№ 85
гр. Свиленград, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1835/2021 от 19.07.2021
година на Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР)
Южна морска”, Главна дирекция (ГД) „МРР”, Централно митническо
управление (ЦМУ) при Агенция „Митници” (сега Директора на Териториална
дирекция Митница Бургас), в което на Д. Г. П. с ЕГН ********** от гр.Х.,
ул.Хр.С. №.. за нарушение на чл. 233, ал. 4, вр.ал. 1 от Закона за митниците
(ЗМ) е наложено на основание чл.233, ал. 4, вр.ал. 1 от Закона за митниците
(ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на 67 791.60 лв. (пункт
ІІ), на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА 180 броя смарт телефони (пункт І) и на основание чл. 233, ал.
8 от ЗМ е ОТНЕТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА - лек автомобил марка
„Ауди”, модел А 4 с държавен регистрационен номер Х 17 36 КТ, ведно с
Регистрационен талон и контактен ключ (пункт ІІІ).
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това
срок. Същият в жалбата си до съда оспорва издаденото НП ,като твърди ,че
същото било неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснати
1
съществени нарушения на процесуалните правила . Твърди още,че не били
изяснени всички факти и обстоятелства и наложените наказания били
несправедливи. В тази връзка моли съда да го отмени в обжалваните части.
Претендират се разноски по делото.
По така подадената жалба,първоначално е било образувано АНД
№618/2021г. по описа на РС Свиленград , по което производство е
постановено Решение, което е било обжалвано от АНО и с Решение № 235 /
11.04.2022г.,постановено по КАНД № 1123 по описа на АС Хасково за 2021
година,съдът е отменил Решение №100/20.09.2021г., постановено по АНД №
20215620200618/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, в частта му, с
която е изменено Наказателно постановление №1835/2021 от
19.07.2021г. издадено от Началник отдел“ Митническо разузнаване и
разследване Южна Морска“, в частта му по пункт II /за нарушение на чл.
233, ал. 4, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание
чл.233, ал. 4, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 67 791.60 лв./и е отменено същото
наказателно постановление в частта му по пункт III /на основание чл. 233,
ал. 8 от ЗМ е ОТНЕТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА - лек автомобил марка
„Ауди”, модел А 4 с държавен регистрационен номер Х 17 36 КТ, ведно с
Регистрационен талон и контактен ключ и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Свиленград /при съобразяване с
мотивите на горецитираното решение.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява.За него се
явява адв.Г.,който сочи,че поддържа жалбата единствено в частта относно
наложеното наказание,като моли съда да измени същото,съобразно
заключението на вещото лице. Излага подробни съображения в тази насока. В
останалата част сочи,че не поддържа жалбата/в частта по пункт 3-ти,като по
пункт 1ви решението на съда по АНД е влязло в законна сила,доколкото не е
било обжалвано от страните пред касационната инстанция/.
По делото се претендират разноски от страна на жалбоподателя за всички
фази на съдебното производство,както по първоначално образуваното АНД
пред РС Свиленград,така и пред настоящият съдебен състав и за
касационната инстанция по ревизираното Решение постановено АНД
№618/2021г. по описа на РС Свиленград .
2
Административно-наказващият орган /АНО/ - Директора на Териториална
дирекция Митница Бургас / преди отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна Морска“ към Агенция Митници /, чрез процесуалният
си представител , твърди че към датата на издаване на обжалвания
акт,размера на наложеното наказание било правилно определен,но с оглед
ангажираните от страна на жалбоподателя писмени доказателства и
съобразно заключението на вещото лице,следвало да се редуцира размера на
наказанието,като оставя на преценка на съда,коя от трите хипотези посочени
в заключението следва да се приеме.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Не претендира присъждане на разноски - юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 10.06.2021 година, около 16.15 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристигнал
лек автомобил марка „Ауди”, модел А4 с български държавен регистрационен
номер Х 17 36 КТ, управляван от българския гражданин и жалбоподател в
настоящото производство - Д. Г. П. и собственост на същия (видно от
Регистрационния талон, представен от АНО и Справката от АИС-КАТ на
МВР),който пътувал сам.
Преди започване на митническата проверка, жалбоподателя бил поканен
устно от митническия служител – свидетеля П.П. да декларира носените от
него стоки, валутни ценности и лични вещи,но същият не декларира нищо.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗМ, в гаража на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”,
митническият служител - свидетелят П. Н. П., извършил митническа
(физическа) проверка на автомобила и багажа на шофьора, при която в
кухини около двигателя поставени в черна платнена торба (чанта), открил
недекларираните процесни стоки, които се оказали собственост на
3
жалбоподателя.
Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с №
21BG9931Н024877 от 10.06.2021 година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от
митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена
форма жалбоподателят, посочил, че процесните телефони не бил поставил в
автомобила.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на контрабандираните
процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият извършител,
свидетелят П. Н. П. пристъпил на основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на
Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1254/10.06.2021 година против жалбоподателя.
След съставянето на АУАН, жалбоподателят бил запознат със съдържанието
му и ми бил връчен лично, като с подписа си Д.П. удостоверил получаването
на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ,
датирана от 10.06.2021 година, като жалбоподателят не посочил възражения
срещу констатациите в Акта.
Посочените по–горе недекларирани смарт телефони са били иззети с Разписка
№ 0199435.
Задържан бил и лекия автомобил, ведно с Регистрационния талон
(Свидетелството за регистрация) и контактния ключ с Разписка № 0199436 от
дата 10.06.2021 година.
С Приемателно–предавателни протоколи от дата 10.06.2021 година,
процесните стоки и лек автомобил, ведно с принадлежностите му, са били
предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна
морска (сега Териториална дирекция Митница Бургас).
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено
Възражение.
Определена била стойност на стоките – предмет на нарушението в общ
размер на 33 895.80 лв.от Комисия в състав от трима служители при АНО.
Видно от постъпилата в Деловодството на АНО с вх.№ 32-220655/12.07.2021
година Техническа експертиза, изготвена от вещото лице Стоян Николов
Къналиев, митническата стойност към датата на извършване на
4
нарушението на лекия автомобил възлизал на 4 660.50 лв., а пазарната – на 4
896.91 лв. За определяне на пазарната стойност вещото лице използва
средната стойност по метода за определяне на физическото износване, метода
на застрахователната стойност и пазарния метод. Стойностите по всеки един
от посочените методи са установени чрез детайлно проучване и сравнение в
множество български интернет-сайтове за покупко-продажба на автомобили,
ценоразписи и списания. За определяне на митническата стойност вещото
лице използвало метода на изчислената стойност, която се състои от сумата
на базата на реално платената или доказана с разходни документи стойност на
автомобила, която ще се формира на базата на цената при покупка плюс
цената на транспорта, застраховката и други нормативно присъщи разходи.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната
с него преписка, Началникът на Отдел „МРР Южна морска” (сега Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас) в качеството на наказващ орган
с делегирана компетентност, издал процесното НП № 1835/2021 на 19.07.2021
година.
В издадения санкционен акт, АНО възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
АНО констатирал, че нарушението е извършено при условията на
повторност по смисъла на чл. 233, ал. 4 от ЗМ,видно от приобщеното по
делото НП №428/2021г. на същия АНО за извършено адм.нарушение по
чл.233,ал.1 от ЗМ,влязло в законна сила на 27.05.2021г..
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 26.07.2021 година
по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно датирано и
подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка
(АНП), с отбелязване и имената на получателя му, а именно: И. П. – чичо на
жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е
направил опит да превози през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи, стоки. Прието е ,че извършеното
деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл.
