№ 10
гр. Враца, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. П.а
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20211400500522 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
БенчМарк Бизнес Център, чрез юрк. А. В., срещу решение № 260446/11.10.2021 г.,
постановено по гр. дело № 3611/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу Б. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с.
Борован, ул. ***, искове, първият от които с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 98а ЗЕ за признаване за установено, че дължи на
въззивника сума в размер на 2835,84 лева, представляваща допълнително начислена на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ ел. енергия по фактура №
*********/28.04.2017 г. за обект в с. Борован, ул. ***, и иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че дължи на въззивника сума в
размер на 862,43 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от
13.05.2017 г. до 18.06.2020 г. С решението въззивникът е осъден да заплати на Б. Г. П.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 640,00 лева.
Според въззивника атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
1
Нарушението на материалния закон жалбоподателят обосновава с несъгласието си с извода
на районния съд, че между страните не е било доказано наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на ел. енергия. Твърди, че между страните по
делото е налице облигационна връзка, като за договор за продажба на ел. енергия не се
изисква писмена форма. Посочва, че процесният имот е бил електроснабден преди 2006 г. и
ответникът е бил клиент и потребител на "Електроразпределение Плевен" ЕАД, а през 2007
г. в изпълнение на лицензионните си задължения новият оператор "ЧЕЗ Електро България"
АД е продължило да предоставя ел. енергия към имота, като договорът е бил действащ с
предишния краен снабдител и доставчик от последна инстанция "Електроразпределение
Плевен" ЕАД. Твърди, че по силата на издадената лицензия № Л-135-11/29.11.2006 г.,
намираща се на електронната страница на ДКЕВР/КЕВР, "ЧЕЗ Електро България" АД не
може да прекъсне електроснабдяването с ел. енергия за имотите, за които не е сключен
последващ нарочен договор в писмена форма. Поради това счита, че договорът за продажба
на ел. енергия е безсрочен и щом като клиентът от 2007 г. насам не е подавал писмено
заявление за прекратяването му, то той продължава да действа към момента, поради което
ответникът не може да черпи права от неправомерното си бездействие за този период.
Според въззивника облигационната обвързаност се доказва и от разпита на изслушаните по
делото свидетели, показанията на които дават сведение, че ответникът е собственик на този
имот, живял е в него и е бил потребител в минал период като титуляр на договорна сметка
за електроснабдения имот. Твърди, че от доказателствата поделото се извеждат
обстоятелствата, че няма друг потребител в имота, договорът не е прекратяван, а ответникът
се е манифестирал като владетел и ползвател. Посочва, че ирелевантно за наличието на
договорна връзка между страните е обстоятелството, че към момента ел. захранването в
имота е прекъснато на основание чл. 123 ЗЕ поради неизпълнение на договорните
задължения на потребителя да заплаща изцяло и в срок дължимите суми, което въпреки това
продължава да действа и ще бъде възстановено след заплащане на дължимите суми. Твърди,
че страните са обвързани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, одобрени от ДЕКВР, без необходимостта да бъдат
изрично приети от клиента, съгласно съдебната практика, поради което и след като не са
били оспорени от ответника в указания срок, то той е обвързан от тях.
При тези съображения иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде поставено друго, с което исковете да бъдат изцяло уважение. Иска се присъждането и
на направените разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез адв. Д. Димитрова и адв. М.
М., депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, обсъдил е
всички доказателства по делото и е стигнал до обоснован и верен извод за решаването на
спора, прилагайки правилно и относимия материален закон. Аргументира позицията си с
довода, че облигационна обвързаност между страните по делото не може да се извежда на
база издадената лицензия на "ЧЕЗ Електро България" АД. Посочва, че твърдение за подобна
2
облигационна връзка не е подкрепено от доказателствата по делото и не е било наведено в
исковата молба. Излага довод, че няма как да бъде подаде заявление за прекратяване на
договор, по който не е страна. Твърди, че казаното от свидетелите, че в предходен на
процесния период е живял в имота, по никакъв начин не установява правото му на
собственост или друго вещно право върху него за процесния период, поради което няма
качеството на "потребител" по смисъла на чл. 4 от Общите условия.
С оглед на изложеното иска решението да бъде потвърдено, като се присъдят
направените и пред настоящата съдебна инстанция разноски.
Въззивникът "ЧЕЗ Електро България" АД редовно призован за о.с.з. по делото, не се
представлява. От процесуалния му представител е постъпила писмена молба, в която
заявява, че не възразя да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, че поддържа
въззивната жалба и че няма възражение по проекта за доклад и няма доказателствени
искания. В молбата се излагат доводи и по съществото на спора, като се акцентира, че
въззиваемият е потребител на ел. енергия в качеството му на собственик и ползвател
/манифестирал е владението си върху имота и към момента няма друго лице, упражняващо
такава власт в имота/, поради което моли жалбата му да бъде уважена и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Въззиваемият Б.П. също редовно призован за о.с.з. по делото не се явява и не се
представлява. От процесуалния му представител е постъпила писмена молба, в която
заявява, че не възразя да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, че оспорва въззивната
жалба и че няма възражение по проекта за доклад и няма доказателствени искания. Твърди в
молбата, че по делото не е доказано качеството му на потребител на ел. енергия за
процесния имот. Иска решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените
и пред въззивната инстанция разноски.
Пред въззивния съд не се представиха и поискаха нови доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу Б. Г. П. за парични вземания в размер на
2 835,84 лева – главница, представляваща дължима сума, фактурирана при установен случай
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и Раздел VII и Раздел IX на ПИКЕЕ, според фактура №
*********/28.04.2017 г.; в размер на 862,43 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за период от 13.05.2017 г. до 18.06.2020 г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 140,96 лв. – разноски, направени в заповедното производство. В точка 12 от
заявлението кредиторът е посочил, че вземанията му произтичат от сключен между него и
длъжника договор при общи условия за продажба на електрическа енергия съгласно чл. 98а
ЗЕ, при който длъжникът има клиентски № 300230906714 . На основание чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ и Правилата за измерване на количествена електрическа енергия и при извършена
3
проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на 26.04.2017 г. на СТИ,
измерващо потребяваната ел. енергия в обект, ползван от длъжника с адрес с. Борова, ул.
*** и е съставен констативен протокол № 3018485/26.04.2017 г. Въз основа на изготвените
констативни протоколи е извършена корекция на сметка за този клиентски номер, съобразно
която и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ са издадени посочените в
заявлението фактури. В точка 14 от заявлението кредиторът е посочил като допълнителна
информация, че „ЧЕЗ Електро България“ АД е регистрирано през 2006 г. и се явява
универсален правоприемник на „Електроразпределение София Област“ АД, рег. по ф.д. №
6315/2000 г. по описа на СГС и „Електроразпределение Столично“ АД, рег. по ф.д. №
6358/2000 г. по описа на СГС и „Електроразпределение Плевен“ АД, рег. по ф.д. № 833/2000
г. по описа на ПОС, което правоприемство е настъпило по силата на съдебно решение №
2/05.01.2007 г. и разпоредбите на ЗЕ, в частност пар. 17 (5) който задължавал всички
електроразпределителни дружества да се преобразуват, като правоприемниците им
придобиват всички права и поемат всички задължения, включително възникналите преди
преобразуването, свързани със снабдяване с ел. енергия на обособена територия, в това
число и Борован.
След извършена проверка районният съд е издал заповед за изпълнение №
726/02.07.2020 г. На длъжника Б.П. е изпратено съобщение за издадената заповед, което е
получено лично от него на 12.10.2020 г. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение
против заповедта за изпълнение. Със съобщение, връчено му на 04.12.2020 г., заявителят е
уведомен за постъпилото възражение и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявил
установителни искове за установяване на вземанията си, предмет на заявлението.
В исковата молба, уточнена с молба от 11.06.2021 г., „ЧЕЗ Електро България“ АД
обосновава правният си интерес от предявяване на иска с подаването в срок от длъжника на
възражение по чл. 414 ГПК. Твърди, че се намира в облигационни правоотношения по
договор за продажба на ел. енергия с ответника, които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД,
обвързващи по силата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ всички абонати на енергийния снабдител, без
необходимостта от изричното им писмено приемане от страна на потребителите. Посочил е,
че на 26.04.2017 г. служители на оператора на електроразпределителната мрежа са
извършили техническа проверка на обект – къща и стопански постройки на адрес: с. Борова,
ул. ***, за който е регистрирана партида с клиентски № 300230906714 с титуляр ответникът
Б. Г. П., като на проверката присъствал орган на МВР и бил потърсен представител на
потребителя. Бил съставен КП № 3018485/26.04.2017 г. в присъствието на двама независими
свидетели. Ищецът е посочил, че проверяващите служители констатирали при проверката,
че електромерът за абоната е в табло стълб от мр. Н.Н., а таблото е без захранване.
Констатирали промяна на схемата на свързване, състояща се в това, че имало директно
присъединение с три броя проводници ПВО - 10 мм. към фазите от мр. Н. Н. и един към
нула от мр. Н. Н., без да минават през електромера в таблото, като по този начин цялата ел.
енергия, консумирана от абоната, не се измервала от електромера. Присъединението било
4
премахнато. Изложени са твърдения, че от описаното в констативния протокол се
установява, че е осъществено присъединяване, при което липсва средство за търговско
измерване /СТИ/ и е налице случай на потребяване при пълно неизмерване на протичащата
по проводника направо към къщата ел. енергия. За констатираното се твърди, че е изпратено
уведомление то ответника съгласно изискванията на чл. 58, ал. 3 ОУ. Въз основа на
представения констативен протокол и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ е
направена корекция на сметката на клиента, като е преизчислена сметката за доставената,
неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника, с адрес на
потребление: с. Борова, ул. *** за периода от 27.01.2017 г. до датата на извършената
проверка – 26.04.2017 г. по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ /отм./. От ищцовото
дружество била издадена процесната фактура № *********/28.04.2017 г. с получател
ответника, за която последният също бил уведомен, като се твърди, че по този начин е
спазено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде уведомен за корекцията.
Извършената корекция е обоснова както с влизане в сила на закона, който според ответника
дава право за извършването й, така и с липсата на необходимост да бъде доказана вина за
неточно или непълно измерване на ел. енергия от страна на ответника, т.е. от обективния
характер на отговорността.
В заключение, ищецът е поискал съдът да признае за установено вземанията му спрямо
ответника в размер на 2 835,84 лева – главница, представляваща допълнително начислена на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и Раздел VII и Раздел IX на ПИКЕЕ във фактура №
*********/28.04.2017 г.; в размер на 862,43 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за период от 13.05.2017 г. до 18.06.2020 г.; законната лихва върху главницата в
размер на 2835,84 лева, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Поискано е присъждането на направени в заповедното и исковото
производство разноски
Ответникът в срок е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете. Оспорил е на
първо място факта да се намира в облигационно правоотношение с ищеца, да има
качеството на "потребител“ по смисъла на ОУ и на краен клиент по смисъла на ЗЕ,
позовавайки се на това, че по делото не са представени доказателства, от които да се изведе
този факт, както и че той не може да произтича от съставената фактура. Оспорил е всички
констатации, отразени в представения констативен протокол, включително че по време на
съставянето му са присъствали посочените в протокола свидетели. Изложени са доводи, че
при съставянето на констативния протокол са нарушени ПИКЕЕ и че от фактурата не е ясно
по какъв начин е изчислено количеството ел. енергия за процесния период, а от там и
твърдяната за дължима сума, както и на какво основание са начислени и „задължения към
обществото“ и такси за пренос през разпределителната и електропреносната мрежа.
