РЕШЕНИЕ
№ 1856
гр. Варна, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213110117061 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от
„***”ЕООД срещу „***”ЕАД.
С решение № 2482/19.06.2020 г. по гр.д. № 16821/2013 г. на ВРС, 25-ти
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 261797/23.12.2020 г., е
постановено следното: ответникът „***“ООД е осъден да заплати на ищеца
„***” ЕООД сумата от 500 лева - част от главница в размер на 450 000 лева,
представляваща възнаграждение за извършена работа по договор за
консултантски услуги от 05.11.2002 г., сключен между „***“ ООД и „***”
ЕАД, която работа е била изпълнена от ищеца „***” ЕООД и полезна за
възложителя „***” ЕАД, на основание чл. 267, ал.1, изр.2 ЗЗД; отхвърлено е
искането на ищеца „***” ЕООД за солидарно осъждане на втория ответник
„***“ ЕАД за същата сума, наред с ответника „***“ООД; отхвърлен е
предявеният от „***” ЕООД срещу „***“ ЕАД иск с правно основание чл.
267,ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата от 500 лева - част от главница в размер на 450
000 лева, представляваща възнаграждение за извършена работа по договор за
консултантски услуги от 05.11.2002 г., сключен между „***“ ООД и „***”
ЕАД, която работа е била изпълнена от ищеца „***” ЕООД и полезна за „***”
ЕАД; отхвърлени са предявените от „***” ЕООД срещу „***“ ЕАД и
„***“ООД искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 500 лева - част от сумата от 414
556.09 лева, представляваща законна лихва за забава върху цялата главница за
периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.
1
Първоинстанционното решение е обжалвано в отхвърлителната му част
и с влязло в сила решение № 1691/12.11.2021 г. по възз.т.д. № 373/2021 г. на
ВОС същото е обезсилено в отвхърлителната му част и върнато за ново
разглеждане на същия състав със задължителни указания за произнасяне по
предявените претенции от „***” ЕООД само срещу „***“ ЕАД, а именно: - по
главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, предл. 1 второ ЗЗД за
сумата от 500 лева, като част от главница в размер на 450 000 лева,
представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от
05.11.2002 г., сключен между възложителя „***” ЕАД и изпълнителя „***“
ООД, което вземане е прехвърлено от „***“ ООД в полза на ищеца „***”
ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., вкл. искане за солидарно осъждане
на „***” ЕАД, наред с ответника „***“ ООД, за същата сума, обективно
кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86
ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от сумата от 414 556.09 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от 450
000 лева за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г., както и - евентуално
съединени искове с правно основание чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД за сумата от 500
лева, като част от главница в размер на 370 500 лева, представляваща вземане
за извършената работа, направените разходи и печалбата по договор за
проектантски работи от 06.01.2003 г., сключен между възложителя „***” ЕАД
и изпълнителя „***“ ООД, което вземане е прехвърлено от „***“ ООД в
полза на ищеца „***” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., и с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от сумата 341 317.78
лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от
370 500 лева за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.
Предмет на разглеждане са предявени от „***” ЕООД срещу „***“ ЕАД
искове, както следва:
- главен осъдителен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1,
предл. второ ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от главница в размер на 450
000 лева, представляваща възнаграждение по договор за консултантски
услуги от 05.11.2002 г., сключен между възложителя „***” ЕАД и
изпълнителя „***“ ООД, което вземане е прехвърлено от „*** ООД в полза
на ищеца „***” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., обективно
кумулативно съединен с акцесорен осъдителен иск с правно основание чл. 99
вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от сумата от 414 556.09 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от 450
000 лева за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г., както и
- евентуално съединени с тях главен осъдителен иск с правно основание
чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от главница в размер на
370 500 лева, представляваща вземане на „***“ ООД за извършената работа,
направените разходи и печалбата по договор за консултантски услуги от
05.11.2002 г., което е прехвърлено от „***“ ООД в полза на ищеца „***”
ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., кумулативно съединен с акцесорен
иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част
2
от сумата 341 317.78 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена
върху главницата от 370 500 лева за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.
Ищецът „***” ЕООД твърди, че на 05.11.2002 г. е сключен договор за
консултантски услуги, по силата на който възложителят „***” ЕАД е
възложил на изпълнителя „***” ООД извършването на консултантски услуги
по програма „***“ на МЗГ – ДФЗ, съгласно заданията на възложителя,
изискванията на българското законодателство, изискванията и условията за
предоставяне и усвояване на финансови средства по програма „***“.
Твърди, че на 08.04.2003 г. между същите страни е подписан анекс към
договора, с който са конкретизирани дължимите консултантски дейности,
сред които и дейността по изготвяне на комплексен проект за инвестиционна
инициатива по чл. 150 от ЗУТ. Излага, че на 06.01.2003 г. е сключен договор
за проектантски работи между него и „***” ООД, с който последното
дружество му е възложило изготвянето на комплексен проект за
инвестиционна инициатива по чл. 150 ЗУТ за строеж „***“ и упражняване на
авторски надзор по време на строителството, срещу уговорено
възнаграждение в размер на 360 000 лв. без ДДС, част от което в размер на 55
000 лв. е платено авансово и получено от него.
Сочи, че окончателното плащане по договора е обвързано със
съгласуването на проекта с Община *** и получаването не разрешение за
строеж. Твърди, че тези условия са се сбъднали, вкл. е издадено разрешение
за строеж № *** от -*** г. Поради това и при условията на чл. 65, ал. 3 ЗЗД -
вместо изпълнение по договора за проектантски работи от 06.01.2003 г. чрез
заплащане на остатъка от уговореното възнаграждение за извършената
работа, с договор за цесия от 28.06.2012 г. възложителят „***“ ООД му
прехвърлил неговото вземане към „***“ ЕАД за част от възнаграждението му
по договора от 05.11.2002 г. и анекс от 08.04.2003 г. към него, дължима за
изготвяне на комплексния проект по чл. 150 ЗУТ, в размер на сумата от 450
000 лв. и законна лихва върху нея.
