№ 4181
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело №
20231100509061 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение № 20033137 от 29.04.2022 год., постановено по гр.д.№27632 по
описа за 2020 год. на I ГО, 49 състав, СРС е уважен предявения от „Инвестбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №85,
представлявано от З.Р.Р. и В.И.К.-Д., действащ чрез процесуалния си представител адв. Й.
Д., със съдебен адрес: гр. Долна Баня, ул. „********* срещу И. А. К., ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. София, бул. *********, иск с правно основание чл.233 ЗЗД, като
ответникът е осъден да освободи и предаде на ищеца следния недвижим имот: апартамент
№7 с идентификатор 68134.4334.1500.2.177, находящ се в гр. София, ж.к. „*********1/
първа част/, в жилищна сграда –блок №********* –ти етаж, състоящ се от три стаи, столова,
кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 99.53 кв.м., а съгласно схема
№15-515841 от 17.06.2020, издадена от АГКК, с площ от 99.50 кв.м., при съседи по акт за
собственост:шахта, двор, калкан и апартамент №8, а съгласно схема 15-515841 от
17.06.2020, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:-
68134.4334.1500.2.178, 68134.4334.1500.2.152, под обекта -68134.4334.1500.2.174;над
обекта-68134.1500.2.180, заедно с мазе №7, застроено на 3.90 кв.м. при съседи по акт за
собственост:мазе №8, калкан, общо помещение и коридор, заедно с 4.260% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляваща
УПИ с идентификатор 68134.43341500. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК
да заплати и сума в размер на 930 лева, представляваща разноски по делото.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението
подава ответника чрез процесуалния си представител адв. В. И. Д. от САК, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „********* офис 110, с което оспорва първоинстанционното решение,
като неправилно и необосновано, постановено при допуснато нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място, оспорва се
1
процедурата по уведомяване на ответника и връчване на съобщенията, като излага
подробни съображения за допуснатите нарушения. По – конкретно посочва, че не е залепено
уведомление, а единствено е пуснато съобщение в пощенската кутия. На самостоятелно
основание твърди, че е нарушено изискването за посещение на адреса в поне три дни с
установения по закон интервал от време между тях, както и задължителното посещение в
един неработен ден. В резултат на нарушените процедурни правила се е стигнало до
неправилно и незаконосъобразно назначаване на особен представител на ответника, като
същият е лишен от възможността да участва ефективно в производството и да се
представлява и защитава от свободно избран и упълномощен от него адвокат. Твърди, че
ответникът се осведомява за воденото срещу него дело след проверка в съда, след което
упълномощава адвокат, който подава молба с приложено пълномощно към нея. Въззивникът
оспорва дори след това да са му надлежно връчени исковата молба и приложенията към нея,
респ. не му е предоставена възможност да подаде отговор в едномесечен срок. Според
въззивника, неоснователно не е уважена молбата за отлагане на насроченото за 08.11.2022
год. открито съдебно заседание на процесуалния представител, доколкото с нея е представен
и болничен лист. Нещо повече, съдът е приел, че молбата е подадена след съдебното
заседание, което видно от кориците по делото, не е вярно, като пропускът се дължи
единствено на неточно изпълнение на служителите в деловодството на съда, което не може
да доведе до негативни за ответника последици. Следващо нарушение, допуснато от
първоинстанционния съд, е неуведомяване на ответника и процесуалния представител за
отлагане на делото за 02.02.2022 год. Въпреки подадената на това основание молба за
отмяна на ход по същество, съдът е постановил обжалваното решение. Предвид всичко
изложено, счита че е безпредметно разглеждането на исковата претенция по същество, като
в условията на евентуалност оспорва констатациите на първата инстанция относно
основателност и доказаност на претенцията. Моли съда да върне делото на районния съд за
ново разглеждане, евентуално да отмени решението, с което да отхвърли претенциите срещу
ответника. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ищецът представя отговор срещу депозираната въззивна
жалба, която оспорва като недоказана, необоснована и неоснователна. Оспорва твърденията
за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на
въззивника. Неоснователни са и възраженията за неправилна, непълна и неточна преценка
на доказателствата по делото, респ. за неправилно приложение на материалния закон.