5
233, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 67 791.60 лв. (200 % от стойността на
недекларираната стока), на основание чл. 233, ал. 6 и ал. 8 от ЗМ са отнети в
полза на Държавата недекларираните стоки и лекия автомобил, ведно с
принадлежностите му.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 657/32-156173 от
18.051.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на Началника на Отдел
„МРР Южна морска” в ГД „МРР”. С цитирана Заповед, наказващият орган по
закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да
издават НП за нарушения по ЗМ на Началниците на териториалните отдели
„МРР”. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното
НП – Иван Добрев Пасков, е служебно известно на Съда. Т.е. Началникът на
Отдел „МРР Южна морска” в ГД „МРР” се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция
„Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
С приетата като доказателство по делото Заповед № ЗМФ-642 от 28.07.2021
година, считано от 00.00 часа на 31.07.2021 година, се изменя Заповед №
ЗМФ-1318/27.12.2018 година като думите „Териториална дирекция Южна
морска”, респ. отделите й, се заменят с „Териториална дирекция Митница
Бургас”.
В съдебно заседание бе представена и приета като доказателство по делото
Фактура №11/02.06.2021г. с получател жалбоподателя,видно от която същият
е закупил китайски телефони неокомплектовани 180броя на единична цена
100,10лева или всичко общо на стойност с ДДС 21621,60лева.
За установяване действителността на сключената сделка по процесната
фактура и целения резултат от закупуване на телефоните от страна на
жалбоподателя бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел –А.И.Д.
,който установява,че бил заедно с жалбоподателя ,когато закупил телефоните
от София в началото на месец юни 2021г.,като целта му била да ги продаде в
Турция с 5лева надценка за 1бр. телефон,тъй като бил безработен и нямал
средства.
Налично е по делото и НП № 428/2021 от 12.05.2021 година, влязло в сила на
6
27.05.2021 година, видно от което жалбоподателя е наказан за деяние,
представляващо нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, извършено на дата
01.02.2021 година. Посоченото НП е получено лично от П. на дата 19.05.2021
година видно от Известието за доставяне и е влязло в сила на 27.05.2021г.
По делото е назначена и изслушана Съдебно-икономическа експертиза, от
Заключението на която става ясно, че вещото лице съобразно поставената
задача дава три варианта на стойността на процесните телефони при износ . В
първи вариант вещото лице сочи,че стойността на телефоните съгласно
пар.1,т.38 ,хипотеза втора от ДР на ЗМ изчислената стойност на база
установени цени от вещото лице за мобилни телефони от процесната марка за
180бр. по 149,58лева били общо 26 924,40лева .Във втори вариант вещото
лице сочи,че стойността на телефоните съгласно пар.1,т.38 ,хипотеза втора от
ДР на ЗМ изчислената стойност на база установени цени от комисията при
Агенция Митници,но с приспадната стойност на липсващите аксесоари за
мобилни телефони от процесната марка за 180бр. по 138,31лева били общо
24 895,80лева и в трети вариант вещото лице сочи,че стойността на
телефоните съгласно пар.1,т.38 ,хипотеза първа от ДР на ЗМ изчислената
стойност на база приложената фактура за мобилни телефони от процесната
марка за 180бр. по 100,01лева били общо 18 018,00лева
В съдебно заседание вещото лице О.Б. поддържа представеното
Заключение,като същото е прието без да се изложат възражения от страните.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите П. Н. П. и Б. Й. Б., предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в
изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване,
както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук
предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват
7
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне
помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при
отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват
съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Не се установява лицата П. Н. П. и Б. Й. Б. да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелски показания на П. и Б. не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
състав даде вяра на показанията на свидетелите П. Н. П. и Б. Й. Б., считайки
ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение,
авторството и времето на извършването му, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от жалбоподателя Д. Г. П., установявайки
обективните факти на излизането му от страната, отивайки за Република
Турция, моторно превозното средство (МПС), с което е пътувал, липсата на
действия от негова страна за митническото оформяне на носените процесни
стоки – смарт телефони, респ. тяхното деклариране при редовния митнически
контрол, още и резултатът от митническата проверка - намирането на
определено количество смарт телефони, така и тяхната принадлежност и
държането им, свързани с неговата личност. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
Доколкото не се оборват от останалия събран по делото доказателствен
материал,съдът кредитира с доверие и показанията на разпитания по делото
свидетел от страна на жалбоподателя-А.И.Д.,който установява,че бил заедно с
жалбоподателя ,когато закупил телефоните от София в началото на месец
8
юни 2021г.,като целта му била да ги продаде в Турция с 5лева надценка за
1бр. телефон,тъй като бил безработен и нямал средства.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите
Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Що се отнася до представената в съдебно заседание фактура от страна на
жалбоподателя и приета като доказателство по делото ,следва да се посочи,че
същата не се опровергава от останалия събран по делото доказателствен
материал,а напротив съгласно св.показания на разпитания по делото свидетел
А.И.Д.,жалбоподателя е закупил процесните 180телефона с цел препродажба
в Труция,за което му била издадена фактура и доколкото същата не бе
оспорена от другата страна,съдът кредитира същата с доверие.
Съдебният състав не кредитира Становището на митническите органи,
касаещо стойността на процесните стоки, тъй като не е изготвено на базата на
наличните по делото доказателства, а именно предоставената в съдебно
заседание Фактура. Наличната по делото Фактура не бе оспорена от
насрещната страна (от АНО) и доказателствената й сила не бе оборена и
Съдът е длъжен да се съобрази с данните, съдържащи се в нея. Съгласно § 1,
т. 38 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, „Стойност на стоки при
износ” за целите на административнонаказателната отговорност е цената на
стоката при продажбата за износ франко българска граница или пазарната
цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би
била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица,
които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като
комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко
свързани с доставката до българска граница.”. Т.е. в конкретния случай е
налична пазарна цена на процесната стока, посочена в цитираната Фактура,
която не бе оспорена от страна на АНО и бе приета като доказателство по
делото. Няма данни по делото страните по покупко-продажбата,
обективирана в представената Фактура да са свързани лица. Разходи като
комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и т.н., пряко свързани с
доставката до българска граница на процесните стоки, няма. С тези
9
съображения, Съдът приема, че стойността на процесната стока е 18018.00 лв.
(телефони “XIAOMI Redmi 9“-180броя с единична цена от по 100.10 лева). От
друга страна съгласно устния доклад на вещото лице, стойността се определя
от модела,рам памет ,както и обстоятелството,че телефони са без
принадлежности, така както е посочено и в представената Фактура и т.н.
,което обстоятелство е взето в предвид от вещото лице при изготвяне на
ексепртизата.
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред съда,като се приема от
настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано в пълнота, с оглед
специалната компетентността на изготвилото го вещо лице, предвид което
напълно кредитира същото по отношение избрания метод за определяне на
процесната стойност и получения за същата краен резултат в третия си
вариант по следните съображения.
Въз основа на последната, се установяват вида и качеството на стоките
предмет на нарушението и стойността на процесните вещи на основание
Съгласно § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, „Стойност на
стоки при износ” за целите на административнонаказателната отговорност е
цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или
пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите,
която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока
между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи,
като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко
свързани с доставката до българска граница.”,т.е. въз основа на базата на
пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност, съобразно
представената фактура по делото. Същата е приобщена към доказателствения
материал, в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред
– чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт -
специалист с необходимата квалификация, обективира необходимите данни
ползвани за оценката и фактически констатации, липсват индиции за
предубеденост. Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я
счита за обоснована и правилна във третият си вариант,където вещото лице е
определило стойността на телефоните, съгласно пар.1,т.38 ,хипотеза първа от
ДР на ЗМ изчислената стойност на база приложената фактура за мобилни
телефони от процесната марка за 180бр. по 100,01лева били общо 18
10
018,00лева,независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
В този случай няма основание да не се съобрази тази цена, като договорна
стойност, с цел прилагане приоритетния способ за изчисляването . Отделно
от това в отклонение от доказателствената си тежест административно
наказващият орган пред въззивната инстанция не е опровергал със
съответните доказателствени средства съдържанието на представената по
делото фактура, предвид факта, че откритата стока фигурира като артикули,
брой и единична цена в представената фактура,както и името и ЕГН на
купувача,съвпадащи като идентичност с това на жалбоподателя .
Поради изложеното съдът кредитира именно заключението във третия си
вариант на вещото лице,а не Становището на митническите органи, касаещо
стойността на процесните стоки, което е дадено в хода на адм.производство.
С доверие се възприе и заключението по извършената автооценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред АНО. Въз основа на
последната, се установяват пазарната стойност на лекият автомобил към
датата на констатиране на нарушението което вещото лице е определило в
размер на 4896,91,62лева,а митническата стойността – вещото лице е
определило в размер на 4660,50лева. Същата е приобщена към
доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния
процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от
експерт - специалист с необходимата квалификация, обективира
необходимите данни ползвани за оценката и фактически констатации,
липсват индиции за предубеденост. Поради това и липсата на обратни
доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна, независимо от
резервите си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на
подреждане на изложението и изводите.
Съдът кредитира с доверие и приетото по делото,като доказателство НП №
428/2021 година, ,доколкото същото е съотносимо за изясняване на
правилната правна квалификация на извършеното от страна на жалбоподателя
нарушение и установяващо повторността на извършеното.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
11
лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира същата за основателна, за което се
излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не
констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във
фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия
орган.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а”
от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231
от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се
съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
От страна на процесуалният представител на жалбоподателя в съдебно
заседание се уточнява,че се обжалва Наказателно постановление (НП) №
1835/2021 от 19.07.2021 година на Началник на Отдел „Митническо
разузнаване и разследване (МРР) Южна морска”, Главна дирекция (ГД)
„МРР”, Централно митническо управление (ЦМУ) при Агенция „Митници”
(сега Директора на Териториална дирекция Митница Бургас), в частта с
което на Д. Г. П. с ЕГН ********** от гр.Х., ул.Хр.С. №.. за нарушение на
12
чл. 233, ал. 4, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание
чл.233, ал. 4, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 67 791.60 лв. (пункт ІІ), като се иска от съда
изменение на неговия размер до размера посочен от вещото лице.
Що се отнася до НП в частта в което на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са
ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА 180 броя смарт телефони (пункт І),
доколкото не е обжалвано Решение №100/20.09.2021г., постановено по АНД
№ 20215620200618/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград,то същото е
влязло в законна сила,след изтичане на срока за обжалването му.
НП в частта в която на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е ОТНЕТ В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА - лек автомобил марка „Ауди”, модел А 4 с държавен
регистрационен номер Х 17 36 КТ, ведно с Регистрационен талон и контактен
ключ (пункт ІІІ), след отмяна на Решение №100/20.09.2021г., постановено по
АНД № 20215620200618/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград с
Решение № 235 / 11.04.2022г.,постановено по КАНД № 1123 по описа на АС
Хасково за 2021 година и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Свиленград и доколкото жалбата в тази част не се
поддържа,то следва производство да се прекрати в тази му част,поради
оттегляне на жалбата.
Следва да се посочи,че от страна на жалбоподателя не се оспорва
гореизложената фактическа обстановка,а единствено спорен по делото е
размера на наложеното наказание.
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението
на материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1
от ЗМ, приета от АНО, която е вярна (както вече бе посочено), съответстваща
на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено
от приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи
се и че посочените стоки лицето Д. Г. П. не е обявило пред митническите
13
органи, поради което не е разполагал и не е представил митнически
документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на
митнически режим за тях. Свидетелите, са единодушни и относно
съпричастността на лицето към превозваните стоки и неговото лично
отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството
на носените вещи, представляващи смарт (мобилни) телефони и тяхното
количество.
С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на
понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от ДР на ЗМ, която т. 14 е отменена и
към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се
съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, който нормативен акт е най-съотносим към
митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и
недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или
хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според
българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт,
произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените
определения стоки са и процесните предмети – смарт (мобилни) телефони.
Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за
доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 10.06.2021 година
през МП „Капитан Андреево” при излизането си от страната за Република
Турция, жалбоподателят Д. Г. П. е направил опит да носи, т.е. фактически е
направил опит да превози през държавната граница и да изнесе от страната
стоки с търговски характер и количество, без знанието и разрешението на
митническите органи.
С това е осъществил състава на митническото нарушение „митническа
контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в третата от предвидените
изпълнителни форми - „направи опит да пренесе” през държавната граница.
За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало
знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да напуснат
митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но
административно организирана, като проверка преди реалното напускане на
страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който направи опит да превози
през държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите
14
органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата
държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията
на Република България.
Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически контрол,
действащо е задължение за деклариране на изнасяните стоки, респ.
въвежданите от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1
от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране,
произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС), които имат директно
действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на
България към ЕС.
Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена
под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като
са допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на
жалбоподателя на носените от него смарт телефони, в релевантния момент на
извеждането им от митническата територия на Република България, пряко се
установява от показанията на двамата свидетели – митнически служители,
които са категорични, че той не е декларирал процесните превозвани стоки.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото
за нея и надлежно деклариране е било писменото. Тъй като този им брой
изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение , т.е.
процесните стоки не могат да бъдат определени като нетърговски такива.
Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер,
когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на
пътника и т.н. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е
изпълнил жалбоподателят при излизането си от страната за Република
Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в
момента на започване на формалностите по митническия контрол -
първоначален.
Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с
15
писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е
липса на деклариране.
Бездействието от негова страна по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за изнасянето на стоките от територията
на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак
на нарушението.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е консумирал
от обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, осъществявайки опит за контрабанда на стоки с търговски характер и
количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги декларира при
преминаването през митническия контрол, макар реално да е носил такива,
като те са били открити вече при последващата митническа проверка.
Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са
изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители,
които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от
свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя в хода на
проверката, обективният факт на откриването им в кухини около двигателя на
процесното МПС.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове и подлежат на деклариране.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от Д. Г. П. е съставомерно и по субективен признак,
същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично правно
съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки в
кухини около двигателя на процесното МПС, от тук разкрива се и пряко
целения резултат – настъпването на общественоопасните последици –
укриването и даването на невярна информация на митническите органи, при
16
наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на
превозваните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за
общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е
бездействал при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият
е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и
задължението за писмено или устно деклариране му е било известно. Още
повече многократно е пътувал извън страната видно от Справката за
пътуванията му и предвид факта, че вече е бил наказван за същото
административно нарушение (видно от обстоятелствената част на НП №
428/2021 от 12.05.2021 година). От друга страна и местоживеенето му в
страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че той е бил
добре запознат с митническия режим, действащ в Общността и допустимите
норми за превоз на стоки, т.е. жалбоподателят Д. Г. П. е бил длъжен и е
следвало да знае.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен
правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност.
С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и
законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно
приложение на материалния закон.
Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е
довършено изпълнителното деяние, а в случая изпълнително деяние е
останало недовършено по независещи от жалбоподателя причини.
Иначе казано настоящият Съдебен състав намира че в АУАН и в издаденото
НП не е налице противоречие относно описанието на вменяваното на
жалбоподателя нарушение, предвид факта, че АУАН е съставен за нарушение
на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, а наложената с НП Глоба е за допуснато нарушение
вече на чл. 233, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗМ. Не следва да се разглежда като
съществено процесуално нарушение, че НП № 428/2021 от 12.05.2021 година
не е описано в процесния АУАН, доколкото при съставянето на АУАН
актосъставителят не е длъжен да знае, че констатираното нарушение е
17
повторно. Това се сочи едва в НП и подлежи на доказване от страна на АНО -
нещо, което се установява чрез доказателствата по делото. Освен това,
наличието на това обстоятелство е от значение за размера на предвидената
санкция, но не и за съставомерността на санкционираното в случая деяние.
Както вече бе посочено, видно от АУАН и НП, в същите се съдържа ясно и
точно описание на нарушението, поради което няма съмнение, че е налице в
достатъчна степен възможност за лицето от даденото описание и посочената
като нарушена норма да разбере какво противоправно поведение му се
вменява и да организира адекватно защитата си. В изложения смисъл е и
Решение № 16 от 26.01.2018 година, постановено по КАНД № 289/2017
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица
Чиркалева – Иванова.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци,
не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите
на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет
– смарт телефони.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно
нарушение, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП, не може да
се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не
разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото
количество на контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-
ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения,
още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се
касае за формално нарушение - на просто извършване, без значение е
настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен аргумент Съдът
съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия режим на
митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена
защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални
интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата
18
преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от стойността на
недекларираните стоки при износ; а при повторно нарушение по ал. 4 се
налага Глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение; а
съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки -
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата,
независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в
минималния размер от 200 % от стойността на недекларираните стоки.
Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетено е конкретното количество на
контрабандно пренесените стоки – значително , което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, се установиха младата възраст на
жалбоподателя и факта, че не е направил опит да осуети или възпрепятства
проверката. Не се констатира обществената опасност на деянието и на дееца
да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест,
очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при
спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и
справедливо - съответно по тежестта си на извършеното, е било
индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който именно е и
наложената Глоба – формирана от 200% от стойността на стоката. В този
19
смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация
е правилен относно процентното отношение на наложеното административно
наказание.
Но с оглед некредитирането на Становището на митническите органи,
касаещо стойността на процесните стоки, размерът на административното
наказание следва да бъде определен в размер на 36036,00 лв./200% от
стойността посочена от вещото лице в третия вариант от заключението му/, а
не 67 791.60 лв., тъй като стойността следва да се определи съгласно § 1, т. 38
,хипотеза първа от ДР на ЗМ, т.к. съгласно посочената разпоредба за целите
на административнонаказателната отговорност –е цената на стоката при
продажбата за износ франко българска граница или пазарната цена на стоката
без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при
същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са
свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане,
транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до
българска граница.” За да е изпълнена първата хипотеза на § 1, т.38 от ДР на
Закона за митниците, следователно е необходимо да са налице надлежни
доказателства удостоверяващи действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ, т.е. цената която
купувачът трябва действително да плати в полза на продавача при износа,
който в случая е с местоназначение извън митническата територия на
Европейският съюз.В тази връзка ,доколкото е налице фактура -на базата на
пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност. Т.е. в случая следва
да се вземе предвид договорената и действително платената цена на стоката,
за която има данни по делото и по-конкретно Фактура, чието съдържание
Съдът намира, че не се опроверга. С оглед изложеното Съдът намира, че
следва да вземе предвид като база за определяне на стойността именно тази
Фактура. Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на 36
036.00 лв., Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Както се посочи по –горе що се отнася до НП в частта в което на основание
чл. 233, ал. 6 от ЗМ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА 180 броя
смарт телефони (пункт І), доколкото не е обжалвано Решение
20
№100/20.09.2021г., постановено по АНД № 20215620200618/2021г. по описа
на Районен съд – Свиленград,то същото е влязло в законна сила,след
изтичане на срока за обжалването му.
НП в частта в която на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е ОТНЕТ В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА - лек автомобил марка „Ауди”, модел А 4 с държавен
регистрационен номер Х 17 36 КТ, ведно с Регистрационен талон и контактен
ключ (пункт ІІІ), след отмяна на Решение №100/20.09.2021г., постановено по
АНД № 20215620200618/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград с
Решение № 235 / 11.04.2022г.,постановено по КАНД № 1123 по описа на АС
Хасково за 2021 година и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Свиленград и доколкото жалбата в тази част не се
поддържа,то следва производство да се прекрати в тази му част,поради
оттегляне на жалбата.
