№ 882
гр. Сливен, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230103449 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за
предоставяне на потребителски кредит и договор за поръчителство и осъдителен иск с пр.
осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 19.05.2021 г. между ищеца и ответното дружество
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***** от 19.05.2021 г.,
по силата на който е усвоен кредит в размер на 1200 лв. за срок от 10 четиринадесетдневки.
Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 46,66 %,
фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40%. Договорената двуседмична вноска
по кредита е в размер на 130,39 лв., а общата дължима сума от потребителя – 1303,90 лв.
Във връзка с изискването от договора за заем заемополучателят да обезпечи
задължението си, на датата на неговото сключване (19.05.2021 г.) на кредитополучателя се
предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер,
както номера на договора за заем. Вторият договор се сключва с „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като по силата на него, кредитополучателят трябва да заплати на
дружеството сумата в размер на 686,10 лв., разсрочена ведно със задълженията по кредита,
като разсрочването и по двата договора е на 11 равни вноски. В погасителния план по
договора за кредит е формирана капитализирана вноска в размер на 199 лв., включваща
възнаграждение за предоставяне на гаранция от 68,61 лв. и вноска по кредит 130,39 лв. В
резултат на това, за усвоена главница в размер от 1200 лв. и за период на ползване от 5
месеца, от кредитополучателя се изисква да заплати 1990 лв., от които 1303,90 лв. към
кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 686,10 лв. към гаранта „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Въпреки че задълженията по кредита са заплатени предсрочно, от
1
потребителя е изискано и същият е заплатил пълния размер на записаните и в двата
договора задължения.
Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика
и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Законът за
потребителския кредит. Така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК,
във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни
правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като се излагат аргументи в тази насока.
Твърди се, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл.
19 от ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите
компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посочения с договора размер, кои са допусканията, които са
използвани при изчисляването.
Сочи се, че в настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на гаранция
възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на
разходите. Предвид обстоятелството, че договорът за паричен заем и договорът за
предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, носят един и същи
идентификатор, двете дружества са „свързани лица“, както и че кредиторът е включил
размера на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита безспорно сочат, че
разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за
кредит. В тази връзка се счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19,
ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР.
Ето защо се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за
действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. С тези си действия
кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за
длъжника.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП“, както и по смисъла на правото на ЕС. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Твърди се, че Договорът за паричен заем е нищожен, тъй като клаузата за заплащане
на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В настоящия случай в договора е
предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти
законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на
2
поведение установени в обществото.
Процесната клауза за възнаградителна лихва по договора накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това,
че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не
е уговорена между страните по процесния договор. В тази връзка недействителността на
уговорката относно договорната лихва, води до нищожност и на целия договор.
В настоящия случай за кредит в размер на 1200 лева и срок за ползване от 5 месеца,
от кредитополучателя се изисква да заплаща за допълнителна услуга по поръчителство сума
в размер на 686,10 лв., която сума е почти съизмерима с главницата и същевременно
надвишава многократно уговорената лихва в договора, а именно 102,90 лв. Поради
накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорно съглашение, до злепоставяне на интересите на
ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора и поръчителя.
Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, е което:
Да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № ***** от 19.05.2021
г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и
Закона за защита на потребителите. В случай, че не бъде уважен иска за прогласяване на
нищожността на договора за потребителски кредит, в условията на евентуалност на този
главен иск, да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.4 от договора, като
неравноправна и противоречаща на закона и добрите нрави.
Да бъде прогласена нищожността на Договора за предоставяне на гаранция № 3
***** от 19.05.2021 г., сключен с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като противоречащ
на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията
и договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията
на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави.
Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да заплати на И. Х. Б., сума в размер на 50 лв., като частичен иск от
686,10 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне
на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба, до датата на окончателно й заплащане.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт“ ЕАД, чрез процесуален представител, в който се счита, че предявеният
иск е допустим, но неоснователен.
Твърди се, че процесният договор за паричен заем е действителен и в пълно
съответствие с изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 – 12 и 20 и ал.2 от ЗПК, като се
3
излагат подробни аргументи в тази насока.
Твърди се, че годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно
изискванията на чл.19 ал.2 от ГПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на
чл.19 ал.4 от ЗПК. Включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита.
Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява разход за
допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с
дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Заемополучателят
е можел да избира измежду три вида обезпечения, които да представи. Дружеството е
нямало как да прогнозира към момента на сключване на договора за паричен заем, кое
обезщетение ще избере ищецът, поради което и няма как да предвиди какви разходи за
заемателя ще възникнат във връзка с тези обезпечения и какъв би бил техния размер, а и
дори да е имало подобна информация, то тези разходи не са във връзка с отпускането на
кредита, поради което и не следва да бъдат включени в ГПР.
