№ 898
гр. ., 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110126007 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.“ ЕООД твърди, че на 24.10.2017 г. между „.“ АД и
ответницата С. К. Д. бил сключен Договор за потребителски кредит №
./24.10.2017 г. по електронен път при спазване на изискванията на ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ, по силата на който „.“ АД предоставил на ответника паричен кредит
в размер на 800 лв., който последният се задължил да върне на 8 броя равни
вноски по 116,07 лв. в срок до 30.06.2018 г. съгласно погасителния план,
представляващ неразделна част от договора. Поддържа, че е бил уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и ГПР в размер на 50%.
Сочи, че съгласно Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на заемодателя при забавяне на плащането на погасителна вноска
длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Допълнително посочва, че на
25.10.2017 г. ответникът сключил договор за предоставяне на поръчителство с
„.“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор с
„.“ АД и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички задължения
1
по процесния договор за кредит, като съгласно чл. 3 от договора за
предоставяне на поръчителство „.“ ЕООД се задължило да плати всички
изискуеми задължения при поискване от „.“ АД. Излага твърдения, че на
25.10.2017 г. „.“ ЕООД и „.“ АД са сключили договор за поръчителство, по
силата на който „.“ ЕООД се задължило спрямо „.“ АД за всички задължения
на ответника, произтичащи от процесния договор за кредит, като ответникът
не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит и затова „.“ АД
поканило „.“ ЕООД да плати всички изискуеми по процесния договор
задължения. Поддържа, че в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от
договора за предоставяне на поръчителство „.“ ЕООД изпратило уведомление
до ответника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми, както и
че предстои плащане от „.“ ЕООД. Сочи, че на 23.02.2021 г. „.“ ЕООД
погасило дължимата от ответника в полза на „.“ АД сума от 619,78 лв. -
главница по процесния договор за кредит; сумата от 76,64 лв. - договорна
лихва за периода от 24.10.2017 г. до 30.06.2018 г. и сумата от 412,60 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Смята, че с
извършване на посоченото плащане „.“ ЕООД се суброгирало в правата на
удовлетворения кредитор на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Излага твърдения,
че на 23.02.2021 г. „.“ ЕООД уведомило по електронна поща ответника за
извършеното плащане, съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от договора за
предоставяне на поръчителство, както и за встъпването на „.“ ЕООД в правата
на кредитора „.“ АД по договора за кредит. Ищецът допълнително посочва, че
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, на
02.03.2021 г., е придобил от „.“ ЕООД вземанията му срещу ответника,
произтичащи от процесния договор за кредит, с подписаното Приложение № 1
от 18.02.2021 г., в което били индивидуализирани всички прехвърлени с
договора за цесия вземания, произхождащи от сключени договори за
потребителски кредит, в т.ч., и вземанията срещу ответника. Сочи, че
ответната страна е уведомена за цесията на посочената в договора за кредит
електронна поща. Твърди, че до настоящия момент ответникът не е изпълнил
в срок задълженията си по процесния договор за кредит, с оглед на което по
силата на Раздел X, чл. 2 от Общите условия дължи и обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска. По изложените съображения ищецът претендира сумата от 619,78 лв.,
представляваща вземане на поръчител срещу кредитополучател по силата на
сключен на 24.10.2017 г. между „.“ АД и поръчителя „.“ ЕООД договор за
поръчителство и изпълнено на 23.02.2021 г. от поръчителя задължение на
кредитополучателя С. К. Д. за заплащане на главница по договор за
потребителски кредит № . от 24.10.2017 г., сключен с „.“ АД, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 76,64 лв., представляваща вземане на поръчител срещу
2
кредитополучател по силата на сключен на 24.10.2017 г. между „.“ АД и
поръчителя „.“ ЕООД договор за поръчителство и изпълнено на 23.02.2021 г.
от поръчителя задължение на кредитополучателя С. К. Д. за заплащане на
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 24.10.2017 г. до 30.06.2018 г.
