Р Е Ш Е Н И Е №2144
гр.Русе, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в публично
заседание на 26-ти ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН
ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА и
в присъствието на прокурора............като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.
д. № 2125 по описа на 2019г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.108 ЗС, в условията на евентуалност са предявени и искове с
правно основание чл.124 ГПК и чл.33, ал.2 ЗС.
Ищецът Община Иваново, представлявана от Г.
А.М.-кмет твърди, че
е собственик на недвижим имот с
идентификатор 56397.1.80 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.о. Пристанище, с. П., общ.Иваново, обл.Русе, одобрени със заповед
№РД-18-10/23.05.2014г. на изп.директор на АГКК, целия с площ от 147 кв.м.,
трайно предназначение на територията: ниско застрояване /до 10 м./, при граници
56397.1.81, 56397.1.65, 56397.1.79. За имота бил съставен АЧОС №
1755/11.03.2019г. Твърди, че в края на м.02.2019г. бил информиран по служебен
ред, че 140/147 ид.ч. от описания недвижим имот е продаден на ответника „Меркур БГ" ЕООД
от ответниците Й.В.Б. и Г.И.Б., като счита, че последните не са собственици на процесния
имот.
Заявява,
че имота е образуван с одобряване на
кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № РД-18-10/23.05.2014г. на
изп. директор на АГКК и че е формиран от
имот с № 000010, обособен с план за земеразделяне, обн. в ДВ бр. 21 от
10.03.1994 г., находящ се в землището на с. П., общ. Иваново, обл. Русе, с площ
от 57,917 дка, определен за
вилна зона в местност „Драките", десета категория, предназначение - за
нуждите на селското стопанство, който е собственост на общ. Иваново по закон/
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС/. На 15.02.2019г., с НА за покупко - продажба на
недвижим имот № 54, том I, рег.№ 1029, дело № 48
от 15.02.2019г. на нотариус Л. Ш. с район на действие РРС, рег. № 624 на НК, Й.В.Б.
и Г.И.Б. продали на „Меркур БГ" ЕООД , притежаваните от тях 140/147 ид. ч. от процесния имот, за което общ.
Иваново не била уведомявана. Счита, че ответниците Й.В.Б. и Г.И.Б. са се
разпоредили с имот, който безспорно бил собственост на ищеца.
Моли съда след като
установи изложените обстоятелства да постанови решение, с което да признае по
отношение на ответниците, че е собственик на недвижим имот с идентификатор
56397.1.80 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.о. Пристанище,
с. Пиргово, общ.Иваново, обл.Русе, одобрени със заповед №РД-18-10/23.05.2014г.
на изп.директор на АГКК, целия с площ от 147 кв.м., трайно предназначение на
територията: ниско застрояване /до 10 м./, при граници 56397.1.81, 56397.1.65,
56397.1.79 и да осъди ответника„Меркур БГ" ЕООД да му предаде владението
на този имот.В условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск,предявява евентуални искове, с които моли да се постанови решение, с което
да се признае по отношение на ответниците, че е собственик на 7/147 ид.ч. от
процесния имот и се допусне на осн.чл.33, ал.2 ЗС изкупуване на 140/147 ид.ч.от
описания имот, при условия, при които е изповядана сделката, обективирана в НА за покупко -
продажба на недвижим имот № 54, том I, рег.№ 1029, дело
№ 48 от 15.02.2019г. на нотариус Любен Шилков с район на действие РРС, рег. №
624 на НК. Претендира разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв по реда на чл. 131 ГПК от ответниците Й.В.Б. и Г.И.Б., с
който исковете са оспорени по
основание. Твърдят, че ищеца им е продал процесния имот по силата на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1999г. Ответниците Б. правят и евентуално възражение за изтекла придобивна давност
в тяхна полза относно имота.Молят исковете да се отхвърлят, претендират
разноски.
В срока за отговор е
депозиран такъв по реда на чл. 131 ГПК и от
ответника „Меркур БГ" ЕООД –гр.Русе,
в който иска се оспорва изцяло по
подробно изложени съображения. Моли исковете да се отхвърлят, претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и е видно от представените доказателства,
че ответниците Б. са продали на ответника „Меркур БГ"
ЕООД –гр.Русе
недвижим имот, а
именно: 140/147 ид.ч
от поземлен имот с идентификатор 56397.1.80 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ.Иваново, обл.Русе,
одобрени със заповед №РД-18-10/23.05.2014г. на изп.директор на АГКК, целия с
площ от 147 кв.м., трайно предназначение на територията: ниско застрояване /до
10 м./, при граници 56397.1.81, 56397.1.65, 56397.1.79., заедно с построената в
имота сграда. Сделката е обективирана в НА за покупко - продажба на недвижим
имот № 54, том I, рег.№ 1029, дело № 48 от
15.02.2019г. на нотариус Л. Ш. с район на действие РРС, рег. № 624 на НК/л.8 и
сл./
Видно от Договор за покупко - продажба на недвижим имот от
1998г./л.43/, общ.Иваново е продала на Й.Б. право на собственост върху земята в
имот №80, в м.“Пристанището“, с.П..
По делото е приета неоспорена от страните съдебна експертиза, от която се
установява, че имота предмет на настоящия спор е изцяло идентичен с този,
предмет на Договор за покупко - продажба на недвижим имот от 1998г./л.43/.
По делото са приети множество писмени доказателства, приложени са заверено
копие от нот.дело № 48 от 15.02.2019г., преписка на обл.управител, разпитани са
свидетели.
С оглед изложените фактически данни, съдът
прави следните правни изводи:
В чл.108 ЗС
законодателят е предвидил кумулативната наличност на три предпоставки за
уважаване на ревандикационен иск – ищецът да притежава право на собственост
върху имота, предмет на иска, имота да се намира във владение или държане на
ответника, който да владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да
докаже наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС, а
ответникът следва да доказва основание, на което владее или държи. Искът за
ревандикация по чл.108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението
върху имота на собственика му. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да
е носител на претендираното право, но ответникът не владее имота или го владее
на правно основание, противопоставимо на собственика искът следва да се уважи
само в установителната част и да се отхвърли в частта за предаване на владението/в
т.см. т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2014 г., ОСГК/.
Както бе посочено по-горе съгласно
чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание за това, следователно е необходимо ищецът да
докаже на първо място, че е собственик на вещта или имота, предмет на
предявения иск. В настоящия случай, ищецът твърди, че е собственик на процесния
имот, с който обаче се е разпоредил през 1998г., като го е
продал на ответника Б./факт, който се установява от приетата експертиза/.
След анализ на събраните доказателства,
настоящият състав на съда счита, че ищеца не е доказал при условията на
пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот, който
както бе посочено е продал на един от ответниците.
Предвид
изложеното предявения от общ. Иваново иск по чл.108 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.
След като главният иск е отхвърлен, съдът следва да
се произнесе и по предявените в условията на евентуалност искове
с правно основание чл.124 ГПК и чл.33, ал.2 ЗС. Искът по чл.33, ал.2 ЗС е
предявен в преклузивният
срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, т.к. изповядването на
сделката е станало на 15.02.2019г., а ИМ е заведена в РРС на 15.04.2019г.
Тези искове обаче също са неоснователни. Както бе
посочено в гореизложените мотиви, ищецът се е разпоредил изцяло с процесния
имот в полза на единия от ответниците, като му е продал 140/150 ид.ч. от
имота/по данъчна оценка/ 140/147 ид.ч./.
Съдът счита и че ответниците Б. владеят добросъвестно целия имот, считано от 1998г./т.к. в договора за
покупко-продажа от 1998г. не е посочена дата, съдът приема, че владението е
започнало от 31.12.1998г.-най-благоприятния за ищеца вариант/.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Според ал. 2 на същата разпоредба ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. С чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. За да е основание за придобиване на един имот по давност, владението
следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По
отношение последния признак на владението правната теория приема, че едно
владение е спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да не е установено
с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде
спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава
намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във
всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени
действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на
противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от
време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот.
Това, че спокойно е владението, което не е установено с насилие, както и че
предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва
придобивната давност, е прието и в съдебната практика /напр. Решение № 262 от
13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, I-во г. о./. Според чл. 116 ЗЗД,
приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС,
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на
иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от
ограничително посочените, не могат да прекъснат теченето на започналата
придобивна давност. Така например различните покани - устни, писмени,
нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от собственика,
които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не
водят до прекъсване на придобивната давност /чл. 81 ЗС/.
В настоящият случай, както бе посочено ответниците Б. несмущавано и
спокойно са владели имота в продължение на 5 години, считано от 31.12.1998г. и
към 31.12.2003г. са придобили имота по давност/преди въведено от § 1 ЗДЗС, ДВ бр.46/2006 г., в сила от 01.06.2006
спиране на придобивната давност върху
имоти, представляващи частна общинска собственост/.
Всички доказателства по делото/напр. писмо ищеца до
ответниците, с което ги кани да носят документи за строежи в имота-л.44,
удостоверение за данъчна оценка-л.45/, както и свидетелските показания на И.Л.в
и П.Б., които съдът кредитира изцяло, като непротиворечащи на останалите
доказателства и като неопровергани от другата страна, сочат към следното:
Последиците
на придобивната давност са настъпили с изтичането на петгодишния срок по чл.79,
ал.2 ЗС и това е станало преди 2006 г., когато със закон е спряна придобивната
давност върху имоти, представляващи частна държавна или общинска собственост, поради което и
евентуалните искове са неоснователни.
