РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Пловдив , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета А. Трайкова
при участието на секретаря Невена М. Назарева
като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело №
20205330111352 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с член 415 ГПК вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД и член 86 ЗЗД.
Ищцата е предявил срещу ответника установителни искове касаещи
вземания, произтичащи от сключването на договор за мобилни услуги от 16.11.2017г. и
16.02.2018г., както и от сключването на договори за лизинг от 1*******.,
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги дължими за периода 18.01.2018г. до 17.04.2018г. в размер на 306,65
лева и незаплатени лизингови ввоски в размер на 293,73 лева, ведно със зак. лихва
върху тези суми, считано от 29.05.2020г. до окончателното им заплащане. Претендира
разноските по заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили няколко договори за мобилни
услуги и лизинг, по силата на които на ответника са били предоставени посочените в
договорите услуги и устройства, като за процесния период ищецът е преустановил
плащането им.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като от същия
писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото
заседание, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
1
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като
няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от
определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със
същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на основание
чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени
доказателства може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови
такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди
ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по заповедното и исковото производство
разноски, които възлизат общо на сумата от 460 лева, като с оглед изхода на спора
същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че С. А. И., ЕГН
********** дължи на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ****** следните вземания:
сумата от 306,65 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги от
15.06.2017г., 16.11.2017г. и 16.02.2018г. с аб. № ******* дължими за периода
18.01.2018г. до 17.04.2018г.; сумата от 293,73 лева, представляваща незаплатена
2
лизингова цена по договори за лизинг от 16.11.2017г. и 16.02.2018г., ведно със зак.
лихва върху тези суми, считано от 29.05.2020г. до окончателното им заплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК
по ч. гр. д. № 5869/2020г. на ХVІ гр.с., ПРС.
ОСЪЖДА С. А. И., ЕГН ********** да заплати на Теленор България ЕАД,
ЕИК ***** разноски по заповедното и исковото производство в размер на 460 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
3