Ответникът е оспорил твърдението на ищеца, че правото му едностранно да извършва
корекция на сметката произтича от закона, позовавайки се на текста на чл. 83, ал. 2 ЗЕ и
посочвайки, че в правата на КЕВР не е включено правомощието за приемането на начините
за преизчисляване на количеството електрическа енергия, каквато възможност е предвидена
5
едва с изменение на ЗЕ в сила от 08.05.2018 г. Изложил е доводи, че електроснабдителното
дружество не е изпълнило вмененото му с чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ задължение да
регламентира ред в общите си условия правила за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка. Посочил е, че в конкретния случай уведомлението е връчено на лице,
което не е от домакинството на ответника, нито живее на адреса му, нито е негов работник
или служител, като общите условия не препращат към реда за уведомяване, предвиден в
ГПК. Твърди се, че кореспонденцията не е достигнала до ответника, тъй като настоящият му
адрес от 2006 г. е в гр. Враца, поради което не може да се приеме, че той е бил редовно
уведомен за извършената корекция и е имал възможност да възрази. Оспорил е клаузата в
общите условия, даваща право на ищеца едностранно да извършва корекция на сметка, като
неравноправна, а от там и като нищожна, тъй като липсват законови предпоставки, които да
обосновават това право. С отговора е направено и възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на вземането по процесната фактура, като същото се
твърди да представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ответникът
е поискал предявените искове да бъдат отхвърлени.
Районният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, първият от които с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 98а ЗЕ за признаване за установено вземане на ищеца спрямо
ответника в размер на 2 835,84 лева – главница, произтичащо от допълнително начислена на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и Раздел VII и Раздел IX на ПИКЕЕ във фактура №
*********/28.04.2017 г., и вторият от които с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
86 ЗЗД за признаване за установено вземане на ищеца спрямо ответника в размер на 862,43
лева, представляващо законна лихва върху главницата за период от 13.05.2017 г. до
18.06.2020 г. По приетите за разглеждане искове решаващият състав е изготвил проект за
доклад, в който е квалифицирал исковете и е разпределил доказателствената тежест по тях
върху страните, който доклад е обявил за окончателен, срещу която дейност на съда не е
имало и във въззивната жалба няма възражения.
По основателността на исковете районният съд се е произнесъл с решението, чиято
отмяна се иска, отхвърляйки ги. За да постанови този резултат съдът е направил анализ на
събраните по делото доказателства и е установил фактите по спора, а именно че е
извършена проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в процесния имот,
следствие на която е установено, че електромерът за абоната е в табло без захранване и е
налице промяна в схемата на свързване, състояща се в това, че има директно
присъединяване три броя проводници ПВО -10 мм. към фазите от мр. Н. Н. и един към нула
от мр. Н. Н., без да минават през електромера в таблото, като по този начин цялата ел.
енергия, консумирана от абоната, не се измерва от електромера. Приел е, че в резултат на
извършената проверка е бил съставен КП, който не бил подписан от потребителя, но бил
подписан от двама свидетели и от полицейски служител, пред които били извършени
констатациите. Установил е, че въз основа на тези констатации е извършена служебна
корекция на сметката на този клиентски номер, следствие на което е издадена приложената
6
по делото фактура. Позовавайки се на приложените по делото съобщения е заключил, че
ищецът е уведомявал ответника за извършваните действия по проверка и корекция на
сметката чрез изпращането на съобщения до него на адреса в с. Борован, които са
получавани от неговата снаха. От показанията на разпитаните по делото свидетели М.М. и
И.М., двамата живеещи с. Борован, ***, е приел, че ответникът е живял в предходен период
в процесния имот, но не и към момента на подаване на исковата молба, в който момент
имотът е бил обитаван от неговия син и снаха, а ответникът Б.П. не е пребивавал на адреса
и е отсъствал от с. Борован. Съдът е приел за обективно и компетентно дадено заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, и е възпроизвел неговите изводи. След
направения анализ на събраните по делото доказателства и позовавайки се на
разпределената доказателствена тежест решаващият състав е заключил, че не е доказано по
делото ответникът Б.П. да има качеството „битов клиент” на електрическа енергия, въпреки
изричните указания, дадени в този смисъл с доклада по делото, както и указанието до
ищеца, че не сочи доказателства за това обстоятелство. Липсата на това качество е
обосновано от съда и с мотива, че приложените към делото предложение за корекция на
сметка и фактура, в които е посочен клиентски и абонатен номер на ответника, не са
официални по смисъла на чл. 179 ГПК, а частни свидетелстващи документи, едностранно
изготвени от ищцовото дружество или свързани с него лица, които документи не
удостоверяват каквито и да било вещни или облигационни права във връзка със
собствеността и ползването на имота от ответника. За направения извод решаващият състав
се е мотивирал още и с показанията на разпитаните по делото свидетели, от които е посочи,
че не може да се приеме обратното. По изложените съображения районният съд е
постановил обжалваното решение, възлагайки в тежест на ищеца направените от ответника
разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от събраните писмени и гласни доказателства, че е извършена проверка
от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на СТИ в имот с адрес с. Борован, ул.