по договор за потребителски кредит № . от 24.10.2017 г., сумата от 197,82 лв.,
представляваща вземане на поръчител срещу кредитополучател по силата на
сключен на 24.10.2017 г. между „.“ АД и поръчителя „.“ ЕООД договор за
поръчителство и изпълнено на 23.02.2021 г. от поръчителя задължение на
кредитополучателя С. К. Д. за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 24.10.2017 г. до 23.02.2021 г.,
както и за сумата от 141,95 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горната главница за периода от 24.02.2021 г.
до 18.05.2023 г., които вземания поръчителят е прехвърлил на заявителя по
силата на сключен на 02.03.2021 г. между „.“ ЕООД и „.“ ЕООД договор за
продажба и прехвърляне на вземания (Цесия), за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.07.2023 г.
по ч. гр. д. № 28046/2023 г. по описа на СРС, 51 състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. К. Д., чрез назначения й
особен представител, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на предявените искове. Оспорва между „.“ АД и ответника да
е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен
договор за потребителски кредит. Излага, че представените по делото
документи – договор за потребителски кредит, приложение № 1 към него и
Общи условия за предоставяне на кредити, не са подписани от ответника,
поради което договорът за кредит се явява недействителен поради нарушение
изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Оспорва ответникът да е регистриран на
посочения от ищеца уебсайт, както и да е осъществила описаните в Раздел III
от общите условия стъпки, въз основа на които да се счита, че е извършила
валидно волеизявление за сключване на договор за потребителски кредит.
Оспорва да е получавал имейл по електронната си поща за потвърждение на
сключения договор за кредит. Оспорва ищецът да му е предоставил
преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК. Твърди, че от страна на ищеца не са
спазени изискванията на чл. 18 ЗПФУР. В случай че съдът приеме, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен
на 24.10.2017 г. договор за потребителски кредит, оспорва последния като
недействителен поради противоречието му със закона. Твърди, че не били
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - в договора кредиторът се
задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР в
размер на 50%, като липсвала ясно разписана методика на формирането му. В
процесния договор бил посочен и грешен ГПР, доколкото в неговия размер
следвало да бъде включено и възнаграждението за поръчител в размер на
3
69,71 лв. на месец съгласно приложение № 1 към договора за предоставяне на
поръчителство. Посочването в договора на по-нисък размер на ГПР от
действителния такъв представлявало нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. На следващо
място, така уговореният размер на ГПР противоречи и на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК – при включване в размера на ГПР на
възнаграждението за поръчител той би надхвърлил законоустановеното в тази
разпоредба ограничение. Ответникът оспорва договора за кредит като
недействителен и поради противоречието му с добрите нрави – уговореният в
договора ГЛП в размер на 41,24% надхвърлял с повече от два пъти размера на
законната лихва по един обезпечен кредит, което е в нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Самият договор за предоставяне на
поръчителство също се явявал недействителен, доколкото една от основните
клаузи в него – за дължимото се възнаграждение за поръчителство, се явява
неравноправна, тъй като размерът на възнаграждението не е посочен като
крайна сума, а само като месечна сума към всяка погасителна вноска по
договора за кредит. Излага твърдения, че предвид недействителността на
договора за потребителски кредит, следва да се приеме, че липсва основание
за сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство,
което на собствено основание обуславя недействителността на последния. Не
били спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК - в договора за кредит
не е посочена последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. Оспорва да е получил отпуснатата по договора
за кредит парична сума. Възразява срещу твърденията на ищеца, че
поръчителят „.“ ЕООД е заплатил на „.“ АД сумите, дължими от ответника по
договора за кредит. Релевира възражение за изтекла петгодишна погасителна
давност по отношение претендираната главница, респ. тригодишна
погасителна давност по отношение възнаградителната и законната лихва за
забава.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание исковете с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД
На основание чл. 154 ГПК, за основателността на исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
4
при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между „.“
АД и ответника Договор за потребителски кредит № ./24.10.2017 г. и неговото
съдържание, валидно постигнатата договореност за връщане на кредита с
възнаградителна лихва и нейния размер, предаването на сумата по кредита на
кредитополучателя от „.“ АД, уговорения падеж на погасителните вноски;
наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа
на сключен между „.“ ЕООД и „.“ АД договор за поръчителство от 24.10.2017
г., по силата на който „.“ ЕООД се е задължило да отговаря пред „.“ АД за
изпълнение на всички задължения на ответника по договора за потребителски
кредит; плащането от поръчителя „.“ ЕООД на действителни задължения на
ответника по процесния договор за потребителски кредит; че претендираните
вземания се прехвърлени на ищеца въз основа на валиден договор за цесия,
сключен с платилия поръчител и уведомяването на длъжника за настъпилата
промяна в кредиторите.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания, както и
наличието на сочените основания за нищожност на договора за потребителски
кредит/отделни клаузи от него.
За да се приеме, че ищецът притежава активна материалноправна
легитимация да претендира процесните суми, следва пълно и главно да
установи придобиването на вземанията от предишния им титуляр. По
заповедното дело е приложен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(Цесия) от 02.03.2021 г. между ищеца, в качеството му на цесионер от една
страна, „.“ ЕАД и „.“ ЕООД, в качеството им на Цеденти 1 и 2, от друга.
Съгласно разпоредбата на параграф 2.2 от този договор Цедент 2 продава
възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на
поръчителя „.“ ЕООД (Цедент 2) в правата на първоначалния кредитор
(Цедент 1) по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически
лица, сключени между първоначалния кредитор Цедент 1, като кредитодател,
и физическите лица — кредитополучатели, както и вземания на Цедент 2 по
договорите за предоставяне на поръчителство по тези потребителски кредити
на „.“, ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им
принадлежности, включително и с начислените лихви. Страните са
постигнали съгласие всички вземания, предмет на горния договор, да са
вземанията, посочени в Приложение № 1 към него. Посочено е също, че
вземанията на Цедент 2 са индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора с пояснение, че към 23.02.2021 г. тези вземания са в размер на
11494818,60 лева. Споменатото по – горе Приложение 1 или извадка от него
не са приложени към заповедното производство, нито са представени към
5
настоящото производство, въпреки изричните указания по реда на чл. 146, ал.
2 ГПК, дадени в определение на съда от 26.09.2025 г. (лист 106-108 от делото).
Отсъствието на представено по делото подписано от страните Приложение 1
към договора за продажба и прехвърляне на вземания, респ. извадка от
последното отнасящо се до вземания на цедентите срещу ответницата,
предпоставя за съда извод, че по делото не се доказва сред придобитите от
ищеца вземания да е и това на „.“ ЕООД срещу ответницата. Съображенията
за това са следните:
С договора за цесия се осъществява промяна в субективния състав на
едно съществуващо облигационно правоотношение чрез прехвърляне на
вземане от досегашния му носител на трето лице, което до този момент е било
вън от правоотношението. Договорът е каузален, неформален и консенсуален,
като негов предмет следва да бъде съществуващо и прехвърлимо вземане. С
постигане на съгласие между страните – цедент и цесионер – вземането
преминава от първия към втория, при което цедентът престава да има
качеството на кредитор. Предметът на договора за цесия трябва да бъде
индивидуализиран чрез посочване на кредитора, длъжника, правопораждащия
факт и съдържанието на вземането.
В разглеждания случай по делото не се установява процесните вземания,
чийто носител е кредитодателят по договора за потребителски кредит,
действително да са били прехвърлени в полза на ищеца „.“ ЕООД. От
съдържанието на представения в заповедното производство договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. се установява, че
вземанията, предмет на прехвърляне, са индивидуализирани в Приложение №
1, представляващо неразделна част от договора, в което следва да бъдат
описани отделните кредитополучатели. Въпреки че договорът е представен и
приет като писмено доказателство, ищецът не е представил нито едно от
приложенията към него, включително и Приложение № 1, поради което не
може да се извърши преценка дали прехвърлянето обхваща и вземанията,
произтичащи от изпълнението на поръчителя „.“ ЕООД задължения на
ответницата, възникнали за последната по договора за потребителски кредит
№ . от 25.10.2017 г., сключен с „.“ ЕАД.
Съдът намира, че от съдържанието на самия договор за цесия не се
установява кои конкретни вземания са предмет на прехвърляне, тъй като те не
са индивидуализирани по съдържание, по насрещно задължено лице и по
правопораждащ юридически факт. Посочен е единствено общият размер на
прехвърляните вземания и обстоятелството, че произтичат от необслужвани
договори за потребителски кредити на физически лица, без конкретизация.