Предвид факта, че ищеца не е доказал, че е съсобственик на процесния имот,
то и иска му по чл. 33, ал.2 ЗС е неоснователен.
Само за ясното съдът следва да посочи следното:
В писмената защита, ищецът навежда доводи за нищожност на Договор за
покупко - продажба на недвижим имот от 1998г. поради липса на предписана от
закона форма и поради наличие на невъзможен предмет. Тези възражения не следва
да се разглеждат от съда т.к. са преклудирани. Както закона,така и константната практика на ВКС за прилагането му
не диференцира различен режим за възраженията съобразно правната им същност, вкл.и
на това за нищожността.Изрично в подобен смисъл е и Определение №27/18.I.2016 по дело №5324/2015 на ВКС, ГК, I г.о.„ Според въззивния
съд той е отказал да разгледа възражението, тъй като е направено за първи път
пред тази инстанция. Това становище отговаря на съдебната практика по
приложението на чл. 133 ГПК, според която възраженията на ответника срещу
предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд, освен в хипотезите на чл. 266, ал. 2
и 3
ГПК.Така и решение Решение № 83/29.IV.2014
г. на ВКС по гр. д. № 1463/2013 г., III г. о., ГК, Решение
№ 382 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2014 г., IV г. о., ГК; Определение № 544 от 20.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3671/2013 г., I т.
о., ТК и мн. други.
В настоящият случай ищецът е следвало да направи тези възражения в първото
с.з., т.к. процесния договор е представен с отговора на ИМ, а не с писмената
защита, което изцяло възпрепятства защитата на ответника и е в противоречие с
горепосочената практика, а и с принципа на равенство на страните, заложен в
чл.9 ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищеца
дължи на ответника „Меркур БГ" ЕООД сумата от 600.00
лв.-заплатено в брой адв. възнаграждение по договор за правна защита-л.50. На ответника Б. следва да се присъди само сумата от
250.00 лв., т.к. само за нея са налице доказателства, че е заплатена, а за
горницата до 500.00 лв., по договор за правна защита-л.42 липсват данни, че е
платена било в брой, било по банков път/в. т.см. т. 1 от ТР № 6 от
2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска да
се признае за установено по отношение на Й.В.Б., ЕГН:**********,
Г.И.Б., ЕГН:********** *** и „Меркур БГ"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „Евстати Винаров" №10, представлявано от М. Р., че Община Иваново, представлявана от Г. А. М.-кмет, адрес:с.Иваново, обл. Русе, ул.
„Олимпийска” №75 е
собственик на недвижим имот с идентификатор 56397.1.80 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. П., общ.Иваново, обл.Русе, одобрени със заповед
№РД-18-10/23.05.2014г. на изп.директор на АГКК, целия с площ от 147 кв.м.,
трайно предназначение на територията: ниско застрояване /до 10 м./, при граници
56397.1.81, 56397.1.65, 56397.1.79, както и иска да се осъди „Меркур БГ"
ЕООД, ЕИК: ********* да предаде на Община Иваново владението
върху гореописания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове, предявени
от Община Иваново да се
признае за установено, че е собственик на 7/147 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 56397.1.80 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. П., общ.Иваново, обл.Русе, одобрени със заповед
№РД-18-10/23.05.2014г. на изп.директор на АГКК, целия с площ от 147 кв.м.,
трайно предназначение на територията: ниско застрояване /до 10 м./, при граници
56397.1.81, 56397.1.65, 56397.1.79, както и да се допусне на осн.чл.33, ал.2 ЗС
изкупуване на 140/147 ид.ч.от описания имот, при условията, при които е
изповядана сделката, обективирана в НА за покупко - продажба на недвижим имот № 54, том I, рег.№ 1029, дело № 48 от 15.02.2019г. на нотариус Л.Ш. с район на действие
РРС, рег. № 624 на НК.
ОСЪЖДА Община Иваново, представлявана от Г. А. М.-кмет, адрес:с.Иваново, обл. Русе, ул.
„Олимпийска” №75 да заплати на „Меркур БГ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул. „Евстати Винаров" №10, представлявано от М. Р.й сумата
от 600.00 лв.-разноски
по делото.
ОСЪЖДА Община Иваново, представлявана от Г. А. М.-кмет, адрес:с.Иваново, обл. Русе, ул.
„Олимпийска” №75 да заплати на Й.В.Б. *** сумата от 250.00 лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: