О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ……………… Година
2019 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На пети
юни две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като разгледа докладваното от съдия У.Савакова
ВЧНД № 639 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано по частна жалба на Г.И.Н.-частен
тъжител чрез адв.Д.М. САК, подадена срещу Определение № 798/25.04.2018 г. на Районен съд-Варна,
постановено по НЧХД№ 2868/18година на 13-ти състав, с което са присъдени в
полза на М.И.М. , разноските за предоставена адвокатска защита в размер на 2600
лева в производството по НЧХД №2868/2018
г. по описа на Районен съд-Варна, 13-ти състав , с което Г.И.Н. е осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2600
лева,на М. .
По същество в жалбата
сe моли за отмяна на постановения съдебен акт с довода, че разпоредбата
на чл.190 ал.1 от НПК не съдържала диференциация на хипотезите на случаите за
прекратяването на производството от частен характер,налагащи разноските да се
възлагат на частния тъжител. Поради това и моли за отмяна на определението за
възлагане на разноските ,които е осъден да заплати.
В отговор на частната
жалба е постъпил и отговор от защитата на
М.И.М.-адв.К.М.-САК ,с която се
възразява срещу така подадената жалба и моли да се потвърди определението на ВРС
за присъждане на разноските направени за адвокатска защита, като дължими от
частния тъжител.
След като се запозна
с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:
С атакувания съдебен
акт, районният съд е осъдил Г.И.Н. Демиров да заплати сумата от 2600 лева сторени
от М.И.М. , представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение,на основание
чл.190 ал.1 от НПК и чл. 306 ал.1 т.4 от НПК в производството по НЧХД№2868/2018 г. по описа
на Районен съд-Варна, 13ти състав. Делото е прекратено на 19.12.2018
година . На 08.01.2019г. адв.К.М.е депозирала
молба до първоинстанционния
съд , с която се иска да бъде издадено
определение за направените от клиента й
разноски по делото.
Наказателно дело е било
образувано по подадена частна тъжба от Г. И.Н. чрез адв. Д М. срещу М.И.М. за престъпление по чл. 146 от НК.
След образуване на
делото М.М. е била призована в РС Варна в качеството и на подсъдимо лице по
настоящото дело. По делото подс.М. е била представлявана от процесуален
представител – адв.К.И.М, адвокат към адвокатска колегия София.
На 26.09.2018г. в РС
Варна е депозирана молба от адвМкато пълномощник на подс.М.. Към молбата е бил
приложен Договор за правна защита и съдействие сключен между адвМи подс.М. за
сумата от 2600лева. В пълномощното съставено на същата бланка е описано, че адвМще
представлява лицето по настоящото дело.Въз основа на това пълномощно дадено и от М., адвМсе е явявала по
делото, депозирала е молби и жалби. Представлявала е клиента си и пред ОС Варна.
Производството по
делото е било прекратено с разпореждане от 19.12.2018г. на РС - Варна, което е
било потвърдено с Решение на ОС Варна № 91/16.04.2019г.
С Разпореждането на РС - Варна същия не се произнесъл по произнасяне за посочените разноски. Доколкото такива са направени в хода на
настоящото производство в размер на 2600,00 лева от подсъдимото лице М., те
следва да бъдат поети от частния тъжител Г.И.Н..
По отношение на съдържащото се в частната
жалба искане за присъждане на разноските, направени от М. в настоящото
производство, съдът правилно е счел същото за основателно, съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.
1 НПК, когато
наказателното производство бъде прекратено, разноските се възлагат на частния
тъжител.
От приложения към
жалбата Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно към него,
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 2600 лева.
С оглед на изхода на настоящото производство и неоснователност на частната
жалба, в полза на М. правилно е присъден
посочения размер на адвокатско възнаграждение,като без правно значение е
основанието за прекратяване съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК .
С оглед гореизложеното, настоящия възивен състав намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, поради което и на основание чл.342 и сл. от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 798 на Районен съд-Варна,13-ти състав, постановено на 25.04.2019 г. по НЧХД№2868/2018 г. по описа на ВРС .
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.