Решение по дело №276/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 227
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Светослав Иванов
Дело: 20214100500276
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Велико Търново , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров

Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500276 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 190/12.02.2021 г. по гр. д. № 2528/2020 г. на Великотърновския районен
съд (ВТРС) е отхвърлил предявените от Й. Ц. Ц., ЕГН: **********, и ЕМ. Г. Ц., ЕГН:
**********, двамата от гр. В. Т. ул. „С.А.“ № .., срещу „В и К Й.“ ООД, ЕИК: .. гр. В. Т., ул.
„П. Я.“ № .. искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 837.59 лв.,
представляваща имуществени вреди в резултат на възникнало наводнение на 28.07.2020 г.,
както и сумите от 1 000 лв. за Й. Ц. Ц. и от 500 лв. за Е. Г. Ц., представляващи
неимуществени вреди от в резултат на същото наводнение, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователни и недоказани.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Й. Ц. Ц. и ЕМ. Г. Ц.. В нея те
навеждат доводи за неправилност на решението, поради това че бил нарушен материалния
закон – неправилно първоинстанционния съд бил приел, че исковете им не били доказани.
Молят Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови решение, с което да отмени
изцяло решението на ВТРС и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковете им срещу
„В и К Й.“ ООД. Претендират се разноски в двете инстанции.
По делото е постъпил отговор „В и К Й.“ ООД, в който се релевират аргументи за
неоснователност на въззивната жалба. Моли ВТОС да остави същата без уважение, а
съдебното решение – да потвърди. Претендират разноски пред въззивния съд.
1

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта и по редовността:
С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК,
ВТОС счита, че обжалваното решение на ВТРС е валидно и допустимо, което обуславя
възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност в обжалваната му
част. Постъпилата въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените реквизити по чл.
260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на
чл. 258 ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима. Отговорът на
въззивната жалба е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава необходимото съдържание
по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по смисъла на чл. 261 ГПК.

По фактите:
Няма спор по делото, че на 28.07.2020 г. в гр. Велико Търново канализационната
тръба на ул. „С. А.“ № .., през която минават обходните води на с. Арбанаси, вливайки се в
канализацията на Асенов квартал, се е била запушила. При това обходните води започнали
да преливат и да се изтичат в жилището на сем. Ц.и на същ. улица.
От свидетелските показания на С. А. В., дадени в о. с. з. на 14.01.2021 г., се
установява, че вследствие на тази авария в жилището на сем. Ц.и избеното помещение и
помещението за паркиране на л. а. са се напълнили с обходните води. Свидетелката В.
подала сигнал до „В и К Й.“ ООД, но те не били предприели нищо. По това време Й. и Е.
Ц.и били на почивка в гр. В., но след като св. С. В. ги уведомила за инцидента, те се
прибрали още същия ден към 8 ч., като веднага след Й.Ц. се захванал с отстраняването на
инцидента.
От показанията на св. К. И. Н., които са дадени в същ. о. с. з., се доказва, че
канализацията на Асенов квартал е самостоятелна от тези в останалите жилищни райони в
гр. Велико Търново. При изграждането на тази канализация не е било предвиждано, съотв.
не е било пригаждано, обходните води на с. Арбанаси да се вливат в нея, поради което се
случвали подобни на процесната аварии. Присъединяването на обходните води на с.
Арбанаси към канализацията Асенов квартал е станало по нареждане на Община Велико
2
Търново.
По делото е безспорно, че собственик на канализацията в Асенов квартал е Община
Велико Търново, а експлоатацията е възложена на „В и К Й.“ ООД. От представените по
делото фактури (л. 6 и сл. от п. д.) следва, че за да отстрани аварията, сем. Ц.о е използвало
услугите на „Комунални услуги ВТ“ ЕООД, заплащайки му 420 лв.; закупило е
необходимите клапи на обща стойност 217.59 лв. Освен това аварията увредила тотално
хладилника им на стойност от 200 лв. Всички разходи за В и К инцидента възлизали на
837.59 лв. Разноските, освен че се доказват от процесните фактури, са безспорни по делото,
в т. ч. и относно хладилника. Няма спор и относно това, че Ц. е отводнил сам жилищните си
помещения.

По правото:
ВТОС намира, че ВТРС е бил сезиран искове по чл. 50, изр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
които Й. и Е. Ц.и искат „В и К Й.“ ООД да бъде осъдено да им заплати сумите от 837.59 лв.,
представляваща имуществени вреди в резултат на възникнало наводнение на 28.07.2020 г.,
както и сумите от 1 000 лв. за Й. Ц. Ц. и от 500 лв. за Е. Г. Ц., представляващи
неимуществени вреди от в резултат на същото наводнение, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. За да е
основателен така предявеният иск, трябва да се установи, че ищците са претърпели
имуществени и неимуществени вреди вследствие на вещ, която е под надзора на ответното
дружество. Вината не е елемент от състава на отговорността по чл. 50 ЗЗД. Ответното
дружество носи доказателствена тежест, за да докаже възраженията си срещу исковете на
ответниците.
Ищците обосновават исковете си въз основа на свидетелски показния на своя съседка
– очевидец на твърдения от тях инцидент, и няколко фактури, от които считат, че се
обосновават имуществените им вреди. Ответното дружество признава фактите в исковата
молба, но намира, че исковете са неоснователни, поради това че това дружество не било
материално-правно легитимирано, за да отговаря за В и К инсталацията; отговорност
трябвало да носи Община Велико Търново – собственик на тази инсталация.

В настоящия случай е надлежно установено, че 28.07.2020 г. в Асенов квартал, гр.
Велико Търново се е случил В и К инцидент, вследствие на който обходните води от с.
Арбанаси се прелели в дома на Й. и Е. Ц.и на ул. „С. А.“ № .. като избеното им помещение и
това за паркиране на л. а. се напълнило с отпадни води. За да се отстранят вредите, сем. Ц.и
е понесло имуществени вреди в общ размер на 837.59 лв. (подробно описани по-горе).
Неимуществените вреди, които семейство е претърпяло, са в размер на 500 лв. за Е.Ц. и 1
000 лв. за Й.Ц..
3
Така определения размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД съдът определи по следния начин:
първо, семейството е прекъснало лятната си почивката в гр. Варна, като се е наложило да се
върне внезапно в гр. Велико Търново; второ, семейството са изпитали психически и
морални неудобства вследствие от възникналото наводнение с отпадни води в жилището
им; трето, Й.Ц. е изпитал по-големи морални неудобства, поради което и размера на
неимуществените вреди в негова полза е по-голям – той е трябвало собственоръчно да
отводнява жилището си при силно неприятна миризма, и то от крайно не приятни по
естеството си вещества.
Отговорността на „В и К Йовковци“ ООД в случая се основава на това, че макар и
собственик на В и К инсталацията да е Община Велико Търново, то „В и К Й.“ ООД се
явява „лице, под чийто надзор“ е тази В и К инсталация по смисъла на чл. 50, изр. 1 ЗЗД.
Противоправността по делото се явява в това, че В и К инсталацията е причинила вреди на
ищците, нарушавайки правото им на неприкосновеност на жилището им по смисъла на чл.
33, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на РБ.

С оглед на изложеното ВТОС намира, че предявените искове от по чл. 50, изр. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД на Й. и Е. Ц.и срещу „В и К Й.“ ООД за сумите от 837.59 лв., представляваща
имуществени вреди в резултат на възникнало наводнение на 28.07.2020 г., както и сумите от
1 000 лв. за Й. Ц. Ц. и от 500 лв. за Е. Г. Ц., представляващи неимуществени вреди от в
резултат на същото наводнение, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението, се явяват основателни, поради което следва
да бъдат уважени изцяло. С оглед на различните крайни изводи на ВТРС и ВТОС
обжалваното решение се явява неправилно и трябва да бъде изцяло отменено (чл. 271, ал. 1,
изр. 1, пр. 2 ГПК).

По разноските:
При този изход на делото право на разноски в двете инстанции има ищците на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК: 800 лв. за адвокатски възнаграждения и за държавни такси
177.50 лв.; или в общ размер на 977.50 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 50 и чл. 86 ЗЗД и чл. 271, ал. 1, изр.
1, пр. 1 и чл. 78, ал. 1 ГПК, Великотърновския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 190/12.02.2021 г. по гр. д. № 2528/2020 г. на
Великотърновския районен съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
4
ОСЪЖДА „В и К Й.“ ООД, ЕИК: ..гр. В. Т., ул. „П. Я.“ № ., да заплати, на когото и да
било от двамата: Й. Ц. Ц., ЕГН: **********, и ЕМ. Г. Ц., ЕГН: **********, двамата от гр. В.
Т., ул. „С. А.“ № .., сумата от 837 (осемстотин тридесет и седем) лева и 59 ст.,
представляваща имуществени вреди в резултат на възникнало наводнение на 28.07.2020 г. в
гр. В. Т., А. квартал, ул. „С. А.“ № .., както и сумите от 1 000 (хиляда) лева – на Й. Ц. Ц. и от
500 (петстотин) лева – на Е. Г. Ц., представляващи неимуществени вреди от в резултат на
същото наводнение, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „В и К Й.“ ООД, ЕИК: .гр. В. Т., ул. „П. Я.“ № .., да заплати, на когото и да
било от двамата: Й. Ц. Ц., ЕГН: **********, и ЕМ. Г. Ц., ЕГН: **********, двамата от гр.
Велико Търново, ул. „С. А.“ № .., сумата от 977 (деветстотин седемдесет и седем) лева и
50 ст., представляваща съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (арг. от чл. 281, ал. 3, т. 1, пр. 1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5