Р Е Ш Е
Н И Е
№...........
гр. Варна, ………… 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно
заседание на девети юни две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИХОВ
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на
секретаря Румела Михайлова и прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдия Пеловски
КАНД №
768 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано е по жалбата на Началника на Гранично
полицейско управление - Летище - Варна срещу Решение № 3065/01.12.2021 г., по АНД 20213110204415/2021 г., по описа на Районен
съд гр. Варна (РС-Варна), с което отменено Наказателно постановление (НП) № 33/29.09.2021 година на
Началника на Гранично полицейско управление - Летище - Варна.
В жалбата касаторът
твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при нарушаване на
процесуалния и материалния закон. Твърди, че съдът е формирал неясни мотиви, както
и че е извел неправилния извод, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения. Сочи, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление се съдържа точно и ясно описание на нарушението. Твърди, че
деянието е осъществено от обективна страна. Счита,
че позоваването на РС-Варна на чл. 28 ЗАНН води до неправилни и противоречиви
изводи на съда, при липса на установени по безспорен начин липса на извършено
нарушение от жалбоподателя, поради което алтернативно излага мотиви, че
деянието е маловажно. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание
касаторът не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът по
касационната жалба не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното
решение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Касационната жалба е
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство и е подадена при спазване на разписаните
процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество
тя е неоснователна.
Производството пред
РС-Варна, е образувано по подадена жалба от Авиокомпания „Юръпиън еър чартър“ ЕАД – София срещу издадено НП № 33/29.09.2021 г. на Началника на Гранично полицейско управление - Летище - Варн, с което му е
наложено адм. наказание: „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. на
основание разпоредбата на чл. 51 от Закона за чужденците в Република България
(ЗЧРБ), за това, че на 01.08.2021 г. около 15.11 часа в гр. Варна, на ГКПП – „Аерогара
Варна“, при извършена проверка на граничен контрол за влизане в Република
България на пътниците пътуващи от Франкфурт до Варна е установено, че е
превозен пътник, за който се изисква виза за влизане и пребиваване в Р.
България – гражданин на Беларус – Е.М., родена на *** г. представила обикновен
паспорт на Беларус № *********, издаден на 24.01.2013 г. и валиден до
24.01.2023 г. Превозвачът не е установил наличието на валидна виза или
разрешение за пребиваване и е извършил услугата, превозвайки пътничката по
линията Франкфурт – Варна – нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1
ЗЧРБ.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Според предходната
съдебна инстанция при проверка на НП относно процесуалната законосъобразност на
същото, съдът е констатирал, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Според въззивната
инстанция, в АУАН и НП не е посочено времето и мястото на извършване на
нарушението. Доколкото се сочи като нарушена разпоредбата на чл. 20 ал.1 т.1 от
ЗЧРБ, нарушението се изразява в бездействие, реализирано от превозвача и
предхождащо извършването на услугата. В АУАН и НП е посочено единствено мястото
и времето, при които е установено нарушението, които в случая не могат да се
отъждествят с мястото на извършване на административното нарушение и времето на
осъществяването му, предвид обстоятелството, че проверката в хода на която е
установено нарушението е осъществена след извършване на превоза, а надлежното
действие от страна на превозвача е следвало да бъде предхождащо от същия. По
посочения начин е ограничено правото на защита на нарушителя, който има право
във всяка фаза на административно-наказателното производство да узнае какво
нарушение се твърди, че е осъществил с посочване на всички обстоятелства,
касаещи съставомерни признаци на извършеното деяние.
Основателен е довода на касатора по отношение на
установеното от РС-Варна, че в АУАН и в НП не е посочено времето и мястото на
извършване на нарушението, като по този начин е ограничено правото на защита на
въззивника. След като в описателна част на АУАН и НП е изрично посочено
направлението на полета, а именно Франкфурт-Варна и като се има предвид
обстоятелството, че нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ се изразява в
бездействие преди извършване на услугата, т.е. такова продължаващо във времето
до завършване на последната, то очевидно е, че деянието се явява довършено с
приключването на полета на територията на Република България (чл. 4 ЗАНН), т.е.
гр. Варна е мястото както на установяване, така и на
извършване на административното нарушение. Предвид горното съображение,
касационният съд намира, че мястото
на административното нарушение е посочено в АУАН и НП по достатъчно ясен и
разбираем за наказаното лице начин, поради което правото му на защита не е
ограничено, т.е. в това отношение органът не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила.
На следващо място за
да отмени издаденото НП, районният съд е приел, че пътничката Е.М. е
притежавала разрешение за постоянно пребиваване на територията на Германия, заверено копие на което е
приобщено към материалите по АНП, което удостоверява правото й да бъде
допусната и да пребивава и на територията на Р. България, като част от
Европейската общност. С оглед посочения статут, лицето е притежавало и лична
карта, издадена от немските власти, копие на която е приобщена към АНП.
Действително към момента на извършвания граничен контрол пътничката не е
представила документ, удостоверяващ цитирания статут, който факт не се оспорва
и от въззивника. Не е установен обаче безспорно фактът, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило
задължението си по чл. 20 ал.1 т.1 вр. с чл. 19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, а именно, че
не е осъществило надлежен контрол при проверка на документите на посочената
пътничка. Това е така, доколкото видно от разпита на св. О. К. е заявил, че при
извършения граничен контрол в Германия, Е.М. е декларирала, че е изгубила
личната си карта, удостоверяваща правото й на постоянно пребиваване в Германия.
В АНП е депозирано възражение, с което въззивника ясно е посочил, че
недопуснатата към момента на проверката пътничка притежава разрешение за
постоянно пребиваване в Германия. В контекста на изложеното, АНО е следвало при
наличието на спорни и неустановени факти относно релевантни обстоятелства,
свързани с конкретното нарушение, да изпълни задължението си по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН и да извърши проверка на същите, с оглед установяване на обективната
действителност относно случая.
Настоящият съдебен
състав споделя изводите на въззивният съд по отношение на допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила в административно-наказателното
производство. Обстоятелството, че АНО не е
извършил изискуемата от ЗАНН проверка на релевантните обстоятелства, с оглед
осъществяване на обективната действителност, касационната инстанция намира, че
административнонаказващият орган не е съобразил необосноваността на съставения
АУАН в този аспект и в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН се е произнесъл без
да провери акта и да съобрази, че по преписката са приобщени доказателства, че
недопуснатата пътничка към момента на проверката притежава разрешение за
постоянно пребиваване в Германия № Y0C32JC65, валидно до 24.01.2023 г., с
което е допуснал съществено процесуално нарушение при издаване на НП.
Неправилно касаторът
счита, че мотив за отмяната на НП за алтернативното и хипотетичното, при прилагане
на правния институт на чл. 28 ЗАНН, респ. при евентуалност в случай, че не
бъдат възприети другите изводи в съдебното решение. Още повече, това се
обосновава и от липсата на предупреждение по чл. 28, ал. 1, предложение второ ЗАНН, съгласно който: „…като
го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането
в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.“. Извод на РС-Варна за отмяна на процесното НП
е допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила в
административно-наказателното производство, а не позоваването му на маловажност
по чл. 28 ЗАНН, поради което настоящия касационен състав счита, че не следва да
бъде обсъждано.
Мотивиран от
изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се
установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на РС-Варна
е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 181/05.02.2022
г. по нахд. № 20213110204415/2021 г. по описа на Районен съд гр. Варна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.