Като доказателство в тази връзка не може да послужи и представения от
ищеца с молба от 08.05.2024 г. (лист 66 от делото) ненаименован и неподписан
6
документ, наподобяващ извлечение от информационна система на отпечатана
счетоводна справка, който по своето естество не представлява Приложение №
1 към договора за цесия и не съдържа подписи на страните по договора по –
горе, както и необходимата индивидуализация на прехвърлените вземания.
Освен това от съдържанието й не може да се направи извод, че вземането е
осчетоводено при ищеца именно въз основа на този договор, доколкото
справката представлява едностранно съставен документ, който не
удостоверява съгласуваната воля на страните по договора относно
конкретните прехвърлени вземания.
По делото липсва и потвърждение от страна на цедента за извършената
цесия, което би могло да послужи като доказателство за индивидуализацията
на вземанията. Ето защо съдът приема, че ищецът не е доказал своята активна
материалноправна легитимация в процеса, т.е. че е носител на процесните
вземания. Доказването на това обстоятелство е в негова тежест и следва да
бъде проведено при условията на пълно и главно доказване, което не е
осъществено. Съдът отбелязва и, че по делото не е представено доказателства
за предвиденото в параграф 5 от въпросния Договор за продажба и
прехвърляне на вземания пълномощно, от което да се установява, че
цедентите са упълномощили цесионера да уведоми длъжника за извършената
цесия, както е уговорено в договора и посочено като Приложение № 3. По
силата на закона уведомяването за извършена цесия е задължение на цедента,
освен ако той не е издал нарочно пълномощно в полза на цесионера. При
липса на такова пълномощно извършената цесия е непротивопоставима на
длъжника и не поражда действие спрямо него, независимо от съдържащите се
изявления в исковата молба, към която не са приложени нито уведомление за
цесията, нито пълномощно за извършването й.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че по
делото не се доказва пълно и главно ищецът да е придобил вземанията, които
претендира срещу ответницата, респ. че се явява активно материалноправно
легитимиран да претендира горните вземания. Затова съдът намира, че
ищцовите претенции са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид неоснователността на предявената главна претенция, не се
дължи и лихва за забава върху претендираната главница, поради което и
акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
7
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено
ответницата има право на направените от нея разноски в производството.
Ответницата е представлявана от особен представител и не е направила
разноски в производството, а направените от ищеца остават за негова сметка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. ., бул. „.“, № ., срещу С. К. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. .,
ул. „.“, №., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че С. К. Д. дължи на „.“ ЕООД сумата от 619,78 лв.,
представляваща вземане на поръчител срещу кредитополучател по силата на
сключен на 24.10.2017 г. между „.“ АД и поръчителя „.“ ЕООД договор за
поръчителство и изпълнено на 23.02.2021 г. от поръчителя задължение на
кредитополучателя С. К. Д. за заплащане на главница по договор за
потребителски кредит № . от 24.10.2017 г., сключен с „.“ АД, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 76,64 лв., представляваща вземане на поръчител срещу
кредитополучател по силата на сключен на 24.10.2017 г. между „.“ АД и
поръчителя „.“ ЕООД договор за поръчителство и изпълнено на 23.02.2021 г.
от поръчителя задължение на кредитополучателя С. К. Д. за заплащане на
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 24.10.2017 г. до 30.06.2018 г.
по договор за потребителски кредит № . от 24.10.2017 г., сумата от 197,82 лв.,
представляваща вземане на поръчител срещу кредитополучател по силата на
сключен на 24.10.2017 г. между „.“ АД и поръчителя „.“ ЕООД договор за
поръчителство и изпълнено на 23.02.2021 г. от поръчителя задължение на
кредитополучателя С. К. Д. за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 24.10.2017 г. до 23.02.2021 г.,
както и за сумата от 141,95 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горната главница за периода от 24.02.2021 г.
до 18.05.2023 г., които вземания поръчителят е прехвърлил на заявителя по
силата на сключен на 02.03.2021 г. между „.“ ЕООД и „.“ ЕООД договор за
продажба и прехвърляне на вземания (Цесия), за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.07.2023 г.
по ч. гр. д. № 28046/2023 г. по описа на СРС, 51 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9