Р
Е Ш Е
Н И Е № 260044
Гр. София, 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в открито заседание
на дeветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 87 по
описа за 2020 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
„К.9.“ ЕООД е предявило срещу „В.Т.9.“ ЕООД обективно
съединени установителни искове за признаване за установено съществуването на негови
вземания към ответника, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч. гр. д. № 822/2019 г. по описа на РС – Сливница, а именно: за сумата от
217372.02 евро, представляваща непогасена част от главница по договор от
10.06.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – 19.11.2019 г., до окончателното плащане; за сумата от 7728.78
евро, представляваща договорна лихва по същия договор за периода от 20.04.2019
г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – 19.11.2019 г. В исковата молба се твърди следното: С договор от
10.06.2016 г., сключен между страните /и именуван като договор за спогодба/, те
се споразумели, че задълженията по сключен между тях договор за заем, по който
ищецът бил заемодател, а ответникът – заемополучател, се подновяват с ново
задължение за плащане на сумата от 733305.57 евро, върху която сума не се дължи
лихва за времето до 31.05.2018 г., която сума следвало да бъде платена, както
следва: до 31.05.2017 г. – не по-малко от 250000 евро; до 31.05.2018 г. – не
по-малко от 500000 евро; до 31.05.2019 г. – остатъка от дължимата сума ведно с
годишна лихва в размер на 6 % за периода от 01.06.2018 г. до датата на
окончателното плащане. За обезпечаване на горните задължения страните се
споразумели да сключат и договор за учредяване на ипотека до 27.06.2016 г.
Условията на договора са подробно описани в исковата молба. Твърди се още, че с
анекс № 3/18.01.2018 г. към договора страните се съгласили срокът до 31.05.2018
г., да бъде продължен до 14.07.2018 г., съответно падежът на останалата след
тази дата дължима сума се променял на 14.07.2019 г. По време на действието на
договора длъжникът значително намалил активите си, за което са изложени в
исковата молба подробни фактически твърдения, но не изпълнявал задълженията си
по договора, за което също са изложени подробни фактически твърдения, поради
което ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
което било уважено, но ответникът подал възражение, поради което се предявяват
настоящите искове.
Исковете са с прано основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че не съществуват непогасени задължения
към ищеца, тъй като отношенията помежду им били изцяло уредени. Не излага
никакви конкретни фактически твърдения в тази връзка, прави единствено
възражение, че изложените от ищеца факти в исковата молба в по-голямата си част
са ирелевантни.
С допълнителната искова молба и допълнителния отговор
страните допълват и поясняват първоначалните.
Съдът, след
преценка на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна
страна:
Исковете
са процесуално допустими, а разгледани по същество – основателни и следва да
бъдат уважени по следните съображения:
От
представените по делото писмени доказателства се установяват описаните в
исковата молба условия на сключения между страните договор от 10.06.2016 г. - страните
са се споразумели, че задълженията по сключени между тях договори за заем, по
които ищецът е заемодател, а ответникът – заемополучател, се подновяват с ново
задължение за плащане на сумата от 733305.57 евро, върху която сума не се дължи
лихва за времето до 31.05.2018 г. Сумата е следвало да бъде платена, както
следва: до 31.05.2017 г. – не по-малко от 250000 евро; до 31.05.2018 г. – не
по-малко от 500000 евро; до 31.05.2019 г. – остатъка от дължимата сума ведно с
годишна лихва в размер на 6 % за периода от 01.06.2018 г. до датата на
окончателното плащане. С анекс № 3/18.01.2018 г. към договора страните са се
съгласили срокът до 31.05.2018 г. да бъде продължен до 14.07.2018 г., съответно
падежът на останалата след тази дата дължима сума се е променил на 14.07.2019
г. С анекса не е променяна клаузата относно дължимата лихва /като период и
размер/.
В тежест на
ответника е да докаже /съобразно указаната му доказателствена тежест/, че е
платил задълженията си по договора, но той не го доказва /дори не го твърди
надлежно - не излага никакви конкретни фактически твърдения в тази насока, само
бланково твърди, че не съществуват непогасени задължения към ищеца, тъй като
отношенията помежду им били изцяло уредени/.
С оглед
изложеното и предвид, че ищецът претендира по-малка от общата дължима по
договора сума на главницата и лихва за по-къс период /с по-късна начална дата/ от
уговореното /а дори и в малко по-малък размер от действително дължимия за
претендирания период предвид уговореното и правилата на математиката при
закръгляване на дробни числа/, исковете следва да бъдат уважени изцяло
/последното съдът излага с оглед възражението на ответника, че не е ясно как
ищецът е определил размера на главницата и на лихвата, както и началната дата,
от която претендира лихва/.
С оглед
изхода на делото съдът намира следното относно разноските по делото:
Исканията на ищеца за присъждане на
разноските в настоящото производство и в заповедното такова следва да бъдат
уважени. В настоящото производство съобразно представените доказателства ищецът
е направил разноски в размер на 15305.18 лв., същите се претендират с
представения списък по чл. 80 ГПК и следва да му се присъдят. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 14405.18 лв., съответно
същите следва да му се присъдят.
На ответника не следва да се
присъждат разноски по делото /същият не е и направил такива/.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „В.Т.9.“ ЕООД с ЕИК., със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя З.М., съществуването на следните вземания на „К.9.“ ЕООД с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Манастирски ливади“ ул. „Пирин“ №
59, вх. Б, ет. 5, ап. 10, представлявано от управителя К. М., за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 822/2019 г. по описа на
РС – Сливница: за сумата от 217372.02 евро /двеста и седемнадесет хиляди триста
седемдесет и две евро и два евроцента/, представляваща непогасена част от
главница по договор от 10.06.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение – 19.11.2019 г., до окончателното плащане; за
сумата от 7728.78 евро /седем хиляди седемстотин двадесет и осем евро и
седемдесет и осем евроцента/, представляваща договорна лихва по същия договор
за периода от 20.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение – 19.11.2019 г.
ОСЪЖДА „В.Т.9.“ ЕООД с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя З. М., да
плати на „К.9.“ ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, ж. к.
„Манастирски ливади“ ул. „Пирин“ № 59, вх. Б, ет. 5, ап. 10, представлявано от
управителя К.М., сумата от 15305.18 лв. /петнадесет хиляди триста и пет лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща на направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „В.Т.9.“ ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя З. М., да плати на „К.9.“ ЕООД с
ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Манастирски ливади“ ул.
„Пирин“ № 59, вх. Б, ет. 5, ап. 10, представлявано от управителя К. М., сумата
от 14405.18 лв. /четиринадесет хиляди четиристотин и пет лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща направени в заповедното производство - ч. гр. д. №
822/2019 г. по описа на РС – Сливница, разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: