РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 25.04.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в открито съдебно заседание на ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ АПРИЛ, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря К.Д. , като разгледа докладваното от
Съдията Данчев т.д.№ 219 /
Пред Плевенски окръжен съд с исковата молба от »****» ЕООД- гр.Плевен е предявен срещу ЕТ»*****«- гр.Гулянци иск по чл. 318 от ТЗ във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД с цена на иска - 94 240 лева-за връщане на авансово заплатена цена по договора за продажба на пшеница ,която не е била доставена от продавача и иск по чл. 92 от ЗЗД с цена на иска 69 160 лева – неустойка по чл.8.4 от договора и сумата 28 272 лева –неустойка по чл. 8.2 от договора от 24.02.2012 г. или обща цена на иска по чл. 92 от ЗЗД - 97 432 лв.
В исковата молба се твърди, че на 24.02.
Твърди се, че ответникът с покана от 07.08.2012 г., върната с отказ за получаване, е уведомен, че следва да изпълни задълженията си по договора, като в противен случай следва да възстанови сумата от 94 240 лева / без ДДС/, платена му съгласно банково извлечение, както и неустойка в размер на 28 272 лева съгласно чл.8.2 от договора и неустойка по чл.8.4 от договора в размер на 69 160 лева.
Твърди се, че в указания срок ответникът не е доставил договореното количество пшеница и не е върнал авансово преведената му сума като цена за уговорената доставка на пшеница.
От изложението в исковата молба съдът прави извод ,че ищецът счита договора за развален поради виновно неизпълнение на задължението на продавача по този договор ,което според съда обуславя правна квалификация на първия от обективно съединените искове по чл. 55, ал .1 предл. Трето –за връщане на полученото от ответника на отпаднало основание – разваляне на договора за продажба на пшеница поради виновно неизпълнение от ответника .
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово подсъден на Плевенски окръжен съд.
Съдът е приел ,че се касае за търговски спор , доколкото предмет на иска са вземания , породени от неизпълнение на задължения по търговска сделка – договора за продажба на пшеница,сключен в необходимата писмена форма и последвалото и разваляне от изправната страна - аргумент от чл. 365, т.1 от ГПК.
В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор,който в случая според съда е изтекъл на 26.11.2012 г. е подаден писмен отговор от името на ответника по иска в който е изразено становище ,че предявените искове са неоснователни и недоказани. Прави се изявление за прихващане на насрещни изискуеми еднородни задължения / тук следва да се посочи че прихващане може да се прави между насрещни вземания, а не между задължения /,без обаче да се уточнява какво е вземането,което има ответникът по иска срещу ищеца в настоящия процес. С допълнителна писмена молба от ответника е уточнено ,че не се поддържа заявеното с писмения отговор възражение за прихващане.
Впоследствие, преди първото по делото съдебно заседание в което е даден ход на делото ответникът е представил писмени доказателства,които съдът е приел да обсъжда като относими към правния спор.
При разпределяне на доказателствената тежест между страните по делото съдът е посочил ,че Ищецът носи доказателствена тежест за установяване наличието на валидно сключен договор за продажба на пшеница с ответника,както и за твърдяното от него авансово плащане на цялата цена на договореното количество пшеница , а така също и за доказване на средната пазарна цена на пшеницата към момента на твърдяното неизпълнение на задължението на ответника с оглед определяне размера на неустойката .
Тази доказателствена тежест според ПлОС успешно е изнесена от ищеца по делото,като се имат предвид представените от него и неоспорени от ответника писмени доказателства. Представен е договор за покупко-продажба от 24.02.2012 г. за продажба на 500 метрични тона пшеница при цена 248 лв./ тон без ДДС ,като срокът за изпълнение на задължението на продавача за предаване на цялото количество е не по- късно от 01.08.2012г.за който няма спор че е подписан от представители на страните по делото и няма спор между страните по делото какви са клаузите на сключения между тях договор ,в смисъл ,че волята им е вярно отразена в представеното заверено копие от договора .
Плащането на цената на цялото количество договорена пшеница – 500 метр.тона е извършено на 09.03.2012 г. и се установява от представеното извлечение по сметка / на л. 7 от делото / от което се вижда ,че е извършен междубанков превод от сметката на „**** „ ЕООД по сметката на ЕТ „ **** „ , като е посочен номера на издадената фактура във връзка с това авансово плащане – Фактура № *********/ 09.03.2012 г./също представена по делото и съдържаща необходимите според Закона за счетоводството реквизити/ , която е за сумата 124 000 лв. / без ДДС / или 148 800 лв./ с вкл.ДДС /. Именно такава е и посочената в извлечението по сметката сума – 148 800 лв.