Твърди, че с влязло в сила решение № 315/23.04.2015 г. по т.д. №
518/2010 г. на ВОС, потвърдено с решение № 43/29.02.2016 г. по възз.т.д. №
*** г. на ВАпС са отхвърлени предявените от „***“ ООД срещу „***“ ЕАД
искове за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща част от
неизплатено възнаграждение в общ размер на 2 444 544 лв. по договора за
консултантски услуги от 05.11.2002 г. и анекс към него, както и сумата от
1000 лв., представляваща част от обезщетение в общ размер на 839353,92 лв.
за забавено плащане върху главницата от 2 444 544 лв., начислено за периода
10.07.2007 г. – 10.02.2009 г.
В решението на ВАпС е прието, че договорът за консултантски услуги
от 05.11.2002 г. е развален по право, поради обективна невъзможност да се
реализира предмета му, предвид влязло в сила решение по гр.д. № 14090/2010
г. на СГС, с което е прогласена нищожността на договор № *** г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма ***
3
Ищецът счита, че в тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 267,
ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, респ. в полза на изпълнителя „***“ ООД е дължима
част от уговореното възнаграждение, съответстваща на изпълнената работа,
полезна за поръчващия „***“ ЕАД.
Поддържа, че с договора за цесия е прехвърлено и това вземане на
„***“ ООД в негова полза, респ. претендира част от него с предявения срещу
„***“ ЕАД главен иск по чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
В условията на евентуалност ищецът твърди, че „***“ ЕАД се е отказал
от договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г., при което за
изпълнителя „***“ ООД е възникнало вземането по чл. 268 ЗЗД за
направените разходи по изпълнението, извършената работа и печалбата,
която би получил от изпълнението на работата.
Счита, че това вземане по чл. 268 ЗЗД също е прехвърлено в негова
полза с договора за цесия, респ. той е негов титуляр.
Твърди, че размерът на вземането е формиран като част от дължимото
възнаграждение, което „***“ ООД следвало да получи от „***“ ЕАД по
силата на договора от 05.11.2002 г., което е 18% от цялата стойност на
одобрения по програма „***“ проект, или 2 112120 лв. без ДДС, като сумата
от 370 500 лева е част от това вземане, относима за извършените работи по т.
4 от Анекс от 08.04.2003 г.
В предоставения за това срок ответникът „***“ ЕАД депозира
допълнителен отговор по уточнителните молби. Счита, че с договора за цесия
„***“ ООД е прехвърлило на ищеца само вземането си за реално изпълнение
по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, но не и други права. Изтъква, че това вземане за
възнаграждение е отречено с влязло в сила решение по т.д. № 518/2010 г.,
поради което счита, че договорът за цесия е нищожен поради невъзможен
предмет, евентуално – поради липса на основание.
Излага, че решението по гр.д. № 14090/2010 г. на СГС е влязло в
законна сила на 11.10.2013 г., респ. евентуалните права по чл. 267, ал. 1 ЗЗД
биха възникнали в полза на праводателя му „***“ ООД едва след тази дата,
като датата на цесията я предхожда. Намира, че при развалянето на договора
по право в хипотезата на чл. 267, ал. 1 ЗЗД е изключен отказът от него по чл.
268 ЗЗД, съответно и вземането на изпълнителя „***“ ООД на това основание.
Отделно поддържа, че никога не се е отказвал от сключения с
посочения изпълнител договор за консултантски услуги от 05.11.2002 г.
Поддържа още, че работата по договора за консултантски услуги от
05.11.2002 г. не е приета от него, като възложител, по смисъла на чл. 264 ЗЗД.
Твърди, че не е налице и работа, извършена от изпълнителя, която да му е
полезна.
Счита, че изготвеният от „***“ ЕООД комплексен инвестиционен
проект е негоден за ползване, считано от 25.01.2007 г., тъй като в издаденото
на 25.01.2005 г. разрешение за строеж се предвижда срок на действие на
проекта от 2 години. Твърди, че до момента не е изпълнена каквато и да било
4
работа по проекта, а издаденото разрешение за строеж не е подновявано, респ.
вече е изгубило действие.
Излага, че съществуващата и функционираща *** на *** не е изградена
по проекта на „***“ ЕООД, а представлява ремонтирана старата борса.
Намира, че изготвеният проект не може да бъде използван и за издаване на
ново разрешение за строеж, тъй като вече не съответства на актуалната
нормативна уредба на ЗУТ и подзаконовите актове.
В условията на евентуалност поддържа, че проектът страда от
недостатъци, които се отразяват върху дължимото за изработката в тази част
възнаграждение.
Оспорва исковете и по размер. Твърди, че възнаграждението, уговорено
в чл.5 от договора от 05.11.2002 г., част от което се търси с предявения главен
иск, възлиза на 18% /без ДДС/ от цялата стойност на одобрения по програма
„***“ проект, като се приспаднат направените авансови плащания. Сочи, че
единственият акт, който определя стойността на този проект, е договорът по
*** №2246/21.08.2006 г., който е прогласен за нищожен с влязло в сила
решение по гр.д.№14090/2010 г. на СГС. Намира, че при това положение
ищецът не би могъл да докаже цената на исковете по чл. 267, ал.1 ЗЗД и
чл.268 ЗЗД.
Извършената работа и печалбата също нямат цена по чл. 5 от Договора
от 05.11.2002 г., като те не са съизмерими с реда за определяне на
възнаграждението по същия договор. Счита, че ищецът „***" ЕООД не може
да ползва цените, уговорени в сключения между него и „***“ ООД договор за
проектантски работи от 06.01.2003 г. по претенциите си срещу „***“ ЕАД,
тъй като тези условия са непротивопоставими на последното дружество.
