№ 312
гр. Ямбол, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330100342 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – гр. София
срещу Р. Г. П. от гр. Я..
С исковата молба ищецът твърди, че на 24.10.2023 г. е сключил с ответника договор за
потребителски кредит № *******, като на основание така сключения Договор, ищецът е
предоставил на ответника сума в общ размер 2857.06 лв. на ответника по делото, от които:
1570.00 лв. са предоставени за общо ползване, а сумата 1287.06 лв. са предоставени за
заплащане на избраната от потребителя застраховка Защита на кредита и сметките.
Сочи се, че договор не е бил сключен при Общи условия.
На следващо място се твърди, че длъжникът не е извършвал редовни плащанията и е
допуснал просрочие на три поредни дължими вноски, с падеж: 25.12.2023 г.; 25.01.2024 г.;
25.02.2024 г. поради което кредиторът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на
договора, получено лично от длъжника на 13.06.2024 г.
Твърди се, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подал заявлението по реда на чл. 417 ГПК
срещу длъжника Р. Г. П., по което заявление е образувано ч.гр.д. № *******/2024 г. на РС -
Я..
Със свое разпореждане заповедният съд е предоставил едномесечен срок на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си, с което и по същество ищецът обосновава
правният си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото дело,
като се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
Р. Г. П., в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит №
******* сключен на 24.10.2023 г. дължи изпълнение на парично задължение към „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, в качеството на кредитодател по същия договор за следните суми: 2838,50 лв. -
1
изискуема главница, 462,58 лв. - изискуема договорна/ възнаградителна лихва за периода от
25.12.2023 г. до 13.06.2024 г. и сумата от 47,21 лв. - обезщетение за забава върху просрочена
главница за периода от 25.12.2023 г. до 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се поддържа, че
исковата претенция е изцяло неоснователна, като се релевират подробни съображения, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, във
вр. с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т.12
от ЗПК, чл.10, ал.1 от ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК.
На тия основания се иска от съда да бъдат отхвърлени предявените от ищеца искове
като неоснователни и недоказани.
Преди съдебно заседание е постъпила молба от ищцовото дружество, с която и на
подробно изложените в нея основания се иска от съда да уважи предявените искове, като
основателни и доказани. Претендират де разноски и се представя списък на същите по чл.80
ГПК. В случая че от процесуалния представител на ответника се претендира адвокатско
възнаграждение над минималното се прави възражение за прекомерност на същото.
Преди съдебно заседание по делото от пълномощника на ответницата е постъпила молба, с
която се сочи, че с оглед заключението на вещото лице за заплатена от последната сума в размер на
160 лева и недействителността на процесния договор за кредит, сумата от 160 лева да се прихване
към дължимата от нея главница.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *******/2024 год. по описа на ЯРС на
25.07.2024 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК от ищеца в настоящото производство „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу
длъжника-ответник в настоящото производство Р. Г. П., за следните суми: 2 838.50 лева –
главница; 462.58 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2023 год. до
13.06.2024 год.; 47.21 лева – обезщетение за забава, за периода от 25.12.2023 год. до
11.07.2024 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Посочено е, че паричното вземане е изискуемо по договор за потребителски
кредит № **************/24.10.2023 год.
Съдът е уважил подаденото заявление по чл.417 ГПК и е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № *****/26.07.2024 год. и
изпълнителен лист № ******/26.07.2024 год. за претендираните от заявителя „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД парични суми и разноски срещу длъжника-ответник в настоящото производство
Р. Г. П..
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Р. Г. П., че не дължи
2
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което заповедния съд
със своя разпореждане № *****/19.12.2024 год. е уведомил заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД , че може да предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед постъпилото възражение и указания от съда срок ищцовото дружество е
предявило иск за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед по чл.417
ГПК.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
писмени доказателства: зав. копие на уведомление за предсрочна изискуемост от 14.05.2024
г., зав. копие на договор за потребителски кредит, зав. копие на заявление-декларация за
установяване на договорни отношения, зав. копие на декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП,
зав. копие на застрахователна програма „Защита на кредита“, зав. копие на Декларация, зав.
копие на известие за доставка – обратна разписка от 13.06.2024 г., зав. копие на извлечение
от счетоводни книги от 11.07.2024 г.
От така събраната писмена доказателствена съвкупност се установява, че на 24.10.2023
год. между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника Р. Г. П.
