№ 21269
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110125062 по описа за 2025 година
Ищецът Б. Т. Г. твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор сключен на
11.09.2003 г. с ответника Държавен културен институт „Софийска филхармония“ изпълнявал
длъжността „артист-хорист“. Със заповед № ЛС....... г., връчена при отказ на 4.3.25 г.,
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.5 КТ. Ищецът
излага съборажения, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като
заповедта не е надлежно връчена и не е мотивирана, като в нея са изложени противоречиви
твърдения, които не кореспондират на прекратителното основание. Отделно от това, от
ищеца били изискани обяснения по реда на чл. 193 КТ, което не съответства на
последвалото прекратяване по чл. 328 КТ. По същество излага съображения, че посоченото в
заповедта прекратително основание не е налице, тъй като винаги е изпълнявал съвестно
трудовите си задължения и е международно признат изпълнител. Изложените в заповедта
обстоятелства, че не може да работи в екип, не кореспондират на действителната фактическа
обстановка и са резултат от лично отношение към ищеца и неспособността на
ръководството да се справи с лошата работна среда. Моли съда да признае извършеното
уволнение за незаконосъобразно и да го отмени, да го възстанови на заеманата длъжност и
да осъди ответника да му заплати обезщетение за вреди за времето, през което е останал без
работа поради незаконното уволнение, за периода от 4.4.2025 год. до 4.10.2025 г., в общ
размер на 13800 лв., по 2300 лв. месечно. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Твърди, че уволнението е законосъобразно извършено. Излага, че заповедта е
надлежно връчена при отказ, удсотоверен от свидетели, а след това и лично на ищеца заедно
с предизвестието. Излага съображения за мотивираност на заповедта, а по същество – за
наличие на основанието за прекратяване поради липса на качества на ищеца за ефективно
1
изпълнение на работата, а именно невъзможност за работа в екип, което е задължително за
хоровото пеене. Конкретно твърди, че в продължение на години поведението на ищеца
създава проблеми в колектива и е било повод за оплаквания от негови колеги и за
реализиране на дисциплинарна отговорност. Твърди, че преценката за липса на качества се
основава на конкретното му поведение и невъзмъжност да се впише в колектива. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т.2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По делото е безспорно между страните, че ищецът е заемал длъжността „артист-хорист“ в
Държавен културен институт „Софийска филхармония“ въз основа на сключен трудов
договор от 11.09.2003 г. Съгласно връчената му на 24.1.2008 г. длъжностна характеристика,
основните задържения на длъжността са: участва в реализацията на творческата програма на
филхармонията, поддържа висок професионализъм на вокалното си изпълнение, изпълнява
изискванията на диригента, явява се на работа в добро психическо и здраволословно
състояние, поддържа благоприятна работна атмосфера и спазва етично колегиално
поведение; задъжително е запознат с Устройствения правилник, Правилника за вътрешния
трудов ред и Етичния кодекс на служителя в СФ.
Приложени са по делото докладни записки от 2023 г., искания за обяснения и депозирани
таива от ищеца във връзка с оплаквания от друг артист-хорист /А. К./ срещу него.
Приети са по делото докладна записка от Р. Ш. от 12.12.2024 г. относно поведение на Б. Г.
при посещение на Президента на изпълнение на СФ на 5.12.24 г., отправяни от него обиди и
нападки в служебна вайбър група и цялостното му поведение на тормоз към колектива през
годините, подкрепена с подписка от 44 хористи. От ищеца са изискани обяснения и след
получаването им /в които твърди, че той е обект на нападки и доноси/, със заповед № РД ......
г. му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушения на
трудовата дисциплина и Етичния кодекс – поведението при посещение на Президента на РБ
и отправени обиди и заплахи към колеги в служебната вайбър група, като в заповедта са
цитирани множество доклади за предходни нарушения, заповеди за налагани наказания в
подкрепа на констатацията за трайна тенденция в поведението му да се конфронтира със
състава на СФ.
От представените по делото протоколи от 5.2.25 г. и 6.2.25 г. се установява, че на тези дати
са проведени заседания на Етичната комисия на СФ във връзка с докладни от Р. Ш. и от Б. Г.,
които са били изслушани от комисията. Р. Ш. потвърдила изложеното в докладните относно
тормоза, на който е подложена от Б. Г., относно конфликтното поведение на Г., липса на
професионална етика, дисциплина, възпитание, отправяне на нецензурни коментари за
колегите /относно външен вид, образование, гласови данни, семейно положение, произход/,
които се засилили след налагане на дисциплинарното накзание, когато „напълно загубил
самоконтрол“ и дразнел колегите с хулиганско поведение и демонстрация на самочувствие.
Б. Г. изложил, че обвинянията срещу него се дължат на лично отношение на група колеги
2
към него, на техни провокации и клевети, че не са справедливи и са в противовес на
„борбата му за запазване на институцията“ от влиянието на предишния диригент. Изразил
мнение за „липса на ценз и експертиза“ по отношевие на почти цялото ръководство на СФ и
липсата на желание за изглаждане на конфликти. На 19.2.25 г. се провело трето заседание на
комисията, на което се взело решение, видно от Протокол №3, за отправяне на предложение
до директора на СФ за прекратяване на трудовия договор на Б. Г., тъй като поведението му е
основна причина за ситуацията в СФ. На 20.12.25 г. е входирно становище на Етичната
комисия при СФ относно извършени от Г. многократни нарушения на Етичния кодекс, както
и че се касае до негово поведение, което той не осъзнава и не смята да променя, а то се
отразява на изпълнението на неговите служебни задължения и на работата на останалите
служители и авторитета на СФ; отправено е предложение за прекратяване на трудовия
договор с него.
На 4.3.2025 г. на Б. Г. е връчено 30-дневно предизвесите за прекратяване на трудовия
договор с него на основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ поради липса на качества за ефективно
изпълнение на работата. Връчването е при отказ, удостоверен от И. С. и Д. К.. На същата
дата е връчена при отказ, удостоверен с подписа на същите служители, и Заповед № ЛС.......
г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.5 КТ поради
липса на качества за изпълнение на възложената работа. Конкретно в заповедта се препраща
към Становището на Етичната комисия от 20.2.25 г. и се излага като причина поведението на
служителя, а именно: сериозен междуличностен конфликт между Г. и група колеги,
непрофесионални отношения в СФ, водещи до невъзможност хорът да функционира
ефективно като екип; дълготрайни проблеми в колектива, включително обстоятелството, че
през последните месеци ръководството на СФ непрекъснато води разговори, инициирани от
служители, във връзка с неспазване на етичните правила и норми. В обобщен вид, сигналите
и оплакванията касаят непрофесионално отношение, личностно напрежение, липса на
дисциплина, неуважение към колегите и институцията, неглижиране на йерархическата
субординация, злепоставяне в социалните мрежи и пр. Целият колектив на НФХ се
обединява зад мнението, че така не може да продължава съвместната си работа. Етичната
комисия е стигнала до извода, че проблемите в НФХ, довели до непрофесионална и
непродуктивна атмосфера, се генерират преди всичко на личностна основа от Б. Т. Г., тъй
като: не притежава необходимите качества за работа в екип; склонен е към вербална агресия
и личностни нападки; отправя невъздържани критики към всеки и всичко; грубо обижда
лично и в социалните групи и злепоставя както колегите си, така и институцията; въпреки
нееднократните наказания, не спазва и няма намерение за в бъдеще да спазва стриктно
трудовата дисциплина; не желае да се съобразява с Етичния кодекс; склонен е към
интригантство и подстрекаване на неразбирателства; не разбира и не уважава правилата на
субординация; според преобладаващо число негови колеги има случаи на участие в
репетиция след употреба на алкохол, няма респект към никакви авторитети и в резултат от
всичко това, е непригоден за работа в Националния филхармоничен хор, която изисква
синхронизиране на екипа като колектив, …….с неетичното си поведение служителят вреди
на работата на колектива като цяло. Това състояние работодателят е приел като основание за
3
прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества за изпълнение на
възложената работа, която липса е трайно състояние на служителя и свидетелства за
неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция.
