№ 582
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110114900 по описа за 2023 година
„То,,,, е предявила против Д. Х. В. като наследник по закон на Ж. М. П.
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 160.86 лева-главница,
представляваща стойност на топлинната енергия за периода от м.05.2015 до
м.04.2018, ведно със законната лихва от 19.04.2019 до изплащане на
вземането, и 110.27 лева – лихва за забава за периода от 14.09.2016 до
15.04.2019.Ответницата е починала след издаване на заповедта за
изпълнение и преди образуване на исковото производство.Но доколкото
исковото производство е продължение на заповедното производство, съдът
приема, че ответницата е починала в хода на производството.Поради това на
основание чл.227 от ГПК на мястото на Фасмина М. П. е конституирана
нейната наследница по закон Д. Х. В..
Ищецът поддържа, че с наследодалелката на ответницата са се
намирали в облигационни отношения, по силата на които й е доставял през
процесния период топлинна енергия за битови нужди.Ответницата се явява
неизправна страна , тъй като не е изпълнила задълженията си за заплащане на
1
стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания
период, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК отвтеницата Д. Х. В. оспорва предявените
искове.Твърди, че част от вземанията са погасени чрез плащане.Прави
възражение за давност.ОТветницата не оспорва количеството и стойността на
топлинната енергия.
Ищецът потвърждава, че ответницата е заплатила част от
претендираните суми, а именно: сума в общ размер от 942.55 лева.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба от 19.07.1995 Ж. М. П. е поискала от „То,,,, София”ЕАД да
бъде открита партида на нейно име за имот, находящ се в гр. София, жк.
„Люлин”, бл.539, вх.А, ет.10, ап.54.
Съгласно писмо от 21.01.2014 от Столична община –Район Люлин с
договор за покупко-продажба от 16.06.1997, сключен въз основа на Заповед
№ДИ-03-020/96 ог 03.04.1997, ап.54, находящ се в жк. „Люлин”, бл.539, вх.А,
ет.10 е продаден на Ж. М. П..
С писмо от 06.03.2017 е поискано от ЧСИ Стоян Якимов да бъде
вписана възбрана върху собствен на длъжника Ж. П. апартамент №54,
находящ се в гр. София, жк.”Люлин”, бл.539, вх.А, ет.10.
Видно от протокол от 24.09.2002 ОС на ЕС с адрес:гр.София,жк.
„Люлин”, ул. 504, бл.539, вх.А, взело решение да се сключи договор за
услугата „топлинно счетоводство” с ТАЕС „Нелбо
Инженеринг”ООД.Договорът е сключен на 23.10.2002г.
По силата на договор от 03.06.202 „То,,,, София”ЕАД е възложила на
„Нелбо”АД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради етажна собственост.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
2
горещо водоснабдяване.
Ответницата не оспорва, че е собственик на процесния имот, както и че
нейният наследодател е била собственик на процесния имот..С плащането на
част от задължението наследодателят на ответницата е направила
извънсъдебно признание, че е собственик на процесния имот и съответно
потребител на топлинна енергия. Освен това по делото е представена молба-
декларация от наследодателя на ответницата за откриване на партида на
нейно име на посочения недвижим имот.С оглед на което съдът приема, че
наследодателят на ответницата е била в облигационни отношения с ищеца,
както и че е потребител на топлинна енергия.
Ответницата не оспорва, че е потребител на топлинна енергия.
Предвид изложеното съдът приема, че ответницата е в облигационни
отношения с ищеца, както и че е потребител на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответницата да се е
възползвала от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Ответницата не оспорва количеството и стойността на доставената
топлинна енергия.
По възражението за давност
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 19.04.2019, с оглед на
което погасени по давност са всички вземания за топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 19.04.2016г. Вземането за м.03.2016 е станало
изискуемо на 30.04.2016, поради което същото не е погасено по
давност.Вземането за м.02.2016 е станало изискуемо на 31.03.2016, поради
което същото е погасено по давност.С оглед на което съдът намира, че са
погасени по давност вземанията за главница за периода от м.05.2015 до
3
м.02.2016г. Вземанията за главница за периода от м.05.2015 до м.02.2016
възлизат в размер от 204.79 лева.
Ищецът претендира главница за топлинна енергия в размер от 160.86
лева за периода от м.05.2015 до м.04.2018.
Доколкото са погасени по давност вземания в размер от 204.79 лева за
главница, съдът намира, че претендираните от ищеца вземания в размер от
160.86 лева са погасени по давност.Останалата част са заплатени от
ответницата в рамките на заповедното производство.
По отношение на лихвата за забава
Във възражението по чл.414 от ГПК ответницата не оспорва сумата от
87.14 лева-мораторна лихва върху главницата, като твърди, че същата я е
платила.Оспорва разликата между сумата от 154.28 лева и 87.14 лева, а
именно сумата от 67.14 лева.Ищецът е предявил иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 110.27 лева.Съдът
намира, че искът е недопустим за горницата над 67.14 лева до пълния
предявен размер от 110.27 лева.
С оглед на което исковата молба следва да бъде върната на основание
чл.130 от ГПК в частта по отношение на иска с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата над 67.14 лева до пълния
предявен размер от 110.27 лева-лихви за забава и производството в тази част
следва да бъде прекратено като недопустимо.
В останалата част за сумата от 67.14 лева, съдът намира, че вземанията
са погасени по давност. С погасяване на главното вземане се погасявт и
акцесорните вземания.
С оглед на което вземанията за лихви за забава за сумата от 67.14 лева
са погасени по давност.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени поради давност.
По разноските
4
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответницата на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответницата е реализирала
разноски в размер от 600 лева за адвокатско възнаграждение.Минималният
размер на адвокатското възнаграждение възлиза в размер на 400 лева.Делото
не представлява фактическа и правна слжност.С оглед на което адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 400 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба на основание чл.130 от ГПК в ЧАСТТА по
иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предявен от „То,,,, София”ЕАД, ЕИК,,, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,3Б, срещу Д. Х. В. като наследник по закон на Ж. М. П.,
ЕГН**********, със съдебен адрес,,,32, офис 8, чрез адв. М., за горницата
над 67.14 лева до пълния предявен размер от 110.27 лева-лихви за забава
върху главницата за топлинна енергия и ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело №14900/2023, СРС, 49 състав в тази ЧАСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „То,,,, София”ЕАД, ЕИК,,, със седалище и
адрес на управление:гр.,,,3Б, против Д. Х. В. като наследник по закон на Ж.
М. П., ЕГН**********, със съдебен адрес,,,32, офис 8, чрез адв. М., искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
Д. Х. В. дължи на „То,,,, София”ЕАД сумата от 160.86 лева-главница,
представляваща стойност на топлинната енергия за периода от м.05.2015 до
м.02.2016 г. и 67.14 лева – лихва за забава за периода от 14.09.2016 до
15.04.2019.
ОСЪЖДА „То,,,, София”ЕАД, ЕИК,,, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,3Б, да заплати на Д. Х. В., ЕГН**********, със съдебен
адрес,,,32, офис 8, сумата от 400 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6