№ 14828
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.А
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110144456 по описа за 2023 година
Ищецът „ЗД .“ АД твърди, че в изпълнение на сключен между страните договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” – полица № ............ от 15.06.2015 г.,
заплатил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и съдебни разноски в общ
размер на 18963.46 лв. на пострадалото лице Д. Л., резултат от настъпило на 30.11.2015 г. в
гр. София ПТП, причинено по вина на ответника П. В. Р., който при управление на МПС
Мерцедес модел Ножи с рег. № ......, при движение на заден ход, блъснал и причинил средна
телесна повреда на Д. Л. - пешеходец. Твърди, че ответникът напуснал мястото на ПТП
преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, поР. което на основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е придобил регресно вземане срещу виновния водач до размера на
плащането в полза на увреденото лице. Моли за признаване дължимостта на сумите 10 000
лв., предявена като частичен иск от 18 963.46 лв., включваща платени застрахователно
обезщетение и разноски в съдебните производства, водени срещу него, ведно със законната
лихва от 20.03.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 85.65 лв. мораторна лихва
за периода от 22.02.2023 г. до 20.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 238/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла. Претендира
разноските по делото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове като недопустими, а по същество – като неоснователни. Твърди, че не е
легитимиран да отговаря по исковете, тъй като ПТП настъпило докато изпълнявал
служебните си задължения като шофьор в „...........“ ООД, който е отговорен по чл. 49 ЗЗД.
Оспорва валидността на сключения договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност и твърди, че плащанията на пострадалото лице са без основание. Оспорва
1
настъпването на ПТП и причинна връзка с вредите. Релевира възражение за съпричиняване
на вредите от страна на пострадалата. Излага, че чл. 500 КЗ не е приложим към случая и
липсва основание за регрес. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Като трети лица - помагачи на страната на ответника са конституирани „...........“ ООД,
„Централна автогара“ АД и Е. М. К.. „Централна автогара“ АД изразява становище за
недопустимост и неоснователност на исковете поР. изтекла погасителна давност и моли за
отхвърлянето им. „...........“ ООД изразява становище за неоснователност на исковете поР.
липса на предпоставки по чл. 274 КЗ /отм./ за регрес на застрахователя срещу застрахования.
Е. М. К. не изразява становище по исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна страна
следното:
Съдът е сезиран с искове по чл. 422 ГПК за признаване дължимостта на регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за ПТП,
осъществено на 30.11.2015 г. по вина на ответника, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ищеца, и на обезщетение за забава.
От представената по делото застрахователна полица се установява сключен на 15.6.2015 г.
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с който е застрахована
гражданската отговорност на водачите на автобус Мерцедес модел Ножи с рег. № ......, в
периода 28.7.2015 г.-27.7.2016 г.
В случая противоправното поведение, от което се твърди, че са настъпили вредите,
представлява престъпление, установено с влязла в сила присъда по НОХД № 6392/2018 по
описа на СРС, с която П. Р. е признат за виновен за това, че на 30.11.2015 г. в гр. София, на
„Централна автогара“, при управление на автобус Мерцедес модел Ножи с рег. № ......, при
движение на заден ход в нарушение на чл. 40, ал.1 ЗДвП, причинил средна телесна повреда
на пешеходката Д. Тодорова Л., изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена
кост, като избягал от местопроизшествието. На основание чл. 300 ГПК относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, установеното с
присъдата е обвързващо съда. Ето защо, съдът е обвързан по отношение на приетото от
наказателния съд относно фактическия състав на установеното престъпление – настъпване
на ПТП на посоченото място по вина на ответника като водач на посоченото МПС поР.
нарушение на правилата за движение по пътищата, и причинените вреди на пострадалото
лице. Настоящият съд е длъжен да приеме, че деянието на виновния водач е извършено така
както е прието в присъдата, както и че това деяние е противоправно и виновно. Всички
факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно със
съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
предявения срещу застрахования иск.
В настоящото производство са приети съдебно-медицинска експертиза относно
причинените на пострадалата увреждания и претърпените във връзка с тях болки и
страдания, както и са събрани гласни доказателства относно претърпените емоции, болки и
2
страдания, процесът и периодът на възстановяване.
Установено е и че с влязло в сила решение ищецът е осъден да изплати 10000 лв.
обезщетение на наследниците на пострадалата за претърпените от последната
неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва и
разноските по делото. От представените по делото платежни нареждания от 23.3.22 г.,
12.10.22 г., 5.10.22 г. и 8.12.22 г., се установява, че ищецът изплатил 18089.42 лв.
обезщетение, лихва и разноски.
На 7.2.23 г. поканил ответника с регресна покана, получена от последния на 14.2.23 г. видно
от обратната разписка, да възстанови сумата от 18089.42 лв. в 7-дневен срок.
Ищецът е квалифицирал претенцията си по чл. 500, ал.1, т.3 КЗ – напускане от ответника на
мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движението, когато посещаването
на местопроизшествието е било задължително от тях.
В случая и договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и ПТП са
настъпили при действието на отменения КЗ. Съгласно разпоредбата на §22 ПЗР на
действащия КЗ, който е в сила от 01.01.2016 г., материалните правоотношения по договори
сключени преди влизането му в сила се регулират от разпоредбите на отменения КЗ. При
възприемане на практиката, че регресното право на застрахователя по застраховката „ГО“
произтича не от договора, а от закона, то приложимият закон е този, действал към момента
на неговото пораждане, т.е. към момента на настъпване на ПТП, на деликта, тъй като с този
момент законодателят свързва наличието на основанията за регрес /умисъл, алкохол, липса
на правоспособност и т.н./. Това следва и от времевото действие на материалноправните
норми, които уреждат правоотношенията, породили се по време на действието им, тъй като
с тях водачът е следвало да съобразява своето поведение. В случая която и от двете хипотези
за характера на регресното право да се възприеме, следва извод, че приложим е чл. 274 КЗ
/отм./.
Според тази разпоредба, застрахователят по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал
да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или
негов аналог; не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на
движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат
на това; управлявал е моторното превозно средство без свидетелство за управление.
Регресната отговорност на застрахования при действието на чл. 274 КЗ възниква само в така
посочените хипотези, сред които не е хипотезата на напускане на местопроизшествието.
Последната е уредена едва с действащия КЗ – чл. 500, който не е приложим към процесното
ПТП.
Следователно, в полза на ищеца не е възникнало претендираното регресно право.
Предявеният иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен цялост, а заедно с това и
3
акцесорната претенция за лихви.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е неоснователна. Съгласно чл.
78, ал.3 ГПК, право на разноски има ответникът – за платени 2200 лв. адвокатско
възнаграждение, което не е прекомерно предвид пълния размер на вземането по предявения
главен иск, както и броя на проведените съдебни заседания, правната и фактическа
сложност на делото и предприетата защита.
ПоР. изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „.“ АД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление гр.
София, ............, искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че П.
В. Р., ЕГН **********, дължи сумите 10 000 лв., предявена като частичен иск от 18 963.46
лв., представляваща регресно вземане за платени застрахователно обезщетение и разноски за
причинени от ответника неимуществени вреди при ПТП настъпило на 30.11.2015 г., и 85.65
лв. представляваща мораторна лихва за периода от 22.02.2023 г. до 20.03.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 238/2023 г. по описа на Районен
съд - Бяла.
ОСЪЖДА ЗД „.“ АД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление гр. София, ............, ДА
ЗАПЛАТИ НА П. В. Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 2200.00
лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трети лица-помагачи на страната на ответника - „...........“
ООД, „Централна автогара“ АД и Е. М. К..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4