В условията на евентуалност – ако се приеме, че ищецът има парично
вземане срещу него, поддържа, че авансово платената от него в полза на
„***“ ООД сума в размер на 90 000 лева напълно удовлетворява претенциите
за главница и лихва. Поддържа и възражението си за погасяване на
процесните вземания по давност, започнала да тече от 25.01.2005 г.
решението за строеж.
Ответникът твърди, че договорът за цесия от 28.06.2012 г. е нищожен на
основание чл.26, ал.2, предл.1 - невъзможен предмет, а в евентуалност
твърди, че сделката е нищожна с основание по чл.26, ал.2, предл.4 - липса на
основание, тъй като с него „***" ООД, не е прехвърлила право на
възнаграждение по чл.5 от Договора от 05.11.2002г. за реално изпълнение по
чл.266 ЗЗД, тъй като това право е отречено с влязло в сила решение; не е
прехвърлила права по чл.267, ал.1 ЗЗД, тъй като не е разполагала с такива към
датата на сключване на договора за цесия на 28.06.2012г. предвид влизане в
сила на Решението от 15.06.2012г. по гр.д.№14090/2010г. на СГС на
11.10.2013г.; не са прехвърлени и права по чл.268 ЗЗД, тъй като с такива „***"
ООД не е разполагало.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по
5
реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
От събраните по делото доказателства: Договор за цесия, нотариална
покана, Договор между „***“ ЕООД и „***“ ООД от 06.01.2003 г„ договор
между „***“ ООД и „***“ ЕАД, договор между „***“ ЕАД и ДФ *** и
приложения за одобрено финансиране. Разрешение за строеж, Извлечение от
одобрен проект; Копие от Референция № ***г.; Копие от получената от „***"
ЕООД Голямата награда на Международната архитектурна академия САБ
„***" за направената за „***" ЕАД архитектурна разработка; Договор за
цесия 28.06.2012г. между „***" ООД - цедент и „***" ЕООД - цесионер;
Нотариална покана със съобщение за цесия от 29.06.2012г. на нотариус *** на
НК и район на действие - ***; Констативен протокол от 04.07.2012г. на
нотариус *** на НК и район на действие - ***; Договор за консултантски
услуги от 05.11.2002г. и анекс от 08.04.2003г.; Задание за проектиране на
„***" гр. *** № ***г.; Договор за проектантски работи от 06.01.2003г. между
„***" ООД и „***" ЕООД, ведно с Приложение 1 и Приложение 2; Справка за
дължими лихви; Решение № 315/23.04.2015г. на ВОС по т.д.№ 518/2010г.,
Решение № 43/29.02.2016г. на ВАпС по в.т.д.№ 677/2015г. и Определение №
219/22.03.2017г. на ВКС по т.д. № 60267/2016г.; Протокол от проведено
съдебно заседание на 29.11.2010г. по т.д.№ 518/2010. на ВОС, ведно със
заключение по СТЕ; писмо с рег. № ***06.06.2018г. от Община ***, ведно с
приложена към него преписка, както и уведомление от 28.05.2018г. от
Общински съвет – ***, Дирекция „Канцелария на Общински съвет“; Решение
от 15.06.2012г. постановено по Гр.дело № 14090/2010г., по описа на
Софийски градски съд /находящи се на л. 245-257 от делото/; извадка от
Кадастрален план /находящи се на л. 262 – 266 от делото/; гр.д.№ 16821/2023
г., т.д.№ 373/2021 г. на Окръжен съд – Варна, т.д. № 691/2014 г.,
приложеното към него ЧГД 766/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд,
№ 611/2012 г. по описа на РС-Своге, № 168281/2013 г. по описа на ВРС, т.д.№
518/2010 г. по описа на ВОС, ч.възз.т.д.№584/2010г. по описа на Апелативен
съд-Варна, №10346/2010 г. по описа на ВРС, т.д. № 10534/ 2009г. по описа на
ВОС, т.д.№ 381/2010г. по описа на Апелативен съд-Варна, № 380/2010г. по
описа на Апелативен съд-Варна, № 602617/2016 г. по описа на ВКС, №
608/2011 г. по описа на ВКС, ч.т.д. № 132/2011 по описа на ВОС се
установява, че с Договор за консултантски услуги от 05.11.2002г.
„***“ЕООД е възложило на „***“ООД извършването на консултантски
услуги по програма „***“ на МЗГ – ДФЗ съгласно заданията на Възложителя,
изискванията на българското законодателство, изискванията и условията за
предоставяне и усвояване на финансови средства по програма „***“.
Съгласно чл. 2 от договора услугите, които следва да бъдат извършени
включват: проверка и преглед на документи, необходими или изисквани
съгласно условията на българското законодателство и условията за
предоставяне и усвояване на финансови средства по програма „***“;
подготовка и съгласуване на цялостни преписки във връзка с предоставяне и
усвояване на финансови средства по програма „***“ или участие в различни
6
линии по програма „***“; консултантски услуги при осъществяване на
процедури по програма „***“, изготвяне и представяне на пълен проект с
всички необходими части по задание на Възложителя; извършване на справки,
подготовка и представяне на допълнителни документи и писмени
доказателства, консултации по хода и приключване на описаните процедури;
участие в преговори по покана на Възложителя; представителство и защита
интересите на Възложителя пред държавните, административни и други
органи и организации в страната и навсякъде, където е необходимо във
връзка с подготовка на проекта. В чл.5 е уговорена стойността на дължимото
възнаграждение – 18 % от стойността на одобрения по програма „***“ проект
като се приспаднат направените авансови плащания.
