№ 7341
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20251100500147 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 01.10.2024г., постановено по гр.д. № 37679/2023г. по описа
на СРС, ГО, 154 състав, е отхвърлен предявеният от К. М. П. срещу И. Б. И.
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 550
лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца в резултат на
извършения ремонт и наводнения имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба в съда /06.07.2023г./ до
окончателното й изплащане.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищецът К. М. П., в
която са изложени доводи за неправилност на постановеното решение поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи.
Конкретно се поддържа твърдението, че след извършения от ответника в
собствения му имот ремонт, в жилището на ищеца започнали да се стичат
струйки мръсна вода. Това състояние продължавало и до момента. В резултат
на теча били причинени имуществени вреди в апартамента на ищеца –
напукан таван на банята и надути плочки по стените, отлепени тапети и
1
мухлясали стени в детската стая и в антрето. С оглед изложеното е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се уважи в пълния претендиран размер.
Въззиваемият ответник И. Б. И. оспорва въззивната жалба като
неоснователна по подробно изложени съображения. Счита обжалваното
решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите
материално-правни норми.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за репариране на
имуществени вреди, причинени в резултат на противоправно деяние.
В исковата молба са заявени твърдения, че ищецът К. П. е собственик на
апартамент № 5, находящ се в гр. София, жк ********, както и че ответникът
И. И. е титуляр на правото на собственост на разположения непосредствено
над жилището на ищеца обект, а именно – ап. № 8. Сочи се, че ответникът е
извършил ремонт в ап. № 8, в резултат на който в жилището на П. били
нанесени имуществени вреди, чието репариране се претендира в настоящото
производство. Като правопораждащи правния спор между страните са заявени
твърдения за следните факти: при ремонта в жилището на И. била изкъртена
подовата и циментова замазка на пода на банята, изкъртени били части от
панела на пода на банята и бил поставен надлъжен сифон. Ищецът сочи, че в
резултат от тези незаконосъобразни действия са произлезли щетите в банята,
спалнята и коридора на неговото жилище, както и че ответникът
противоправно е бездействал – не е предприел действия по отстраняване на
причините на възникналия теч. Описани са и конкретните повреди във всяко
2
едно от помещенията.
Ответникът е оспорил предявения иск по възражение за липса на
причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно деяние и
причинените на ищеца вреди. Конкретно излага, че появата на петна и течове
в жилището на К. П. е в резултат на повреда на делатационната фуга между
двата входа.
Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се
поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и
противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т.е. при
установена причинна връзка между виновното и противоправно поведение и
увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това
обратно доказване е в тежест на ответника. Ищецът следва да докаже по реда
на пълното и главно доказване наличие на противоправно деяние /действие
или бездействие/, както и че то е причинило вреда и да установи причинна
връзка между противоправното поведение на дееца и вредоносния резултат.
Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана с
допустимите доказателствени средства.
В правилно приложение на нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
първоинстанционният съд е изготвил доклад, в който е разпределил
доказателствената тежест между страните, както следва: ищецът дължи пълно
и главно доказване на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – вредата /всички твърдени видове щети в апартамента/; размера на
вредата; противоправното деяние на ответника; причинната връзка между
деянието и настъпилата вреда, а ответникът дължи доказване на липсата на
виновно поведение, с оглед установената в закона оборима презумпция за
вината на ответника.
Основният обективен елемент от правопораждащият фактически състав
на деликтната отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова
действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на
защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима
ценност от категорията на естествените права.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че ищецът К. П.
е собственик на апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „********, а и
същото се установява от представения нотариален акт за покупко-продажба на
3
недвижим имот № 22, том II, рег. № 6358, нот. дело № 593/2010г. Ответникът
И. И. е титуляр на правото на собственост върху ап. 8, находящ се в същата
жилищна сграда. Не е спорно, че жилището на ищеца се намира
непосредствено под собствения на ответника апартамент.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М. П., В.Н., М.П. и В.К.,
както и с оглед заключението на приетата в първоинстанционното
производство и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се
установява, че в жилището на ищеца е имало теч и съответно са нанесени
щети в следните помещения: баня, малко антре и спалня към паркинг.
Установени са и конкретните увреждания, както следва: 1/. в баня-тоалетна –
паднала мазилка до бетон в ъгъла на тавана; изнасяне на свободна вар от
бетона на плочата; отлепена /отлюспена/ латексова боя в ъгъла на тавана към
фугата между секциите; частично отлепени фаянсови плочки /изнасяне на
свободна вар от лепилния разтвор на облицовката/; изнасянето на свободна
вар е силно изразено при ръкохватката на ваната; пукнатини по тавана на
банята над изхода към малкото антре; 2/. в малкото антре между двете спални -
частично отлепен /фуги/ таван и корнизи; мухъл в ъгъла към спалнята, по
стените и на банята и спалнята; повредени тапети и первази; 3/. в спалнята
към паркинга - мухъл в ъгъла към спалнята, по стените към банята и фугата
между секциите; мухъл при входа на спалнята към малкото антре; частично
увреден паркет /надигнат паркет/.
Както бе посочено, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато
ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника,
той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното
действие или бездействие /неполагане на дължимата грижа/, настъпилите
вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите.
Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото
деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от
анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи
истинността на твърденията си за релевантните факти.
4
В случая настоящият съдебен състав счита, че ищецът не е провел пълно
и главно доказване на причинно-следствената връзка между твърдяното
противоправно деяние и настъпилите имуществени вреди. Причинно-
следствената връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на делинквента. Ирелевантно за предмета на спора е дали
ответникът е спазил всички технически и технологични изисквания при
извършването на ремонта в банята на неговото жилище и конкретно във
връзка с премахването на подовата и циментова замазка на пода на банята и
поставянето на надлъжен сифон. В случай, че по делото се установи
причинно-следствена връзка между факта на извършения ремонт и
наводняването на апартамента на ищеца, причинило му имуществени вреди,
ответникът би бил отговорен независимо от това дали действията му по
изкъртването на циментовата замазка са законосъобразни или не, като в
първия случай отговорността му ще се основава на чл. 50 ЗЗД, а във втория -
на чл. 45 ЗЗД. При липса на такава причинно-следствена връзка,
отговорността му не би могла да се ангажира дори при неспазване на
техническите и технологични изисквания при премахването на мозайката в
банята и поставянето на надлъжен сифон.
По въпроса относно установяването на причината за теча в апартамента
на ищеца в първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което не е било оспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира. Вещото лице е
извършило оглед в двата апартамента и е установило състоянието на
помещенията в тях. Посочило е, че при направения оглед не се открива
директен теч от банята на ответника, както и че следите от течове, изнасяне на
свободна вар от бетона, от фугите на плочките и ръкохватката на ваната в
банята на ищеца, свидетелстват за продължително въздействие на води в
минало време. В заключението е обоснован извод, че водите /теча/ могат да
бъдат както от битов /от банята на ответника/, така и от атмосферен характер
/от фугата между двете секции на блока/. Експертът е констатирал, че влагата
в малкото антре /между двете спални/ е минимална и показва теч в минало
време, както и че същият теч е причина за повредите на тапетите в спалнята
над вратата. Направен е извод, че повредите на тапетите в ъгъла на спалнята
/към фугата между двете секции/, могат да се дължат както на битови, така и
5
на атмосферни води. Вещото лице е посочило още, че установяването на
източника на течове следва да бъде предмет на обследване от страна на
етажната собственост за всички апартаменти и етажи в тази част на секцията.
При изслушването си в съдебно заседание експертът е уточнил, че в банята на
ет. 3 /жилището на ответника/ е поставен линеен сифон, но това не е
предпоставка за теч. Освен това е разяснил, че фугата между двете секции на
жилищния блок е съседна на стените на спалнята, банята и на другата спалня.
Ако в някакъв момент там е влизало вода, тази вода най-вероятно се е стичала
между нея и е стигала до първите два или три етажа, ако там няма как да се
оттече тази вода поради незапълване на фугата. В тази връзка е пояснил, че
при извършения оглед на покрива на сградата за установяване на състоянието
на фугата между двете секции на блока, е установил, че същата е била
ремонтирана, като по мнение на вещото лице ремонтът е бил извършен преди
около три години. При извършения оглед в банята на ответника е
констатирано, че изпълнените елементи са доста водоплътни, като не е
установено фугите между плочките да са отпуснати.
Ищецът твърди ответникът със своето противоправно поведение –
действие, изразяващо се в извършен ремонт на банята, и бездействие,
изразяващо се в неотстраняване на причините за теча, да е накърнил негови
права. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че в
жилището на ищеца има следи от стари течове. Причината за настъпилия теч,
обаче, не е установена по категоричен начин. Причинно-следствената връзка
не може да се основава на предположения, каквито са обективирани в
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. В
същото е посочено, че е възможно щетите в жилището на ищеца да са от битов
характер /да с източник от банята на ищеца/, както и да са с атмосферен
характер /от стичащата се вода по фугата между двете секции на блока/. Нещо
повече, вещото лице е категорично в изводите си, че подмяната на сифона с
линеен не е предпоставка за теч в имота на ищеца, както и че при поставянето
на съвременни сифони /линейни/ не е необходимо да се прави пълнеж. При
извършения оглед експертът не е установил недостатъци при извършването на
ремонта в банята на ответника, въз основа на които да се направи еднозначен и
категоричен извод, че същият е единствената или част от комплекс причини,
довели до процесния теч, т.е. не е установена и хипотеза на увреждане от
неколцина, в който случай те биха отговаряли пред увреденото лице в
6
условията на солидарност /чл. 53 от ЗЗД/. В тази връзка следва да се посочи,
че отговорност за поддържане в изправност на съществуващата между двете
секции на блока дилатационна фуга носят всички етажни собственици,
доколкото същата има характеристиките на обща част по смисъла на чл. 38,
ал. 1 от ЗС.
С оглед изложеното и при приложение на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът
следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически
факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това
означава, че ответникът не е пасивно материално-легитимиран да отговаря по
предявената имуществена претенция.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не е претендирал разноски, поради което такива не следва
да се присъждат независимо от изхода на спора.
С оглед цената на предявения иск и предвид ограничението по чл. 280,
ал. 3 от ГПК настоящото решение на подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15068 от 01.08.2024г., постановено по
гр.д. № 37679/2023г., по описа на СРС, ГО, 154 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7