в качеството на кредитополучател. е бил сключен Договор за потребителски кредит №
*******, с общ размер на усвоения кредит – 2857.06 лева, от които 1570 лева – главница по
кредита и 1287.06 лева – общ размер на застрахователна премия по застраховка: Защита на
кредита и сметките. В чл.9.1 страните по договора да уговорели лихвен процент – 34.12, а в
т.10 от Договора ГПР в размер на 39.86 % и обща дължима по договора сума в размер на
5987.02 лева. В договора е обективиран и погасителен план по кредита, видно от който
изплащането на дължимата сума е разсрочено на 59 погасителни равни месечни вноски от
по 99.79 лева и последна погасителна вноска в размер на 99.41 лева, с падеж на последната
60 погасителна вноска – 25.10.2028 год. В погасителния план са посечени още както
размерът на погасителната вноска, така и включващите се в нея размер на главницата и
размер на лихвата за съответния период. В чл. 7.2.3 пък е посочено, че в случаите, когато
потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя
от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от
кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя
или застрахователния посредник, съгласие за което потребителя дава изричното си
нареждане и съгласие с подписване на Договора.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза: Към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2024
год., Договор за потребителски кредит № ******* от 24.10.2023 год., на 31.01.2024 год. е
платена еднократно сума в размер на 160.00 лева, с която е погасена вноска №1 от
погасителен план изцяло, и част от вноска № 2, от които: главница – 18.56 лева; договорна
лихва за периода 24.10.2023 год.-24.12.2023 год. – 140.71 лева и лихва за забава за периода
25.11.2023 год.-31.01.2024 год. – 0.73 лева. Непогасената главница е в размер на 2 838.50
лева, формирана по следния начин: усвоена главница - 2857.06 лева, погасена главница –
18.56 лева, непогасена главница – 2838.50 лева. Обезщетението за забава върху
3
падежиралата и непогасена главница, за периода от 26.12.2023 год. /датата следваща падежа
на първата непогасена вноска/ до 11.07.2024 год. /съгласно ИМ/ е в размер на 34.63 лева.
Към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2024 год. по Договор за
потребителски кредит № *******/24.10.2023 год., са неплатени 7 вноски от погасителен
план – от № 2 до № 8, в размер на общо 3 335.71 лева, от които: главница – 2838.50 лева;
договорна лихва за периода от 25.12.2023 год. до 13.06.2024 год. – 462.58 лева и
обезщетение за забава за периода от 26.12.2023 год. до 11.07.2024 год. – 34.63 лева. По данни
от счетоводството на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД претендираното обезщетение за забава, за
периода от 25.11.2023 год. до 11.07.2024 год. е в размер на 47.21 лева. В този случай, към
датата на към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2024 год. по
Договор за потребителски кредит № *******/24.10.2023 год., са неплатени 7 вноски от
погасителен план – от № 2 до № 8, в размер на общо 3348.29 лева, от които: главница –
2838.50 лева;договорна лихва за периода от 25.12.2023 год. до 13.06.2024 год. – 462.58 лева
и обезщетение за забава за периода от 26.12.2023 год. до 11.07.2024 год. – 47.21 лева.За Р. Г.
П. е сключена застраховка по продукти „Защита на кредита“, „Защита на сметките“ и
„Второ медицинско мнение“ във връзка с Договор за потребителски кредит №
*******/24.10.2023 год., чрез „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – като застрахователен агент, със
застрахователна премия в размер на общо 1287.06 лева. Ответникът е включен в Групов
застрахователен договор със застрахователите „Кардиф-Общо застраховане“ и „Кардиф-
Животозастраховане“. С платежни нареждания от 24.11.2023 год. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е
извършила преводи по сметки на застрахователите „Кардиф-Общо застраховане“ и
„Кардиф-Животозастраховане“, с основание „Премии и прекратени полици м102023 год.,
Протокол за прихващане 17.11.2023“. По данни от извлечение от сметка в „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД, с титуляр Р. Г. П., се установява, че заемната сума по Договор за потребителски кредит
№ *******/24.10.2023 год., е усвоена на 24.10.2023 год. в размер общо на 2857.06 лева, от
които: предоставена сума по кредит
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна
следното:
Правната квалификация на предявените обективно съединени установителни искове е
както следва: 1. по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и 430, ал.1 ТЗ за сумата от 2838.50
лева; 2. по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 462.58 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2023 год. до 13.06.2024 год. и 3. по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 47.21 лева – обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 25.12.2023 год. до 11.07.2024 год.
Срещу заповедта за изпълнение длъжника ответник е подал възражение и на кредитора
са дадени указания за предявяване на установителен иск. Искът е предявен в месечния срок,
като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане по заповедта за
изпълнение, поради което установителните искове са допустими.
Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД представлява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
4
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целият период
на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК, уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като
последиците са уредени в чл.23 ЗПК – отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече
нищожност на целия договор за потребителски кредит и тъй като самия ответник е
релевирал възражения за нищожност в тази връзка, съдът следва служебно да провери
съответствието на договора със същите. Това е така, защото, ответника има качеството на
потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП, според който потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
В случая с отпускането на кредит в размер на 1570 лева, в полза на ответника като
физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на
ЗПП и като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в гл.6 на ЗПП, за които съдът следи служебно. В този смисъл е и чл.24 ЗПК,
която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски
кредит, препраща към чл.143-148 ЗПП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на
клаузи, които противоречат на императивните разпоредби на закона или го заобикалят и
този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД. Преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В случая договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, съгласно която
разпоредба изискване за действителност на потребителския договор се поставя като
изискване за действителност на потребителския договор за кредит посочването на общия
размер на кредита и условията за усвояването му.
В процесния договор е посочен размер на кредита – 1570 лева, както и общ размер на
кредита – 2857.06 лева, като не е посочено как е формиран общия размер на кредита,
доколкото не отговаря на предоставената на потребителя парична сума. Може единствено да
5
се предполага, че общия размер на кредита е формиран като към предоставената на
потребителя заемна сума от 1570 лева е прибавена посочената в чл.7.1 застрахователна
премия в размер на 1287.06 лева. Нормата на чл.10 ЗПК от друга страна поставя изискване
към договора за потребителски кредит не само сключване в писмена форма, на хартия или
друг траен носител, формат и размер на шрифта, но и за сключването му по ясен и
разбираем начин за потребителя, което условие на практика в конкретната хипотеза на чл.7
от процесиня договор не е изпълнено.
Нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишен
процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение 1 начин. Годишният процент на разходите следва да бъде посочен в договора за
потребителски кредит като числова стойност, както и следва да бъде посочен начина на
неговото формиране, т.е. какво се включва в годишния процент на разходите. В процесния
договор ГПР е определен в размер на 39.86 % като абсолютна процентна стойност и е
посочена цифрово общата дължима от потребителя по договора сума в размер на 5987.02
лева. Не са посочени обаче конкретни допускания, използвани при изчисляване на ГПР,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Наред с това в чл.7.1 от Договора е била уговорена застрахователна премия в размер
на 1287.06 лева, която според настоящия съдебен състав се явява разход по кредита, който
разход е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни
и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е.
годишният процент на разходите включва лихвения процент по кредита, както и всички
останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора
или в бъдеще. Следователно се налага извода, че застрахователната премия следва да бъде
включена в годишния процент на разходите по кредита. Този извод следва и от
обстоятелството, че в случая застрахователната премия, фактически представлява част от
месечната погасителна вноска по кредита, като сам ищеца при формиране на исковата си
претенция я включва като част от дължимата по договора главница. При включването в ГПР
на застрахователната премия неминуемо размера на разходите нараства. На практика
посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената. След като
посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне потребителя да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация следва да се окачестви
като заблуждаваща търговска практика, респективно като неравноправна, което влече като
последица недействителност на договора в неговата цялост. След като плащането на
застрахователната премия не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР
от 39.86%, въпреки че е била включена в общия дълг и месечните вноски, налице е
6
нарушаване изискването на чл.19, ал.1 ЗПК.
При това положение решаващият съд счита, че макар формално процесинят договор да
покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните в него параметри не
кореспондират с изискуемото съдържание по т.10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя,
тъй като служи за сравнение на кредитните продукти и може да ориентира потребителя в
неговия икономически избор, както и да прецени тежестта на поетите от него парични
задължения.
Като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други
разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
Следователно, в настоящия случай ответникът дължи на ищеца само непогасената
главница по договора, като тук следва да се посочи, че дължимата главница е в размер на
1570.00 лева, тъй като с оглед съдържанието на представения договор не се установява на
ответницата е бил отпуснат кредит в размер на 2857.06 лева. Напротив предоставената сума
е в размер на 1570.00 лева, а разликата представлява начислена застрахователна премия в
случая 1287.06 лева. Тя обаче не е част от главницата – заетата сума, а е разход по кредита
по смисъла на пар.1 от ДР ЗПК, и в тази връзка може да се претендира въз основа на
договора за застраховка, доколкото е начислена въз основа договорна клауза, но не и като
главница по договора за кредит. Следователно претенция за главница над 1570.00 лева е
изначало неоснователна, доколкото с процесния договор не е уговорена главница в по-висок
размер.
За да се определи дължимата главница, следва всички плащания, извършени от
потребителя за погасяване на задължения по договора за кредит, да се вземат предвид като
погашения на дължимата главница, след като останалите задължения по договора са
недължими, поради недействителност на същия, договорна/мораторна лихва.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че е налице плащане по кредита от ответника на сумата от 160.00
лева на 31.01.2024 год., следователно дължимата от ищеца по договора главница – заемна
сума, след приспадане на извършеното от него плащане е в размер на 1 410.00 лева. Тук
следва да се посочи за пълнота още, че недействителността на договора за потребителски
кредит изначало влече нищожност и на сключен въз основа на него застрахователен договор,
тъй като последния би останал като сключен без основание и заплатената застрахователна
премия по него би могла да бъде търсена като платена без основание – чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът надлежно е упражнил правото си да обяви вземането по договора за изцяло и
предсрочно изискуемо, доколко се установява просрочие на ответника-длъжник по смисъла
на чл.16, т.2 от Договора, и за което последния е бил надлежно уведомен на 13.06.2024 год.