Представено е Задание за проектиране на „***“ гр.*** УПИ *** и ***,
кв.***, *** микрорайон. Съгласно раздел I от заданието обхвата на проекта се
изразява в разработване на пълен проект за реконструкция и модернизация на
„***“ на гр.***, който да обхване цялостно УПИ ***и *** заключени между
улуците „***“ , ул. „*** „ и „***. Описани са подробно фазите и етапите на
проектиране: извършване на предпроектни проучвания и събиране на
необходимите изходни данни, с цел изработване на генерален план /обемно
устройствено проучване/ в един или два варианти, което да послужи за
промяна на ЗРП; изготвяне на идеен проект; осигуряване на мотивирано
разрешение на Кмета на гр.*** за изготвяне и внасяне на Комплексен проект
за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ; както и изходни данни от
експлоатационните дружества; изготвяне на Комплексен проект за
инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ въз основа на мотивирано
разрешение на Кмета на гр.*** заверка на проекта по част Конструктивна от
оправомощено лице за извършване на технически контрол; осигуряване на
съгласуване на проектите с необходимите инстанции и взимане на строително
разрешение въз основа на внесения Комплексен проект за инвестиционна
инициатива по чл.150 ЗУТ; изготвяне на работен проект по всички части за
пазара с необходимите работни детайли и КМД чертежи.
От фактури №***г., №***г., №***г., ***г., ***г., ведно с банкови
бордера се установява, че по процесния договор за консултантски услуги
„***“ ЕООД е заплатило на „***“ ООД през периода 26.06.2003г. -
29.11.2005г. суми в общ размер на 90 000 лева.
С Договор за проектантски работи от 06.01.2003г. „***“ООД в
качеството си на консултант на „***“ЕООД за инвестиционен прокет „***“ на
производители от *** област е възложило на „***“ ЕООД изготвянето на
Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ за строеж на
„***“гр.**** обхващащ УПИ *** и ***, заключени между улиците „***“,
„***“ и „***‘ от кв.*** по плана на 9 м.р. , както и да упражнява авторски
надзор по време на строителството. В ал.2 от чл.1 на договора са
конкретизирани дейностите по предмета на договора : извършване на
необходимите предпроектни проучвания и събиране на необходимите
изходни данни с цел разработване на генерален план/ обемноустройствено
7
проучване/, което да послужи за промяна на ПУП; изготвяне на
предварителна разработка за комплекса въз основа на данните от
предпроектните проучвания; получаване на мотивирано разрешение от Кмета
на гр.*** за изготвяне и внасяне на Комплексен проект за инвестиционна
инициатива по чл.150 ЗУТ, както и изходни данни от експлоатационните
дружества; изготвяне на Комплексен проект за инвестиционна инициатива по
чл.150 ЗУТ въз основа на мотивирано разрешение на Кмета на гр.***;
съгласуване на проектите с необходимите инстанции; упражняване на
авторски надзор по време на строителството от проектантите по всички части
с оглед спазване на одобрените проекти и решаване на всички технически
въпроси, възникнали при изпълнението на строително-монтажните работи,
както и разработване на допълнителни работни чертежи и детайли по всички
части. В раздел III от договора е посочена стойността на договорените за
изпълнение работи чрез препращане към приложение №1 и 2. Уговорено е
заплащането на договорените за изпълнение работи да се извърши както
следва : авансово при получаване на разрешение за строеж 55 000 лева и
окончателно разплащане не по-късно от 90 дни след съгласуване на проекта
от Община Варна и издаване на разрешение за строеж, като плащането следва
да се извърши след превеждане на необходимите суми от „***“ЕООД след
издаване на строително разрешение. В Приложение №1 се съдържа таблица
на разпределение на хонорарите по части на обща стойност 360 000 лева. В
Приложение №2 са посочени хонорари и разходи за проектантите в общ
размер на 70 000 лева.
С Договор за цесия от 28.06.2012г. „***“ ООД е прехвърлило на
„***“ЕООД вземането си към „***“ЕАД, придобито на основание Договор от
05.11.2002г. с предмет консултантски услуги до размера на сумата от 450 000
лева и законна лихва върху тази сума, с оглед изпълнението на задължението
на Цедента спрямо Цесионера по договор за проектантски работи между тях
от 06.01.2003г. В договора е посочено, че главницата от 450 000 лева
представлява част от вземането на „***“ ООД срещу *** ЕАД относно
изготвяне на Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ
за строеж на *** гр.*** като дейностите са конкретизирани в Договор за
проектантски работи от 06.01.2003г. Съгласно чл. 1 (4) от договора
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато бъде съобщено на последния, като цедентът отговоря за съществуване
на вземането спрямо кредитора.
С Решение от 15.06.2012г., постановено по гр.д. №14090/2010г. по
описа на СГС, влязло в законна сила на 11.10.2013г. е прогласен за нищожен
по иска на „***“ЕАД Договор №2246/14.08.2006г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната
предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на
земеделието и селските райони на РБ/***/, сключен между „***“ ЕООД и ДФ
“***“ , на основание чл.26,ал.2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие.
С Решение №315/23.04.2015г., постановено по т.д. №518/2010г. по
8
описа на ВОС, влязло в законна сила на 22.03.2017г. са отхвърлени
предявените от „***“ООД срещу „***“ЕАД искове за осъждане на
дружеството да заплати сумата от 26 000 лева, представляваща част от
неизплатено възнаграждение в общ размер на 2 444 544 лева по Договор за
консултантски услуги №*** от 05.11.2002г. и Анекс №*** от 08.04.2003г.,
както и сумата от 1000 лева, представляваща част от обезщетение за забавено
плащане на главницата от 2 444 544 лева, определено в размер на законната
лихва за периода 10.07.2007г. до 10.02.2009г. Решението е потвърдено с
Решение, постановено по възз.т.д. №677/2015г. по описа на ВАпС, което не е
допуснато до касационно обжалване с Определение №219/22.03.2017г.,
постановено по т.д. №60 267/2016г. по описа на ВКС.
Представени са преписки от Община ***касаещи проекти и издаване на
разрешение за строеж на „***“
От изготвена СТЕ при първоначалното разглеждане на делото, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че
процесният КПИИ в част „градоустрайство“ е използван за промяна на
предназначението на бившия парцел УПИ *** в кв.***, 9 м-н, отреден по
предходен план „за озеленяване“ в „пазар“. С градоустройственото решение
по КПИИ теренът на бившето озеленяване е присъединен към площта на
съществуващия кооперативен пазар, като е създаден нов УПИ *** с
отреждане „***“ . Този ПУП-ПРЗ е одобрен със заповед №Г-51/10.03.2004г.
на зам.Кмета на Община *** Планът не е бил обжалван и заповедта, с която е
бил одобрен е влязла в сила. През 2013г. е възложен работен проект за
изграждане на открит паркинг върху площта на бившия УПИ ***
„озеленяване“ в кв.333 без да е инициирано частично изменение на
действащия план. През годините озеленяването е било многократно
присъединявано и отделяно от останалата част на пазара, като площта му е
намалявала основано поради разширение на граничещи улици. Понастоящем
озеленяване в тази част на пазара не съществува. Фактическото ползване на
по-голямата му част е като открит паркинг, а в останалата част са налични
търговски обекти. Вещото лице е направило извод, че площта на действащия
пазар се е увеличила след съпоставка на границите на бившите УПИ ***и
УПИ *** по предходен ЧИРП 2003 с тези на новоотредения УПИ *** по
приетия с решение на ОбС *** и одобрен със Заповед ***г. на зам.кмет на
Община *** като част от КПИИ по чл.150 ЗУТ. Изчислена графично по
комбинираните скици от плановете увеличената площ е 2 926.75 кв.м. След
сравняване на наличната документация и изготвените спътникови снимки се
установява, че теренът на бивш УПИ *** е трансформиран като голяма част
от площта му е превърната в открит надземен паркинг, а другата част е заета
от поставяеми търговски обекти. Към 08.06.2009г. източната част от
озеленяването се използва като паркинг, а другата е заета от поставяеми
обекти. Към месец декември 2013г. е изработен РП за разширение на
паркинга. Според спътниковите снимки разширението е реализирано, а към
09.08.2017г. е присъединен и съседния имот - УПИ *** от съседния кв. ***.
9
Търговските обекти, които попадат в УПИ *** са : от ул.“***“ -*** бр.
обекти, предназначени за продажба на насипни храни с пряк достъп от
улицата; обекти от *** до *** се използват за продажба на селскостопански
стоки и стоки за бита; обект *** е санитарен възел с обществен достъп; от
вътрешната северна страна на открития паркинг се намират търговски обекти
от ***, използващи се за продажба на хранителни стоки и 1085-1095,
използващи се за продажба на облекла и други нехранителни стоки; откъм
южната част на открития паркинг са разположени обекти – *** и ***
използващи се за предлагане на услуги. Обектите за директна продажба на
зърнени храни се използват постоянно при наемна цена от 100 лева на месец
по данни от наемателите. Обектите за продажба на промишлени стоки от ***
до *** също се използват постоянно.
Обекти *** са трайно незаети, като се отдава под наем обект ***.
Трайно незаетите обекти *** до ************ до *** се отдават под наем.
Според данни на наемателите една част от незаетите обекти се
използват за служебни цели от „***. Обект **** се използва като“ ***“, а
****** и половината от *** са трайно заети и се ползват за различни видове
магазини за нехранителни стоки. Наемните цени за тези обекти са в
диапазона 100-400 лева на месец. Санитарният възел *** е отдаден под наем
на външно лице и се ползва от посетители и търговци.
За останалата част на бившия терен за озеленяване в края на 2013г. е
разработен работен проект за изграждане на „***“ , който е изграден към
датата на огледа на вещото лице. Обособени са 110 паркоместа, които се
ползват ежедневно с голяма степен на заетост срещу заплащане. Към датата
на възлагане на проектирането е съществувала „***“ , която е непроменена до
2011г., когато е била реконструирана. На спътниковите снимки се различава
ново покривно покритие и леко изменение на формата в план. Понастоящем
сградата представлява покрит рибен пазар с обособени търговски щандове.
Налично е хладилно помещение и санитарен възел. Обособени са вход и
изход от две противоположни фасади /изток –запад/. На вътрешното
площадче до западната фасада рибата се продава в гаци на открито без да са
оформени търговски места. Ситуационно действащият рибен пазара е
разположен в същата зона, както предвидения за изграждане по ТИП обект 2,
но с доста по –минимална площ от него. Функционалното разпределение на
търговските щандове има минимална прилика с организацията на търговските
щандове на първо ниво в обект 2 по част „технология“, но като цяло
сегашният рибен пазар няма сходство с проектирания по КПИИ „***“. След
запознаване с обяснителните записки и чертежите на ТИП, както и цялата
документация по присъединеното за послужване т.д. №518/2010г. по описа на
ВОС вещото лице е заключило, че проектът е претърпял няколко изменения.
Обектът представлява иновативно решение за реконструкция на
съществуващия *** с разчупена архитектура и висока степен на сложност и
определени кратки срокове за изпълнение, които обстоятелства следва да
бъдат отчетени при определяне на задължителните нормативно установени
10
минимални цени на проектиране. Минималната цена, която експертът
формира въз основа на изчислените РЗП и устройствените показатели в ПУП
е общо 12 612.66 лева без ДДС.
По отношение на предвидения в „***“ подземен паркинг са спазени
изискванията на Наредба №2/29.06.2004г. за ширината на улиците за
двупосочно движение и ширината на двупосочна рампа. Според
технологичната част на проекта в обект 1 не се предвиждат за съхранение и
продажба стоки, описани в номенклатурата по приложение 1 към чл.4
НПСОП и тези норми не се отнасят до проекта. Експертът е изложил, че
намерението на възложителя, конкретизирано с двете задания и реализирано в
проектната идея е било да се изгради атрактивен комплекс от три
самостоятелни сгради, свързани във функционално отношение за изпълнение
на търговски, административни и обществено-обслужващи функции.
Изготвени са два варианта на ИП като представената референция от
възложителя от дата 16.07.2004г. показва, че двете страни- инвеститор и
проектантски екип са нямали разногласия по отношение на крайната цел.
