООД за изменение на
постановеното по делото решение № 385/29.1.2025 г. в частта за разноските. В частната
жалба са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност на определението на
РС. Неправилно съдът е приел, че размерът на разноските не е прекомерен, доколкото са
били определени в съответствие с материалния интерес, фактическата и правна сложност на
спора. Счита се, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение под минимума по
наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за да се постигне
принципа на справедливост. Цитира се решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени
дела С-427/2016 г. и С-428/2016 г., според което установените размери на минималните
адвокатски възнаграждения по наредбата е необходимостта от присъждане на разноски в
тези размери не са обвързващи за съда, тъй като водят до икономически необоснован и
несправедлив резултат и се стига до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар, които постановки са доразвити с решение на Съда на ЕС от 25.1.2024 г. по дело С-
438/2022 г. по преюдициално запитване, където е казано, че ако наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения противоречи на посочения чл. 101, пар. 1 от ДФЕС
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Счита се,
че в конкретния случай определеното адвокатско възнаграждение от 400 лв. за всяка
2
инстанция е несправедливо и необосновано и следва да бъде намалено до размера на 100 лв.
за исковото производство и за заповедното производство.
Не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Д. Р. Р., ЕГН ********** е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника „Профи кредит България" ЕООД с предмет неснователно
обогятаване, представлявща платена без основание сума по ДПК №40003186257/18.02.2021
г., сключен между страните, която е уважена за сумата 291,27 лв. –главница ведно със
законната лихва за периода от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането , както и
съд.разноски в размер на 25 лв.- ДТ и 400 лв.- адвокатско възнаграждение , дължимо на
адв.Д. Б.. Тъй като от длъжника е постъпило възражение по чл.414 ГПК, кредиторът е завел
иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си по заявлението.
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит №40003186257/18.02.2021 г., по силата на който на Д. Р. Р.
е предоставена в заем сумата 1300 лв. за срок от 18 месеца, при ГПР – 48,54%, ГЛП – 41%,
лихвен процент на ден – 0,11%, закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси за 1170 лв.,
при което общото задължение по кредита е в размер на 2470 лв.
С влязло в сила решение №2837/20.06.2023 г. на ПРС, ХХ гр.с. договора за кредит е
признат за недействителен и е осъден ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплатити на
Д. Р. Р. сумата от 119 лв.- недължимо платена сума при начална липса на основание по
клауза за възнаградитена лихва и сумата от 975 лв. – недължимо платена сума при начална
липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по
недйствителния договор, ведно със законната лихва от подаване на ИМ – 24.01.2023 г.
Претенцията е уважена в пълен размер- колкото е претендирана.
Не се спори по делото, че по договора Д. Р. Р. е платила общо сумата 2685,28 лв.
С оглед недействителността на договора за кредит е дължима само сумата 1300 лв.,
от което следва, че разликата от 1385,28лв. е платена от И. без правно основание. С
вл.с.решение по гр.д.№992/2023 г. РС е присъдил общо сумата 1094 лв., поради което
недължимо платена е още и сумата от 291,27 лв., представляваща разликата над
присъдените 1094 лв. до платените 1385,28лв. - като платена при липса на основание,
поради което искът по чл.422 ГПК е основателен в предявения размер и следва да се уважи.
Искът, предявен за сумата 1094 лв. се явява частичен от общо недължимо платената сума
1385,28лв. при липса на основание, поради което за разликата от 291,27 лв. искът е
основателен, тъй като за тази сума от 291,27 лв. не е формирана сила на присъдено нещо и
може да бъде претендирана с отделен иск.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно решение, което ще
следва да бъде потвърдено. В полза на пълномощника на въззиваемия - адв.Т. Д., с оглед
3
обжалваемят интерес –291,27 лв., правната и фактическа сложност на делото, следва да се
присъди АВ в размер на 200 лв. АВ на осн.чл.38 ЗАдв., който е съобразен с НМРАВ-
чл.7,ал.2,т.2 при ЦИ във въззивното производство.
По отношение на ЧЖ: Тъй като присъденото адвокатско възнаграждение във
заповедното производство не е било обжалвано с ЧЖ и се е стабилизирало, ПОС не може да
се произнася дали същото е прекомерно.
По отношени на присъденото адвокатско възнаграждение от 400 лв. на адв.Б. по
реда на чл.38 ЗА в исковото производство, ПОС намира, че доводите за прекомерност са
основателни с оглед правната и фактическа сложност на делото и цената на иска поради,
което следва да се редуцира от 400 лв. на 200 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №385/29.01.2025 по гр.д.№16070/2023 г. на РС-Пловдив,19 гр.с.,
с което е признато за установено, че „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** дължи на Д. Р. Р., ЕГН **********, от село *****
сумата от 291,27 лв.- недължимо платени по договор за кредит № 40003186257 от 18.02.2021
г., ведно със законната лихва от 17.07.2023 г. до окончателното й изплащане, за които
вземания била издадена Заповед № 23401/08.08.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39834/2023 г. по описа на СРС и е осъдено
дружеството да заплати разноските на ищцата за производството.
ОСЪЖДА „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** да заплати на адв.Т. Д. от АК-*** адвокатско възнаграждение за
въззивното производство по чл.38 от ЗАдв. в размер на 200лв.
ОТМЕНЯ определение №4467/01.04.2025 г. по гр.д.№16070/2023 г. на ПРС, 19 гр.с.
по чл.248 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №385/29.01.2025 Г. на ПРС, 19 гр.. в частта за разноските като
РЕДУЦИРА присъденото по делото адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. на
адв.Д. Б. от 400 лв. на 200лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5