***, следствие на която е установено, че електромерът за абоната е в табло без захранване и
е налице промяна в схемата на свързване, състояща се в това, че има директно
присъединяване три броя проводници ПВО -10 мм. към фазите от мр. Н. Н. и един към нула
от мр. Н. Н., без да минават през електромера в таблото, като по този начин цялата ел.
енергия, консумирана от абоната, не се измерва от електромера. В резултат на извършената
проверка е съставен КП № 3018485/26.04.2017 г., който не е подписан от потребителя, но е
подписан от двама свидетели и от полицейски служител, пред които са извършени
констатациите.
Въз основа на тези констатации е извършена служебна корекция на сметката
въззиваемия Б.П. с клиентски № 300230906714, като на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. ‚б“
7
ПИКЕЕ са доначислени 19872 kWh консумирана и неизплатена електроенергия за периода
27.01.2017 г. – 26.04.2017 г.
Следствие на извършената корекция е издадена фактура № **********/28.04.2017 г., за
дължима от Б. Г. П. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ сума по
констативен протокол в размер на 2 835,41 лева с ДДС.
От датата на изпращане и получаване на приложените по делото съобщения, както и
датата на изготвените за връчване документи, може да се заключи, макар в самите разписки
изрично да не отбелязан вида на връчвания документ, че ищецът е уведомявал ответника за
извършваните действия по проверка и корекция на сметката чрез изпращането на съобщения
до него на адреса в с. Борован, които са получавани от неговата снаха.
Изслушаното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът
приема като обективно и компетентно дадено от лице, отговорило на поставените въпроси
след извършен необходим анализ на документите по делото, дава сведение, че посочените в
КП №3018485/26.04.2017 г. на стр. 3 в раздел констатации представляват осъществяване на
неправомерна промяна схемата на присъединяване на ел. инсталацията на потребителя към
ел. разпределителната мрежа, довело до неизмерване на цялата потребена от абоната ел.
енергия. Отразено е, че преизчисляването на консумираната, но неотчетена и незаплатена
ел. енергия е направено правилно при спазване на методиката на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. “б“
/уточнено в съдебно заседание/ от Правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ) и е спазен посочения там период. Преизчисляването на сметката за
консумираната електрическа енергия е извършено по действащите към момента на
корекцията цени, утвърдени от енергийния регулатор КЕВР. Експертът е посочил, че не са
извършвани друга техническа проверка или смяна на СТИ № 2557489, от които зависи
определеният период от 90 дни /от 26.04.2017 г. до 27.01.2017 г./ за преизчисляване на
неизмерената и незаплатена електроенергия.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М.М. и И.М., двамата живеещи с.
Борован, ***, се установява, че въззиваемия Б.П. е бил собственик на имота, но към момента
не живее в къщата на този адрес. В тази част показанията на свидетелите са обективни и
безпристрастно дадени от лица, които имат преки впечатления за този факт. Показанията на
свидетелите М. и М. в тази част следва да бъдат взети предвид, тъй като са дадени от лица,
които не са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, и с казаното
възпроизвеждат своите лични възприятия за относимите към делото факти. Правилно
районният съд не е дал вяра на показанията на свидетелите в останалата им част, а именно,
че към момента никой не живее в процесния имот, тъй като са налице данни по делото в
обратен смисъл, по която причина в тази част показанията на тези свидетели не вземат
предвид и от въззивния съд.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
8
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение е
правилно, а въззивната жалба - неоснователна, по следните съображения:
Спорът между страните се свежда до това дали въззиваемият Б.П. има качеството на
„битов клиент“, съответно дължи сумата от 2 835,84 лева – главница, произтичаща от
допълнително начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и Раздел VII и Раздел IX на
ПИКЕЕ във фактура № *********/28.04.2017 г., ведно със законната лихва, и сумата от
862,43 лева, представляваща законна лихва върху главницата за период от 13.05.2017 г. до
18.06.2020 г.
При актуалната редакция на ЗЕ купувач на доставената електрическа енергия е
крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а ЗЕ/. Според легалното определение на §27г от ДР
на ЗЕ „Краен клиент“ е клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване, а съгласно
разпоредбата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ крайните клиенти използват електропреносната или
съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично
известни общи условия. В редакцията на ЗЕ в сила от ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г.
/приложима и към настоящия случай/, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто
е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Заплащането на пренесената през
разпределителната мрежа ел. енергия се извършва по цени, утвърдени от КЕВР - чл. 30, ал. 1
ЗЕ.
Внимателният прочит на цитираните разпоредби, въпреки тяхната словесна редакция,
налагат извода, че отношенията между крайните клиенти и разпределителните дружества-
мрежови оператори, са уредени от закона като договорни, сключени при публично известени
общи условия, и те възникват в случаите, в които клиентът се присъедини към съответната
електропреносната или електроразпределителна мрежа чрез сключването на договор с
оператора, който извод следва и от разпоредбите на чл. 149, ал. 1 /където изрично е
посочено това обстоятелство, както и са изброени страните по договора/, чл. 150 ЗЕ, като
смисъл на закона остава непроменен въпреки извършените му редакции /такива са мотивите
и на ТР № 2/17.05.2018 г.по т.д.№ 2/2017 г.на ОСГК на ВКС/.
В общия случай договорните отношения между крайния клиент и
електроразпределителното предприятие възникват по силата на присъединяването на обект
на клиента към разпределителната мрежа, което се урежда от разпоредбите на Наредба №
6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи / обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014
9
г., в сила от 4.04.2014 г., изм. и доп., бр. 36 от 13.05.2016 г., в сила от 13.05.2016 г., изм., бр.
77 от 4.10.2016 г., в сила от 4.10.2016 г., изм. и доп., бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от
27.09.2019 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от посочената Наредба № 6
присъединяването се извършва по искане на собственик, ползвател или наемател на обекта.
Начинът на изброяване на правните субекти, по чието искане се извършва
присъединяването, показва, че както самото присъединяване, така и следващите от него
договорни отношения, респ. отношения по измерване на количествата потребявана ел.
енергия, е обвързано от наличието на правна връзка между клиента и обекта на
присъединяване, произтичаща от вещните права на собственост и на ползване, и правото на
държане като наемател/ползвател на лицето – клиент, което иска да се присъедини към
мрежат. Иначе казано клиенти на ел.енергия, съответно с които може да бъде сключен такъв
договор, могат да бъдат правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на
правно основание.
Дори да се приеме, че клиенти на електроразпределителното дружество могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 4, ал. 3 от Наредба № 6, те могат да са само
такива, които ползват обекта за собствени нужди със съгласието на собственика или
носителя на вещното право на ползване, и същевременно са сключили договор за
използване на електроразпределителната мрежа за този обект при публично известените
общи условия директно с ответното дружество. Сключването на такъв договор обаче не се
презумира с установяване на факта на ползване на обекта, а подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида /клиентски номер/ на
ползвателя /арг. от ТР № 2/17.05.2018 г.по т.д.№ 2/2017 г.на ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай и предвид цитираните източници, противно на оплакването на
въззивника, се стига до извода, че въззиваеманта страна няма качеството на битов клиент на
ел. енергия. Това обстоятелство се основава на събраните в хода на производството
доказателства, от които е видно, че въззиваемият П. към периода, за който е относимо
процесното задължение, няма данни да е ползвал имота в качеството му на ползвател по
смисъла на ЗС или на наемател по смисъла на ЗЗД, и да има сключен договор с доставчика,
или да е бил негов собственик. За спорното обстоятелство пред районния съд са изслушани
двама свидетели, чийто показания не могат по категоричен начин да установят право на
собственост или ползване от това лице на имота на адрес в с. Борован, а от там да обусловят
и качеството му на „битов клиент” на електрическа енергия. Невъзможността да бъде
доказано правото на собственост произтича както от незнанието на свидетелите дали към
момента собственик на имота все още е въззиваемият Б.П., така и от обстоятелството, че
правото на собственост би следвало в случая да бъде доказано с други /писмени/
доказателствени средства. В настоящия случай не може да става дума за „битов клиент“,
имащ право на ползване върху имота /включително като субект, извън тези по чл. 153 ЗЕ/,
както защото по делото няма данни въззиваемият П. да ползва имота, така и защото няма
данни за учредяването на такова право/даването на съгласие за това, съответно сключването
10
на отделен договор с доставчика/.
Договорното правоотношение между страните не може да бъде обосновано с
настъпилото правоприемство и издадената лицензия, ведно с произтичащите от там
последици. Последните два факта на първо място не са доказани по делото /не са изводими
произтичащите от правоприемството конкретни права и задължения за страните по
договорите за доставка на ел. енергия/, а на следващо място лицензията по правило касае
обективни критериите, на които следва да отговаря дружеството, за да бъде производител,
доставчик, разпределител и т.н на електроенергия. Дори да се приеме противното - че
лицензията урежда това задължение за "ЧЕЗ Електро България" АД, по делото не е доказана
облигационната обвързаност на въззиваемия с "Електроразпределение Плевен" АД, нито
качеството му на "битов клиент", произтичащо и от принадлежащо нему вещно право на
собственост или ползване или обигационно право на ползване /наемно правоотношение/,
поради което отново исковете остават недоказани.
В заключение, липсата на доказателства за наличието на облигационна връзка между
страните по делото при правилно разпределена доказателствена тежест, прави искът
неоснователен, съответно препятства възможността тази сума да бъде претендирана от
въззиваемия П. и обуславя нуждата въззивникът да понесе негативните последици от своето
бездействие при правилно разпределената му доказателствена тежест.
Като е достигнал до същите изводи и е отхвърли предявените искове, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на
разноски. Въззиваемият П. своевременно е заявил претенция за присъждането им, а в
производството пред въззивната инстанция е представляван от адв. М. М.. За доказване
извършването на претендрианите разноски е представен договора за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение от 750,00 лева е заплатено
в брой. В подадената молба от въззивника е направено възражение за прекомерност на
разноските, претендирани от другата страна, което съдът счита за неоснователно.
Предявените искове са два, като съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Минималният размер на
възнаграждението по предявените два иска е общо 728,51 лева, като заплатеното адвокатско
възнаграждение е малко над минимума, поради което не се налага неговото намаляване. При
това положение въззиваемото дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на въззиваемия П. направените разноски за адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция в размер на 750,00
лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260446/11.10.2021 г., постановено по гр. дело №
3611/2020 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ Електро България" АД гр. София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1748, бул. "Цариградско шосе" № 159, район Младост, бл.
БенчМарк Бизнес Център, да заплати на Б. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с.
Борован, ул. ***, направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение за извършено процесуално представителство в размер на 750,00
/седемстотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12