Техническите решение още на етап „идеен проект“ са били съгласувани с
ХЕИ и ДВСК. В РЗИ-*** не е открита документация по съгласуване. Вещото
лице е установило след проведен разговор с инспекторите, които към 2004г.
са съгласували проектната документация, че на идейна фаза проектът в частта
си за „***“ е променян по отношение на ОВ инсталациите, за да бъде спазена
нормата за допустими нива на шум в жилищни територии. В заключение
вещото лице е изложило, че обектът не е производствено предприятие или
отделен цех към такова или самостоятелна складова база тип “тържище“ или
зеленчукова „***“ и не подлежи на оценка по Наредба №7/25.05.1992г. МЗ.
От издадените здравно становище на ХЕИ и санитарно становище на ДВСК
одобреният ТИП е съгласуван без забележки и съответства на санитарните и
здравните норми. Според чертежите и обяснителната записка по част
Технология в сградата не е предвидена столова. В обект *** не се предвижда
да има самостоятелно обособени депа за зърнени храни, бобови култури и
картофи, но хладилните и нехладилните складове в сутерена могат да бъдат
използвани за съхранение на такива храни без да е необходимо отделянето им
с прегради или самостоятелно обслужващи пътища. Според графичната част
на проекта по част Архитектура и Технология в северната част на търговската
зона на К нула са обособени места с плотове и мивки като е обособена зона за
приемане и измиване на постъпващата стока. В обяснителните записки е
посочено, че впоследствие ще бъдат ситуирани места за пакетиране на
продукцията. Тъй като обектът най-вече на партерния етаж представлява
място за директна продажба на пресни плодове и зеленчуци според
санитарно-хигиенните норми тяхното разфасоване е недопустимо.
Пакетирането на плодове и зеленчуци при големи количества е в гаци, а за
по-малки количества в зоната за приемане могат да бъдат монтирани машини
за пакетирани с найлонови опаковки, които не изискват обособяване на
отделни помещения. В приложение *** таблица *** са изчислени търговските
11
площи по чертежите на одобрения на 10.03.2004г. архитектурен проект. В
приложение ***, таблица *** са посочени обобщени застроени и търговски
площи.Според второто задание в обект *** следва да бъде обособена зала за
дегустация, която да е разположена извън „рибната борса“. Съгласно
одобрения Архитектурен проект, както според записката и чертежите по част
Технология на кота -0.50 в сградата на рибния пазар е обособено входно
предверие, в което са поместени площите на работно място „информация“ ,
пътнически асансьор за клиенти, три зони за изчакване, както и малък
хранителен магазин за рибни продукти и заведение тип кафене с функция на
заведение за обществено хранене, което е обособено самостоятелно и
надписано на чертежа като обект за „***“. Под заведението на кота -4.30 се
помещава работно помещение за разфасоване и подготовка на рибните
продукти, които ще се предлагат на горния етаж.Изискванията на заданието
за залата за дегустация на рини продукти са спазени. Подобект *** за цветя
не е самостоятелен обект и не можа да се разглежда като отделно
функциониращ, тъй като всички комуникации и връзки към инженерната
инфраструктура са свързани с тези на останалите две сгради. Независимо е
само отоплението, осигурено чрез климатична система.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Предмет на разглеждане са предявени от „***” ЕООД срещу „***“ ЕАД
искове, както следва:
- главен осъдителен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1,
предл. второ ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от главница в размер на 450
000 лева, представляваща възнаграждение по договор за консултантски
услуги от 05.11.2002 г., сключен между възложителя „***” ЕАД и
изпълнителя „***“ ООД, което вземане е прехвърлено от „***“ ООД в полза
на ищеца „***” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., обективно
кумулативно съединен с акцесорен осъдителен иск с правно основание чл. 99
вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от сумата от 414 556.09 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от 450
000 лева за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г., както и
- евентуално съединени с тях главен осъдителен иск с правно основание
чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от главница в размер на
370 500 лева, представляваща вземане на „***“ ООД за извършената работа,
направените разходи и печалбата по договор за консултантски услуги от
05.11.2002 г., което е прехвърлено от „***“ ООД в полза на ищеца „***”
ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., кумулативно съединен с акцесорен
иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част
от сумата 341 317.78 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена
върху главницата от 370 500 лева за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.
Възражение по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, в евентуалност по чл.26,
ал.2, предл.1 от ЗЗД на договора за цесия от 28.06.2012 г.
12
В тежест на ищеца е да докаже: По исковете по чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: 1.) че сключеният между „***” ООД и поръчващия „***”
ЕАД договор за консултантски услуги от 05.11.2002 г. е прекратен поради
обективна невъзможност за изпълнение на уговорената работа; 2.) че една
част от работата по този договор от 05.11.2002 г. е била изпълнена от
изпълнителя „***” ООД; 3.) че изпълнената частично работа може да бъде
полезна за поръчващия „***” ЕАД; 4.) размера на частта от уговореното
възнаграждение, съответна на изпълнената и полезна част от работата; 5.) че е
настъпила изискуемостта за заплащане на тази част от възнаграждението,
респ. забавата на ответника; 6.) че с валидно сключен договор за цесия от
28.06.2012 г. „***” ООД е прехвърлило на ищеца „***” ЕООД вземането си
към ответника „***” ЕАД за тази част от възнаграждението (по чл. 267, ал. 1,
изр. 2 от ЗЗД) , както и за законна лихва върху него; 7.) размера на законната
лихва. По евентуалните искове по чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 З ЗД:
1.) че поръчващият „***” ЕАД се е отказал от договора за консултантски
услуги от 05.11.2002 г. при наличие на основателни причини за това и отказът
му е сведен до знанието на изпълнителя „***” ООД; 2.) че отказът е направен
след като изпълнението на договора е започнало; 3.) размера на направените
разходи по изпълнението, извършената работа и печалбата, която „***” ООД
би получил от изпълнението на работата; 4.) че е настъпила изискуемостта за
заплащане на тези суми, респ. забавата на ответника; 6.) че с валидно сключен
договор за цесия от 28.06.2012 г. „***” ООД е прехвърлило на ищеца „***”
ЕООД вземането си към ответника „***” ЕАД за размера на направените
разходи по изпълнението, извършената работа и евентуалната печалба (по чл.
