Решение по КНАХД №1164/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба Б. Д. К. от [населено място] срещу решение № 286 от 11.03.2025 г., постановено по АНД № 6601 по описа на Районен съд [област] за 2024 година, ХVІІ н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К № 9981253 на ОДМВР [област], с който на Б. Д. К., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], [жк], на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в писменото становище от 21.07.2025 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [област] дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно.

Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че изложената в обжалвания електронен фиш фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, съответно по безспорен начин е доказано извършеното административно нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП – движение със скорост 74 км/ч (след приспадане на максимално допустима грешка минус 3 км/ч) при разрешена за населено място 50 км/ч, като жалбоподателката не е представила писмена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП. Приел е също, че е налице съответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация. В случая е съставен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържащ нормативно изискуемите реквизити – датата и мястото на контрол, ограничението на скоростта, режима на измерване, номера на първото и на последното статично изображение, начален и краен час на работа, с приложен снимков материал. Районният съд е констатирал, че използваният тип техническо средство за контрол е от одобрен тип, в техническа годност и изправност. Съдът не е кредитирал показанията на разпитания свидетел Т. Т., тъй като показанията му са преценени като изолирани и противоречащи на установените факти, дадени единствено в интерес на жалбоподателката, с която живеят на семейни начала. Съдът не е кредитирал също снимковите от камерата, монтирана в автомобила на жалбоподателката, тъй като са нейна частна камера, чиято годност и настройки са с неизвестна достоверност за данните, които отчита, не са събрани по надлежен ред и противоречат на събрания по делото писмен доказателствен материал за установена скорост от 74 км/ч. Въз основа на установените факти съдът е приел, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП относно съдържанието, а при служебната проверка не са установени допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство, както и че протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. съдържа всички задължителни реквизити. Според районния съд при издаване на обжалвания електронен фиш правилно е приложен материалният закон, по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, за което е наказан. Според съда не съществува неяснота относно мястото на извършване на нарушението, в границите на населено място, както и МПС, което се е движило с превишена скорост, тъй като процесното АТСС използва лазерни лъчи, чието пресичане в четирите маркера, фирмиращи две мисловни оси, сочат точното МПС в нарушение. Безспорно е доказано според съда също авторството на нарушението поради неподаване на декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП. Според районния съд правилно е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, като видът и размерът на наказанието са определени от законодателя без възможност за изменение. Според районния съд предвид нормата на чл.1893 ЗДвП в случая е неприложим институтът на маловажния случай.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Всички събрани доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение поотделно и в тяхната съвкупност, поради което изводите на районния съд са напълно обосновани и правилни, съответни на приложимия материален закон. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Районният съд е обосновал причините, поради които не е кредитирал представените от касатора снимки и показанията на свидетеля Т., което е негово правомощие по закон и в този смисъл не е налице нарушение на съдопроизводствените правила. Преценени са също всички възражения на касатора за възможността да е засечена скоростта на друг автомобил. Обжалваното съдебно решение е в достатъчна степен мотивирано, самите мотиви са логични и подкрепени от събраните писмени доказателства, а изводите на съда са правилни и съответни на приложимите правни норми.

За яснота на касатора следва да бъде отбелязано, че протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. представлява официален писмен документ, който се ползва с материална доказателствена сила по отношение на отразените в него факти и обстоятелства. Със събраните по инициатива на жалбоподателката в първоинстанционното производство снимки и свидетелски показания материалната доказателствена сила на този протокол не е оборена, съответно в случая всички правнорелевантни факти, доказващи извършването на нарушението са безспорно установени.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР [област] сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286 от 11.03.2025 г., постановено по АНД № 6601 по описа на Районен съд [област] за 2024 година, ХVІІ н.с.

ОСЪЖДА Б. Д. К., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], [жк], да заплати на ОДМВР [област] сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.