Присъда по ВНЧХД №1334/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви по ВНЧХД № 1334/2025г. по описа на Окръжен съд - Пловдив

С присъда № 63 от 17.03.2025г., постановена по НЧХД № 6573/2024г. по
описа на Районен съд - Пловдив, 26н.с., първоинстанционният съд е признал
подсъдимият К. С. С., роден на ***г. в гр. П., живущ в гр. Стамболийски, б.,
български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан,
ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 31.10.2024 г. в сградата на
Община Стамболийски, намираща се на ул. Г.С.Раковски № 33, ет.2 при
проведена сесия на Общински съвет е разгласил позорно обстоятелство за
другиго – Т. И. Д. ,,…има връчен обвинителен акт на г-жа Д.‘‘, като е
клеветата нанесена публично и е извършена от длъжностно лице при
изпълнение на службата му – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т.
4, вр. чл. 147, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.78А, ал.1 НК го е
освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
Със същата присъда подсъдимият С. е признат за невиновен за това
разгласеното позорно обстоятелство да се изразява в ,,има подаден сигнал, да
в прокуратурата, сигналът е подаден лично от мен, ако искате да знаете, по
сигнала г-н П., има образувано досъдебно производство‘‘, поради което и на
основание чл. 147, ал. 2 НК, вр. чл. 304 НПК го е оправдал по първоначално
повдигнаното обвинение в този смисъл.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият К. С. С. е осъден да на
частния тъжител Т. И. Д. сумата от 2012 лева, представляваща разноски по
делото.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият К. С.,
който я обжалва пред настоящата инстанция чрез упълномощения си
защитник – адв. Т., с искане да бъде отменена като необоснована и
незаконосъобразна и вместо нея да бъде постановена оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия И.- адв. Т. в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, поддържа направеното искане за отмяна и
постановяване на нова оправдателна присъда по повдигнатото обвинение на
доверителя му за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 4,
вр. чл. 147, ал. 1 от НК, като не оспорва фактическите изводи в
първоинстанционния съдебен акт относно останалата част от обвинението и
не сочи допуснати нарушения на процесуалните правила, които могат да
послужат като основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане в предходен процесуален стадий. Счита обаче, че съвкупният
анализ на доказателствата по отношение поведението на подс. С. на
инкриминираната дата, дава основание да се приеме липсва на
съставомерност на деянието и по отношение на инкриминирания израз, за
1

който е бил признат за виновен от първата инстанция. В тази връзка не се
оспорва употребата на всички инкриминирани по делото изрази, мястото
където са произнесени и кръгът на лицата, присъствали на изявлението на
подсъдимия. Твърди се, че с оглед представените пред въззивния съд гласни и
писмени доказателства следва да се постанови оправдателна присъда.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в настоящия си състав, след като
обсъди приложените към делото доказателства и доказателствени средства, в
контекста на становището на страните и в съответствие с правомощията си по
чл. 313 и чл. 314 от НПК, счете депозираната въззивна жалба за процесуално
допустима, подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения от
закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по
същество - за ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка, по реда на чл. 314 от НПК,
въззивната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от
категорията на визираните в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които
представляват самостоятелно основание за отмяна изцяло на
първоинстанционния съдебен акт.

За да постанови съдебния си акт Пловдивският районен съд е приел за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият К. С. С. е роден на *** г. в гр. С., живущ в **********, б.,
български гражданин, с висше образование, неженен /живущ на семейни
начала/, неосъждан, ЕГН: **********.
Частната тъжителка Т. Д. преди месец октомври 2023 г., заемала
длъжността ****** на Община Стамболийски. Към 06.11.2023 г., тя
изпълнявала временно длъжността ****** на Община Стамболийски. За
периода 6-7 ноември 2023 г., когато частната тъжителка Т. Д. изпълнява
длъжността ****** на Община Стамболийски, същата отправила
предложение за прекратяване на трудовите правоотношения с 30 лица, които
работели в Община Стамболийски, като следвало да им се изплатят по 6
основни последно получени месечни възнаграждения обезщетение.
За прекратяването на трудовите правоотношения била сезирана
Инспекция по труда гр. Пловдив. На 14.03.2024 г., бил съставен Протокол по
повод извършена проверка N 2 ПР24О6бб7 от служител в това учреждение,
която излязла с предписание по повод трудовото законодателство.
На 21.03.2024 г. била депозирана жалба до Районна прокуратура гр.
Пловдив от подсъдимия С., заемащ длъжността ******** на Общински съвет
на Община Стамболийски, в която се излагали твърдения за противоправни
деяния от страна на Т. Д., които били свързани с осъществяваната от нея
временна дейност ****** на Община Стамболийски и по-специално
прекратяване на правоотношения със служители. С Постановление от
2

23.08.2024 г. на Окръжна прокуратура гр. Пловдив по повод депозирания от К.
С. сигнал, била приета за разглеждане преписка с оглед изследване на
извършени престъпления от общ характер по чл. 219, ал. 1 и чл. 282 НК.
Делото продължило да се води като досъдебно производство № 176/2024 г. по
описа на КПК гр. София, като по същото нямало привлечено като обвиняемо
лице и разследването по същото още не било приключило.
На 31.10.2024 г. в сградата на Община Стамболийски, намираща се в гр.
Стамболийски, ул. ,,Г.С. Раковски‘‘ № 33. ет. 2 се провеждала сесия на
общински съвет. Подсъдимият С., в качеството си на ******** на Общински
съвет на Община Стамболийски бил изслушван от общинските съветници. По
време на обръщението си същият изрекъл следното: ,,Понеже коментирате за
сигнали към прокуратурата, едно от нещата, което провокира тегленето на
заем в края на предходната година, безлихвен подчертавам беше харченето в
рамките на два или три дена на близо 500 000 лева от общинския бюджет,
което се доказа, че е вследствие на неправомерни уволнения, вследствие на
което има подаден сигнал, да в прокуратурата, сигналът е подаден лично от
мен, ако искате да знаете, по сигнала обаче г-н П., има образувано досъдебно
производство и връчен обвинителен акт на г-жа Д.‘‘.
Тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за
категорично установена въз основа на анализа на информацията, съдържаща
се в събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, а именно обясненията на подсъдимия К. С., както и от
събраните по делото писмени доказателства Копие от Решение № 9 взето с
Протокол № 3 от 20.12.2023 г., Копие от Решение № 180 взето с Протокол №
21 от 31.10.2024 г., Копие от сигнал до РП гр. Пловдив /с изх. № 181 от
29.03.2024 г. на Община Стамболийски/, Копие от сигнал до РП гр. Пловдив /с
изх. № 176 от 21.03.2024 г. на Община Стамболийски/, Копие от
Постановление на ОП гр. Пловдив за произнасяне по инстанционния контрол
от 23.08.2024 г. /с което се приема извършването на проверка за престъпления
по чл. 219, ал. 1 НК и чл. 282, ал. 1 НК/, Протокол за извършена проверка от
Инспекция по труда, Писмо от ОП гр. Пловдив с вх. № 22.01.2025 г. по описа
на РС гр. Пловдив. Въз основа на тях е прието, че посочената доказателствена
съвкупност се явява еднопосочна по отношение на фактите: мястото на
извършването на деянието, вида на отправените от подсъдимия реплики и
тяхното съдържание.
В своя акт първоинстанционният съд е оправдал подсъдимият С. за
следните думи и изрази, а именно ,,има подаден сигнал, да в прокуратурата,
сигналът е подаден лично от мен, ако искате да знаете, по сигнала обаче г-н П.,
има образувано досъдебно производство‘‘. От обективна страна е прието за
установено, че подсъдимият е депозирал жалба, в случая сигнал, до Районна
прокуратура гр. Пловдив, като впоследствие производството е останало в
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, където се е завело под нов номер и се е
водило за евентуално извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 НК и чл. 282,
ал. 1 НК и за което има образувано досъдебно производство № 176/2024 г. по
3

