Р Е Ш Е Н И Е
№ 314 24.08.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и трети август две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 870 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, представлявано от Т. М. - управител срещу Наказателно постановление № 95 от 19.03.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за водите, на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и при нарушение на материалния закон. Твърди се в подадената жалба, че съставеният АУАН не бил връчен по надлежния ред, което било съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита, а в НП, не били описани обстоятелства, съществени за ангажиране на отговорността по чл. 44, ал. 1 от ЗВ, а именно дата на извършване на нарушението, както и количествени параметри на водовземането, определящи за отговорността и размера на санкцията. Освен това, в обстоятелствената част на санкционния акт било описано нарушение, което въпреки твърденията на наказващия орган, не било безспорно установено, като се излагат конкретни съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от юриск. А. А., надлежно упълномощен от управителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, който заявява, че поддържа жалбата, а в хода по същество, и в представени писмени бележки, развива допълнителни аргументи в подкрепа наведените в нея доводи.
Административнонаказващият орган - Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР, редовно призован, ярез упълномощения по делото представител – юриск. Н. Г. оспорва жалбата и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за насока нейната неоснователност и аргументира по същество доводи за извършено нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗВ.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в куриерската служба, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 26.06.2017 г., била извършена, от свидетеля Е.Г.В. и П.А.П., на длъжност към този момент „ст. експерт“, Дирекция „Контрол“ в Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, проверка на обект: ПС „Текето“, стопанисван от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково, находящ се в землището на с. Текето, община Хасково, област Хасково, съобразно георграфски координати, установени с предоставено за служебно ползване GPS – устройство марка “Garmin“. В хода на проверката била установена дейност по водовземане на подземни води от 1 бр. каптиран естествен извор, находящ в землището на с. Текето, обл. Хасково в близост до района на Помпена станция /ПС/ „Текето“, водата от който попадала в събирателна шахта, след като контролните органи възприели шум от функциониращата помпа /вертикална центробежна/. От там водата по гравитачен път се подавала за питейно - битово водоснабдяване на с. Текето, обл. Хасково. Контролните органи констатирали, че сградата на ПС „Текето“ била оградена с метална ограда с бетонови колове и обозначителни табели, като при извършване на проверката на място, присъствал представител на дружеството, стопанисващо обекта, след като на дружеството – жалбоподател бил разпратен график за предстоящите проверки.
Въз основа на тези констатации, обективирани в съставен Констативен протокол № Х – 202/26.06.2017 г., и след като контролните органи от състава на БД ИБР достигнали до извод, за допуснато нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите с експлоатационен дебит на шахтовите кладенци, от които се водовземало към момента на проверката – 0.3 л/сек., а субект на нарушението е „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, с Писмо - покана, изх. № ПО – 02 – 39/13.09.2017 г. управителят на дружеството - жалбоподател бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН.
В резултат, на 20.09.2017 г. бил съставен от свид. Е.Г.В., в отсъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател лице - Т. М., или упълномощено от него лице, Акт за установяване на административно нарушение № 189, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково, изпратен за предявяване и връчване съответно чрез органите на МВР, видно от Писмо, рег. № 197000, екз. № 10822 – 2/24.11.2017 г. на Началника на РУ на МВР – Хасково и с Писмо, изх. № ПО – 02 – 3/05.01.2018 г.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за водите, наложил процесната имуществена санкция, след като приел, че с описаното в НП деяние, „към момента на проверката“, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Сакар“ №2, община Хасково, област Хасково, представлявано от инж. Т. Р. М.-управител, било нарушило разпоредбата на чл.44, ал.1 от Закона за водите, след като посочил факта на водовземане и вписал, че към момента на проверката било безспорно установено максималното подавано водно количество – 4 л./сек.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля Е.Г.В. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които е достигнала в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен: т. 1. в случаите по чл. 43, ал. 2; т. 2. за дейностите по защита на населението при обявено бедствено положение по реда на Закона за защита при бедствия и т. 3. - в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2. По силата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора: а) с количество до 1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв.; б) с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда - от 500 лв. до 5000 лв.; в) с количество от 10 л на секунда до 100 л на секунда - от 1000 лв. до 10 000 лв. Следователно, деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на това конкретно основание. Необходимо е най – напред да се отбележи, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател или упълномощено от него лице, след като са установени предпоставките за това по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Наред с това, осигурена е впоследствие възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, след като е изпълнено следващото процесуално действие – това по връчването му, макар и да е осъществено чрез куриерска служба. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние водовземането. То, от своя страна, може да се разбира, както в смисъл на относително трайно във времето, фактическо положение, така и като краткотраен /дори еднократен/ акт. От начина на описание на фактическите положения в процесния АУАН се обосновава извода, че се има предвид тъкмо втората хипотеза, с оглед редакцията на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, визираща дейност каквато е водовземането, която може да се осъществява както еднократно, така и продължително във времето. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, доколкото е налице описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване, съответно дадена е релативна правна квалификация. Решаващо за преценката в случая относно съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение е това, че въпреки необходимото разграничение, което следва да бъде прокарвано между датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване, дори когато те фактически съвпадат, не се приема за съществено процесуално нарушение подход, като този на актосъставителя в настоящата хипотеза, когато твърденията ясно и недвусмислено сочат, че изпълнителното деяние се осъществява и към момента на осъществяване на проверката и тези твърдения безпротиворечиво водят към недвусмислен извод за датата на нарушението. Налице са и твърдения от съществено значение за описание на нарушението, а именно свързани конкретното водно количество, подавано в резултат на осъществяването водовземане. С действието по съставяне на акта за установяване на административно нарушение се отпочва административнонаказателното производство, като освен тази, актът има и обвинителна функция и с него се повдига административнонаказателното обвинение, с което се сезира наказващият орган, а така също формират се предели на произнасяне, като описанието на деянието откъм всички съставомерни признаци е изискване от съществено значение в процеса на индивидуализиране на нарушението, каквото има обективният признак свързан с количеството, доколкото е определящо за релативната правна квалификация и подбора на съответната наказваща норма. А тя е винаги единствено възможна. Нещо, което в случая е съобразено и по този начин не е допуснато опорочаване на действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
При издаване на наказателното постановление обаче е допуснатото особено съществено процесуално нарушение в процеса на ангажиране на отговорността след като адмнистративнонаказващият орган е вписал в НП, че налага процесната имуществена санкция на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за водите, приемайки че с описаното в НП деяние, към момента на проверката, „Водоснабдяване и канализация: ЕООД, град Хасково, било нарушило разпоредбата на чл.44, ал.1 от Закона за водите, без обаче в нито един момент да посочи дата на нарушението или най – малко дата на проверката, приемайки тезата, че в случая твърденията на актосъставителя са в достатъчна степен ясни и безпротиворечиви относно този обективен и съществен признак на нарушението, какъвто е датата на неговото извършване. Наред с това, недопустимо, а в случая дори не е и осъществено препращане към съставения акт, та да се разсъждава преодолим ли е дефицитът в необходимия обем твърдения, оттам отговаря ли санкционният акт на изискванията по чл. 57 от ЗАНН откъм необходимо съдържание. По този начин, в процеса на реализиране на административнонаказателната отговорност е допуснато особено съществено процесуално нарушение, явяващо се безусловно основание за отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество, което в голяма степен е и невъзможно доколкото липсват твърдения за датата на нарушението, оттам и яснота за кой времеви отрязък следва да се подложат на проверка доказателствата, ако такива са ангажирани.
Същевременно, в процеса на реализиране на отговорността, наказващият орган се е изправил и пред противоречие с твърдения относно обективен признак от състава на нарушение, свързан с подаваното количество вода, в резултат от водовземането, който макар да не е заложен в нормата на чл. 44, ал. 1, т 1 от ЗВ, се съдържа в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1 ЗВ, и за възможните различия в хипотезите следва да се държи сметка, доколкото твърденията за този факт са определящи за индивидуализация на санкцията. С въвеждането на такива твърдения от наказващия орган, се е стигнало всъщност до въвеждане на нова фактическа обстановка, различна от възприетата от актосъставителя, за пръв път едва със санкционния акт, което е недопустимо. Дори да може да се предполага, че тя вярно отразява действителното фактическо положение, наказващият орган е следвало да разпореди съставянето на друг акт за установяване на административно нарушение за това конкретно деяние, за да се даде възможност на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да упражни правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Нещо, което не е изпълнено и по този начин е допуснато визираното от съда процесуално нарушение, което без съмнение е от категорията на съществените и съставлява основание за отмяна на санкционния акт от съда, без да се излагат доводи по същество, предвид липсата на конкретика за какво конкретно деяние е необходимо да се отнасят те, както вече съдът имаше повод да изтъкне в рамките на произнасянето си.
Все пак, за пълнота на изложението е необходимо да бъде отразено, че макар и в хода на производство пред първоинстанционния съд да са представени доказателства за твърденията на наказващия орган относно максималното подавано количество вода, в резултат от дейността по водовземане, в която се изразява и изпълнителното деяние на процесното нарушение, което прави преценката на наказващия орган по същество обоснована, то същата не е в състояние да преодолее въведените противоречия между максималното водно количество на водовземане и конкретно установеното в хода на проверката като дебит, при все ако най – напред бе станало ясно за коя дата се отнасят твърденията за извършена проверка и за допуснато нарушение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 95 от 19.03.2018 г. на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.