№ 116
гр. К., 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20235320200275 по описа за 2023 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 005277/27.01.2023 г. на Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в *************** (***************)
към Агенция „***************“ (***************) гр. С., на Д. В. Ч. с
ЕГН:********** от гр.Б., ул. „***************, обл.П., на основание чл.179,
ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за нарушение по чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Недоволвна от наказателното постановление е останала Д. В. Ч. и е
депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения срок. В съдебно
заседание /на 09.08.2023г./, редовно призована се явява лично и се
представлява от адв.Сл. Н.. Оспорва се извършването на нарушението, като се
твърди, че е са наложени три наказания за едно и също деяние. Прави се
искане съда да отмени НП.
Ответната по жалбата страна - Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в *************** (***************) към Агенция
„***************“ (***************) гр. С., представлявана в с.з. от юрк.С.
оспорва жалбата, пледира за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства - писмени, гласни и
веществени, преценени в своята съвкупност и по отделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна :
На 05.08.2022 г. жалбоподателката управлявала лек автомобил
„***************“ с рег. № *************** с обща технически допустима
максимална маса до 3,5 тона по път I-6 км. 401+500, пътен участък с. К. - гр.
С.. В този участък от пътя бил позициониран автомобил на ***************
и тъй като имало получена справка, че този автомобил - „***************“ с
рег. № *************** се е движел по републиканската пътна мрежа без
заплатена винетна такса, актосъставителят Т. го спрял за проверка. Св.Д. и
св.Т. установили, че това превозно средство е засечено на 29.07.2022 г. в 19:30
часа, по път I-6 км. 269+170, включен в обхвата на платената пътна мрежа, в
района на гр.К., общ.К., обл.П., като за него не била заплатена пътна такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т.1 от ЗП.
Доколкото неизпълнението на задължението по чл.139, ал.6 от ЗДвП
представлява адм. нарушение, на жалбоподателката бил съставен АУАН с №
005277 от 05.08.2022 год. Било й разяснено, че може да заплати
компенсаторна такса на място, но жалбоподателяката заявила, че няма
възможност понеже не разполага с карта. Проверяващите й разяснили и че
може да стори това в 14 дневен срок. Тъй като в този срок компенсаторна
такса не била заплатена, въз основа на акта било издадено процесното НП №
005277 от 27.01.2023 год., с което на осн. чл.179, ал.3 от ЗДвП й е било
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева за
нарушение на чл. 139, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства. Въз основа
на нея направи следните правни изводи :
Разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП предвижда, че движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от ЗП.
Съгласно чл.139, ал.6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен
когато таксата е заплатена от трето лице.
Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно
ползвателите на пътни превозни средства да осигурят заплащането на
дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път,
включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в
ЗП и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
2
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
/***************, приета на основание чл.10, ал.7 от ЗП.
Разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП предвижда, че за преминаването
по платената пътна мрежа се заплаща такса за ползване на платената пътна
мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал. 7, като
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство
да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП.
Според последната водач, който управлява пътно превозно средство по
път включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата се наказва с глоба
в размер 300 лв.
По делото не се спори, че водач на автомобила на датата, за която е
установено, че се е движел по републиканската пътна мрежа без заплатена
винетна такса - 29.07.2022 г. е била именно жалбоподателката. В жалбата и
становището не се навеждат каквито и да е доводи, нито се сочат
доказателства, че на посочената в акта дата автомобилът е бил управляван от
друго лице. Доколкото съставеният акт е по ЗДвП, то той се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното, а противно на
констатациите по акта не беше установено.
Наред с това, безспорно е установено, движение на процесното пътно
превозно средство по републиканската пътна мрежа на 29.07.2022 г. без да е
заплатена винетна такса, видно от приложените по делото справки от
***************. Таксата е била заплатена за предходната година и е била
със срок на валидност преди датата на нарушението - 29.07.2022 г., а именно
до 14.07.2022 г.
При издаването на НП не са допуснати нарушения, нито на
материалния, нито на процесуалния закон. И акта и НП съдържат всички
необходими реквизити по ЗАНН, нарушението е описано достатъчно точно и
ясно, няма разминаване между съставения акт и издаденото НП, същите са
надлежно връчени на нарушителя, поради което не са налице основания за
отмяна на наказателното постановление.
Размерът на наложеното наказание е в рамките на предвидения в
закона, поради което не може да бъде променен от съда.
Относно възраженията на жалбоподателката Ч. и адв.Н. е необходимо
да се посочи следното: Разпоредбата на чл.179, ал.3д, 3-то изр. от ЗДвП
регламентира, че при регистрирани три нарушения в рамките на една
календарна година за пътно превозно средство от категорията по чл. 10а, ал. 7
от Закона за пътищата последващо движение по платената пътна мрежа без
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата не се счита
за административно нарушение и за него не се налага глоба или имуществена
санкция, а образуваните административно-наказателни производства за
повече от три нарушения се прекратяват.
3
По делото обаче не се установява обжалваното НП да е за четвърто
нарушение за календарната 2022 година, поради което възражението е
неоснователно.
Въз основа на изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва на Агенция „***************“
/***************/ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 150 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80 лева.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 005277/27.01.2023 г.
на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в ***************
(***************) към Агенция „***************“ (***************) гр.
С., с което на Д. В. Ч. с ЕГН:********** от гр.Б., ул. „***************,
обл.П., на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.139, ал.6 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
2.ОСЪЖДА Д. В. Ч. с ЕГН:********** от гр.Б., ул. „***************,
обл.П. да заплати на Агенция „***************“ /***************/ сумата
от 80 лв. /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
3.Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4