Решение по дело №321/2025 на Административен съд - Плевен

Административното дело е образувано по жалба на Д. Г. Ц. от с. Победа, обл. Плевен срещу Заповед за ПАМ № 25-0270-000005/26.02.2025г. на Началник РУ - Гулянци при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – Ауди А3 с Рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, затова че със съставен АУАН № GA1326092/26.02.2025г. е установено управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Счита, че при издаването й административният орган не е изпълнил изискванията на закона, като не е извършил пълно и всестранно събиране и анализиране на обстоятелствата, свързани с нарушението, на базата на което да се произнесе точно и обективно. Не е взето предвид възражението му, че не е употребявал наркотични вещества или техни аналози. В съдебно заседание, чрез адв. Ц. от АК – Плевен поддържа жалбата. Въз основа на медицинското заключение от кръвните проби за употреба на наркотични вещества счита, че заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като практиката е доказала, че бързите тестове са ненадеждни. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Началника на РУ – Гулянци изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че при издаване на заповедта са били налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят е управлявал под въздействието на наркотични вещества, което е установено по безспорен начин с изправно техническо средство.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.02.2025г. Жалбата е подадена на 12.03.2025г., в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН № GA1326092/26.02.2025г. е установено, че жалбоподателят Д. Г. Ц. на 26.02.2025г. около 20.10ч. в гр. Гулянци, на [улица]срещу № 1 управлявал собствения си лек автомобил Ауди А3 с Рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества /метаамфетамин/, което е установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARRC-0074, издаден е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, както и талон за медицинско изследване от същата дата.

Съставеният акт доказва нарушение на забраната на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП, установено с техническо средство, за което по делото са представени доказателства, че е преминало първоначална техническа проверка на 02.04.2024г. със срок на валидност 12 м. и е годно към датата на проверката.

В протокола за извършване на проверката за употреба на наркотични вещества е отразен начина на шофиране на МПС и поведението на водача. Състоянието му било възбудено, очи и поведение неспокойни, говорът завален, неразбран. Шофирането – сигурно, слизането от автомобила – нормално, походка – сигурна. Пробата за алкохол е отрицателна.

Съставеният АУАН, послужил като фактическо основание за издаването на заповедта за ПАМ, е редовен от външна страна и съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставянето и оформянето му, поради което на осн. чл. 189 ал.2 ЗДвП той се ползва с формална доказателствена сила за установените с него факти и обстоятелства, до доказване на противното.

Жалбоподателят е оспорил показанията на техническото средство и дал кръв за медицинско изследване. Преди приключване на съдебното дирене са станали известни резултатите от медицинското изследване с Протокол за извършена експертиза № 25/ТХК-331 от 28.04.2025г., които са окончателни и доказват по несъмнен начин, че водачът не е употребил наркотични вещества, респективно не е извършил нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, констатирано със съставения АУАН.

Процесната заповед за ПАМ е издадена с правно осн. чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик при наличие на установеното с АУАН фактическо основание – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, доказано по един от изброените начини – с тест. При наличие на изследване от биологична проба или с доказателствен анализатор, установените стойности са определящи. Според справката за регистрация на автомобила процесното МПС е собственост на водача - Д. Г. Ц..

Съгласно чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества, установена по един от изброените способи – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

В случая при проверката на 26.02.2025г. е установено чрез тест, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и следователно са били налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, въз основа на установените с АУАН факти за констатирано нарушение на забраната на чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок – от 6 месеца до една година. В случая не е конкретизиран срока на действие на мярката като в заповедта е посочено, че регистрацията се прекратява за срок от 6 месеца до 1 година.

Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект, както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на нарушението и то временно за определения в нея срок.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на табелите с регистрационния номер на автомобила по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 172 ал.4 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.2а от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва и СРМПС.

Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП ПАМ се издава от ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица. Заповедта е издадена от Началника на РУ - Гулянци, който е оправомощен със Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на Директора на ОД на МВР – Плевен съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а от ЗДвП на обслужваната територия. В случая заповедта е издадена от ръководител на определената от министъра на вътрешните работи служба за контрол – Началника на РУ - Гулянци при ОД на МВР - Плевен, с компетентност в обхвата на обслужваната територия.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в заповедта като фактическо основание. Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установено с тест. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и условието на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства, описани в акта са доказани с приобщените по делото писмени доказателства.

Срокът на прекратяване на регистрацията не е конкретно посочен в заповедта, а е възпроизведен законовият текст „за срок от 6 месеца до 1 година“, което не позволява да се определи срокът на действие на мярката и е основание за отмяната на заповедта като незаконосъобразна, поради липса на ясна и недвусмислена разпоредителна част относно срока на наложеното ограничение, което е особено съществен порок.

Освен това към момента на проверката и издаване на ЗПАМ – 26.02.2025г. употребата на наркотични вещества от водача е установена с тест, който показал положителна проба за метаамфетамин, с което е установено извършено нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Но след предоставяне на резултатите от медицинското изследване, които са определящи, по категоричен начин това заключение е опровергано, като е установено с категоричност, че водачът не е употребил наркотични вещества и формалната доказателствена сила на съставения при проверката АУАН е оборена.

ПАМ се издава с превантивен ефект и за постигане целите на мярката подлежи на незабавно и предварително изпълнение, затова е достатъчно да е установена употреба на наркотични вещества с бърз тест и при оспорване на резултатите и даване на биологичен материал за изследване не е необходимо да се изчакват резултатите от медицинското изследване. Затова не е допуснато твърдяното процесуално нарушение – неизяснена фактическа обстановка при издаването на заповедта.

След издаването на акта, обаче са настъпили нови факти и обстоятелства, а именно изготвени са резултатите от извършеното медицинско изследване, които установяват, че водачът не е употребил наркотични вещества и следва да бъдат съобразени на основание чл. 142 ал.2 АПК при преценка законосъобразността на оспорената принудителна административна мярка. Според разпоредбата установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Заключението от медицинското изследване установява в един по-късен момент, но по категоричен, несъмнен и окончателен начин, че водачът не е употребил наркотични вещества, с което е оборен резултата от теста, послужил за съставяне на акта и издаване на заповедта и доказва, че не са били налице правните и фактически основания за прилагане на процесната ПАМ.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, но при съществени процесуални нарушения поради липса на посочен конкретен срок на ограничението и в противоречие с материалния закон и целта му, поради което следва да се отмени като незаконосъобразна.

При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски общо в размер на 510лв., от които д.т. 10 лв. и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за ПАМ № 25-0270-000005/26.02.2025г. на Началника на РУ - Гулянци при ОД на МВР - Плевен, с която на Д. Г. Ц. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – Ауди А3 с Рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати на Д. Г. Ц. от с. Победа, обл. Плевен деловодни разноски общо в размер на 510 лв., от които 10 лв. – д.т. и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.