Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 13.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 686 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството
е образувано по жалба на Й.Г.Д. ***, който не е съгласен с Наказателно
постановление № 2020-1739-02-0435 от 27.04.2020 г. на Началник РУ –
Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 7 от
Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ и на основание чл. чл. 81, ал. 2,
т. 2 от ЗБЛД му е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 30,00 лева. В жалбата се
сочи, че наказателното постановление е неправилно, като Д. излага съображения,
че личната му карта е била открадната, че е пенсионер с размер на пенсията под
минималната за страната. Моли за отмяна на издаденото срещу него наказателно
постановление.
В съдебно заседание Й.Д. поддържа жалбата с посочените в нея доводи.
Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.04.2020 г. на жалбоподателя Й.Г.Д. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 2020-1739-02-0435, за това, че на 07.04.2020 г.,
около 09,45 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро” № 7, при извършване на
проверка по редовността на личните документи Д. заявява, че не е положил
достатъчно грижи за опазване на личната си карта и е допуснал нейното загубване
- административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.
Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 07.04.2020 г. без
възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Позовавайки се
на констатациите в посочения АУАН, на 27.04.2020 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 2020-1739-02-0435
на Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което за това, че на 07.04.2020 г., около 09,45 часа, в гр. Велико
Търново, ул. „Бачо Киро” № 7 при извършена полицейска проверка е установено, че
Д. декларира за загубен личен документ – лична карта, с което не е положил
необходимите грижи за опазване на личен документ и е допуснал същия да бъде
загубен, като за нарушението на чл. 7 от ЗБЛД и на основание чл. 81, ал. 2, т. 2
от ЗБЛД, на Д. е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 30,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 02.05.2020 г.
и е обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от 07.05.2020 г./.
По делото са разпитани в качеството на свидетели В.Т. и Н.Н. -
актосъставител и свидетел по акта, както и са дадени обяснения от самия
жалбоподател.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице пред компетентния да се произнесе съд, а разгледана по
същество е основателна, по следните съображения:
В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано, че на 07.04.2020 г., около
09,45 часа, в град Велико Търново, ул. „Бачо Киро” № 7 /адреса на РУ – Велико
Търново/ е установено, че Й.Д. декларира за загубен личен документ – лична
карта, с което не е положил необходимите грижи за опазване на личен документ и
е допуснал същия да бъде загубен. Така описаното нарушение е квалифицирано в НП
като такова по чл. 7 от ЗБЛД, без да бъде съобразено, че посочената норма се
състои от две алинеи, разписващи съвсем различни хипотези. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД гражданите, притежатели на български
лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или
загубване. Спецификата на това нарушение
предполага датата на извършването му да е именно тази на изгубване на
документа, а не на декларирането на това обстоятелство в съответно компетентното
подразделение на МВР /аргумент по чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД/. Очевидно е в случая,
че 07.04.2020 г. не е датата на изгубване на личната карта от жалбоподателя,
нито пък е загубена в сградата на РУ – Велико Търново. При така изложените
съображения, съдът счита, че при квалифициране на нарушението като такова по
чл. 7, ал. 1
от ЗБЛД неправилно е била определена датата на извършването му,
което по същността си се приравнява на липсата изобщо на такава. Неправилно
определената дата на нарушението или липсата изобщо на такава, е нарушение,
което води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поради което е
съществено и като крайна последица води до отмяна на наказателното
постановление на формално основание. Липсата на дата на извършване на
нарушението препятства съда и относно преценката му за спазване давностните
срокове по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, както и относно въпроса за изтичането на абсолютната
погасителна давност.
На следващо място, събраните по делото писмени и гласни доказателства дават
основание на съда да приеме, че в случая липсва субективният елемент от състава
на нарушението. От изложеното в жалбата, обясненията на Й.Д. в съдебно
заседание, както и от показанията на свидетеля Н. не се установява безспорно
дали личната карта на жалбоподателя е била изгубена или открадната /факт, имащ
значение за санкциониране на деянието/. Свидетелят Н. заяви: „Обикновено не
съставяме веднага АУАН, тъй като личната карта може и да е открадната, може и
да се намери. В този случай, доколкото си спомням, жалбоподателят е поискал да
му бъде даден документ, с който да може да изтегли пенсията си. Това ме накара
да извикам колегата инспектор, който му състави АУАН”, а жалбоподателят посочи:
„Имам съмнения, че личната ми карта е открадната, и за да може да ми издадат
новата лична карта, съответно с нея да си изтегля пенсията /на 10.04.2020 г.
имах рожден ден и чаках сина си на гости по този повод/, трябваше от полицията
да ми издадат акт за това, че съм изгубил или ми е открадната личната карта. На
08.04.2020 г. ми е издадена новата лична карта…” За да бъде наложена санкцията,
предвидена в чл. 81, ал.
2, т. 2 от ЗБЛД следва действително да е налице виновно
поведение от страна на извършителя, т. е. той съзнателно да не е опазил, да е
изгубил, документа си за самоличност. В настоящия случай съдът намира, че административнонаказващият
орган изобщо не е изследвал субективната страна на квалифицираното по чл. 7 /ал.
1, пр. 3/ от ЗБЛД административно нарушение. Съгласно чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е действие или бездействие, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо. Липсата на установена субективна страна на административно нарушение
води не само до липса на елемент от състава, а до липса на извършено нарушение,
което да бъде санкционирано.
Не на последно
място, от отразеното в АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е наказан не за
неизпълнение на законови задължения /да пази документа си за самоличност от загубване/,
а за допустителство – за това, че е допуснал
да бъде загубена личната му карта. Допустителството представлява винаги
бездействие, знание за извършване на определено нарушение от друго лице и
непредприемане на действия за неговото отстраняване. То се наказва само в случаите, предвидени в
съответния закон или указ, по аргумент от разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН. След като посочената
за нарушена разпоредба от ЗБЛД и тази, предвиждаща неговата санкция не съдържат
състав на "допустителство”, отговорността на виновното лице не може да се
свърже с допускане извършването на нарушение от друго лице, с което
административнонаказващият орган е нарушил
закона.
С оглед изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна, а наказателното
постановление като незаконосъобразно следва
да бъде отменено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-1739-02-0435 от 27.04.2020 г.,
издадено от Началника на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Й.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 7 от ЗБЛД и
на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 30,00 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: