№ 72
гр. Дулово, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Ивелина В. Кънева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно
наказателно дело № 20223410200170 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58а и сл. от ЗАНН. Образувано по
искане на Регионална дирекция по горите гр. Русе, с правно основание чл.
266, ал.3 от ЗГ, въз основа на постъпила преписка с която се иска от съда да
бъде наложено наказание на нарушителя Г. Е. К. с ЕГН **********, съгласно
чл.58а във връзка с чл.16а и чл.13, ал.2 от ЗАНН и чл.266, ал.3 от ЗГ.
Административнонаказващ орган - Регионална дирекция по горите –
Русе - надлежно уведомена, не се явява представител.
Нарушител Г. Е. К.- редовно призован, явява се лично, заявява, че не
оспорва преписката. Признава изцяло фактите и обстоятелствата. Моли да му
бъде наложено наказание в минимален размер.
В съдебно заседание беше призован в качеството му на актосъставител
лицето Б. З. К., който се явява лично.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
На ***** в ДЛС „Каракуз“ - Дулово е съставен АУАН на лицето Г. Е. К..
Същият на ***** е установен да съхранява в двора си дърва за огрев от дървЕ.
вид „топола“ в размер на 1.00 пр.куб.м., без превозен билет. След
установяване на нарушението е направено замерване на дървесината. Препис
от акта е връчен на нарушителя.
Директорът на РДГ- Русе в качеството му на административнонаказващ
орган е изпратил материалите с № ******* до Районен съд - Дулово с искане
да бъде наложено административно наказание „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ спрямо нарушителя Г. Е. К. за извършените от него нарушения
по чл. 213, ал.1,т.2 от ЗГ в условията на повторност, съобразно нормата на
1
чл.266, ал.3 от ЗГ.
Съдът, в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно –
наказателното производство, установи следното:
Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна
страна - Директор на РДГ- Русе и в срока по чл.58а от ЗАНН.
АНО е бил сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл.37, ал.1 от
ЗАНН, съобразно изискванията на закона.
Разгледано по същество искането е основателно по следните
съображения:
АУАН, серия ****, № **** е издаден в съответствие на процесуалните
правила. Деянията за които е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на нарушителя са били квалифицирани по чл. 213,
ал.1, т.2 от Закона за горите.
По така изложените съображения от страна на двете страни в процеса,
съдът счита следното:
Според Чл. 213. (1) (Предишен текст на чл. 213 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)
Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки,
товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването
и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен
билет; 3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния
й произход; 6. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) недървесни горски продукти, които
са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с
превозен билет за недървесни горски продукти.
Съобразно нормата на чл.266, ал.1 от Закона за горите „Наказва се с
глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо
лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива,
съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски
продукти“, а съобразно ал.3 от същия член „Когато нарушението по ал. 1 е
извършено повторно, наказанието е глоба от 500 до 3000 лв. или безвъзмезден
труд в полза на обществото“.
Нарушенията са били извършени от страна на нарушителя Г. Е. К. в
условията на „повторност“. В случая следва да се има предвид, че
законодателят с последните промени в ЗАНН е указал какво следва да се
разбира под „повторност“ на нарушенията, като съобразно § 1, ал.2 от ДР на
ЗАНН, ДВ бр.109 от 2020г., влезли в сила на 23.12.2021г. „Предвиденото
наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община се налага, когато нарушението от физическото лице или
неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
2
към държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от
същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от
същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго“. Законодателят е
указал с тези промени в ЗАНН и какво следва да се разбира под нормата на
нарушение от същия вид, като съобразно § 1, ал.1, т.6 от ДР на ЗАНН
„Нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община от същия вид“ е това нарушение от физическо лице или неизпълнение
на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, което осъществява признаците на същия основен състав на
административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на
квалифициран или привилегирован състав“. А от материалите по делото е
видно, че нарушителят Г. Е. К. е бил наказан за извършено от него нарушение
по чл. 213, ал.1 т. 2 от Закона за горите с НП № ****г., издадено от директора
на РДГ- Русе, влязло в сила на ***г. Отделно от това нарушителят Г. Е. К. е
наказван и с НП – ****г., т. е. в едногодишния срок от влизането в сила на
наказателното постановление нарушителят Г. Е. К. отново е извършил същите
административни нарушения от ЗГ. Следователно извършеното от него
изцяло припокрива нормата на „повторност“ на нарушенията, описана съвсем
изчерпателно от законодателя в посочените по-горе законови норми.
Съобразно нормата на чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен
да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от
получаването .
Извън изложените доводи, в това производство съдът следва да
съобрази дали от влизането в сила на акт с който е наложено административно
наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за
неизпълнение на задължение от същия вид е изтекла повече от една година, за
да не попада това нарушение в хипотезата касаеща повторност. Тези условия
очевидно не са налице и извършеното от нарушителя Г. Е. К. нарушение
попада изцяло в условията фиксирани от законодателя като „повторност“, тъй
като НП е влязло в законна сила на ****г., а извършеното друго нарушение от
страна на нарушителя Г. Е. К. е от *****, т. е. извършено е в едногодишния
срок от влизането в сила на описаното наказателно постановление.
Нарушителят Г. Е. К. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
допускал тяхното настъпване, което от своя страна е индиция, че е бил наясно,
че извършва нарушения от същия вид, но не е съобразил поведението си с
законовите норми. Нещо повече, в случая следва да се има предвид, че той е
системен нарушител, извършвайки постоянно нарушения от този вид, видно
от приложената към делото справка за извършени от него нарушения по
Закона за горите.
Предвид изложеното, нарушителят Г. Е. К. е извършил деянието в
3
условията на „повторност“, поради което и спрямо него следва да бъде
приложена нормата на чл.266, ал.3 от ЗГ. Настоящият съдебен състав намира,
че с оглед степента на обществена опасност на нарушението, стойността на
вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и
значимостта на конкретно увредените отношения, както и личността на
нарушителя, който се явява системен нарушител на Закона за горите, липсата
на постоянни трудови доходи от страна на самия нарушител и с оглед целите
на административните наказания, съобразно нормата на чл.12 от ЗАНН - да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани, следва да се приеме искането на АНО за налагане на
административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ като
основателно. Съгласно нормата на чл.13, ал.2 от ЗАНН „За административно
нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се
предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се
налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1“.
Съобразно чл.16а от ЗАНН, „безвъзмездният труд“ е труд, който се полага в
полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, то
неговата продължителност не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от
200 часа годишно за не повече от две последователни години, съобразно
чл.16а, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай съдът счита, че следва да наложи
административно наказание от този вид самостоятелно и в минимален размер
за извършеното от нарушителя Г. Е. К. нарушение, т. е. в размер на по 40 часа
годишно за нарушението, съобразявайки се с нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и
тежестта на нарушението, подбудите за тяхното извършване и имотното
състояние на нарушителя. В хода на съдебното следствие не са събрани
доказателства, които да мотивират по-висок размер на административните
наказания от минимално предвиденото за тях, доколкото се касае за
съхраняване на дърва за огрев. Според материалите по делото нарушителят е
съдействал при направената проверка. С оглед изложеното, съдът приема, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати наказание по закон, а
именно „безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 40 часа за срок
от 1 година“ за извършеното нарушение.
В това производство съдът е задължен, съобразно нормата на чл.58в,
ал.2 от ЗАНН, да се произнесе и за отнемането в полза на държавата на
вещите и предметите по чл.20 и 21 от ЗАНН. А съгласно чл.21 от ЗАНН
„Придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в
полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност“. По
идентичен начин са уредени тези правни последици и в Закона за горите, като
съобразно нормата на чл.273, ал.1 от ЗГ, „вещите, послужили за извършване
на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза
на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че
са използвани независимо или против волята на собственика им“. С оглед
посочените разпоредби, съдът счита за правилно да отнеме в полза на
4
държавата вещите, предмет на нарушението, тъй като в производството по
чл.58б от ЗАНН районният съд действа като наказващ орган в изрично
предвидените от закона случаи. Поради което и във връзка с извършеното
нарушение от страна на нарушителя съдът следва да отнеме в полза на
държавата придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушенията.
Видно от лист 4 по делото обаче, такива вещи няма задържани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.58в от ЗАНН, Районен съд
- Дулово
РЕШИ:
НАЛАГА, на основание чл.266, ал.3 от Закона за горите,
административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в
размер на 40 /четиридесет/ часа за срок от 1 /една/ година на Г. Е. К. ЕГН
********** ****, ***, за извършеното нарушение по чл. 213, ал.1, т.2 от
Закона за горите, за което е бил издаден от горски стражар при ТП ДЛС
„Каракуз“ АУАН серия ***, № ***.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен
срок пред Административен съд - Силистра, считано от датата на
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Заседанието приключи в 14.50 часа.
Решението е изготвено в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5