РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петко Ив. Минев
Членове:Веселина Т. Семкова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Светослава Ст. Пенчева
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255300601718 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и същото е образувано
по протест на прокурор при РП-Пловдив срещу Присъда с рег.
№114/04.06.2025г. по НОХД №254/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив,
VІ н.с., с която подс.Б. И. Б. е признат за НЕВИНЕН относно извършване на
престъпления по чл.338, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 от НК, поради което и на
осн. чл.304 НПК е ОПРАВДАН по така повдигнатите му обвинения. На осн.
чл.305, ал.6 от НПК е прието, че е извършил две административни нарушения:
1.по чл.60, ал.1, т.3, б.“е“ и т.3а, б.“а“ от ЗОБВВПИ и на осн. чл.184, ал.1 от
ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание 1500 лева ГЛОБА и е
ОТНЕТО за ПЕТ МЕСЕЦА разрешението му за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси; 2. по чл.1, ал.3 от УБДХ и на
осн. чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ му е наложено административно наказание 500
лева ГЛОБА. Постановено е ДА ОСТАНАТ на съхранение в служба „КОС“
при Второ РУ при ОДМВР-Пловдив до изтичане на административното
наказание „отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на
1
огнестрелно оръжие и боеприпаси“ веществените доказателства: ловна пушка
„Берета - AL391“, кал. 12х76 № ***, ловна пушка „Берета - 6869“, кал. 12х76
№ ***, пистолет марка „Макаров“, кал.9х18мм., със № ***, 3 бр. пълнители за
пистолет марка „Макаров“, 10 бр. неизстреляни патрони. Веществените
доказателства: 53 бр. гилзи от изстреляни патрони, кутия за боеприпаси, 1 бр.
картонена кутия, съдържаща натривки е постановено ДА БЪДАТ
УНИЖОЩЕНИ като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата, а
1бр. компакт диск, съдържащ запис от подаден на тел.112 сигнал - ДА
ОСТАНЕ по делото до неговото унищожаване. На осн. чл.189, ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, от които
726,91 лева платими по сметка на ОД на МВР-Пловдив и 140 лева – по сметка
на ПдРС. Претендира се отмяна на съдебния акт и постановяване на нов такъв
в насока признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение
за престъпни посегателства по чл.338, ал.1 от НК и чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК,
за всяко от които да му бъде наложено при условията на чл.54 от НК наказание
ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, след което да
бъдат групирани на осн. чл.23, ал.1 от НК, като се определи едно най-тежко
наказание ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години. В допълнението към протеста се излагат
съображения относно неправилността на присъдата, като се акцентира на
коректно установена по делото фактология, въз основа на която
първостепенният съд необосновано е приел, че ниска била степента на
обществена опасност на извършеното от подсъдимия, поради което
реализираните деяния съставлявали административни нарушения, а на
престъпления. Възразява се и касателно извода, че деянията не били
осъществени при пряк умисъл.
В съдебно заседание представителят на обвинението поддържа протеста,
настоявайки за ревизиране на първоинстанционната присъда. Излага
съображения за нейната неправилност и незаконосъобразност, тъй като
районният съд погрешно бил оценил събраните по делото доказателствени
източници, в резултат на което е извел неследващ се извод за по-ниска степен
на обществена опасност на посегателствата, за които подсъдимият е бил
предаден на съд, и необосновано е приел, че се касае за административни
нарушения. Ето защо се претендира отмяна на присъдата и постановяване на
2
нова осъдителна такава спрямо подсъдимия по отношение на двете
повдигнати му обвинения и санкционирането му с наказание „лишаване от
свобода“, като бъде отложено изпълнението на определеното общо най-тежко
такова на осн. чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Б. Б. пред въззивната инстанция моли за потвърждаване на
първостепенния съдебен акт. Защитникът му адв.Й. Д. заема идентична
позиция, изтъквайки, че вменените на подзащитния му деяния счита за такива
с нисък интензитет на обществена опасност с оглед самите им характеристики,
от една страна, а от друга, съобразно личността на дееца.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените в
протеста и допълнението му оплаквания, проверявайки правилността на
обжалваната присъда в пределите на чл.314 от НПК, прие за установено
следното:
Подсъдимият Б. И. Б. е роден на *****г. в гр.Пловдив, живущ в
гр.Пловдив, б., български гражданин, женен, със средно специално
образование, работещ като ***, неосъждан, ЕГН **********.
Подс.Б. притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях №*****, издадено на 01.04.2022г. и
валидно до 31.03.2027г., както и огнестрелни оръжия: стандартен боен
пистолет марка „Макаров“, кал.9х18мм., със сер. № ***, придобит с цел
самоотбрана; ловна пушка „Берета - AL391“, кал. 12х76 № ***/*** и ловна
пушка марка „Берета - 6869“, кал. 12х76 № ***.
