№ 10454
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110148537 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е
предявил искове за признаване за установено, че ответниците Й. Д. П., ЕГН ********** гр.
София, ., и Д. Т. П., ЕГН ********** гр. София, ...., дължат следните суми, представляващи
по ½ от задълженията за имота: 146.61 лв. неплатена изравнителна сметка от 10.2017 г.
относно доставената топлинна енергия в периода 1.7.2016 г.-31.3.2017 г., ведно със законна
лихва от 14.9.2020 г. до изплащане на вземането, и 9.37 лв. лихва за забава за периода от
1.12.2017 г. до 10.09.2020 г., присъдени със заповед от 1.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44318/20 г. на СРС. Поддържа, че
ответниците са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди като съсобственици на
топлоснабдения имот – апартамент 21 в гр. София, ...... Твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с тях въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за
процесния период в имота топлинна енергия, за която не е заплатена изравнителната сметка,
фактурирана в.10.2017 г. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на
дължимите суми на интернет страницата на продавача. Твърди, че е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжниците по реда на чл. 47
ГПК, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител, са
депозирали отговор, в който не оспорват основанието и размера на вземанията, но релевират
възражение за погасяването им по давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете, тъй като не
е извършвало дяловото разпределение в имота.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна
енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение с
предмет продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия
за процесния период и стойността й.
Като безспорни са отделени обстоятелствата, че ответниците са били клиенти на топлинна
енергия за битови нужди като съсобственици с дял по ½ на имот - апартамент 21 в гр.
София, ....., в който е доставена топлинна енергия в периода 1.7.2016 г.-31.3.2017 г. и е
издадена изравнителна сметка през 10.2017 г. на стойност 293. 21 лв.
В насока на горното са и приложените по делото нотариални актове за покупко-продажба на
имота, видно от който ответниците са били собственици на имота до 31.3.2017 г. и
съответно са били страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна
енергия в имота, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, и дължат цената й.
Безспорно е по делото и доставянето на топлинна енергия в имота през периода 1.7.2016 г.-
31.3.2017 г., за който видно от приложените по делото справка и опис е извършено
преизчисление на суми за топлинна енергия, като за имота на ответниците е издадена
изравнителна сметка на 31.10.2017 г. на стойност 293.21 лв.
Ответниците оспорват дължимостта й с възражението, че вземането е погасено по давност.
Задълженията за плащане на месечните вноски за цена на потребената ТЕ имат
самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са
периодични и за тях се прилага тригодишната давност, т.е. те се погасяват с изтичането на 3-
годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с
решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, чл. 33, ал.1, клиентите са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Според чл. 33, ал.2, фактурата за заплащане на потребената за отчетния
период топлинна енергия се заплаща в 45-дневен срок от изтичането му. В случая се касае до
заплащане стойността на топлинна енергия доставена до 31.3.2017 г., при което
изискуемостта на вземането е настъпила на 15.5.2021 г. Установителният иск по чл. 422
ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В случая заявлението е подадено на 14.9.2020 г., т.е. след изтичане на
давността. Ето защо спорното вземане е изцяло погасено по давност. Искът за установяване
на дължимостта му следва да се отхвърли.
2
С оглед неоснователността на главния иск, на отхвърляне подлежи и акцесорния за
обезщетение за забава.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът няма право на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Й. Д. П., ЕГН
**********, гр. София, ., дължи следните суми, представляващи ½ от задълженията за
имота: 146.61 лв. неплатена изравнителна сметка от 10.2017 г. относно доставената
топлинна енергия в периода 1.7.2016 г.-31.3.2017 г., ведно със законна лихва от 14.9.2020 г.
до изплащане на вземането, и 9.37 лв. лихва за забава за периода от 1.12.2017 г. до
10.09.2020 г., присъдени със заповед от 1.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44318/20 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Д. Т. П., ЕГН
********** гр. София, ...., дължи следните суми, представляващи ½ от задълженията за
имота: 146.61 лв. неплатена изравнителна сметка от 10.2017 г. относно доставената
топлинна енергия в периода 1.7.2016 г.-31.3.2017 г., ведно със законна лихва от 14.9.2020 г.
до изплащане на вземането, и 9.37 лв. лихва за забава за периода от 1.12.2017 г. до
10.09.2020 г., присъдени със заповед от 1.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44318/20 г. на СРС
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3