Твърди се, че при отпускането на кредита дружеството е действало добросъвестно,
т.е. преди да сключи договора за кредит ищецът е знаел както параметрите на кредита, така
и условието за предоставяне на обезпечение. Преди ищецът да е бил обвързан от договор за
предоставяне на потребителски кредит в съответствие с чл.5 от ЗПК, кредиторът
своевременно му е предоставил съобразно изразените от него предпочитания и въз основа
на предлаганите от дружеството условия на договора, необходимата информация за вземане
на информирано решение. След като ищецът предварително запознат със съществуващите
условия на кредита е изразил съгласие за сключване на договор, то съгласно практиката на
ВКС, това съгласие и последващото подписване на договора следва да се приема като
изразяване на становище по предложените условия, частен случай на индивидуално
уговорена клауза.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество
„Файненшъл България“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се моли съда да
прекрати настоящото производство по отношение на установителния иск, тъй като същият е
недопустим.
Твърди се, че процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като
отговаря на приложимите изисквания на закона и е сключен валидно. Същият не страда от
пороците посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на
договора.
Твърдението, че договорът за поръчителство противоречи и заобикаля множество
императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожен, е несъстоятелно. Дружеството
не предоставя потребителски кредити. Дейността на дружеството и договорите, които
4
сключва се регламентират от ТЗ, а не от ЗПК.
Твърди се, че дължимото се възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е
считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.
При сключване на договора дружеството е действало добросъвестно. Клаузите в
договора за поръчителство са формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен
потребител би могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Нещо повече, предвидено е, че той в влиза сила само ако заемополучателят не представи на
кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или
банкова гаранция.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца.
Претендират се разноските по делото
В с.з. ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е
молба от процесуалния му представител, с която уведомява съда, че е в невъзможност да се
яви в с.з. поради служебна ангажираност. Не възразява да бъде даден ход на делото. Моли
да се приемат представените от двамата ответници справки за изплатени суми като
доказателства по делото. По същество моли съда да уважи изцяло предявените искове като
основателни и доказани, като излага подробни аргументи в писмени бележки. Претендира
разноските по делото. Прилага списък на разноските.
В отделна молба, на основание чл. 214 ал.1 от ГПК прави изменение на предявената
осъдителна искова претенция срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като увеличава
размера на претендираната сума на 686,10 лева.
В с.з. ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно призовано, не
изпраща представител.
В с.з. ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 19.05.2021 г. между ищеца и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен договор за паричен заем № ***** от 19.05.2021 г., по силата на който е усвоен
кредит в размер на 1200 лв. за срок от 10 четиринадесетдневки. Записаният в договора
Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 46,66 %, фиксираният годишен лихвен
процент е в размер на 40%. Договорената двуседмична вноска по кредита е в размер на
130,39 лв., а общата дължима сума от потребителя – 1303,90 лв.
Във връзка с изискването от договора за заем заемополучателят да обезпечи
задължението си, се сключва с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор като по силата
на него, кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сума в размер на 686,10 лв.,
разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на
5
11 равни вноски. В погасителния план по договора за кредит е формирана капитализирана
вноска в размер на 199 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от 68,61
лв. и вноска по кредит 130,39 лв. В резултат на това, за усвоена главница в размер от 1200
лв. и за период на ползване от 5 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплати 1990
лв., от които 1303,90 лв. към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 686,10 лв. към
гаранта „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Видно от представените от ответните дружества справки за извършени плащания,
ищецът е заплатил по договор за поръчителство сумата 686.10 лева и по договор за кредит
сума в общ размер на 1303.90 лева, от които 1200 лева главница и 103.99 лева лихва.
На основание чл. основание чл. 214 ал.1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, чрез увеличаването му от
сумата 50 лева на сумата 686,10 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Видно от представените по делото писмени доказателства на 19.05.2021 г. между
"Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството на заемодател и И. Х. Б. в качеството на заемател
е сключен договор за паричен заем № ***** въз основа на който заемодателя е предал в
собственост на заемателя сумата от 1200 лева, която заемателят се е задължил да върне за
срок от 10 четиринадесетдневки в размер на по 199 лева, от които главница , лихва в размер
на 68.61 лева и възнаграждение за поръчителство- 68.61 лева
Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40. 00%, както и че с всяка
вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху
остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от
периодичността на вноските. Посочена е в договора и размера на възнаградителната лихва
за целия срок на договора, при годишен процент на разходите – 46.66%. Изрично в договора
е посочено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще
е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи,
освен посочените в договора.
В чл. 3 от Договора страните са се съгласили, че с подписването на договора същият
има силата на разписка за предадената, съответно за получената сума.
С чл. 4 от Договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни считано
от датата на сключването му за представи едно от следните обезпечения: две физически
лица – поръчители, отговаряща на посочените в договора условия; банкова гаранция с
бенифициер или одобрено от заемодателя дружество – гарант.
Във връзка с горното и за обезпечаването на вземането е сключен от същата дата и
договор за предоставяне на гаранция между ищеца "Файненшъл България" ЕООД, с който с
чл. 3 от него е прието, че потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на 686.10
6
лева платимо на вноски като са посочени падежните дати съвпадащи с падежните дати по
договора за паричен заем. Представен е погасител план видно от който размера на отделната
вноска е 68.61 лв.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и
ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е
посочен ГПР и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е
възнаграждението за поръчител, уговорено по договора за гаранция, сключен между ищеца
и "Файненшъл България" ЕООД.
Това е така, доколкото договорът за поръчителство е свързан с договора за кредит,
поради което и предвиденото в него възнаграждение за гаранта е разход, който е пряко
свързан с договора за кредит. Наред с това заемодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД е бил
наясно с договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на слючване на
договора за кредит, доколкото в самия договор за гаранция е отразено /чл. 4/, че
"ФайненшълБългария" ЕООД се задължава да заплати задълженията на длъжника по
договора за кредит след като бъде поискано писмено това от "Изи Асет Мениджмънт" АД.
Наред с това заемодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД събира вноските за
възнаграждение за гаранта видно от представения погасителен план, от който се установява,
че в седмичните погасителни вноски по договора за паричен заем е включен и размера на
възнаграждението за предоставяне на гаранция. Ето защо съдът намира, че "Изи Асет
Мениджмънт" АД е следвало да включи възнаграждението на гаранта в ГПР и в общо
дължимата сума по кредита.
Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е посочена общо дължимата
сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за паричен заем се явява
недействителен, поради което искът ще бъде уважен.
7
По иска за недействителност на договора за гаранция:
Видно от договора за предоставяне на гаранция за обезпечаване на задълженията на
ищеца по договора за кредит от страна на "Файненшъл България"ЕООД, в полза на
последното се дължи възнаграждение в размер на 686.10 лева разсрочено и платимо заедно
с месечните вноски по договора за кредит.
Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен между ищеца и ответника
"Файненшъл България" ЕООД за обезпечаване вземането на "Изи Асет Мениджмънт" АД по
договора за паричен заем, като ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в общ
размер на 686.10 лв., платимо на заемател.
Видно от справка в електронната страница на Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл
България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД.
Основен предмет на дейност на "Файненшъл България" ЕООД е гаранционни сделки,
каквато е процесната.
Печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска
дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет
Мениджмънт" АД.
Със сключване на договора за поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще
бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД.
С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване вземането на
заемодателя по договора за паричен заем, тъй като плащайки задължението на потребителя
в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД поръчителят плаща вземането си сам на себе си -
напротив - със сключването на този договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за паричен заем, допълнително възнаграждение на заемателя, което
е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.
19, ал. 4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство,
респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.
26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от 19.05.2021 г.., сключен с ищеца е нищожен на посочените две основания,
предвидени в чл.26, ал.1 ЗЗД –поради противоречие със закона и поради противоречие с
добрите нрави, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което следва да бъде прогласена
неговата нищожност.
По предявеният осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск бе да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума, представляваща
заплащане на възнаграждение за поръчител по договор за гаранция от 19.05.2021 г., без да е
8
имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
Видно е от справката, представена от ответното дружество, ищецът е заплатил общо
сумата 686.10 лева.
Поради гореизложените изводи за недействителността на договора за предоставяне
на гаранция, се налага извод, че сумата е платена при начална липса на основание за това,
поради което ответникът дължи нейното връщане.
С оглед предходното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "Изи Асет Мениджмънт"
АД следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 52.16 лева заплатена
д.т.
Ответното дружество"Файненшъл България" ЕООД бива осъден да заплати на ищеца
д.т. в размер на 100 лева.
По делото ищецът се е представлявал от адв. П. П. който е поискал присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Представен договор за правна помощ и
съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.
38 ЗА . Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претендирано е адв. възнаграждение в размер на 430.39 лева по първия установителен иск,
400 лева по втория установителен иск и 400 лева по предявеният иск с пр. осн. чл. 55, ал.1 от
ЗЗД, определени в минимален размер, съгласно Наредбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр.първо и второ ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК сключения между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ***** като кредитор и И. Х. Б. с ЕГН
********** от *****като кредитополучател Договор за потребителски кредит № ***** от
19.05.2021 г., поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК на
Договор за предоставяне на поръчителство от 19.05.2021 г., сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, ***** и И.
Х. Б. с ЕГН ********** от *****
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
9
адрес на управление гр. София, ***** да заплати на И. Х. Б. с ЕГН ********** от
*****сумата 686.10 лева на осн. чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, ведно със законна илхва,
считано от датата на подаване на ИМ 29.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и
разноски в общ размер на 100 лева.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. София, ***** да заплати на И. Х. Б. с ЕГН ********** от *****разноски
в размер на 52.16 лева.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. София, ***** да заплати на адвокат П. С. П. от САК, с ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 430.39 лв, представляваща
адвокатско възнаграждение по делото, платими по следната банкова сметка в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: *****, с титуляр адв. П. С. П..
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. София, ***** да заплати на адвокат П. С. П. от САК, с ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 800 лв,
представляваща адвокатско възнаграждение по делото, платими по следната банкова сметка
в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: *****, с титуляр адв. П. С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10