По разноските
По делото се претендират разноски от страна на жалбоподателя за всички
фази на съдебното производство,както по първоначално образуваното АНД
пред РС Свиленград,така и пред настоящият съдебен състав и за
касационната инстанция по ревизираното Решение постановено АНД
№618/2021г. по описа на РС Свиленград .
От страна на АНО такива не се претендират по настоящото,но такива са били
претендирани пред АНД №618/2021г. по описа на РС Свиленград ,а пред
касационната инстанция е уважено искането за разноски на АНО и съдът е
присъдил такива в размер на 80лева.Що се отнася до сторените разноски по
АНД №618/2021г. по описа на Св.РС,съдът намира,че следва да се определи
възнаграждение в размер на 53,34лева съобразно потвърдително решение на
съда,което е влязло в законно сила,поради необжалването му от страните и
прекратяване на производството в частта в която е отнет в полза на
държавата лекият автомобил,поради оттегляне на жалбата от страна на
жалбоподателя.
От страна на жалбоподателя по АНД №618/2021г. са претендирани разноски
в размер на 2700лева,като съдът е потвърдил обжалваното НП в частта в
която са отнети в полза на държавата процесните мобилни телефони,което
поради необжалването му в тази част,същото е влязло в законна сила,като в
тази част разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя,доколкото не
21
е уважена жалбата му. В останалата част относно отнетия лек
автомобил,същият пред настоящият съдебен състав оттегля жалбата
си,поради което следва да се приеме,че отново разноски не му се дължат по
нито едно от производството както пред въззивната инстанция ,така и пред
касационната ,тъй като въпреки ,че по първоначално образуваното АНД
№618/2021г. по описа на РС Свиленград жалбата му е била уважена,то по
жалба на АНО същото е било отменено и върнато за ново разглеждане.
Що се отнася до обжалването в частта относно наложеното адм.наказание
глоба ,следва да се посочи,че искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски/адв.възнаграждение и такса за вещо лице/ е основателно,доколкото
съдът изменя размера на наложеното наказание ,като следва да се присъдят
обаче разноски ,които съдът определя в размер на 400лева за експертиза и в
размер на 1187,17лева,съобразено с уважената част –или общо 1 587,17лева и
след компенсации/1587,17лева -53,34лева/ ,следва в полза на жалбоподателя
да се присъдят разноски в размер на 1533,83лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4
вр ал. 7, т. 2 от ЗАНН ,чл.63г от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 1835/2021 от
19.07.2021 година на Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване (МРР) Южна морска”, Главна дирекция (ГД) „МРР”, Централно
митническо управление (ЦМУ) при Агенция „Митници” (сега Директора на
Териториална дирекция Митница Бургас), в ЧАСТТА с което на Д. Г. П. с
ЕГН ********** от гр.Х., ул.Хр.С. №.. за нарушение на чл. 233, ал. 4, вр.ал. 1
от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл.233, ал. 4, вр.ал. 1
от Закона за митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 67 791.60 лв. (пункт ІІ),
като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание
„Глоба” от 67 791,60 лв. на 36 036,00 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта в която първоначално
се обжалва Наказателно постановление (НП) № 1835/2021 от 19.07.2021
22
година на Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР)
Южна морска”, Главна дирекция (ГД) „МРР”, Централно митническо
управление (ЦМУ) при Агенция „Митници” (сега Директора на Териториална
дирекция Митница Бургас), в което на Д. Г. П. с ЕГН ********** от гр.Х.,
ул.Хр.С. №.. на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е ОТНЕТ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА- лек автомобил марка „Ауди”, модел А 4 с държавен
регистрационен номер Х 17 36 КТ, ведно с Регистрационен талон и контактен
ключ (пункт ІІІ),поради оттегляне на жалбата.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г.
П. с ЕГН ********** от гр.Х., ул.Хр.С. №.. сумата от 1533,83лева,
представляваща част от направените от последния разноски в производствата
пред съда по жалбата му.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните,а в прекратителната му
част, подлежи на обжалване с частна жалба пред Административния съд
Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
23