Ищецът също така е установил и средната
пазарна цена на пшеницата към момента на твърдяното от него неизпълнение на
задължението на ответника,който момент е крайният срок за изпълнение на
задължението на продавача-01.08.2012г. От представеното удостоверение от
Софийска стокова борса АД / на л. 119 от делото /, което не е оспорено от
ответника по иска се вижда ,че пазарната цена на пшеницата за тон без ДДС за
месец юли
В т.см. съдът приема ,че ищецът е представил доказателства за тези обстоятелства за които върху него лежи доказателствената тежест по делото.
Ищецът не носи доказателствена тежест да установява отрицателния факт на неизпълнение на задължението по договора от ответника ,нито носи доказателствена тежест за установяване пълния размер на вредите от това неизпълнение , подлежащи на обезщетяване чрез договорената неустойка.
От друга страна ответникът не е доказал обстоятелствата за които върху него лежи доказателствената тежест по делото , а именно –че е изпълнил задължението си да предаде на купувача цялото договорено количество пшеница – 500 тона, а не само признатите от ищеца / купувача по договора /120 тона.
По този повод следва да се има предвид ,че в т. 5.1 от договора е предвидено ,че приемо-предаването на стоката се извършва :
-с предварително направена заявка от купувача за изтегляне на стоката
-с протокол за прехвърляне на собствеността.
В т. 5.2 пък е посочено ,че приемо - предаването се извършва с оформяне на кантарна бележка ,подписана за купувача – от длъжностно лице приемащо стоката и от шофьора,извършващ превоза , а за продавача – от длъжностно лице,извършило измерване на стоката по количество при натоварването и .
Същественото изискване на посочените два текста от договора ,касаещо установяването на изпълнението на задължението на продавача по договора е да има подпис на представител на купувача по този договор –длъжностно лице ,което приема стоката ,който подпис може да бъде положен било на протокол за прехвърляне на собствеността ,било на самата кантарна бележка за да се удостовери получаването на стоката от купувача .При оформянето на кантарните бележки е предвидено да се полога подпис и от шофьора ,извършващ превоза .
По този повод особено важно е да се посочи ,че от всички приети по делото писмени доказателства –товарителници и кантарни бележки ,подпис на купувача / респ. на негов представител / има само върху четири документа - това са товарителници с № 15361 от 13.07.2012 г. , № 15362 от 09.07.2012 г., № 15363 от 13.07.2012 г.и № 15364 от 13.07.2012 г. За тези товарителници ищецът признава ,че е подписал като получател на стоката и че посочените в тях количества пшеница действително са му били предадени от продавача по договора.
От друга страна , самият ответник, чрез процесуалния си представител –адв.М. сочи ,че на останалите товарителници , които той представя по делото има подписи само на самия ответник ЕТ „ **** „ и на шофьора за който ответникът твърди ,че е извършил превоза на останалото количество пшеница – Р.Б. . При разпита на Р.Б. като свидетел , обаче се установява ,че той не е полагал подпис на тези товарителници , а твърди ,че подписа бил на лице ,което изпълнявало ролята на счетоводител при водене на неговата счетоводна документация като превозвач.
След като в т. 5.1 и т. 5.2 от договора страните са предвидили изрична писмена форма за установяване редовното изпълнение на задължението на продавача по договора –протокол за прехвърляне на собствеността върху стоката ,както и кантарна бележка,която да носи подписите на изпращача , на превозвача и на получателя на стоката и след като такива писмени доказателства не се представени по делото /като се изключат посочените по –горе четири товарителници ,носещи подписа на ищеца като получател на стоката по тях /, то няма как да се приеме, че ответникът е доказал изпълнението на своето задължение за предаване на цялото договорено количество в срока до 01.08.2012 г. ,нито пък че е предадено по-късно .
Показанията на разпитания като свидетел Р.Б. не са достатъчни за да се приеме такова изпълнение ,тъй като същите по отношение на превозеното от него количество пшеница , извършените курсове за превоз на пшеница и особено по отношение предаването на превозваната от него стока са много бегли и непълни . Те не съдържат информация за натоварените количества пшеница от склада на продавача, а и не могат да бъдат свързани категорично с представените кантарни бележки , нито с представените от ответника товарителници ,тъй като тези документи не са били съставени с участието на самия превозвач –Р.Б. ,не носят негов подпис и той не твърди в показанията си ,че на него са му били предавани някакви документи нито при натоварване на стоката ,нито пък да е оформял документи при предаване на стоката,т.е той не потвърждава,че представените от ответника по делото документи –товарителници и кантарни бележки са свързани именно с изпълнение на процесния договор за продажба на пшеница. При липсата на установена връзка на тези товарителници и кантарни бележки /съставени от самия продавач/ с конкретния договор за продажба и при липсата на конкретна информация в показанията на свидетеля за превозените от него количества пшеница ,които твърди ,че е доставил в склад на ищеца в с.Николаево ,няма как съдът да приеме за доказано изпълнение на задължението на ответника /продавача по договора /извън това за което има писмени доказателства , носещи подписа на купувача по този договор и за което има признание от страна на ищеца - че са му предадени- 120 тона.