описа на КПК гр. София. Ето защо, по мнение на районния съд, тук в най-
пълна степен следва да се приложи разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК и да
отпадне наказателната отговорност за тези думи и изрази, поради което и
подсъдимият е оправдан за изразите има подаден сигнал, да в прокуратурата,
сигналът е подаден лично от мен, ако искате да знаете, по сигнала обаче г-н П.,
има образувано досъдебно производство.
Настоящият въззивен състав, след проведено съдебно следствие и
събиране на допълнителни доказателства споделя възраженията на защитата,
че събраните и проверени в хода на съдебното следствие от
първоинстанциинния съд доказателства и доказателствени средства, не
отговарят на стандарта по чл. 303, ал. 2 от НПК, относно установяването на
елементите от обективната страна на престъплението по начина, възприет от
първата инстанция относно всички инкриминирани с частната тъжба изрази.
Както вече бе посочено, въз основа на внимателния анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства, без съмнение се доказват
фактите, че на инкриминираната дата, на сесия на общински съвет на гр.
Стамболийски подсъдимият С., в качеството си на ******** на Общински
съвет на Община Стамболийски бил изслушван от общинските съветници. По
време на обръщението си същият изрекъл следното: ,,Понеже коментирате за
сигнали към прокуратурата, едно от нещата, което провокира тегленето на
заем в края на предходната година, безлихвен подчертавам беше харченето в
рамките на два или три дена на близо 500 000 лева от общинския бюджет,
което се доказа, че е вследствие на неправомерни уволнения, вследствие на
което има подаден сигнал, да в прокуратурата, сигналът е подаден лично от
мен, ако искате да знаете, по сигнала обаче г-н П., има образувано досъдебно
производство и връчен обвинителен акт на г-жа Д.“.
Същевременно пред настоящата инстанция е представена извадка от
кореспондения по Вайбър с нотариална заверка на съдържанието й, видно от
която подс. С. е отправил въпрос „дали към настоящия момент е предявен
обвинителен акт срещу Д., или все още не?“. Полученият отговор е „Има да“.
При депозиране на обяснения пред настоящата инстанция подсъдимият
потвърждава, че въпросът е отправен към него до лицето А.И.Х. – ****** към
Комисия за противодействие на корупцията във връзка с проведена между тях
среща по повод образувано производство срещу частната тъжителка.
Разпитана в качеството на свидетел в съдебно заседание на 11.11.2025г.
свид. Х. потвърждава както проведения разговор, така и горепосочената
кореспонденция с подсъдимия, като твърди, че дори не е прочела същата, а
просто така е написала, касателно горецитираното изявление.
Съдът намира, че следва да се кредитират както приложената
кореспондения по Вайбър и съдържанието й, доколкото същото е
удостоверено с нотариална заверка от 14.07.2025г. на нотариус Ц.Б., така и
обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Х. потвърждаващи, че
изявленията в същата са техни и са имали именно такова съдържание. В този
4

смисъл посочените доказателства са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си.
С оглед всичко изложено по-горе и предвид дадения кредит на доверие
на доказателствата, настоящият състав приема за безспорно установено в
случая, че от страна на подсъдимия С. на инкриминираната дата, на заседание
на Общинския съвет на гр. Стамболийски е отправил цитираните в частната
тъжба изрази ,,има подаден сигнал, да в прокуратурата, сигналът е подаден
лично от мен, ако искате да знаете, по сигнала г-н П., има образувано
досъдебно производство, има връчен обвинителен акт на г-жа Д.“.
След съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства
Окръжният съд намира за напълно обоснована и законосъобразна преценката
Пловдивски районен съд за липса на извършено престъпление по чл. 148, ал.
2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК и оправдаването му на основание
чл.147 ал.2 от НК относно изразите ,,има подаден сигнал, да в прокуратурата,
сигналът е подаден лично от мен, ако искате да знаете, по сигнала обаче г-н П.,
има образувано досъдебно производство“.
От обективна страна подсъдимият С. е депозирал жалба, в случая
сигнал, до Районна прокуратура гр. Пловдив, като впоследствие
производството е останало в Окръжна прокуратура гр. Пловдив, където се е
завело под нов номер и се е водило за евентуално извършено престъпление по
чл. 219, ал. 1 НК и чл. 282, ал. 1 НК и за което има образувано досъдебно
производство № 176/2024 г. по описа на КПК гр. София. Ето защо, тук
правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК за
отпадане наказателната отговорност за тези думи и изрази, поради което и
подсъдимият правилно е бил оправдан за изразите има подаден сигнал, да в
прокуратурата, сигналът е подаден лично от мен, ако искате да знаете, по
сигнала обаче г-н П., има образувано досъдебно производство. В принципен
план няма спор, че процесните изрази, посочени в обвинението са унизителни,
неприлични, позорящи, засягащи грубо самооценката на отделния човек. В
този смисъл, съдът намира, че всички посочени изрази в обвинението са
съставомерни по текста на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1
НК. Същевременно разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК предвижда отпадане на
наказателната отговорност, ако се докаже истинността на разгласените
обстоятелства.
От друга страна относно останалата част от инкриминираните изрази на
подсъдимия, а именно:“ има връчен обвинителен акт на г-жа Д.“, въз основа на
гореобсъдените доказателства, събрани пред въззивната инстанция се налага
изводът за несъставомерност на деянието на К. С. от субективна страна.
Клеветата като престъпление може да бъде осъществена както с пряк, така и с
евентуален умисъл. Във всички случаи, обаче, деецът трябва да съзнава
позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпния характер
на приписваното престъпление. Освен това извършителят съзнава и
неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е
5

извършил приписваното му престъпление.При прекия умисъл деецът е
сигурен, че позорното обстоятелство е неистинско или че приписваното
престъпление не е извършено от пострадалия, като цели твърденията му да
достигнат до съзнанието на поне още едно трети лице. При евентуалния
умисъл деецът не е сигурен в действителното положение, но въпреки това
прави съответното твърдение. От основно значение, е че умисълът за клевета
се изключва, когато съществува обоснована на обективни факти увереност в
истинността на разгласяваното обстоятелство или приписаното престъпление.
Такава увереност означава, че деецът не знае фактическо обстоятелство, което
принадлежи към състава на престъплението.
Именно такъв е и настоящия случай. Въз основа на проведената
кореспонденция с разследващ орган по повод подадени сигнали за извършени
престъпления от страна на частния тъжител Д., подсъдимият С. е получил
уверение в писмен вид, че спрямо Д. има „предявен обвинителен акт“. Тоест
същият не е разгласил това по принцип позорно обстоятелство, тъй като не е
съзнавал, че същото не отговаря на обективната истина.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 304 от НПК, Окръжният
съд призна подсъдимият К. С. С. за НЕВИНОВЕН в това на 31.10.2024г. в
сградата на Община Стамболийски, намираща се на ул. Г.С.Раковски № 33,
ет.2 при проведена сесия на Общински съвет да е разгласил позорно
обстоятелство за другиго – Т. И. Д. ,,…има връчен обвинителен акт на г-жа
Д.‘‘, като клеветата да е нанесена публично и да е извършена от длъжностно
лице при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.304 от
НПК го ОПРАВДА за престъплението, за което е осъден от
първоинстанционния съд с обжалваната присъда за извършено престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.1 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК.
На основание чл.190 ал.1 от НПК частният тъжител Т. И. Д. ЕГН
********** беше осъдена да заплати на К. С. С. ЕГН ********** сумата от 4
080лева, представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция.
В останалата й част присъдата на Пловдивски районен съд като
обоснована и законосъобразна беше потвърдена.
Мотивиран от изложеното, въззивната инстанция постанови присъдата
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ 1.

2.
6

Номер на акта:	74
Дата:	11 ноември 2025 г. (в сила от 11 ноември 2025 г.)
Съдия:	Теофана Божидарова Спасова

Дело:	20255300601334
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	12 юни 2025 г.

Присъда по ВНЧХД №1334/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите