№ 1764
гр. *, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110115682 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба от А. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
град *, ул. *, за постановяване на мерки за защита от домашно насилие срещу
Ж. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ул. *, с настоящ адрес:
село *, Област *, ул. "Рила" № 3.
По твърдения в молбата, молителката и ответникът са съпрузи от
06.09.1986 г., като имали родени от брака две деца. Излага се, че отношенията
между тях се влошили поради общ бизнес и неговото управление от сина им.
Твърди се, че на 03.11.2023 г., около 23:30 часа, била нападната от
ответника М., който я затиснал с матрака, а тя останала под матрака на
земята. Стъпил отгоре върху матрака, а след това го разместил, за да може да
я вижда. Твърди се, че била приклещена между двата дървени фотьойла и не
можела да се изтръгне от хватката. Започнал да я налага с възглавниците, като
й нанасял удари на главата, ръцете и гърба. Излага се, че я ответникът хванал
за лявата подмишница и започнал да я блъска в земята между фотьойлите.
Уплашила се от нарастващата агресия на ответника. Заявила му, че не се
страхува от него, при което той напуснал спалнята. Твърди се, че след
инцидента имала сериозни болки по цялото тяло, но най-вече лявата ръка,
левия прасец, гърба и кръста. Навън имало много силна буря и останали без
1
електрозахранване, като се страхувала цяла нощ ответникът да не се върне и
да продължи с насилието. Твърди се, че се снабдила с медицинско
удостоверение, поради което ответникът продължил с агресията и заплахите
за живота и здравето й - заплашвал я, че ще я остави без пари и няма да може
да живее нормално.
Твърди се, че на 24.11.2023 г., около 08:30 часа, установила, че двете
гуми на лекия й автомобил са спуснати почти до джанти от ответника.
Позвънила на последния в 08:35 часа, за да му поиска обяснение, като го
попитала дали "иска да я убие", а той заявил отново, че е "луда".
Молителката твърди, че се страхува за живота и здравето си и моли да й
бъде предоставена защита, включително незабавна такава, като отправя
искане до съда да задължи ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие, да забрани на същия да приближава нея и местата й за
социални контакти, да се отстрани от жилището, да посещава
специализирани програми.
По изложените съображения, се отправя молба спрямо ответника да
бъдат наложени поисканата мерки за защита.
С Определение № */04.12.2023 г. производството по делото е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, като в полза на молителката и
срещу ответника е издадена Заповед за незабавна защита № 188/04.12.2023 г.
В писмен отговор ответникът е оспорил описаната от молителката
фактическа обстановка, като се твърди, че същият никога не е упражнявал по
отношение на съпругата си физическо, психическо или емоционално насилие.
Напротив, заявява се, че самият той е бил жертва на такова от страна на
последната.
Сочи се, че представените от молителката медицински документи
касаят нейни предходни заболявания и не са свързани с акт на насилие,
осъществен на 03.11.2023 г.
По отношение на процесната дата 03.11.2023 г. се твърди, че след като
заспал на общата им спалня с молителката, последната го събудила, рязко
дръпнала завивката, започнала да му вика с груб тон по повод проведена
няколко дни преди това среща на семейството с психолог, след което го
изгонила да спи в другата стая. Ответникът заявява, че в състояние на силен
афект, вследствие на посоченото и на преживяното през предходните дни,
станал, в яда си вдигнал матрака от неговата страна нагоре, без да има
намерение да обръща същия върху съпругата си. Сочи, че в просъница си
2
спомнял само как молителката приклекнала и доколкото не видял да има
опасност за живота и здравето й, отишъл да спи в друга стая, като съпругата
му дошла да го повика да наместят матрака, но той не отишъл. Твърди се в
отговора, че не е имало физически контакт между двамата, като размерите на
стаята и мебелите в нея не позволявали извършване на описаните в молбата
действия от ответника. Заявява се, че през следващите дни молителката по
никакъв начин не е казвала или показвала да изпитва болки, като
продължавала да извършва обичайните си дейности, включително да ходи на
танци, на концерти и други. Оспорва се обстоятелството, че на дата
03.11.2023 г. в село * е имало буря и нямало ток, като се твърди, че
последното било вярно за дата 04.11.2023 г. следобяд.
Посочено е от ответника, че през следващите процесната дата дни с
молителката са имали постоянни контакти по различни поводи, включително
по нейна инициатива, като същата отричала да си е извадила медицинско
удостоверение и по никакъв начин не показвала, че се чувства жертва на
домашно насилие от страна на ответника.
По отношение на датата 24.11.2023 г. се твърди, че молителката била
скрила ключовете на служебния им автомобил „*“.
С оглед на изложеното от ответника се твърди, че производството
представлява злоупотреба с права от страна на молителката с цел оказване на
натиск върху ответника по отношение на техните бъдещи лични и служебни
отношения.
В проведеното открито съдебно заседание молителката, чрез
процесуалния си представител, поддържа молбата за защита от домашно
насилие и оспорва представения от ответника отговор. Претендират се
сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки
ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата за защита
от домашно насилие, като излага подробни съображения за същото.
Претендират се сторените в производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че същите са съпрузи, като за
установяване на посоченото обстоятелство по делото е представено
3
Удостоверение за граждански брак от 06.09.1986 г., издадено въз основа на
Акт за сключен граждански брак № */06.09.1986 г., съставен в град *.
Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която
молителката А. С. М. декларира следните конкретни прояви на насилие:
На 03.11.2023 г., около 23:30 часа, била нападната от ответника М.,
който я затиснал с матрака, а тя останала под матрака на земята. Стъпил
отгоре върху матрака, а след това го разместил, за да може да я вижда. Била
приклещена между двата дървени фотьойла и не можела да се изтръгне от
хватката. Започнал да я налага с възглавниците, като й нанасял удари на
главата, ръцете и гърба. Хванал я за лявата подмишница и започнал да я
блъска в земята между фотьойлите. Уплашила се от нарастващата агресия на
ответника. Заявила му, че не се страхува от него и той напуснал спалнята.
Имала сериозни болки по цялото тяло, но най-вече лявата ръка, левия прасец,
гърба и кръста. Навън имало много силна буря и останали без
електрозахранване, като се страхувала цяла нощ ответникът да не се върне и
да продължи с насилието. След снабдяване от молителката с медицинско
удостоверение ответникът продължил с агресията и заплахите за живота и
здравето й - заплашвал я, че ще я остави без пари и няма да може да живее
нормално.
На 24.11.2023 г., около 08:30 часа, установила, че двете гуми на лекия й
автомобил са спуснати почти до джанти от ответника. Позвънила на
последния в 08:35 часа, за да му поиска обяснение, като го попитала дали
"иска да я убие", а той заявил отново, че е "луда".
Представено по делото е Медицинско удостоверение № */04.11.2023 г.
на А. С. М., издадено от лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ
„* - *“ АД, съгласно което молителката има по страничната повърхност на
дясното рамо мораво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 4-
5 см; такова с диаметър 2 см по задната повърхност на лява мишница в долна
трета; по задната повърност на лявата колянна става си опипва болезнена
подутина с диаметър около 3-4 см; движенията в ставата са ограничени и
болезнени. В заключение е посочено, че се касае за контузия на лявата
колянна става, кръвонасядания по горните крайници, което е резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети, които биха могли да бъдат
получени по указаното време и начин и са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Приложена по делото е Физиотерапевтична карта на А. С. М. от
08.11.2023 г. с посочена диагноза Синдром на ротаторния маншон на рамото
вдясно, както и назначено и проведено лечение електротерапия, лазер,
ултразвук в периода от 09.11. до 24.11.2023 г., ведно с Фактура №
4
*/29.11.2023 г. и фискален бон към нея на стойност 600 лева – заплатено от
молителката лечение.
Приобщени към доказателствата по делото са Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № * г., Справки от Агенция по вписванията за
страните, касаещи притежавани от страните в производството недвижими
имоти.
Приети като писмени доказателства по делото са Експертно решение №
*, зас. № */11.07.2017 г. на ТЕЛК на А. С. М. /с определена оценка на
работоспособност 50% при водеща диагноза хипертонична болест на
сърцето/, Амбулаторни листи от 18.04.2023 г., 30.05.2023 г. и 30.06.2023 г. на
А. С. М. /с посочена основна диагноза – счупване на горния край на
раменната кост/, както и Експертно решение № *, зас. № 7/10.01.2024 г. на
ТЕЛК на А. С. М. /с определена оценка на работоспособност 81% при водеща
диагноза двустранна невросензорна загуба на слуха и придружаващи
заболявания варикозни вени на долните крайници и счупване на горния край
на раменната кост/, ведно със съотносимите към решението документи.
Видно от Писмо от * РУ – * № *-*/2023 г., в деловодството на същото
няма депозирани жалби и сигнали от А. С. М. срещу Ж. Д. М. по повод на
извършени актове на домашно насилие.
Към делото са приложени справки за съдимост на страните в
производството, видно от които същите не са осъждани.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл.
172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
От показанията на свидетелката *, водена от молителката и
представляваща трето, незаинтересовано от спора лице, става ясно, че същата
е психолог – терапевт, като по повод на последното се е срещала с
молителката в продължение на няколко години, а е провеждала консултация
заедно с ответника веднъж. Свидетелката твърди, че на 04.11.2023 г.