На южния бряг на р.Марица, близо до коритото на реката и в съседство с
кръстовищата на бул.“Марица“ и ул.“Чардафон“ в гр.Пловдив била построена
беседка, в която имало маса и пейки, оградена от страните й с полиетилен. На
същата често се събирали различни лица, живеещи в съседство, рибари,
посещаващи р.Марица, свидетелите П.Д. и Р.Б., както и подс.Б..
На 27.05.2023г. около обяд на въпросната беседка и около нея се събрали
много хора, сред които и горецитираните двама свидетели. При тях отишъл
подсъдимият, който по-рано сутринта бил на лов и все още носел със себе си
притежавания от него стандартен боен пистолет марка „Макаров“,
кал.9х18мм., със сер. № ***, придобит с цел самоотбрана. Пистолетът бил
3
поставен в малка чанта, в която имало и боеприпаси за него – 51 бр.
стандартни бойни патрони, кал.9х18мм. и 2 бр. стандартни патрони, кал.12х70
мм. (снарядени с каучукови сачми). Част от патроните били в пълнителя,
поставен в пистолета, други - в насипно състояние, а трети - в кутия за
боеприпаси. Носейки тази чанта, подс.Б. отишъл на беседката при свидетелите
- негови приятели и седнал да консумира с тях донесена и приготвена храна,
както и алкохол. По-късно при тях дошъл и свид.Р.Р., познаващ от много
години подсъдимия. Всички хапвали и пиели алкохол, разговаряли на
различни теми и това продължило няколко часа. Към тях се присъединил и
свид.А.К., който също хапнал и пил алкохол, останал известно време, след
което си тръгнал.
Около 20.45 часа вече се било стъмнило, но в беседката имало слаба
светлина. На пейките в последната седели свидетелите Р. и Б., срещу тях -
подс.Б., а встрани от тях седял свид.Д.. Други лица наоколо вече нямало.
Всички те били изпили сериозно количество алкохол, основно водка и бира.
Свид.Р. в хода на разговора си се сетил за стар случай между него и подс.Б.,
при който подсъдимият бил споделил на едно момиче отрицателни неща за
свид.Р., и двамата започнали да спорят. От своя страна подс.Б. се ядосал на
твърденията на свид.Р. и му отвърнал в хода на спора. Свид.Р. не се отказал от
казаното, което провокирало подс.Б., който, без някаква видима причина,
бръкнал в чантата, извадил пистолета си – стандартен боен пистолет марка
„Макаров“, кал.9х18мм., със сер. № ***, насочил го към свид.Р., след което
произвел изстрел във въздуха над свидетелите Р. и Д.. Свид.Б. в това време
бил извън беседката до един кош за отпадъци, поради което той, а и Д. не
разбрали какво се случва. Помислили, че някой е хвърлил пиратка, както често
се случвало там. От своя страна свид.Р. станал бързо от пейката, минал
встрани от беседката и отишъл до тротоара на бул.“Марица“, след което
позвънил на спешен тел.112, подавайки сигнал за случилото се. Във връзка с
последния на място бил изпратен полицейски екип, състоящ се от свид.П.Р. и
Г.Х. от *** РУ при ОДМВР – Пловдив. Двамата били посрещнати от свид.Р. и
отведени до беседката. Там полицейските служители установили подс.Б. и
свидетелите Д. и Б.. Проверели и тримата, в резултат на което установили, че
подс.Б. носи чанта, в която имало пистолет „Макаров“ и боеприпаси. След
това подс.Б. бил отведен в сградата на *** РУ при ОДМВР – Пловдив и
тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“ модел 7510 с
4
фабр. № ARPM-0723, отчело 1,90 на хиляда концентрация на алкохол в
издишания от него въздух.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
физико-химична експертиза се установява, че в пробата, иззета от лявата ръка
на подс.Б. се регистрирали три капсулни микрочастици със състав: P b /олово/,
Sb /антимон/, Ba /барий/, три със състав: Pb /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/,
Ba /барий/ и шест с непълен състав: P b /олово/, S n /калай/, Sb /антимон/. В
пробата, иззета от дясната ръка на подсъдимия били регистрирани единадесет
капсулни микрочастици със състав: Pb /олово/, Sb /антимон/, Ba /барий/, три
със състав: Pb /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/, Ba /барий/ и три с непълен
състав: Pb /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/. Експертът е изяснил, че при
произвеждане на изстрел частиците, които попадат по ръцете са по-трайни от
тези, които попадат при вторичен пренос – ако лицето е докосвало оръжие,
гилзи, куршуми или е било в близост до проведен изстрел. В конкретния
случай не може да посочи каква е причината за попадане на тези частици по
ръцете на подсъдимия.
Видно от експертното становище по извършената на досъдебна фаза
съдебно-балистична експертиза, изследваният пистолет марка „Макаров“ е
стандартен боен пистолет, кал.9х18мм., със сер. № ***, изправен е технически
и е годен да произведе изстрел със стандартни пистолетни патрони
кал.9х18мм. Съгласно ЗОБВВПИ, пистолетът представлявал огнестрелно
оръжие. Представените за изследване 61 бр. патрони са стандартни бойни
пистолетни патрони, кал.9х18мм, от които 51 бр. са били годни за ползване по
предназначение и съгласно ЗОБВВПИ представлявали годни боеприпаси за
огнестрелни оръжия. Останалите 10 патрона не били годни за ползване по
предназначение. Представените за изследване 2 бр. патрони са стандартни,
кал.12х70, снарядени с каучукови сачми. Тези патрони били изправни и годни
за ползване по предназначение и съгласно ЗОБВВПИ представлявали
боеприпаси за огнестрелни оръжия.
Установява се от заключението по реализираната на досъдебното
производство химическа експертиза, че по протривка от канала на цевта на
пистолет „Макаров“, калибър 9х18, с фабричен № ***** било установено
наличие на черен нагар и остатъци от барутни частици и бездимен барут,
поради което вещото лице е приело, че с този пистолет е бил произведен
5
изстрел след последното му почистване.
Съгласно експертното становище по реализираната на досъдебна фаза
физико-химична експертиза, в канала на цевта на представения за изследване
1 бр.пистолет „Макаров“, кал.9х18мм, било установено наличие на черен
нагар, частици бездимен барут и продукти от изгарянето на бездимен барут,
поради което е прието, че с въпросното оръжие е бил възпроизведен изстрел
след последното му почистване.
Цитираните заключения първостепенният съд напълно коректно е
кредитирал, доколкото вещите лица са дали ясни, убедителни и научно
обосновани отговори на всички поставени им въпроси, а експертните
становища са обективно и компетентно изготвени, което обуславя
възприемането им с категорично доверие.
Така установената фактология съвсем правилно първоинстанционният
съд е приел като потвърждаваща се от събрания по делото доказателствен
материал:
-писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и
приети по надлежния ред на осн. чл. 283 НПК: протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за освидетелстване с
писмено съгласие на лицето, одобрен протокол за претърсване и изземване,
протокол за оглед на ВД – диск с фабричен надпис „Verbatim CD-R”, справка
за съдимост, справка от *** РУ при ОД МВР – Пловдив за издадени
разрешителни за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, ведно
с копия на последните, приемо-предавателни протоколи, копие на трудов
договор, справка за съдимост и характеристична справка.
-заключенията по назначените в хода на досъдебната фаза експертизи,
правилно възприети като обективно и компетентно изготвени;
-веществени доказателства: ловна пушка „Берета - AL391“, кал. 12х76
№ *** и ловна пушка „Берета - 6869“, кал. 12х76 № ***, пистолет марка
„Макаров“, кал.9х18мм., с № ***; 3 бр. пълнители за пистолет марка
„Макаров“; 10 бр. неизстреляни патрони; общо 53 бр. гилзи от изстреляни
патрони; кутия за боеприпаси; 1 бр. картонена кутия, съдържаща натривки;
1бр. компакт диск, съдържащ запис от подаден на тел.112 сигнал;
-гласни доказателствени средства, а именно: частично от обясненията
6
на подс.Б. Б., частично от показанията на свид.Р.Р., дадени в хода на съдебното
следствие, както и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, от показанията на свидетелите: П.Д.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК; Р.Б.,
дадени на съдебното следствие, ведно с тези от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК; П.Р., депозирани при
съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК и А.К., дадени в хода на съдебното
следствие, както и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК.
При реализирания анализ на инкорпорираните свидетелски показания,
същите в съответните им части коректно са ценени като послeдователно и
логично излагащи фактическите обстоятелства, включени в предмета на
доказване, съответстващи и хармониращи както помежду си, така и на
информацията, съдържаща се в приложените писмени доказателствени
източници. Правилно не са кредитирани показанията на свид.Р. в частта
относно местоположението на свид.Б. по време на изстрела, тъй като с
категоричност е изяснено, че в този именно момент свид.Б. се е намирал извън
беседката до кош и не бил видял какво се случва зад найлоните й. В
хипотезата на констатирано противоречие между показанията, депозирани
пред съда, и тези от предходната процесуална фаза първостепенният съд
съвсем резонно е кредитирал предоставените такива пред него от свид.Р.,
макар последният да е потвърдил съобщеното при разследването, което
несъмнено е станало в момент, явяващ се по-близо до инкриминирания. Това
си становище долустоящата инстанция правилно е аргументирала, отчитайки,
че прочетените показания не намират въобще опора в инкорпорираната
доказателствена съвкупност, което най-вероятно се дължи на факта, че
разпитът на свид.Р. е реализиран няколко часа след случилото се, когато
възприятията му все още са били повлияни от изпитото преди това значително
количество алкохол от всички присъствали на мястото, за което и самите те
съобщават.
