Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260010/18.06.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесети май две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов административно дело номер 79 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от В.Г.Д. против Заповед за задържане на лице рег. № 272зз-25 от 08.12.2020 г. на инсп. Д.И.Р. на длъжност разузнавач в СПИП при ОДМВР – Хасково.
Жалбоподателят твърди, че от 19.00 часа на 08.12.2020 г. до 13.00 часа на 09.12.2020 г. бил задържан в района на ОД МВР – Хасково, като подписал множество документи, но никой от тях не му бил връчен. По този начин фактически било ограничено правото му на свобода и сигурност, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и чл. 30, ал. 3 от Конституцията на Република България. Поддържа се, че поискал съдействие от адвокат, но това му било отказано с аргумента, че спрямо него нямало повдигнато обвинение и на този етап нямал нужда от адвокатска защита, с което му били ограничени правата от чл. 30, ал. 4 КРБ. Ето защо счита задържането му за неправилно и незаконосъобразно, при нарушение на материалния и процесуални закони, поради което се иска да се отмени изцяло административния акт за неговото задържане в района на ОД МВР - Хасково за времето от 19.00 часа на 08.12.2020 г. до 13.00 часа на 09.12.2020 г.
Ответникът - Полицейски орган Д.И.Р. на длъжност разузнавач в СПИП при ОДМВР – Хасково, оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед рег. № 272зз-25 от 08.12.2020 г., издадена в 20,40 часа от инсп. Д.И.Р. на длъжност разузнавач в СПИП при ОДМВР – Хасково, е разпоредено задържането за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ - Хасково на лицето В.Г.Д..
В заповедта е посочено, че е на основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, във вр. с ДП № 162/08.12.2020 г. по описа на ОДМВР – Хасково с данни за извършено престъпление по чл. 172б НК, като изрично са разяснени правата по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР на задържаното лице, като тя му е връчена при условията на отказ, удостоверен с подписа на един свидетел – Г. Р. С.
От представената разписка се установява, че жалбоподателят
е освободен в 08,55 часа на 09.12.2020 г.
В административна преписка по издаването на оспорената заповед се съдържат още Протокол от 08.12.2020 г. за личен обиск на задържаното лице В.Г.Д.; Декларация от същата дата на жалбоподателя, в която е декларирано, че не желае адвокатска защита, медицински преглед, уведомяване на член от семейството или друго заинтересовано лице за нейното задържане, свиждане, колети, специална храна, при условията на отказ, удостоверен с подписа на един свидетел – Г. Р. С.; Разпореждане УРИ № 272р-28449/08.12.2020 г.; Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, подписана от В.Г.Д. на 09.12.2020 г.
От приложеното към настоящото производство заверено копие на ДП № 162/2020 г. по описа на ОДМВР – Хасково се установява, че то е образувано на 08.12.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, със съставянето на акта за първото действие по разследване - оглед на местопроизшествие, за това че на същата дата в гр. Хасково, без съгласието на притежателите на изключителните права и без правно основание са използвани в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 1 от ЗМГО марките "Niке" (Найк), "Аddidas" (Адидас), "Guess" (Гec), "Hugo Boss" (Xyгo Бос), "Moschino" (Moшино), “Givenchy” (Живанши), "Calvin Klein "(Келвин Клайн) - престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК. В хода на разследването по него са извършени редица процесуално-следствени действия: оглед на местопроизшествие, разпити на свидетели; оглед на веществени доказателства; изискване на различни документи; възлагане на разпити на свидетели по делегация; назначаване на експертизи, като предстои извършването на други действия. В съдържащата се в досъдебното производство Докладна записка № 272-162/08.12.2020 г. от инспектор Г. Р. С. – ОР в СПИП при ОДМВР – Хасково е посочено, че съпричастни към извършеното престъпление са В.Г.Д. и З. И. А..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежнo
легитимирана лице, имащо
правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу
годен за обжалване административен акт. На следващо място, жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Безспорно е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57 ЗМВР и е в законоустановената писмена форма.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че той съдържа
всички реквизити, които са предвидени за спазване при оформянето на
административен акт, в т.ч. и тези по чл. 72, ал. 2 ЗМВР, като на задържаното
лице е предоставена декларация, че е запознато с правата си, както и за
намерението си да ги упражни или не, която е отказал да подпише, удостоверен с
подписа на един свидетел – Г. Р. С.. Действително, фактическите основания за задържането
са посочени много лаконично - данни за
извършено престъпление по чл. 172б НК, във вр. с ДП №
162/08.12.2020 г. по описа на ОДМВР – Хасково, но съгласно трайната и
задължителна съдебна практика - ТР №
16/31.03.1975 г. на ОСГК, е допустимо мотивите към административния акт (в т.ч.
са и фактическите основания за издаването му) да се съдържат в друг документ,
част от административната преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на
акта. Ето защо следва да се приеме, че по отношение на фактическите основания в
заповедта се препраща към ДП № 162/2020 г. по описа на ОДМВР – Хасково.
От събрания по него доказателствен материал безспорно се установяват данни за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК. Тук е уместно да се отбележи, че няма изискване тези данни да са пълни, нито категорично да уличават лицето в извършването на престъпление, тъй като задържането по чл. 72 ЗМВР като принудителна административна мярка се предприема и при започване на разследване на вероятен извършител на престъпление или при проверка възможността разследваното деяние да е извършено от жалбоподателя. Въпросът дали конкретно лице е извършител на деянието, за което е образувано досъдебното производство, както и относно неговата вина, подлежи на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на наказателното производство. За това е без значение последващата преценка на постъпилите данни, както и процесуално-следствените действия във връзка с тях, включително повдигане и предявяване на обвинение по законоустановения ред, доколкото законосъобразността на акта за задържане се преценява към момента на издаването му. При това положение следва да се направи изводът, че в случая задържането е било оправдано и в защита на обществения интерес, който е приоритетен пред правилото за зачитане на личната свобода. По този начин са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, доколкото свободата на жалбоподателя е ограничена временно на основание, предвидено в закона. В този смисъл са и Решение № 59/23.02.2017 г. по адм. д. № 150/2016 г., Решение № 772/08.10.2018 г. по адм. д. № 239/2018 г., Решение № 1095/18.01.2019 г. по адм. д. № 978/2018 г., Решение № 514/03.09.2020 г. по КАД № 478/2020 г., Решение № 730/11.11.2020 г. по КАД № 749/2020 г., всички по описа на Административен съд – Хасково.
Възраженията на жалбоподателя, че не са му били връчени
никакви документи, както и че й е било ограничено правото на защита, не могат да бъдат споделени, тъй като от съдържанието на представените
и неоспорени разписка и декларация от 08.12.2020 г. е видно, че те му са
връчени редовно по реда на чл. 74, ал. 4 ЗМВР поради негов отказ,
удостоверен надлежно с подписа на един свидетел.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че оспорената
заповед е издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Накрая следва да се посочи и че тя съответства на целта на закона, а именно да се предотврати възможността задържаното лице да извърши престъпление, да продължи извършването на такова, да се укрие или да осуети по друг начин евентуалното наказателно преследване срещу него.
По изложените
съображения съдът счита, че оспорената заповед е
правилна и законосъобразна, поради което направеното
оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на делото само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани с оглед липсата на своевременно направеното искане за това, както и на доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед
за задържане на лице рег. № 272зз-25 от 08.12.2020 г.
на инсп. Д.И.Р. на длъжност разузнавач в СПИП
при ОДМВР – Хасково.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на
чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/ не сете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.