от ищеца-кредитор видно от представеното по делото пощенско известие /л.31 от делото/.
7
При това положение настоящият съдебен състав намира, че предявения
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.1 ТЗ, за установяване
съществуване на вземане на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД спрямо Р. Г. П. за сумата от
2838.50 лева – главница, следва да бъде уважен, но само до размера на сумата от 1 410.00
лева, а за горницата над 1 410.00 лева до предявения размер от 2838.50 лева като
неоснователен да бъде отхвърлен.
Следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва върху уважената
главница в размер на 1 410 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК до окончателното и изплащане.
На свой ред исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ – за
сумата от 462.58 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
25.12.2023 год. до 13.06.2024 год. и по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД – за сумата от 47.21
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.12.2023 год. до 11.07.2024 год.,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
В случая ищецът се е представлявал от юрисконсулт в заповедното и исковото
производство.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева, а
съгласно чл.26, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита в
заповедното производство възнаграждението от 50 до 180 лева. Ръководейки се от
посочените разпоредби, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00
лева в исковото производство и 150,00 лева в заповедното, съобразявайки и степента на
фактическа и правна сложност на делото.
Освен определеното от съда възнаграждение за процесуално представителство за
юрисконсулт, ищецът е представил доказателства за сторени от него разноски, както следва:
66.97 лева заплатена държавна такса в заповедното производство, 66.97 лева заплатена
държавна такса в исковото производство и 300 лева – заплатено възнаграждение на вещо
лице. Общо разноски с включено юрисконсултско възнаграждение в размер на 733.94 лева
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски по съразмерност на уважената част от исковете, в случая в размер на 309.07 лева.
Ответницата Р. Г. П. на основание чл.78, ал.3 ГПК също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото са представени доказателства за
8
сторени от нея разноски в размер на 13 лева – заплатени такси по чл.102з, ал.3 ГПК, поради
което и по съразмерност следва да и се присъдят разноски в размер на 7.53 лева.
В заповедното производство и в исковото производство ответницата е била защитавана
безплатно от адвокат М. В. М. от АК П., което се установява от представените в заповедното
и исковото производство договори за правна защита и съдействие. Адв.М. М. претендира да
му бъде заплатено адвокатско възнаграждение на основание 38, ал.1, т.2 ЗА с ДДС, като
видно от представените по двете производство удостоверения същият е регистрирано лице
по ЗДДС.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение, което в случая съдът определя в
заповедното производство съгласно чл.26, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 150 лева без ДДС, съответно 180 лева с ДДС, а в исковото производство
в размер на 400 лева без ДДС при съобразяване отхвърлената част от исковете и
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален
размер на адвокатското възнаграждение, и малко под минималния размер, поради липса на
особена фактическа и правна сложност, или сумата от 480 лева с ДДС. Или следва ищецът
да бъде осъден да заплати на адв.М. М. сумата от 660 лева с ДДС.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.1 ТЗ, че Р. Г. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я.,
*******, в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит №
******* сключен на 24.10.2023 год., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от изпълнителни директори А. Ч. Д. и Н. Г.
С., в размер на сумата от 1 410 /хиляда четиристотин и десет/ лева - изискуема главница
по Договор за потребителски кредит № ******* сключен на 24.10.2023 год., ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаване на Заявлението по чл.417 ГПК в съда –
25.07.2024 год., до окончателното изплащане на сумата, като иска за главница за разликата
над сумата от 1 410 лева до пълния предявения размер от 2838.50 лева, иска по чл.422, ал.1
ГПК вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ – за сумата от 462.58 лева, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2023 год. до 13.06.2024 год. и иска
по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД – за сумата от 47.21 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 25.12.2023 год. до 11.07.2024 год., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №
*****/26.07.2024 год. по ч.гр.дело № *******/2024 год. по описа на ЯРС ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. Г. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
9
гр.Я., ******* ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от
изпълнителни директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., сумата от 309,07 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
представлявано от изпълнителни директори А. Ч. Д. и Н. Г. С. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. П. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я., *******, сумата от 7,53 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
представлявано от изпълнителни директори А. Ч. Д. и Н. Г. С. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.
В. М. от АК П., с адрес на кантората: гр.П., *******, адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на Р. Г. П. в исковото и заповедното
производство в размер общо на 660,00 лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10