Според въззиваемия, първоинстанционният съд е съблюдавал процедурата при прилагане на
чл.47, ал.6 ГПК, като преди да пристъпи към назначаване на особен представител е
извършил необходимите действия и в установената за това последователност. След отмяна
на хода по същество при наличие на данни за упълномощен от ответника адвокат, съдът е
предоставил възможност на процесуалния представител да се запознае с актовете по делото,
както и да вземе становище по извършените от особения представител процесуални
действия. Въззиваемият твърди, че оспорване не е направено. Споделя изводите на съда,
като мотивирани и правилни, че договорът за наем е прекратен на твърдяната от ищеца дата
с произтичащите от това правни последици. Моли съда да остави въззивната жалба без
уважение, а обжалваното решение да потвърди, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното съдебно решение е недопустимо, като съображенията за това са
следните.
Възраженията на ответника относно опорочаване на процедурата по уведомяване на
2
ответника са основателни.
Според задължителната съдебна практика, създадена по реда на чл. 274, ал. 1, т. 3
ГПК - определение № 565 от 28.10.2009 г. по ч. гр. д. № 577/2009 г. на ВКС, III г. о.,
поредността на връчването на призовките и съобщенията е установена в чл. 38 ГПК,
съгласно която съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото; когато
адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а
при липса на такъв - на поС.ния. Посочва се още, че разпоредбата представлява гаранция, че
страните ще бъдат уведомявани лично.
По предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на
уведомление, ВКС се е произнесъл в решение № 233 по гр. д. № 7723/2013 г., IV г. о. По
обвързващ начин е прието, че когато при първото посещение на посочения по делото адрес
на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме
съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там; ако връчителят
намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога
не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението; при
получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава
повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, връчителят
трябва да положи усилия да узнае, по кое време ответникът може да бъде намерен там, за да
направи следващото посещение тогава; ако и при второто посещение не може да се
осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като
времето между първото и последното трябва да е повече от един месец; при последното
посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и
го подписва. За пълнота следва да се посочи, че под "друго лице" нормата на чл. 46, ал. 2 от
ГПК определя само пълнолетно лице от домашните му, или друго лице, живеещо на същия
адрес, а под „същия адрес“, доколкото е определен точно апартамента, не следва да се
разбират съседите.
Отделно от това разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа последователни правила, които
съдът трябва стриктно да спази, преди да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, като
поредността е следната: ако ответникът не се яви в съда да получи книжата си в
канцеларията на съда в двуседмичния срок от залепване на уведомлението - чл. 47, ал. 3
ГПК, съдът указва на ищеца да представи справка за адресната му регистрация, която трябва
да съдържа данни за регистрираните по реда на чл. 90, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация. Установяването на тези данни е необходимо, за да може съдът да провери дали
регистрираният адрес - настоящ или поС.ен, съвпада с този, на който е било залепено
уведомлението. Ако адресите не съвпадат, съдът трябва да разпореди ново връчване на
настоящия, респ. на поС.ния адрес по общия ред. Правна последица от невъзможността
ответника да бъде намерен на посочения по делото адрес и на лице, съгласно да получи
съобщението, е връчителят да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а
когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Предвиденото в изр. второ на чл. 47, ал. 1 ГПК пускане на уведомлението в пощенската
кутия, когато до нея има достъп, не освобождава връчителя от задължението му да залепи
уведомлението по реда на изр. първо на посочената правна норма. Нормата изисква, когато
длъжностното лице по призоваването има достъп до пощенската кутия, едновременно да
залепи уведомление на вратата, или на пощенската кутия и да го пусне "и в нея".
Цитираната разпоредба изисква кумулативно извършване на посочените действия, като
едновременното, правилното и съобразно предписанията на закона осъществяване е условия
за надлежно изпълнение от длъжностното лице по призоваването на вменените му
задължения. Нещо повече, връчителят не само трябва да удостовери фактите, от които
следва, че са налице предпоставките за връчване по чл. 47 от ГПК, но трябва да удостовери и
действията си по поставяне на уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК, чрез посочване на
датата и мястото на което същото е поставено и неговото съдържание. (в този смисъл и
3
Решение № 1164 от 18.11.2024 г. на САС по в. гр. д. № 3403/2023 г.; Решение № 177 от
15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1947/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 282 от 27.11.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 1394/2017 г., IV г. о., ГК,; Решение № 35 от 26.05.2011 г. на ВКС по т. д. №
1068/2010 г., II т. о., ТК;Решение № 269 от 5.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2019 г., IV г.
о., ГК;Решение № 39 от 2.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 283/2014 г., II т. о., ТК).
В конкретния случай от данните по делото е видно, че връчителят не е изпълнил
задълженията си съобразно горецитираните правила за извършването им. Исковата молба е
депозирана на 25.06.2020 год. С разпореждане №167121 от 03.08.2020 год., постановено по
гр.д. 27632/2020 год. по описа на I ГО, 49 състав е указано да се изпрати препис от исковата
молба на ответника, като на последния е указано, че може да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, считано от получаване на съобщението, съдържанието на отговора, както
и последиците от неподаване на отговор на исковата молба, невземане на становище и
преклузиите за упражняване на определени негови права.
Първото съобщение, изпратено до посочения в исковата молба адрес, а именно: гр.
София, бул. ********* е без отбелязана дата в началото на гърба на съобщението, като
такава фигурира под обясненията, записани от длъжностното лице по призоваването.
Написана е дата 16.08.2020 год. Над датата, където длъжностното лице по призоваването е
записало какво е установило от посещението на адреса е посочено, че сведенията са
получени от Г. от апартамент №2, която казва, че адресатът не пребивава на посочения
адрес. (л. 45 от делото). Изпратеното до ответника съобщение с дата 16.08.2020 г.,
придружено с препис от исковата молба с приложенията, не е връчено съгласно чл. 44, ал. 1
ГПК, като е отбелязана и причина - лицето не може да бъде намерено на адреса, но липсва
отбелязване, че не е открито лице, което да получи съобщението. Съдът не е указал на
връчителя, съобразно чл. 43, ал. 2 пр. 2 ГПК връчването да стане чрез залепване на
уведомление, изискал е Справка за поС.ния и настоящ адрес на ответника, която е изготвена
с дата 09.09.2020 год. (л. 49 по делото), както и за актуалните трудови договори на
ответника, изготвена от същата дата 09.09.2020 год. (л.48 по делото). Видно от справката,
регистрираните настоящ и поС.ен адрес съвпадат с тези по исковата молба. Като, обаче, не
се установява съдът да е разпоредил изпращане на ново съобщение на адресите от
справката. От справката за наличие на действащи трудови договори се установява, че към
датата на извършването й, а именно 08.09.2020 год., не са открити данни за трудови
договори по откритите критерии.
Следващото съобщение е изпратено на 13.09.2020 год., отбелязано още в началото на
текста на гърба на съобщението, като сведенията отново са получени от Г. (Д. Д.а), която
този път се легитимира като собственик на апартамент №2, като по нейни твърдения е
собственик от 5 години, а адресатът не живее на този адрес също от години. Съдът е
разпоредил нова справка за актуалните трудови договори на ответника с Разпореждане
№20212536 от 29.09.2920 год. (написано на ръка на гърба на л.51 по делото върху
съобщението от дата 13.09.2020 год.), която справка е изготвена с дата 02.10.2020 год. (л.50
от делото), като резултатът е аналогичен с този по предходната справка, а именно, че към
датата на извършването й, в случая 02.10.2020 год., не са открити данни за трудови договори
по търсените критерии.
С Разпореждане №20230365/19.10.2020 год. е оставена без движение исковата молба,
като е предоставен едноседмичен срок от получаване на съобщението от страна на ищеца за
внасяне на сума в размер на 300 лева, представляваща депозит за особен представител на
основание чл.47, ал.6 ГПК (написано на ръка на гърба на лист 49 от делото).
Липсват данни по делото да е осъществено трето посещение на адреса, което е
условие за установяване на невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по
делото адрес, наред с изискванията за интервал от поне една седмица между всяко от тях и
най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден. Доколкото, обаче, данните по
4
делото сочат, че е установено ответника да не живее на посочения в исковата молба адрес,
който съвпада с поС.ния и настоящия адрес, то приложение намира правилото на чл.47, ал.1,
изр.4 ГПК. Съгласно текста на последното правилото по изр.3 не се прилага, когато
връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В тези случаи –
когато ответникът не живее на адреса, разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изреч. 4 от ГПК
изключва единствено непосредствено предхождащото я правило на чл. 47, ал. 1, изреч. 3 от
ГПК – за реда за установяване на невъзможността ответникът да бъде намерен на адреса – с
осъществяване от връчителя на най-малко три посещения на този адрес, с интервал от поне
една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден;
но не изключва реда за връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1, изреч. 1 и
изреч. 2 и ал. 2 от ГПК, включително – на поС.ния и на настоящия адрес на ответника, на
които той не живее – съгласно чл. 47, ал. 3 от ГПК. Този извод ясно следва, както от
заглавието на целия текст на чл. 47 от ГПК – "Връчване чрез залепване на уведомление",
така и от разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съгласно която, съобщението се смята за
връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда, което несъмнено
се предпоставя от залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1, изреч. 1 и изреч. 2 и ал.
2 от ГПК. Същият извод следва и от целта на разпоредбите на чл. 47 от ГПК – да се осигури
в максимална степен реално връчване в случаите, когато ответникът не може да бъде
намерен или не живее на адреса, като същевременно не се забавя неразумно дълго
производството по делото. Необходимостта от връчване по този ред – чрез залепване на
уведомление на поС.ния адрес на ответника следва и от разпоредбата на чл. 93, ал. 7 от
Закона за гражданската регистрация, съгласно която, поС.ният адрес на гражданите е адрес
за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.
(Решение № 173 от 20.03.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4289/2024 г.). Предвид изложеното,
подлежи на по – нататъшно разглеждане и въпроса относно спазването на правилата за
извършване на процедурата по чл.47, ал.6 ГПК, установени в цитираната по - нагоре в
съдебното решение задължителна съдебна практика.
В конкретния случай по делото няма данни връчителят да е извършвал действия в
тази насока и кога, поради което и не може да бъде прието за доказано, че такова
уведомление е било поставено на посочените в разпоредбата места за това и че
съдържанието му съответства на изискванията по чл. 47, ал. 2 от ГПК. Съдът не е
разпоредил връчването да стане чрез залепване нито след извършване на първоначално
разпоредените справки, нито след резултатите от тях, нито след извършване на втората
поред справка за актуални трудови договори на ответника. Не са налице данни в нито едно
от двете съобщения за залепване на уведомление и оставяне на съобщение в пощенската
кутия на ответника. Липсата на отразяване от призовкаря къде е залепил уведомление /на
вратата на жилището, пощенската кутия, входната врата или на друго видно място около
нея/ или че уведомлението е пуснато в пощенската кутия, обосновават извод, че призовкарят
не е залепил уведомление съгласно изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК и не е пуснал
съобщение за това в пощенската кутия. Дори да се приеме, че са налице обективни пречки за
това, призовкарят е следвало да отбележи обстоятелствата, възпрепятствали извършването
на тези действия. Първоинстанционният съд, направо е предприел действия за назначаване
на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. В резултат от незалепване на уведомлението по
реда на чл.47 ГПК не е предоставен и двуседмичен срок, считано от залепването, ответникът
да получи документите от канцеларията или деловодството на съда, което на самостоятелно
основание води до опорочаване на процедурата по уведомяването и връчването.
Без да установи, че връчването е надлежно извършено чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, съдът неправилно е назначил особен представител, с което е
лишил ответника от възможност да упълномощи избран от него процесуален представител.
5
Като не е разпоредил съобщението до ответника, който не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се е намерило лице, което е съгласно да получи
съобщението, да се извърши чрез залепване на уведомление, съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК, не е
налице надлежно връчване - съдът е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, с което е лишил ответника от възможност да участва в
делото и да упълномощи, респ. да бъде представляван и защитаван от избран от него
процесуален представител. При тези обстоятелства следва да се приеме, че вследствие на
нарушаване на правилата по връчване на съобщения по реда на чл. 47 ГПК ответника е бил
лишен от възможност да участва в делото, което налага обезсилване на
първоинстанционното решение и връщането на делото на районния съд за ново разглеждане.
Следва да се посочи и че с Определение №20191033 от 28.09.2021 год. е отменен хода
по същество, като е прието, че ответникът е нередовно уведомен и указва последният да
бъде призован чрез упълномощения от него адвокат, както и да му се изпратят
определението, постановено на 20.05.2021 год. и протокола от проведено открито съдебно
заседание на 28.06.2021 год. Със същото определение, съдът е насрочил делото за открито
съдебно заседание на 08.11.2021 год. Съобщението е получено от адвокат Б.Й. на 05.10.2021
год. Видно от съдържанието на протокола от открито заседание на 08.11.2021 год. на същото
не е даден ход и е отложено за 02.02.2022 год., тъй като е подадена молба от процесуалния
представител на ищеца с вх.№ 25161117 от 05.11.2021 год., към която е представен болничен
лист, от който се установява карантиниране заради заболяване от COVID. Подадена е и
молба с вх. №25161702/08.11.2021 год. и от процесуалния представител на ответника адв.
Б.Й. за отлагане на делото поради заболяване, ведно с болничен лист към молбата. Доводът
на съда, че молбата е получена на 10.11.2021 год. не може да се възприеме, доколкото видно
от входирането молбата е подадена преди съдебно заседание, поради което неправилно
съдът не се е произнесъл по нейната основателност или неоснователност. Твърденията на
въззивника, че не е уведомен за насроченото на 02.02.2022 год. открито съдебно заседание
се потвърждават при запознаване с материалите по делото. След протокола от провеждането
на откритото съдебно заседание, не се откриват приложени по делото съобщения, изпратени
нито до ищеца, нито до ответника, а единствено е написано върху Списък на призованите
лица на ръка „редовно уведомен чрез адв. Д.“, респ. „уведомен чрез адвокат Й.“, а в графа
„забележки“ е изписано съкращението „ув.“. Невъзможно е да се установи начинът, по който
и двете страни са уведомени, нито средството, което е използвано за уведомяването – по
телефон, по имейл и прочее. Неясен остава и момента, в който уведомяването е извършено,
доколкото законът изисква това да е осъществено най-късно една седмица преди
заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес, съгласно чл.56, ал.3 ГПК.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба, страните, които са редовно призовани, при отлагане на
делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.
Настоящият случай не е такъв, доколкото остава неизяснено по делото защо подадената от
процесуалния представител на ответника молба за отлагане на делото е останала
неразгледана. Към това следва да се добави и установеното в разпоредбата на чл.142, ал.3
ГПК, че при отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което
страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица се смятат призовани. Следователно,
презумпцията относно призоваването се отнася единствено към „явилите се по делото лица“,
като в настоящия случай такива няма, доколкото в открито съдебно заседание на 08.11.2021
год. не се явява никоя от страните, респ. процесуалните им представители.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20033137 от 29.04.2022 год., постановено по гр.д.
6
№27632 по описа за 2020 год. на I ГО, 49 състав.
ВРЪЩА на Софийски районен съд гр.д.№27632 по описа за 2020 год. на I ГО, 49
състав за ново разглеждане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7