Подробно са били анализирани и сведенията, предоставени от
свидетелите Д., Б., Р. и К., като напълно коректно са кредитирани и в
7
съответната надлежно приобщена част показанията, дадени в хода на
разследването, доколкото въпросните показания се отличават с
последователност на изложеното и с информираност, а освен това са били
депозирани непосредствено след случилото се, когато спомените относно
последното са били най-пресни и пълни. Съвсем коректно вяра е дадена и на
обясненията на подсъдимия относно случилото се на инкриминираната дата.
Същият чистосърдечно е разказал за срещата с приятелите си на беседката
въпросната вечер, когато е носил със себе си личното си оръжие, за
възникналия спор със свид.Р. и пристигането на полицейските служители по
повод подадения от последния сигнал на тел.112 за възпроизведен изстрел. В
обясненията си той не е изразил въобще позиция относно последния и
съпричастността му към същия. Липсата на предоставена в тази насока
информация е пречка в тази им част обясненията му да бъдат съпоставяни с
останалата доказателствена съвкупност и следователно неправилен би бил
изводът за възведена от него защитна позиция с оглед обвинението.
Интерпретирането на гореизложените гласни доказателствени източници
поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени материали обоснова
категоричен извод, че на процесните дата и място от обяд подсъдимият,
носейки пистолета си и боеприпаси за него в чанта, заедно с приятели
започнал да употребява алкохол. Към 20.45 часа, намирайки се все още в
беседката заедно със свидетелите Р. и Д., докато свид.Б. бил извън нея до един
кош, по повод възникнал словесен спор между свид.Р. и подс.Б., последният
извадил от носената чанта законно притежавания от него боен пистолет
„Макаров“, зареден с боеприпаси кал.9х18 мм, насочил го срещу свид.Р., след
което го заредил и изстрелял един патрон във въздуха. Пристигналите на
място полицейски служители установили пистолета в чантата на подсъдимия,
касателно който изготвените експертни становища по назначените в хода на
разследването експертизи с категоричност установяват, че с въпросния
пистолет е бил произведен изстрел след последното му почистване.
Същевременно в пробите, иззети от лява и дясна ръка на подс.Б. са
констатирани три, респ. единадесет капсулни микрочастици с установен
състав. Положителна била пробата на подс.Б. за употреба на алкохол,
надлежно установена посредством използваното техническо средство
„Дрегер“ модел 7510 с фабр.№ ARPM-0723, отчело 1,90 на хиляда
концентрация на алкохол в издишания от него въздух. В контекста на
8
изложеното, безспорен се явява изводът, че държейки огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него подсъдимият е нарушил не само изискването, заложено в
нормата на чл.60, ал.1, т.3, б.“е“ от ЗОБВВПИ, забраняваща носенето или
употребата на огнестрелно оръжие и боеприпаси при и след употреба на
алкохол, но и тази на чл.60, ал.1, т.3а, б.“а“ от същия закон, тъй като е
употребил огнестрелното оръжие с цел, различна от тази, за която е придобито
- „за самоотбрана“, насочвайки го към свид.Р. и възпроизвеждайки изстрел
във въздуха със стандартен боен патрон кал.9х18мм в присъствието на три
лица в полузатворено пространство.
Несъмнено посегателството по чл.338, ал.1 от НК е от кръга на
общоопасните престъпления, като от обективна страна съставът му изисква
дееецът да упражнява правомерна фактическа власт върху поставените под
специален режим предмети по този текст, както и да е демонстрирал
поведение, довело до неприлагане на необходимите мерки за сигурност и
такива, предвидени в надлежните правилници, наредби и инструкции.
Очевидно нормата е бланкетна, като в настоящия случай са инкриминирани
нарушенията, заложени в чл.60, ал.1, т.3, б.“е“ и чл.60, ал.1, т.3а, б.“а“ от
ЗОБВВПИ. Първостепенният съд е приел, че поведението на подсъдимия не
покрива от обективна и субективна страна посегателството по чл.338, ал.1 от
НК. Този му извод е несподеляем от настоящата инстанция, тъй като приетите
и от него за установени фактически констатации по несъмнен начин сочат, че
подс.Б. на инкриминираната дата, държайки цитираното огнестрелно оръжие
и боеприпасите за него, го е носил при и след употреба на алкохол, както и го
е употребил по горепосочения начин не по предназначение. И всичко това е
сторил напълно съзнателно, нарушавайки съответните необходими мерки за
сигурност, известни му не само от гледна точка на тяхната общоизвестност, но
и предвид даденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси. Напълно прав е подалият протест
държавен обвинител, че деянието подс.Б. е осъществил при форма на вина
пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния му характер, предвиждайки
вредоносните му последици и желаейки настъпването им, защото отивайки на
инкриминираното място, след като по-рано сутринта е бил на лов, е носил със
себе си притежавания от него стандартен боен пистолет марка „Макаров,
поставен в малка чанта, в която имало и боеприпаси за пистолета – 51 бр.
стандартни бойни патрони, кал.9х18мм. и 2 бр. стандартни патрони, кал.12х70
9
мм., като част от патроните били в пълнителя. Въпреки това е започнал да
консумира алкохол и е употребявал такъв целия следобед до момента, в който
в хода на възникналия словесен спор със свид.Р. е възпроизвел във въздуха
изстрел с притежавания пистолет, но не за целта, за която е придобит. В
контекста на изложеното, незаконосъобразен е изводът на долустоящата
инстанция за липса на осъществен от обективна и субективна страна състав на
посегателство по чл.338, ал.1 от НК.
Независимо от горното настоящата инстанция намира, че крайният извод
на районния съд за оправдаване на подсъдимия е правилен, но на друго
основание – чл.9, ал.2 от НК. Малозначителността на деянието, указана в
цитираната норма, е сред изключващите обществената опасност
обстоятелства и противоправността на деянието. Принципно деянията, които
осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са
именно общественоопасните прояви, забранени от правните норми. По
изключение е напълно възможно едно деяние да съдържа признаците от
състава на престъплението, но само привидно – без да е действително
общественоопасно или без да е такова в достатъчно степен, че при
конкретните условия то не е от естество да засегне въобще обществените
отношения, явяващи се негов обект, респ. това засягане може да е
незначително. Въпросните хипотези са заложени в разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК, относима към обществената опасност и свързаната с нея
противоправност. Характерът на самата обществена опасност се определя от
насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и вида на
засегнатите от него обществени отношения. Това определя и различната
степен на обществена опасност на деянията. Последната е обусловена от онези
обстоятелства, които са свързани с характера и значението на самото
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие върху което се засяга
обществената система, и от характера и степента на неговото засягане. Към
значимите за това обстоятелства се отнасят: характерът на конкретното
обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху тези
отношения, начин и способ на действие, отрицателно въздействие върху друго
обществено отношение, особено положение на субекта и т.н. Според
настоящата инстанция, конкретният случай касае деяние, което само
формално осъществява обективните и субективни признаци на предвиденото
в нормата на чл.338, ал.1 от НК престъпление, но поради своята
10
малозначителност е с явно незначителна обществена опасност, което налага
приложението на чл.9, ал.2 от НК. Изложеният извод следва от съвкупната
оценка на самото деяние и данните касателно личността на дееца, сочещи, че
поведението на подс.Б. в процесния случай не се отличава с типичната за този
вид прояви обществена опасност и поради това не се налага ангажиране на
наказателната му отговорност. Цялостното му поведение по носене и употреба
на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, както и за цел,
различна от тази, за която оръжието е придобито, категорично не отговаря на
дължимото се с оглед конкретната ситуация, както коректно се сочи в
протеста, но не обосновава и извод за надхвърляне на необходимата граница
на обществена опасност, както в същия неоснователно се претендира. И това е
така, защото не могат да бъдат пренебрегнати фактите, че както изначално,
така и в продължение на почти осем часа оръжието и съответните боеприпаси
са били поставени в чанта, през това време не са били ползвани, а, от друга
страна, подсъдимият притежава разрешително за носене и на други оръжия, от
дълги години работи като въоръжена охрана и е изключително
дисциплиниран, като не е допускал нарушения на ЗОБВВПИ и други
противообществени прояви, както резонно изтъква защитата. Изложеното, в
контекста на необремененото му съдебно минало, обуславя становище, че
извършеното очевидно е изолирана проява, която не засяга в достатъчна
степен обществените отношения, обект на защита по Глава ХI, раздел I от НК,
за да бъде третирано като престъпление. В този смисъл настоящата инстанция
намира за неправилни изводите на първостепенния съд за несъставомерност на
деянието. Касае се за явна незначителност на обществената опасност на
извършеното, поради което ангажирането на наказателната отговорност на
подс.Б. в случая е обществено неоправдано, което от своя страна налага
изменение на присъдата в тази й част касателно основанието за оправдаването
му, а именно по чл.9, ал.2 от НК.
На тази база съвсем обоснована се явява преценката на долустоящата
инстанция, че поведението на подс.Б. следва да бъде подведено под състава на
административните нарушения, регламентирани в разпоредите на чл.60, ал.1,
т.3, б.“е“ и чл.60, ал.1, т.3а, б.“а“ от ЗОБВВПИ, защото въпросното
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него той е носил и употребил при и след
употреба на алкохол, установено по предвидения в ЗДвП ред, както и с цел,
която е различна от тази , за която го е придобил – „за самоотбрана“,
11
насочвайки го към Р.Р. и възпроизвеждайки изстрел във въздуха в
присъствието на три лица в полузатворено пространство. Тези
административни нарушения той е извършил умишлено, бъдейки напълно
наясно, че огнестрелното оръжие и съответните боеприпаси му се водят на
отчет „за самоотбрана“, както и че недопустимо е носенето и употребата им
при употреба на алкохол. В конкретния случай приложението на чл.305, ал.6
от НПК е съобразено изцяло с характеристиките на обвинението по чл.338,
ал.1 от НК. Видно от съдържанието на цитираната процесуална разпоредба,
преценката относно това дали деянието, за което подсъдимият е оправдан,
осъществява признаците на административно нарушение са прави в рамките
на предявеното обвинение, като административно-наказателната му
отговорност се реализира, когато извършеното деяние съставлява
административно нарушение. В тази връзка се констатира, че районният съд
напълно правилно е квалифицирал извършеното от подсъдимия като отделни
административни нарушения (носи и употребява огнестрелно оръжие и
боеприпаси при и след употреба на алкохол – по чл.60, ал.1, т.3, б.“е“ от
ЗОБВВПИ, както и употребява огнестрелно оръжие за цел, различна от тази,
за която е придобито – по чл.60, ал.1, т.3а, б.“а“ от ЗОБВВПИ), доколкото
фактите относно тях се съдържат в обстоятелствената част на обвинението по
чл.338, ал.1 от НК. При това положение и съобразявайки се със заложеното в
чл.18 от ЗАНН изискване, че отделните нарушения се санкционират
самостоятелно, контролираната инстанция е следвало за всяко от двете
нарушения да наложи на подсъдимия административна санкция, което и
пропуснала да стори. Вместо това е наложила една такава на осн. чл.184 от
ЗОБВВПИ, включваща 1500 лева ГЛОБА и ОТНЕМАНЕ НА разрешението за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за срок
от пет месеца. Въпросната норма е санкционна единствено за нарушението,
свеждащо се до носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси при и
след употреба на алкохол. Определяне на административното наказание за
цитираното нарушение е съобразено с критериите на чл.27, ал.1 от ЗАНН,
както и правилно комплексната санкция е била индивидуализирана. С оглед
степента на обществена опасност на самото нарушение, явяващо се изолирано
за подс.Б., и отчетената висока концентрация на алкохол, установена по
надлежния ред на ЗДвП, наказанията обосновано са отмерени под средния
предвиден размер, а именно в цитираните такива.
12
Пропускът на долустепенния съд да наложи санкция и за второто
административно нарушение по чл.60, ал.1, т.3а, б.“а“ от ЗОБВВПИ се налага
да бъде коригиран от настоящата инстанция в изпълнение на правомощието й
по чл.337, ал.2, т.4 от НПК предвид наличието на изискуемия от закона
„съответен протест на прокурора“, съдържащ изричното искане да бъде
признат подсъдимия за виновен и осъден по повдигнатите му две обвинения
при съответно обвинение в първоинстанционното производство. В този
смисъл предвиденият от НПК критерий за съответен протест е изпълнен и
касателно осъществяване на по-леката по тежест административно -
наказателна отговорност за същата деятелност. Нормата на чл.185 от
ЗОБВВПИ установява, че при извършване на нарушение на чл.60, ал.1, т.1-4, 5
и 6, извън случаите начл.184, се наказва с ГЛОБА от 500 до 2500 лева. В
съответствие със заложените в нормата на чл.27, ал.1 от ЗАНН изисквания,
вземайки предвид интензитета на обществена опасност на въпросното
нарушение, също явяващо се инцидентно за подс.Б., настоящата инстанция
счете, че наказанието следва да бъде наложено в минималния предвиден
размер от 500 лева. Същото не подлежи на групиране с това за
горецитираното първо административно нарушение на осн. чл.18 от ЗАНН.