молителката я информирала по телефона, че на 03.11.2023 г., около 23,30 часа
вечерта, била насилена от съпруга си, като последният я съборил на земята,
сложил отгоре й матрак, скачал отгоре й, налагал я с възглавници, вследствие
на което получила наранявания и болки в тялото, ръцете и краката. Заявява,
че А. С. М. била стресирана, шокирана и обидена, като споделила, че подобно
нещо се случва за първи път. По отношение на датата 24.11.2023 г. сочи, че
молителката пуснала в общ чат в груповата им терапия видео, че гумите й са
спукати, като също била видимо притеснена. Свидетелката твърди, че има
копия от медицинските документи на А. С. М. и знае, че след процесната дата
03.11.2023 г. е посещавала рехабилитация.
От показанията на свидетелката * Ж.ва М., водена от ответника, дъщеря
на страните по делото, се установява, че същата, заедно със семейството си,
5
живее в една къща с родителите си, като нейната спалня е точно над тази на
страните по делото. Твърди, че на 03.11.2023 г. всички били вкъщи, като
около 23.30 часа била будна, но не е чувала никакви шумове от долния етаж,
въпреки че по принцип всичко в къщата се чувало. Заявява, че на следващия
ден преди обяд видяла майка си да излиза с колата, а следобяд на същия ден я
видяла вкъщи, като молителката не споменала нищо за инцидент предишната
вечер. Сочи, че през следващите дни родителите й вършили различни неща
заедно, като на 05.11.2023 г. от леля си узнала, че майка й споделила, че е
била жертва на домашно насилие и си е извадила медицинско
удостоверение.Свидетелката твърди, че споделила на баща си за посочения
разговор, като последният бил шокиран, като оттогава заживял на втория
етаж от къщата при дъщеря си до отстраняването му оттам по повод на
издадената заповед за незабавна защита. Заявява, че през следващите дни
молителката многократно търсела контакти с ответника, както на живо, така и
по телефона, като продължавала да върши обичайните за нея дейности, без да
има видими признаци на болки или наранявания.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и е насочена срещу легитимирано лице по смисъла
на чл. 8, т. 1 и чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд, съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, и
удовлетворява изисквания за редовност и срочност, по смисъла на чл. 9 и чл.
10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
извършил действия, осъществяващи форма на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН. Същите се изразяват в проява на физическо насилие /затискане
на молителката с матрака на леглото, като последната останала под матрака
на земята, хващане на молителката за лявата подмишница и удряне с
възглавници по главата, ръцете и гърба/, извършени в семейното жилище на
съпрузите, находящо се в село *, Област *, ул. "** на дата 03.11.2023 г., около
23.30 часа.
За да достигне до този извод, съдът кредитира представената от
молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която представлява
доказателствено средство, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, а
съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства
за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. .
В случая, декларацията е подкрепена и от Медицинско удостоверение
№ */04.11.2023 г. на А. С. М., съдържащо констатирани увреждания, които
6
биха могли да бъдат получени по указаното време и начин и са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В насока увреждане на дясно рамо и лечение на същото са ангажирани
като писмени доказателства от молителката и Физиотерапевтична карта от
08.11.2023 г., с назначено и проведено лечение електротерапия, лазер,
ултразвук в периода от 09.11. до 24.11.2023 г., както и Фактура №
*/29.11.2023 г. и фискален бон към нея на стойност 600 лева – заплатено от
молителката лечение. Последното, независимо от установеното по делото от
приобщените медицински документи предходно заболяване на А. С. М. -
счупване на горния край на раменната кост, съдът намира за свързано и с
причинените на молителката на процесната дата 03.11.2023 г. увреждания,
доколкото касае констатирано в медицинското удостоверение нараняване и
обхваща период - непосредствено след датата на осъществено домашно
насилие спрямо А. С. М.. От друга страна, в отговора на ответника се
съдържа признание на обстоятелството, че същият в състояние на афект е
вдигнал матрака на леглото и е видял, че молителката приклекнала, след
което излязъл от стаята.
Неоспорени в производството са приетите като писмени доказателства
Експертно решение № *, зас. № */11.07.2017 г. на ТЕЛК на А. С. М.,
Амбулаторни листи от 18.04.2023 г., 30.05.2023 г. и 30.06.2023 г., както и
Експертно решение № *, зас. № 7/10.01.2024 г. на ТЕЛК на А. С. М., като
съдът намира, че наличието на предходни заболявания на молителката -
счупване на горния край на раменната кост и варикозни вени на долните
крайници не изключва възможността от получаване на нови увреждания по
същите части на тялото и по начина и времето, които се установени в
Медицинско удостоверение № */04.11.2023 г.
