№ 5112
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110167330 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. Г. П. за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 1511,48 лева за период от м.5.2019г. до 4.2021г., ведно със законна
лихва , мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 8.09.2022 г. в размер на 229,57 лева,
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 1.8.2019г.- 30.4.2021г. в
размер на 47,92 лева, ведно със законна лихва, мораторна лихва за периода от 01.10.2019г.
до 8.9.2022 г. в размер 10,30 лева, при твърдение, че ответницата, като наследник на
собственик на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ***, етаж12, ап.66, аб.№ 359329, е
негов клиент за ТЕ за битови нужди.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
Ответната страна, в срока за отговор, оспорва претенцията, като начислена при липса
на основание, както и погасителна давност. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответната
страна е собственик или титуляр на вещно право върху имота, като се сочи, че е налице
непоискана доставка. Оспорва се вземането за дялово разпределение, като се сочи, че
липсват доказателства за основанието и размера на претенцията, и защото ищецът не е
материално легитимиран да търси вземането. Договорът с третото лице е изтекъл, като
ищецът не е доказал цената на услугата.
1
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за
безспорно по делото, че по делото между страните, че на 30.3.1994г. Е. Г. *** е сключила
договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ за ап.66 на 12 етаж, блок41, в град
София, улица „Генерал Суворов“, за който имот –блок 41, ГИС София е удостоверила, че е
идентичен с адрес в град София, улица „Генерал Суворов“ № 28А, като съдът намира, че
безспорен е размерът на ТЕ и лихва върху него.
Видно от служебно изготвената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. , Е. Г.
П. ЕГН **********, е променила на 27.9.1998г. фамилното си име от ***.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. По делото не е спорно, отделено е за безспорно и се установява се от
представения договор за продажба на имот, писмо от ГИС – София, че ответникът е
придобил в собственост топлоснабдения имот, с оглед на което възражението на ответната
страна, че не е клиент на ищеца, е неоснователно.
Поради което ответникът е страна по облигационното правоотношение, по продажба
на ТЕ за битови нужди и без да е необходимо да сключва с ищеца писмен договор за
продажба на ТЕ за битови нужди.
Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за
енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване.
2
Начислената топлинна енергия не е спорна по делото, и същата е отделена за безспорна, ето
защо, основанието е доказано по делото.
Относно възражението за непоискана доставка, следва да се посочи, че ответницата
не оспорва подписа, поставен срещу нейното име на списък на заявени уреди и термостатни
вентили, който е приложение към протокол на ОС на ЕС, с което е взето решение за
преминаване към дялово разпределение, закупуване на уреди за измерването на топлинна
енергия и монтирането им, поради което и същото също е неоснователно.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ, приложим към правоотношението, като възражението на ответната страна,
че не е поставена в забава, е неоснователно.
Относно общата фактура след 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
3
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с подаването на заявление
по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането по заповедта, на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация От представените към исковата молба
извлечения от счетоводната система на ищеца, е видно, че издаваните ежемесечни фактури
съдържат ежемесечна консумация, въз основа дистанционен отчет на уредите.
Следователно, фактурите са издавани на база реална консумация. Давността за вземането
за главница, е тригодишна, съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с
подаването на заявление по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането
по заповедта, на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
Заявлението по чл-.410 ГПК е подадено на 20.9.2022г., като съгласно чл.33, ал.2 ОУ, след
изтичане на периода, за който се отнася фактурата, съдържаща реално ползваното отчетено
количество, и изтичане на 45- дни след датата на издаването на фактурата, настъпва падежът
на вземането, поради което и в погасителна давност са вземанията на ищеца с настъпил на
20.9.2019г. падеж.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
4
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Поради изложеното по - горе, погасителната
давност за вземанията за топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2020г., започва
да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването
й, защото от този срок, кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по
нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в съда / съгласно правилото
на чл.422 ГПК, считано от подаване на заявлението в съда –20.9.2022г. в погасителна
давност са всички вземания с настъпил към 20.9.2019г. падеж. Относимо към спора,
изравнението, с обща фактура от 31.7.2020г., съдържа посочване на сторнирано вземане на
ищеца по прогнозни фактури за период 5.2019г.-4.2020г. на стойност 740,47 лева, които са
сторнирани и е издадена обща фактура на стойност 790,09 лева, и дължима сума за е
сумата от 758,84 лева, след като е прихваната сума за възстановяване на клиента за вземания
от бъдещи сметки, на стойност 66,24 лева. Сумите за връщане на абоната, касаят негова
претенция към ищеца. Когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя
изравнителната сметка и ако прогнозно определената цена надвишава определената по
изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай –
сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение.
Следователно, двете вземания възникват от издаване на фактурата.
С оглед изложеното по –горе, в погасителна давност са вземанията по прогнозни
фактури, издадени от 5.2019г. до 07.2019г, включително, които са на стойност 125,68 лв, а
извън нея – вземането за 633,16 лева по тази изравнителна сметка. На основание чл.119
ЗЗД, в погасителна давност е вземането за обезщетение за забава върху тази главница за
период 15.9.2020г –до 8.9.2022г., която съдът, на основание чл.162 ГПК изчисли на сумата
от 19,09 лева, за която вземането е давност.
Останалите, претендирани от ищеца суми, са извън давностния период, поради което
5
и за период от 8.2019г. до 4.2021г., искът за главница е основателен за сумата от 1385,80
лева, върху която, се следва обезщетение за забава период 15.9.2020г –до 8.9.2022г., в
размер 210,48 лева.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, сключен между третото лице и ЕС. Не е представен
договор, с който на ищеца да е възложено събиране на главницата за услугата дялово
разпределение. Представеният договор е сключен с „Нелбо Инженеринг“ ООД
Нещо повече – цената на услугата е изцяло недоказана – в договора, сключен между
ФДР и ЕС, е посочена годишна цена от 6лева за отчет на уреди, и няма доказателства, тази
сума да е променяна, въз основа преговори с ЕС. При липса на доказателства ФДР да е
възложило на ищеца събиране на /неясно/ вземане, искът следва да се отхвърли – за
главница и лихва за забава.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 85,99 лева , от които
сумата35,99 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 50
лева.
За исковото производство, ищецът доказва разноски в общ размер 274,47лева, от
които 174,47лева държавна такса, сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер..
От сторените от ищеца разноски , ответникът, съразмерно с основателната част на
исковете, дължи сумата от 52,33 лева и сумата 243,50 лева.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото
производство, срещу размерът на които възнаграждения, ищецът направи възражение за
прекомерност. Възражението е основателно, за възнаграждението за заповедното
производство, поради следното.
Защитата на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява
единствено в подаването на възражение от длъжника и, евентуално, частна жалба по чл.413
ГПК. След подаването на възражение, производството продължава с указания до заявителя
за иск, като процесуални действия от името на длъжника не се извършват по изтичане на
срока за предявяване на иск. Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът
може да подаде и жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение.
Следователно, не може за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а
6
следва да се съобразява извършената по делото работа, както и интереса по делото, като
водеща е фактическата и правна сложност на делото, свършената работа, както и
предвидимостта на процесуалните действия, които ще се извършват при сключване на
договора.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия, и предвидимостта им към сключването на
ДПЗС, следва да определи възнаграждение от 200 лева. От тези разноски, съразмерно с
неоснователната част на исковете, на ответната страна се следва сумата 22,56 лева.
За исковото производство, от претендираната сума 480 лева, който размер е
минималният, съгласно чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ / 479,93 лева/ на ответната страна,
съразмерно с неоснователната част на исковете, се следва сумата 54,15лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Е. Г. П. с ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на *** ЕИК
*** с адрес *** сумата 1385,80 лева – начислена и дължима топлинна енергия за период от
8.2019г. до 4.2021г., за топлоснабден имот с адрес ***, аб.№ 359329, заедно със законната
лихва от заявлението - 20.09.2022г. до плащането, сумата 210,48 лева лихва за забава от
15.9.2020г –до 8.9.2022г.,, за които по гр.д.№ 50920/2022г. от СРС, 125- ти състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕИК *** с адрес *** против Е. Г. П. с ЕГН:
********** и адрес: ***, искове за признаване на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. 50920/2022г. от СРС, 125- ти
състав за : топлинна енергия за горницата над уважения размер от 1385,80 лева до пълния
предявен размер от 1511,48 лева, както и за период от 1.5.2019г до 7.2019г. включително, за
горницата над уважения размер на обезщетението за забава от 210,48 лева до пълния
предявен размер на вземането от 229,57 лева, както и за дялово разпределение от 47,92 лева
за период от 1.8.2019г. до 30.4.2021г., както и за обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение , в размер на 10,30 лева, дължимо за 1.10.2019г.- 08.09.2022г.
ОСЪЖДА Е. Г. П. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на *** ЕИК *** с адрес
*** сторените по делото разноски - 52,33 лева за заповедното производство - 50920/2022г и
243,50 лева за исковото производство гр.д.№ 67330/2022г. .
ОСЪЖДА *** ЕИК *** с адрес ***, да заплати на Е. Г. П. с ЕГН: ********** и
адрес: *** сторените разноски – сумата от 22,56 лева за заповедното производство -
50920/2022г и сумата от 54,15лева за исковото производство гр.д.№ 67330/2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца *** с адрес ***.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
7
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8