На базата изяснената по делото фактология настоящата инстанция
намери за законосъобразен изводът на долустоящия съд, че на
инкриминираните дата и място подсъдимият е извършил хулиганска проява,
употребявайки носенето огнестрелно оръжие с цел, различна от тази, за която
го е придобил. Приетите за установени ралевантни факти обаче не сочат на
хулиганство по смисъла на чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, а за проява, обхваната
от Указа за борба с дребното хулиганство, тъй като нарушението на
обществения ред от подсъдимия не носи белезите на онази обществена
опасност, която е типична за съставомерното посегателство по цитирания
престъпен състав. В конкретния случай липсва накърняване на обществените
отношения в значителна степен, имаща значение за приложението на
престъпния състав на хулиганството. Дребно хулиганство по смисъла на
УБДХ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или
други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в
оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта
или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с
които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-
13
ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325
от НК. Няма съмнение, че възприетата от законодателя позиция се свежда до
това, че дребното хулиганство представлява непристойна проява,
противоречаща по своето съдържание на възприетите и установени норми за
поведение, но не накърнява в такава степен порядките в обществото, че да се
счита за общественоопасна, за да бъде квалифицирана като престъпно
посегателство по чл.325 от НК. При всички положения дребното хулиганство
засяга или много ограничен кръг от лица и социални сфери или макар и
разпрострян и в по-широк план, то отзвукът на противоправната проява
следва да е така незначителен, че да не успее да накърни дадени обществени
отношения, а само да създаде опасност за това. Горецитираното поведение на
подсъдимия е безспорно установено в процесния случай и категорично то е
израз на незачитане на общоприетите норми за поведение, на обществения ред
и спокойствие, но в случая по-ниската степен на обществена опасност на
деянието, отсъствието на демонстрирана бруталност, дързост и настойчивост
при осъществяването му, в контекста на изключително положителния
социален статус на подсъдимия с оглед въобще липсата на
противообществени прояви, дългогодишната му трудовата ангажираност като
въоръжена охрана, както и необременено съдебно минало, изключват
възможността извършеното да бъде квалифицирано като престъпно
хулиганство, включително и по утежнения състав на чл.325, ал.2 вр. ал.1 от
НК, независимо, че е употребено оръжие, както несъстоятелно се настоява в
протеста. Доказателствената съвкупност не обоснова извод да е налице реално
засягане на обществените отношения, обект на престъплението хулиганство,
изразяващо се в грубо потъпкване на обществения ред, а последното е
съставомерен признак от състава на хулиганството. Ето защо напълно
правилно е становището на първостепенния съд относно липса на
осъществено от подс.Б. посегателство по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Наличието на личен негов мотив за това му поведение само по себе си не
изключва съставомерността на деянието по чл.325 от НК. Хулиганските
прояви, реализирани по лични мотиви също могат да се дефинират като
хулиганство, когато са извършени публично, в присъствието на много хора,
грубо нарушават обществения ред и изразяват с това и умисъла на дееца за
явно неуважение към останалите граждани и обществото като цяло, както
коректно се изтъква в протеста. Когато се дава израз на изпитваните негативни
14
чувства с поведение, изразяващо пълно пренебрежение към установените
обществен ред, сигурност и спокойствие на околните, това поведение
осъществява признаците на престъплението хулиганство, независимо от
продиктувалия го личен мотив. Следователно за преценката дали конкретно
деяние може да се квалифицира като хулиганство по смисъла на НК не е
важна липсата на личен мотив, а е от съществено значение деецът да е
съзнавал, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява
явно неуважение към обществото. Очевидно в случая поведението на подс.Б.
не е било обективно и субективно насочено към нарушаване на обществения
ред и израз на явно неуважение към обществените порядки, макар и да е
осъществено на общодостъпно място. Ето защо инкриминираното деяние не
би могло да се квалифицира като хулиганство поради липса на съставомерни
признаци. От обектива страна липсва престъпният резултат „грубо
нарушаване на обществения ред и спокойствие“, а от субективна страна не се
установява деецът да е съзнавал и оттук с поведението си да е демонстрирал,
че не се счита обвързан от съществуващите норми на поведение, отнасяйки се
към тях с явно пренебрежение и демонстриране незачитане на цялостно
установения обществен ред посредством действия, които да се отличават с
изключителна държост, поради което и лансираната в протеста теза за
хулиганство, отличаващо се с изключителна дързост се явява неоснователна.