В подкрепа на изводите на съда за доказаност на твърдения акт на
домашно насилие от дата 03.11.2023 г. са и показанията на свидетелката *,
като заявеното от нея относно посочената дата кореспондира с твърденията на
молителката и с посочените писмени доказателства, поради което съдът не
намира основание да поставя под съмнение достоверността на нейните
показания в тази част.
По отношение на показанията на свидетелката * Ж.ва М. в частта,
касаеща датата 03.11.2023 г., съдът намира за необходимо да посочи, че
твърденията на същата, че не е чула никакви шумове във времето около 23.30
часа, не противоречат на установената от останалите доказателства
фактическа обстановка, доколкото и самият ответник в отговора признава, че
матракът на леглото е мек, както и не се твърди между страните да е имало
скандал или други обстоятелства, обуславящи вдигане на шум.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че въпреки разпределената с
Определение № */04.12.2023 г. по отношение на молителката доказателствена
тежест, същата не доказа в производството извършване на акт на домашно
7
насилие спрямо нея от страна на ответника от дата 24.11.2023 г., изразяващо
се в спускане на гумите на управлявания от нея лек автомобил. Твърденията
на молителката за извършване на посочените действия от ответника се
подкрепят единствено от показанията на свидетелката *, като същата сочи, че
знае за случая от А. С. М., но не знае за кой автомобил става въпрос. В този
смисъл, в тази им част показанията на посочения свидетел са изолирани и
неподкрепени с други доказателства, поради които и съдът не кредитира
същите. Последното обуславя извод за неоснователност на искането за
постановяване на мерки за защита от домашно насилие за действия,
извършени от ответника на дата 24.11.2023 г.
Поради изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от
постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения
между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и
насочени към предотвратяване на противоправни действия от негова страна
за в бъдеще. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по
отношение на ответника следва да се наложи предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗЗДН мярка, а именно: задължаване на същия да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на молителката А. С. М..
Настоящият съдебен състав, като съобрази естеството на извършените
от ответника действия, намира за неоправдано прилагането на поисканите от
молителката мерки по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН. От събраните по делото
доказателства става ясно и не се оспорва от страните, че се касае за
инцидентен случай на физическо насилие. От друга страна, установи се по
делото от показанията на свидетелката * Ж.ва М., че след процесната дата
молителката многократно търсела контакти с ответника, както на живо, така и
по телефона, като не се установи в производството у последната да са
настъпили трайни физически, психически или емоционални увреждания,
вследствие на осъществения на 03.11.2023 г. акт на домашно насилие.
Поради изложеното, отстраняването на ответника от съвместно
обитаваното жилище с адрес: село *, Област *, ул. "** както и налагането на
забрана на ответника да приближава молителката и тяхното жилище, съдът
приема за неподходящи мерки, предвид и интензитета на осъществения акт
на домашно насилие.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - *
държавна такса в размер на 25 лева, дължима на основание чл. 16 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед крайния изход на спора и отхвърлянето на молбата за защита в
отделни нейни части, в полза на молителката, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
следва да бъдат присъдени сторените от същата разноски за адвокатско
възнаграждение, като претендираното такова е в размер на 2 000 лева, за
заплащане на което са представени доказателства. По отношение на размера
на същото е направено възражение за прекомерност от ответната страна.
Съдът, като съобрази последното, разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1 от 9
8
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, броя
на проведените открити съдебни заседания, ангажирания в производството
доказателствен материал и процесуалната активност от страна на
представителя на молителката, както и крайния изход на спора, намира, че
адекватно на всичко посочено е адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно с отхвърлената част от
искането за защита, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за извършване на които са
представени доказателства по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Ж. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *,
ул. *, с настоящ адрес: село *, Област *, ул. "** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо А. С. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: град *, ул. *, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ОТХВЪРЛЯ молба от А. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
град *, ул. *, за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Ж. Д.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ул. *, с настоящ адрес: село *,
Област *, ул. "** В ЧАСТТА, касаеща налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 2 и
т. 3 ЗЗДН за осъществен акт на домашно насилие на 03.11.2023 г., както и В
ЧАСТТА, касаеща налагане на мерки за защита от домашно насилие за
осъществен акт на домашно насилие на 24.11.2023 г.
ОСЪЖДА Ж. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ул. *,
с настоящ адрес: село *, Област *, ул. "** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – *, държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ж. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ул. *,
с настоящ адрес: село *, Област *, ул. "** ДА ЗАПЛАТИ на А. С. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град *, ул. *, сумата от 600 (шестстотин)
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
9
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ул. *,
ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ул.
*, с настоящ адрес: село *, Област *, ул. "** сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на
решението не спира изпълнението ѝ.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението ,
полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще
уведоми незабавно органите на прокуратурата, на основание чл. 16, ал. 2
ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
7-дневен срок от постановяването му, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните, както и на
съответното Районно управление на Министерство на вътрешните
работи, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
10