268 от ЗЗД), както и за законна лихва върху него; 7.) размера на законната
лихва.
В тежест на ответника „***” ЕАД е да установи фактите, на които
основава релевираните правопогасяващи и правоизключващи възражения, в
т.ч.: 1.) че е платил авансово в полза на „***“ ООД част от възнаграждението
по сключения между тях договор за консултантски услуги от 05.11.2002 г. в
размер на 90 000 лв.; 2.) че изпълнената част от работата по договора от
05.11.2002 г. страда от недостатъци, за които е уведомил изпълнителя
своевременно; 3.) изтичането на законоустановения давностен срок за
погасяване на процесните вземания за главница и лихва.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, следните обстоятелства: 1.)
че с влязло в сила решение № 315/23.04.2015 г. по т.д. № 518/2010 г. на ВОС,
потвърдено с решение № 43/29.02.2016 г. по възз.т.д. № 677/2015 г. на ВАпС
са отхвърлени предявените от „***“ ООД срещу „***“ ЕАД искове за
заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща част от неизплатено
възнаграждение в общ размер на 2 444 544 лв. по договора за консултантски
услуги от 05.11.2002 г. и анекс към него, както и сумата от 1000 лв.,
представляваща част от обезщетение в общ размер на 839353,92 лв. за
забавено плащане върху главницата от 2 444 544 лв., начислено за периода
13
10.07.2007 г. – 10.02.2009 г.; 2.) че с влязло в сила решение по гр.д. №
14090/2010 г. на СГС е прогласена нищожността на договор №
2246/14.08.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
програма *** и сключеният между „***” ЕАД и „***” ООД договор за
консултантски услуги от 05.11.2002 г. е развален по право, поради обективна
невъзможност за изпълнение на уговорената работа.
Съдът намира, че производството по настоящото дело е допустимо
поради следните мотиви: С влязло в сила решение № 315/23.04.2015 г. по т.д.
№ 518/2010 г. на ВОС, потвърдено с решение № 43/29.02.2016 г. по възз.т.д.
№ 677/2015 г. на ВАпС са отхвърлени предявените от „***“ ООД срещу
„***“ ЕАД искове за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща част
от неизплатено възнаграждение в общ размер на 2 444 544 лв. по договора за
консултантски услуги от 05.11.2002 г. и анекс към него, както и сумата от
1000 лв., представляваща част от обезщетение в общ размер на 839353,92 лв.
за забавено плащане върху главницата от 2 444 544 лв., начислено за периода
10.07.2007 г. – 10.02.2009 г.. Предявените искове от “***” ООД са били с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, а на
насрещния иск на “***” ЕООД по чл.55, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
На основание чл.226, ал.3 от ЗЗД постановените по делото решения
имат сила на пресъдено нещо и спрямо цесионера “***” ЕООД.
В случая между страните “***” ООД и “***” ЕАД не се е водило дело
по предявени искове с правно основание чл.267, ал.1 от ЗЗД или с правно
основание чпо чл.268 от ЗЗД, поради което не са налице условията по чл.299,
ал.2 ГПК по отношение на исковете предмет на настоящото производство.
Възраженията за нищожност на договора за цесия по чл.26, ал.2,
предл.1 от ЗЗД, в евентуалност по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД на договора за
цесия от 28.06.2012 г. съдът намира за неоснователни.
С Договор за цесия от 28.06.2012г. „***“ ООД е прехвърлило на
„***“ЕООД вземането си към „***“ЕАД, придобито на основание Договор от
05.11.2002г. с предмет консултантски услуги до размера на сумата от 450 000
лева и законна лихва върху тази сума, с оглед изпълнението на задължението
на Цедента спрямо Цесионера по договор за проектантски работи между тях
от 06.01.2003г. за изготвяне на Комплексен проект за инвестиционна
инициатива по чл.150 ЗУТ за строеж на ***, който проект е финансиран по
програма *** Вземането е прехвърлено в хода на гр.д. № 14090/2010 г. на
СГС, по което на 15.06.2012г. е постановено решение влязло в законна сила на
11.10.2013г., с което е прогласена нищожността на договор № *** г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма *** на „***”
ЕАД. Поради това процесния договор за консултански услуги от 05.11.2002г.
е развален по право, поради обективна невъзможност за изпълнение на
уговорената работа.
Към момента на цедирането на вземането решението по гр.д. №
14090/2010 г. на СГС все още не е било влязло в сила, но дори и да е било
14
влязло в сила това не осбосновава липсата на основание на договора за цесия,
тъй като с него е прехвърлено вземане по валиден договор за консултански
услуги, който не е обявен за нищожен.
Разпоредбата на чл.99 от ЗЗД предвижда възможността за прхвърляне
на вземане, освен ако закона, договорът и естеството на вземането не
допускат това. В случая съдът намира, че не са налице пречки за
прехвърлянето на вземането на “***” ООД на “***” ЕООД по процесния
договор за консултански услуги.
Обстоятелството, че след обявяване нищожността на договор № *** г.
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма ***,
процесния договор за консултански услуги е развален по право не обосновава
нито невъзможност на предмет на цесията, нито липсата на основание на
цесията.
Цедирано е правото на възнаграждение по договора за консултански
услуги ведно с всички обезпечения, принадлежности и привилегии.
Цедираното вземане не е ограничено само с правото на възнаграждение по
чл.258 от ЗЗД, поради това съдът намира, че с извършената цесия се цедира и
правото на възнаграждение по чл.267 от ЗЗД и по чл.268 от ЗЗД.
Процесния договор за консултански услуги по съществото си
представлява договор за изработка. Договорът за изработка по своята правна
същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение
за изпълнителя “***” ООД са породени две основни облигаторни задължения
- да извърши консултанските услуги посочени в чл.2 от договора и да предаде
работата на възложителя, а за ищеца - да приеме (одобри) извършената работа
и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и
чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
След обявявяване нищожността на договор № 2246/14.08.2006 г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма *** с влязло в
сила решение по гр.д. № 14090/2010 г. на СГС процесния договор за
консултански услуги е развален по право.
По процесния договор за консултански услуги има частично
изпълнение, което според коментирааната по-горе СТЕ може да бъде ползено
за изпълнителя. Поради това за възложителя “***” ЕАД на основание чл.267,
ал.1 от ЗЗД се поражда задължението да заплати съответната част от
извършеното.
От приобщените по делото фактури и преводни нареждания се доказа,
че през периода 26.06.2003г. - 29.11.2005г., преди цесията, “***” ЕООД е
заплатило на “***” ООД суми в общ размер на 90 000 лева съответстващи на
изработеното. Поради това съдът намира, че ответникът е изпълнил
задълженията си по чл.267, ал.1 от ЗЗД и не дължи на цесионера “***” ЕООД
суми на това основание. Поради неоснователността на главния иск по чл.99
вр.чл.267, ал.1 от ЗЗД неоснователен се явява и акцесорния иск по чл.86 от
15
ЗЗД предявен кумулативно с него.
На основание чл.100 от ЗЗД поради възмездността на цесията “***”
ООД отговаря пред “***” ЕООД за съществуването на вземането, който спор
вече е решен с влязлото в сила решение № 2482/19.06.2020 г. по гр.д. №
16821/2013 г. на ВРС, 25-ти състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 261797/23.12.2020 г. в частта, с която е уважен предявени иск от
“***” ЕООД срещу “***” ООД с правно основание чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД.
Предявеният в евентуаалност иск по чл.99 вр. с чл.268 от ЗЗД съдът
намира за неоснователен доколкото поръчващия “***” ЕАД не се е отказал от
процесния договор за изработка, тъй като същия е развален по право с
обявяване нищожността на договор № *** г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по програма *** Поради това не дължи заплащането на
направените разходи, извършената работа и печалбата, която изпълнителя, в
случая цесионера би получил. Заплащане на суми по чл.268 от ЗЗД се дължи
само при отказ от договора за изработка, но не и поради развалянето му по
право, какъвто е настоящия случай.
С оглед на горното предявеният в евентуалност иск по чл.99 от ЗЗД вр.
с чл.268 от ЗЗД, както и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД, като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищеца
за присъждане на сторените от него разноски не следва да се уважава.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника „***“ЕАД следва да
се присъдят разноски. Претендираните разноски от ответника са в размер на
10 728 лева с ДДС за заплатен адвокатски хонорар. Ищецът чрез
процесуалния си представител е направил възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно. Минималното адвокатско възнаграждение в
случая по предявените два главни и два евентуални иск е в размер на 1600
лева на основание чл.7,ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид трикратното
отлагане на делото по причина стояща в поведението на ищцовата страна,
явяването на процесуалния представител на ответника в 4 открити съдебни
заседания, големия обем на делото и наличие на фактическа и правна
сложност по него съдът намира, че на процесуалния представител на
ответника следва да се присъди възнаграждение в размер на 2600 лева върху,
което следва да се начисли ДДС в размер на 520 лева, предвид регистрацията
по ДДС на процесуалния представител на ответника. Поради това ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответното разноски по
делото в размер на 3120 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
16
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание основание чл. 99 вр.
чл. 267, ал. 1, предл. второ ЗЗД от „***“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление гр.*** срещу „***“ ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес
на управление гр.***, за осъждане на „***“ ЕАД да заплати на „***“ ЕООД
сумата от 500 лева, като част от главница в размер на 450 000 лева,
представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от
05.11.2002 г., сключен между възложителя „***” ЕАД и изпълнителя „***“
ООД, което вземане е прехвърлено от „***“ ООД в полза на ищеца „***”
ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание основание чл. 99 вр.
чл. 86 ЗЗД от „***“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
гр***срещу „***“ ЕАД, ЕИК: ***със седалище и адрес на управление гр.***,
за осъждане на „***“ ЕАД да заплати на „***“ ЕООД сумата от 500 лева,
като част от сумата от 414 556.09 лева, представляваща законна лихва за
забава, начислена върху главницата от 450 000 лева за периода 25.01.2005 г.
до 30.06.2012 г., представляваща възнаграждение по договор за
консултантски услуги от 05.11.2002 г., сключен между възложителя „***”
ЕАД и изпълнителя „***“ ООД, което вземане е прехвърлено от „***“ ООД в
полза на ищеца „***” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД
от „***“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.*** срещу
„***“ ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.*** за осъждане
на „*** ЕАД да заплати на „***“ ЕООД сумата от 500 лева, като част от
главница в размер на 370 500 лева, представляваща вземане на „***“ ООД за
извършената работа, направените разходи и печалбата по договор за
консултантски услуги от 05.11.2002 г., което е прехвърлено от „***“ ООД в
полза на ищеца „***” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД
от „***“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.***
срещу „***“ ЕАД,ЕИК : *** със седалище и адрес на управление гр.*** за
осъждане на „***“ЕАД да заплати на „***“ ЕООД сумата от 500 лева, като
част от сумата 341 317.78 лева, представляваща законна лихва за забава,
начислена върху главницата от 370 500 лева за периода 25.01.2005 г. до
30.06.2012 г., представляваща вземане на „***“ ООД за извършената работа,
направените разходи и печалбата по договор за консултантски услуги от
05.11.2002 г., което е прехвърлено от „***“ ООД в полза на ищеца „***”
ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление гр.***, сумата от 3120 лева, представляващи направените по
делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненския окръжен съд.
17
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18