Следователно, първостепенният съд напълно резонно е признал за невинен и
оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК. Отчитайки времето и мястото, както и
съдържанието на реализираните от подсъдимия действия, правилно е приел,
че подс.Б. е нарушил обществения ред и спокойствие, но налице е по-ниска
степен на обществена опасност, което изключва престъпния му характер. С
поведението си е демонстрирал, че не се счита обвързан от съществуващите
норми на поведение и се отнася към тях с пренебрежение. Ето защо
законосъобразно е прието, че осъществил е административно нарушение по чл.1,
ал.3 от УБДХ. При индивидуализация на административната санкция
коректно са преценени като отегчаващи обстоятелства инкриминираните
време и място, както и естеството на самата хулиганска проява, които въпреки
изключително добрите характеристични данни на подсъдимия, правилно са
довели до налагане на санкция ГЛОБА в максималния предвиден размер от
500 лева.
15
Закономерна последица от признаване на подсъдимия за виновен
относно извършените административни нарушения е възлагане в негова
тежест на сторените в хода на производството разноски, поради което и
произнасянето в тази насока е законосъобразно.
Относно веществените доказателства, правилно е постановено да се
унищожат като вещи без стойност: 53 бр. гилзи от изстреляни патрони, кутия
за боеприпаси, 1 бр. картонена кутия, съдържаща натривки, находящи се на
съхранение при домакина на *** РУ при ОДМВР-Пловдив, а 1бр. компакт
диск, съдържащ запис от подаден на тел.112 сигнал да остане по делото до
неговото унищожаване.
Собствените на подсъдимия ловна пушка „Берета - AL391“, кал. 12х76 №
*** и ловна пушка „Берета - 6869“, кал. 12х76 № ***, както и 3 бр. пълнители
за пистолет марка „Макаров“, 10 бр. неизстреляни патрони, находящи се на
съхранение в служба „КОС“ при *** РУ при ОДМВР - Пловдив, не са
предмет, респ. средство за реализиране на което и да е от административните
нарушения, за които подс.Б. е признат за виновен и санкциониран, поради
което несъмнено подлежат на връщане на правоимащото лице. Доколкото
обаче с обжалваната присъда на същия е отнето за срок от пет месеца
разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, то
напълно резонно е решението изброените веществени доказателства да
останат на съхранение в служба „КОС“ при *** РУ при ОДМВР-Пловдив до
приключване изпълнението на въпросното наказание
Пистолет марка „Макаров“, кал.9х18мм., с № *** обаче се явява
средство, посредством което са били реализирани административните
нарушения, относно които е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на дееца с процесната присъда. Ето защо в случая приложима е
била нормата на чл.301, ал.1, т.9 от НПК по аргумент на чл.84 от ЗАНН,
поради което на осн. чл.53, ал.1, б.а от НК пистолетът подлежи на отнемане в
полза на Държавата, което налага с настоящата присъда така допуснатата
неизправност да бъде коригирана в изложения смисъл.
В хода на производството въззивната инстанция не констатира допуснати
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, даващи
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, както и налагащи отмяната й и постановяване на
16
нова такава. Съдебният акт следва да бъде изменен на осн. чл.337, ал.3 от
НПК относно основанието за оправдаване на подсъдимия касателно
обвинението по чл.338, ал.1 от НК, като се постанови оправдаването му на
осн. чл.9, ал.2 от НК вр. чл.304 от НПК и на осн. чл.337, ал.2, т.4 от НПК на
същия се наложи административно наказание 500 лева ГЛОБА за
извършеното административно нарушение по чл.60, ал.1, т.3а, б.а“ от
ЗОБВВПИ. Присъдата подлежи на коригиране и в частта относно
вещественото доказателство пистолет марка „Макаров“, кал.9х18мм., със №
***, което следва на осн. чл.84 от ЗАНН вр. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК да бъде
отнето в полза на Държавата. В останалата й част като законосъобразен и
обоснован, съдебният акт следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на осн. чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.2, т.4 от НПК и
чл.337, ал.3 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда с рег. №114/04.06.2025г. по НОХД №254/2025г. по
описа на Районен съд-Пловдив, VІ н.с. В ЧАСТТА относно правното
основание за оправдаване на подсъдимия Б. И. Б. относно престъплението по
чл.338, ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА на осн. чл.9, ал.2 от НК вр. чл.304 от
НПК.
На осн. чл.185 от ЗОБВВПИ НАЛАГА на подсъдимия Б. И. Б.
административно наказание 500 лева ГЛОБА за приетото на осн. чл.305, ал.6
от НПК като извършено административно нарушение по чл.60, ал.1, т.3а, б.“а“
от ЗОБВВПИ.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която е постановено вещественото
доказателство - пистолет марка „Макаров“, кал.9х18мм., с №*** да остане на
съхранение в служба „КОС“ при *** РУ при ОДМВР-Пловдив до изтичане на
петмесечното отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси, като вместо това на осн. чл.84 от ЗАНН вр.
чл.53, ал.1, б.“а“ от НК ОТНЕМА пистолет марка „Макаров“, кал.9х18мм., с
№ *** в полза на Държавата.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18