С връчването на заповедта /като писмено изявление за прекратяване на трудовоправната
връзка/ - чл. 335 КТ, е настъпило прекратяването на трудовия договор между страните, в
хипотезата на неспазено предизвестие. Връчването на заповедта може да стане по всякакъв
начин и се доказва с всякакви доказателствени средства. Също с всякакви допустими
доказателствени средства може да се доказва и отказът на работника или служителя да
получи заповедта. В случая с представяне на заповедта на ищеца за запознаване и подпис
/удостоверено от служителите/, е завършен фактическият състав по прекратяване на
трудовото правоотношение. Отказът на ищеца да я получи не влияе на правния резултат.
Потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ предполага липсата на качества за изпълнение на
длъжността. Липсата на качества по смисъла на чл. 328, ал.1, т.5 КТ представлява
обективно, трайно състояние на работника или служителя, а не единична проява или
инцидентно състояние, като е необходимо именно в резултат на тази липса на качества
работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно или частично
своите трудови задължения. Тези качества може да са както професионални, така и
личностни, и са необходими за ефективното изпълнение на работата. При това основание
липсва виновно поведение у работника или служителя и неизпълнението на работата не се
дължи на умишленото или небрежното му поведение, а на едно обективно състояние,
поради което в този случай той не носи дисциплинарна отговорност /в случая по делото
изрично в заповедта са разграничени поведението на служителя, послужило като основание
за уволнение и деянията, послужили като основание за дисциплинарното му наказване със
заповедта от 15.1.25 г., за което са му били изискани обяснения, в който смисъл твърденията
на ищеца, че не е разбрал на какво основание се прекратява трудовия договор са
неосноватлени/. Независимо от горното, в съдебната практиа се приема, че отделен факт,
който представлява дисциплинарно нарушение, освен като основание за налагане на
дисциплинарно наказание, може да бъде посочен от работодателя заедно с други факти като
обосновка на трайната липса на качества /така Определение № 1588/31.03.2025 г. по гр.д.№
2079/2024 г. на ВКС/.
Липсващите качества следва да бъдат посочени в заповедта или в друг известен на
работника документ, както и обстоятелствата, въз основа на които раотодателят е направил
извода за липса на тези качства, тъй като именно преценката за реализирането им дава
възможност за контрол на уволнението. В случая в заповедта работодателят подробно е
описал какви качества счита, че ищецът не притежава, въз оснонова на какви факти е
установил това, както и по какъв начин се отразява липсата им на изпълнението на работата
на ищеца и на екипа като цяло. Така е изпълнено изискването за мотивиране на заповедта.
Твърдените от ответника неизпълнение на задълженията на ищеца и липса на качества са
обосновани с негово неетично поведение, невъзможност за работа в колектив, конфликтни
отношения с колегите и незачитане на авторитети, включително на диригента, което в
4
съвкупност нарушава работата на хора изискващ синхронизация от всички хористи.
За установяване на тези обстоятелства са събрани по делото писмени и гласни доказателства
- докладни записки, протоколи на Етичната комисия, показанията на разпитаните по делото
свидетели. От показанията на свидетелите П. и М., които съдът кредитира като обективни,
съотвестващи помежду си и със събраните писмени доказателства, и конкретни, се
установява, че Б. Г. е обиждал и влизал в конфликт със свидетелите и други хористи
многократно, както лично така и в служебната вайбър група, отнасял се неуважително с
диригента, като свидетеят П. описва конкретни ситуации и посочва конкретни изказвания на
ищеца към негови колеги, съдържащи обидни думи и квалификации или неуважително
поведение, включително към гостуващи диригенти. След уволнението на Б. Г. според
свидетеля П. обстановката в хора е много по-спокойна. Свидетелят М. описва конкретна
ситуация между него и Г., в която последният обиждал него и семейството му, което
продължило в последствие и във вайбър-групата. Свидетелят сигнализирал художествения
съвет за предприемане на мерки, тъй като Г. не спирал с обидното поведение към хористите
и към диригента и положението било нетърпимо. Свидетелите Д. и В. са ставали свидетели
на конфликти между Г. и други колеги, но не знаят подробности и кой ги е предизвикал.
Конфликти и реплики към диригента имало и от други колеги и това било нормално в един
колектив. Между тях и Г. не е имало подобни конфликти.
Всъщност обидното и неуважително отношение към колега проличава и от депозираните от
самия ищец обяснения на 30.3.23 г. и 23.2.23 г., в които използва обидни думи и намеци.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено неетично
поведение на ищеца, което се изразява липса на уважение към колеги и диригент, отправяне
на обидни думи и квалификации, подценяване качествата на колегите, ескалиране на
конфликтни ситуации, липса на самоконтрол, което продължава от години и говори за едно
трайно състояние, а не за единична проява, и което състояние води до неефективо
изпълнение на работата. Подобно поведение е недопустимо на работното място и е
абсолютно неприемливо личното отношение към други хора да бъде изразявано по подобен
обиден и неуважителен начин, тъй като свободата, за която говори ищецът в обясненията си
/от 30.12.24 г./ не е безгранина и свършва там, където започват свободата, сигурността и
достойнството на другите. Подобно поведение на непрекъснати обиди и подценяване на
колегите неминуемо оказва отрицателно влияние върху атмосферата в хоровия колетив и
създава негативна и напрегната работна среда, която е несъвместима с успешното
функциониране на всеки един творчески колектив. Колективното изкуство разчита на
доверие, уважение и хармония между изпълнителите и непрекъснатите конфликти между
участниците и липсата на синхрон влияят негативно на всяко едно художествено
изпълнение. В този смисъл поведението на ищеца, изразяващо се в липса на уважение и
способност за общуване пряко влияе върху качеството на работа на целия колетив
/включително е довело до напускане на служител/.
В заключение, съдът приема, че е налице основанието, на което ответникът е прекратил
трудовото правоотношение с ищеца, предвид установената трайна и обективна липса на
личностни качества на ищеца, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа.
5
След като трудовото правоотношение е прекратено при наличието на законните
предпоставки по чл. 328, ал. 1, т.5 КТ, предявеният иск за отмяната му следва да се отхвърли
като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
С оглед обусловения им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят исковете за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за
оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от 6 месеца, за периода от 4.4.2025 год. до
4.10.2025 г., в общ размер на 13800 лв.
Относно разноските: С оглед изхода на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски е несонователна. На ответника се дължат разноски за адвокатска защита, за която
той е плати възнаграждение в размер на 3200 лв. Ищецът е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно. Минималният размер за защита по
исковете е 2719 лв., като предвид предприетата защита съдът намира за съответен размер на
възнаграждението такова от 3000 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Т. Г., ЕГН **********, гр. София, ......, срещу Държавен
културен институт „Софийска филхармония“, адрес .........., искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му,
извършено със заповед № ЛС....... г. на основание чл. 328, ал. 1, т.5 КТ поради липса на
качества за изпълнение на възложената трудова функция, за възстановяване на заеманата
длъжност „артист-хорист“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от от 4.4.2025 год. до 4.10.2025 г. в общ размер на 13800
лв.
ОСЪЖДА Б. Т. Г., ЕГН **********, гр. София, ......, ДА ЗАПЛАТИ на Държавен културен
институт „Софийска филхармония“, адрес .........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
3000.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6