Поради това ПлОС ,че е налице неизпълнение на задължението на продавача по договора да предаде цялото договорено количество пшеница – 500 метр.тона за което са му били авансово преведени 148 000 лв./ с ДДС /.
При това не се твърдят ,нито са установени по делото извънредни обстоятелства по смисъла на т. 10 от договора /форсмажор / ,които да са попречили на ответника да изпълни своето задължение.Поради това възниква за купувача ,който е изправната страна по този договор правото да го развали ,което той прави чрез предявяване на претенцията си завръщане на даденото по договора – за сумата 94240 лв./ без ДДС / като цена за непредадените 380 т. пшеница.
Тази претенция се явява изцяло основателна ,тъй като продавачът по договора следва да върне на купувача тази сума, която се явява дадена на отпаднало основание - развален договор за продажба на пшеница .
В т. 8.2 от договора за продажба е уговорена неустойка за забавено изпълнение на задълженията на страните по договора , а в т. 8.4 от договора е уговорена неустойка за пълно неизпълнение. Тези неустойки са уговорени на различно основание ,за обезщетяване на различни вреди от неизпълнението и се изчисляват по различен начин. От страна на ответника не са правени изрични възражения ,касаещи клаузите за неустойка в т. 8.2 и 8.4 от договора освен общото възражение за тяхната недължимост поради това ,че продавачът по договора бил изпълнил задължението си .
Съгласно т. 8.2 от договора за забавено изпълнение на задълженията си, неизправната страна дължи неустойка в размер на 30% от неиздълженото количество. Неиздълженото количество в случая е 380 тона ,чието цена е 94 240 лв./ без ДДС / , а 30% от стойността на неиздълженото количество е 28 272 лв.
Съгласно т.8.4 от договора неустойката за неизпълнение на задължението
за предоставяне на стоката се изчислява за всеки тон неизпълнение и се равнява
на разликата между договорената цена по този договор / която е 248 лв./тон и
средната пазарна цена към момента на обявяване на неизпълнението.В случая от
посоченото по –горе удостоверение от Софийска стокова борса се установи ,че
пазарната цена за м. август
Поради това и на осн. Чл. 78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски ,които са следните : 4463лв. адвокатско възнаграждение и 7666,88 лв. – платена д.т. или общо деловодни разноски в размер на 12129,88 лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА на осн. Чл. 55, ал.1 предл.трето от ЗЗД във вр. с чл. 318 от ТЗ ЕТ“**** „ - гр.*** , ул.“*** „ № * , с ЕИК- *** да заплати на „ **** „ ЕООД - гр.Плевен , ж.к.“**** „ автокомплекс „***“ , ет. ** , представлявано от Ю. И. Г. сумата 94 240 лева - авансово заплатена цена по договор за покупко- продажба № 2012 – 001/ 24.02.2012 г. на пшеница , която не е била предадена от продавача,ведно със законната лихва върху тази сума , считано от предявяване на иска – 04.10.2012 г. до окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА на осн. Чл. 92 , ал.1 от ЗЗД във вр. с т.8.2 от договор за покупко- продажба № 2012 – 001/ 24.02.2012 г. на пшеница ЕТ“*** „ - гр.Гулянци , ул.“**** „ № 7 , с ЕИК- *** да заплати на „ ****„ ЕООД - гр.** , ж.к.“*** „ автокомплекс ** , ет. *представлявано от Ю. И. Г. сумата 28 272 лв. –неустойка за забавено изпълнение на задължението на продавача по договора, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 04.10.2012 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. Чл. 92 , ал.1 от ЗЗД във вр. с т.8.4 от договор за покупко- продажба № 2012 – 001/ 24.02.2012 г. на пшеница ЕТ“*** „ - гр.**** , ул.“*** „ № 7 , с ЕИК- ***** да заплати на „ **** „ ЕООД - гр.**** , ж.к.“*** „ автокомплекс ** , ет. * представлявано от Ю. И. Г. сумата 69 160 лева – неустойка за неиздължаване на стоката по чл.8.4 от договора ,ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 04.10.2012 г. до окончателното и изплащане
ОСЪЖДА на осн. Чл.78,ал.1 от ГПК ЕТ“*** „ - гр.*** , ул.“*** „ № * , с ЕИК- **** да заплати на „ **** „ ЕООД - гр.*** , ж.к.“*** „ автокомплекс ** , ет. * представлявано от Ю. И. Г. деловодни разноски в размер на 12129,88 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните .
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :