РЕШЕНИЕ
№ 2398
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110202044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № ЗОП-47#4 от
12.11.2024 г., издадено от Г Г-К, изпълняваща правомощията на председател
на Сметната палата на Република България, с което на основание чл. 247, ал. 1,
вр. чл. 259 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), за нарушение на чл. 2,
ал. 2, вр. чл. 192, ал. 1, вр. чл. 195 от ЗОП, на И. В. М. с ЕГН **********, в
качеството му на главен секретар на Министерството на транспорта и
съобщенията, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1632 /хиляда шестстотин тридесет и два/ лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал санкционираният
субект, който моли за неговата отмяна поради неправилно приложение на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Жалбоподателят намира извършеното деяние за несъставомерно,
доколкото приложената материална норма не се прилагала за основанията за
незадължително отстраняване. Твърди, че както в акта, така и в наказателното
постановление, не е било обосновано по какъв начин процесното основание за
отстраняване би дало предимство или необосновано би ограничило участието
на лицата в обществената поръчка. Изразява несъгласието си с възприетия от
наказващия извод за нарушаване принципите на свобода и лоялна
конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация предвид
разубеждаващото му въздействие и възпрепятстване на потенциални
участници. Сочи, че с така поставеното изискване възложителят си гарантирал
допълнителна увереност, че ще получи точно изпълнение по договора и няма
да се допусне затрудняването на участниците в поръчката. Изтъква на
1
следващо място допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се
в бездействие на наказващия орган по повод задължението му да провери акта
с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, както и това по преценка
на възраженията и събраните доказателства. Възразява срещу твърдението за
виновно извършване на процесното нарушение. В условията на
алтернативност навежда доводи за маловажност на случая, повод за което е
формираното виждане за отсъствие на вредни последици и засягане на права и
законни интереси на трети лица. При тази си аргументация подателят на
жалбата моли съда да отмени наказателното постановление поради
материална и процесуална незаконосъобразност, а алтернативно на това –
поради маловажност на случая.
В писмени бележки, подадени до даването ход на делото пред
настоящата съдебна инстанция, упълномощеният процесуален представител
на жалбоподателя излага съображения за нищожност на наказателното
постановление, обосновани от липсата на материална компетентност на
административнонаказващият орган. В допълнение към изложената вече теза
по същество на спора, адв. Ч-Н намира, че изискването на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
ЗОП е било съобразено с предмета на обществената поръчка, а изрична
забрана за приложението на това основание за отстраняване не съществувала.
Навежда още, че разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП била само бланкетно
посочена, без да се отразяват данни, факти или каквито и да е обстоятелства,
които да обосноват ограничението в участието на стопанските субекти.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, представлява от
упълномощения си защитник – адв. Ч-Н, която поддържа жалбата и в хода на
съдебните прения моли оспореното наказателно постановление да бъде
обявено за нищожно поради липса на материална компетентност на
издаващия орган, а при евентуална констатация за неговата валидност – да
бъде отменено като незаконосъобразно. Представя списък с направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна - редовно уведомена, се представлява от юрк. В.а,
която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. С представено по делото писмено
становище разисква наведените от защитата възражения на плоскостта на
тяхната неоснователност. За неоснователно и недоказано намира твърдението
за липса на компетентност на наказващия орган. Изразява несъгласието си с
разбирането на жалбоподателя за несъставомерност на обсъжданото деяние,
доколкото основанията за отстраняване по чл. 55, ал. 1 от ЗОП били
неприложими при събирането на оферти от типа на процесното деяние и
приложението им ограничавало участието на стопанските субекти. Сочи, че
нарушението не разкривало характеристиките на маловажен случай и като
такова не обуславяло приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Моли приетата за
разглеждане жалба да бъде оставена без уважение и развива подробно
съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.
2
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е
процесуално допустима.
По силата на Заповед № РД-08-52/31.01.2022 г. министърът на транспорта
и съобщенията е делегирал правомощията си на възложител на обществени
поръчки, произтичащи от разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 4, от ЗОП, на
жалбоподателя И. В. М. на длъжност „главен секретар“ в транспортното
ведомство. По този начин на М. са възложени задължения, свързани с
организацията и възлагането на обществени поръчки, включително такива по
подписване на заповеди, договори и документи, свързани с тях, за
„възложител“ по смисъла на Закона за обществените поръчки и актовете по
прилагането му.
С обява за събиране на оферти с № F224813, публикувана на 17.05.2022 г.
в Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по обществени поръчки,
жалбоподателят М., действащ в качеството си на оправомощено лице по чл. 7,
ал. 1 от ЗОП, е открил процедура по възлагане на обществена поръчка на
стойност 68000 лв. без ДДС, попадаща в прага по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, с
предмет „Предоставяне на далекосъобщителни услуги от лицензиран
оператор“ с две обособени позиции: ОП № 1: „Предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна
клетъчна мрежа по стандарт GSM/UMTS/LТЕ/5G с национално покритие“ и
ОП № 2: „Представяне на далекосъобщителни услуги чрез фиксирана
телефонна мрежа “.
Обявата за събиране на оферти е публикувана по партидата на
възложителя в Регистъра на обществените поръчки на 17.05.2022 г.
Съдържателният преглед на обявата за събиране на оферти разкрива, че в
Раздел III са вписани „Изисквания за лично състояние и критерии за подбор“,
като в точка III.1.1) са формулирани следните изисквания за лично състояние:
„Участник, за когото са налице основанията за отстраняване по чл. 54, ал. 1
и чл. 55, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), се отстранява
от участие в обществената поръчка. Основанията за отстраняване,
свързани с личното състояние се прилагат за всеки икономически оператор -
участник, член на обединение, подизпълнител и трето лице.“
Заедно с обявата са обявени и Указания за участие в обществена поръчка
на стойност по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП чрез събиране на оферти с обява. В
продължение на горната идея, в т. I.2 („Основания за отстраняване, мерки за
доказване) от тези указания са развити следните, сходни по съдържанието си,
правила: „Участник, за когото са налице основания по чл. 54, ал. 1 от ЗОП и
посочените от възложителя обстоятелства по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗОП,
има право да представи доказателства, че е предприел мерки, относно
неговата надеждност въпреки наличие на съответното основание за
3
отстраняване.“
Със заповед № РД 14-14/30.05.2022 г. жалбоподателят И. М. - главен
секретар на Министерството на транспорта и съобщенията, е назначил
комисия за разглеждане и оценка на получените оферти по реда на възлагане
чрез събиране на оферти с обява на поръчка. С утвърдения от възложителя на
обществената поръчка протокол от 01.06.2022 г., материализиращ резултатите
от работата на комисията, е констатирано, че в определения срок за
получаване на оферти съгласно заложения за това график са били получени
общо две оферти - една оферта от „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД за обособена позиция № 1 и една от същия кандидат за обособена
позиция № 2. По повод и на двете технически предложения комисията е
установила, че същите отговарят на изискванията за възложителя и следва да
се допуснат до разглеждане съответните ценови предложения. Въз основа на
този подбор комисията е класирала единственият кандидат по критерий „най-
ниска цена“ на първо място и по двете обособени позиции. По силата на
съставения протокол, комисията е предложила обществената поръчка и в
двете си позиции да се възложи на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД.
Така на 10.06.2022 г., между Министерство на транспорта и съобщенията
от една страна – в качеството му на възложител, представлявано от
жалбоподателя И. М. – главен секретар и оправомощено лице по чл. 7, ал. 1 от
ЗОП, и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД – като изпълнител, са
сключени два договора, както следва:
Договор с рег. № Д-12/10.06.2022 г., с предмет: „Предоставяне на
далекосъобщителни услуги от лицензиран оператор“ по Обособена
позиция № 1: „Предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез
обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт
GSM/UMTS/LTE/5G с национално покритие“;
Договор № Д-13/10.06.2022 г., с предмет: „Представяне на
далекосъобщителни услуги от лицензиран оператор; по Обособена
позиция № 2: „Предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез
фиксирана телефонна мрежа“.
На 12.12.2023 г. със Заповед № ОД-02-02-028 заместник-председателят на
Сметната палата е възложила извършването на одит за съответствие при
управлението на публичните средства и дейности на Министерството на
транспорта и съобщенията за периода от 01.01.2021 г. до 031.12.2022 г., като за
ръководител на одитния екип е определен свидетелят Г. Г..
В хода на проведената проверка е установено, че с обява за събиране на
оферти № F224813 от 17.05.2022 г., подписана от И. В. М., е открита
обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на далекосъобщителни услуги
от лицензиран оператор“ с две обособени позиции: ОП № I: „Предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна
клетъчна мрежа по стандарт GSM/UMTS/LТЕ/5G с национално покритие “ и
4
ОП № 2: „Представяне на далекосъобщителни услуги чрез фиксирана
телефонна мрежа“, като в обявата си възложителят е посочил, че отстранява
от участие в обществената поръчка участник, за когото са налице основанията
по чл. 54, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗОП и обстоятелства по чл.
55, ал. 1, т. 1 от ЗОП.
За проверката е съставен констативен протокол от 13.05.2024 г., препис от
който е връчен на представителите на одитирания обект.
Свидетелят Г. Г. на длъжност главен одитор в Одитна дирекция I „Одити
за съответствие при финансовото управление“ на Сметната палата, намерил,
че при така установените факти, е налице извършено административно
нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 192, ал. 1, вр. чл. 195 от ЗОП, тъй като с
поставянето на ограничителното изискване, свързано с отстраняването на
участниците в обществената поръчка, били нарушени принципите на свободна
и лоялна конкуренция и било възпрепятствано участието на потенциални
участници, които отговарят на посочените от възложителя критерии за подбор
и на изискванията на чл. 54, ал. 1 от ЗОП, но не и на постановеното от
възложителя изискване за лично състояние по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Ето
защо на 30.05.2024 г. свидетелят Г. съставил АУАН № ЗОП-47/30.05.2024 г. за
това нарушение на И. В. М., като същият бил съставен в присъствието на
двама свидетеля и на нарушителя. След съставянето на АУАН същият е
връчен лично на И. М. срещу подпис, като в него не са обективирани писмени
възражения, но такива са постъпили в предоставения от закона срок за това.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № ЗОП-47#4 от 12.11.2024 г. от Г Г-К, изпълняваща
правомощията на председател на Сметната палата на Република България, с
което на основание чл. 247, ал. 1, вр. чл. 259 от ЗОП, за нарушение на чл. 2, ал.
2, вр. чл. 192, ал. 1, вр. чл. 195 от ЗОП, на И. В. М. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1632 /хиляда
шестстотин тридесет и два/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на
свидетеля Г. Г. и писмените доказателства по делото, които настоящият състав
е приобщил по надлежния ред, визиран в чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични, ясни и последователни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение
на това свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и
5
оспореното наказателно постановление са издадени в предвидената от закона
писмена форма, при спазване на установения ред и съобразяване със
специалните давностни срокове, предвидени в нормата на чл. 260, ал. 1 от
ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на акта и на НП на
жалбоподателя.
Решаващият съдебен орган намира за несъстоятелни оплакванията на
жалбоподателя за липса на материална компетентност на
административнонаказващия орган. За формирането на това становище
способства приложената към материалите по делото Заповед №
154/08.04.2024 г., по силата на която председателят на Сметната палата на
Република България Д Г е възложил осъществяването на своите правомощия
на издателя на процесното НП, като срокът на овластяването е обвързан с
периода от назначаването на председателя за служебен министър-председател
до освобождаването му. В контекста на темпоралните параметри на
оправомощаването, съдът съобрази основанието за назначението на
председателя на Сметната палата като служебен министър-председател,
намиращо правната си опора в чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република
България. Касае се за служебно управление с временно предназначение,
изчерпващо се с формирането на редовен състав на Министерски съвет,
ползващ се с доверието на Народното събрание. Функциите на служебното
правителство са ограничени във времето и в управлението само на текущи
въпроси на вътрешната и външната политика на страната по провеждането на
законодателни избори и съставяне на редовно правителство. Времевите
граници на тези правомощия са очертани в Решение № 20 от 23.12.1992 г. по
к. д. № 30/92 г. на Конституционния съд на РБ, според което те продължават
до образуването на правителство по реда, установен в чл. 99 от КРБ. В
хронологическия порядък на близките политически събития този факт
настъпи едва на 17.01.2025 г., когато в Официалния раздел на Държавен
вестник беше оповестено Решение за избиране на Министерски съвет на
Република България, в чийто персонален състав Д Г вече не попада,
респективно едва от този момент са преустановени представителните
функции на наказващия орган, произтичащи от горепосочената заповед на
председателя на Сметната палата. С акцент върху конституционната
установеност на служебното правителство като държавен орган в
парламентарния модел на управление, назначен от президента и компетентен
да ръководи текущите въпроси на вътрешната и външната политика за
неопределен, но определяем период от време – до избора на правителство от
новоизбраното Народно събрание, в друго свое решение конституционните
съдии (при актуалност на произнасянето си) не намират основание да се
отклонят от поддържаното в практиката си схващане по отношение на
правомощията на служебното правителство, като отново подчертават, че
срокът на пълномощията му продължава до образуването на
правителство по установения в чл. 99 от Конституцията ред – така
Решение № 13 от 26.07.2024 г. по к. д. № 1/2024 г. на КС на РБ . Това дава
6
повод на настоящия съдебен състав да изрази несъгласието си със защитните
доводи на процесуалния представител на жалбоподателя, като приеме в
заключение, че делегираните правомощия на административнонаказващия
орган Г Г-К като заместник-председател на Сметката палата са били активни и
действащи в периода на издаване на процесното наказателно постановление.
Последното съдържа всички задължителни законови реквизити, в това
число с описание на обстоятелствата по извършване на твърдяното
нарушение, правилно определяне на датата и мястото на осъществяването му
и индивидуализиране на приложимата към случая санкционна норма. Горните
доводи водят настоящия съдебен състав до категоричен извод за отсъствие на
процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.
По повод на релевираното възражение за неизпълнение на законовите
задължения, произтичащи от разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съдът
намира, че наказващият орган е поставил своето произнасяне по преписката в
зависимост от провеждането на служебна проверка за законосъобразност и
обоснованост на акта за установяване на административно нарушение, като е
преценил и постъпилите в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения
срещу АУАН. За да достигне до този си извод съдебният състав отчете факта,
че в съдържанието на оспореното НП не само изрично са упоменати
постъпилите възражения, но и на същите е дадена отрицателна оценка, по
повод на констатацията, че същите не променят установената фактическа
обстановка във връзка с извършването на процесното нарушение, а
изложените доводи не водят до заключение за липса на извършено нарушение.
По този начин са разкрити резултатите от проведената процесуална дейност,
което допринася за обосноваността на наказателното постановление и
същевременно показва ефективното упражняване на правомощията по чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН.
По въпроса за приложението на материалния закон съдът съобрази на
първо място, че разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП регламентира следното
правило за поведение: „При възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на
условия или изисквания, които дават необосновано предимство или
необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените
поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността,
количеството или обема на обществената поръчка“.
Съгласно нормата на чл. 192, ал. 1 от ЗОП, възложителят отстранява
участник, за когото е налице някое от обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 от ЗОП,
и който не отговаря на поставените от възложителя критерии за подбор, ако
има такива. Буквалното тълкуване на така регламентираното правило при
подбора на участници в открита процедура по възлагане на обществени
поръчки показва, че възложителят може да отстрани участник единствено на
основание чл. 54, ал. 1 от ЗОП, но не и на някое от основанията, посочени в чл.
55 от нормативния акт. Следователно, използваното от възложителя
7
основание по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗОП е неприложимо към процесния случай
по събиране на оферти с обява по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП.
Разпоредбата на чл. 195 от ЗОП не дава повод за различна интерпретация,
тъй като същата предвижда само частична субсидиарна приложимост, като за
неуредените в Глава 26 от ЗОП въпроси се прилагат разпоредбите на части
Първа и Втора от същия закон.
Като възложител на обществена поръчка, жалбоподателят неправомерно
е въвел ограничително допълнително изискване, произтичащо от чл. 55, ал. 1,
т. 1 от ЗОП, с което е ограничил участието на потенциалните участници в
процедурата, които отговарят на законовите изисквания, и биха могли да
изпълнят предмета на поръчката. С това си поведение жалбоподателят е
нарушил принципите на свободна и лоялна конкуренция и е осуетил
интересите и възможностите за участие на бъдещи правни субекти, които
отговарят на нормативните изисквания на чл. 54, ал. 1 от ЗОП, но не отговарят
на критериите за лично състояние по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗОП.
При тези аргументи съдебният състав намира, че нарушението е доказано
от обективна страна.
От субективна страна нарушаването на правилата на ЗОП е извършено от
жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и пряко целял тяхното настъпване.
Наложеното наказание е определено в абсолютен размер, съответстващ
на пропорционалната част от стойността на сключения договор с включено
ДДС, както повелява приложимата разпоредба на чл. 247, ал. 1 от ЗОП, поради
което съдът го намира за законосъобразно.
С оглед наведените в жалбата доводи, касаещи приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира за нужно да отбележи, че при
преценката досежно квалифицирането на нарушението като маловажно
следва да се изхожда от цялата съвкупност на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Определящи са степента на обществена опасност на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръгът на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на увредените с нарушението
обществени отношения и др. В процесния случай обаче нарушението, което е
установено, е от типичните за вида си, а обществената му опасност не е
незначителна, тъй като е налице ограничаване на икономически субекти да
вземат участие в обявена обществена поръчка от държавно предприятие,
вследствие на което – дори и да не са настъпили преки вредни последици,
активно участие в процедурата е взел само един кандидат, който именно е
спечелил поръчката и в двете й обособени позиции.
В заключение, съдът намира, че издаденото постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
8
същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв., поради което съдът намира, че следва да се
присъди такова в минималния размер, предвиден в закона, защото делото е
решено в едно заседание и същото не се отличава с особено висока правна
или фактическа сложност.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ЗОП-47#4 от
12.11.2024 г., издадено от Г Г-К, изпълняваща правомощията на председател
на Сметната палата на Република България, с което на основание чл. 247, ал. 1,
вр. чл. 259 от ЗОП, за нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 192, ал. 1, вр. чл. 195 от
ЗОП, на И. В. М. с ЕГН **********, в качеството му на главен секретар на
Министерството на транспорта и съобщенията, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1632 /хиляда шестстотин тридесет и два/ лева,
като ПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И. В. М., с ЕГН **********, да заплати на Сметната палата на
Република България сторените от въззиваемата страна разноски по делото,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9