Определение по дело №1899/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../…….04.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на втори април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:      ТОНИ КРЪСТЕВ

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 1899/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от "УП България 19" ЕООД, ЕИК *********, гр. София, чрез адв. Р.М., против "Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати: І. сума в размер на 127 810.87 лв., представляваща цена на доставена електроенергия през м. ноември 2015 г., и сумата 36 786.53 лв., представляваща лихва за забава; ІІ. сума в размер на 56 284.82 лв., представляваща цена на доставена електроенергия през м. декември 2015 г., и сумата 16 262,45 лв., представляваща лихва за забава.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Предявените искове са допустими и са с предмет право, породено от търговска сделка, поради което съдът е разпоредил да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК..

По делото е осъществена двойна размяна на книжа.

В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща страна на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК. Съдът намира искането за допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено. 

Представените от страните писмени доказателства са относими и допустими. Молбата на ищеца за предоставяне на възможност да поиска назначаване на съдебно-счетоводна и/или съдебно-техническа експертиза не е достатъчно конкретизирана и се отнася до безспорни обстоятелства, поради което на ищеца следва да се дадат указания. Ответникът е направил искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, което следва да бъде уважено.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

КОНСТИТУИРА НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД ЕИК *********, София, район Оборище, ул.Триадица №8, на основание чл.219 ГПК като трето лице помагач на ответника.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от "УП България 19" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: пл. "Позитано" № 2, ет. 5, п.к. 1000, гр. София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, за заплащане на:

(1) сума в размер 127 810.87 лв. с ДДС (сто двадесет и седем хиляди осемстотин и десет лева и осемдесет и седем стотинки), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2015 г., произведена от възобновяем източник вятърна централа - ВяЕЦ „Камен Бряг Север-4" с обща инсталирана мощност 3000 kW, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 35746.21.109 в землището на с. Камен бряг, Община Каварна, Област Добрич, на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 98 от 26.08.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и

(2) сума в размер 36 786.53 лв. (тридесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 127 810,87 лв. с ДДС за периода от 29.01.2016 г. до датата на предявяване на иска – 29.11.2018 г.;

(3) сума в размер 56 284.82 лв. с ДДС (четиридесет и осем хиляди и тридесет и три лева и осемдесет стотинки), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец декември 2015 г., произведена от възобновяем източник вятърна централа - ВяЕЦ „Камен Бряг Север-4" с обща инсталирана мощност 3000 kW, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 35746.21.109 в землището на с. Камен бряг, Община Каварна, Област Добрич, на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 98 от 26.08.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и

(4) сума в размер 16 262.45 лв. (шестнадесет хиляди двеста шестдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 56 284,82 лв. с ДДС за периода от 25.01.2016 г. до датата на предявяване на иска – 29.11.2018 г.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции:

Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД /сега „Енергоразпределение Север“ АД Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1635/20.12.2007-3001-ВГ-07.01.2008-4042-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г.

За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 98 от 26.08.2009г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Сочи, че през м. ноември 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 663,996 MWh, за която е издал Фактура № **********/30.11.2015 г. на стойност 150 028.57 лв. с ДДС при продажна цена в размер на 188.29 лв./МВтЧ, представляваща преференциална цена, определена в т.8 на Решение № Ц-010/30.03.2011г. за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа.

Твърди се, че през месец ноември 2015 г. ВяЕЦ е надхвърлила определеното в т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 на КЕВР нетно специфично производство в размер 2 000 MW/h за инсталиран 1 kW мощност за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа, и  е издал на същата дата Кредитно известие № **********/30.11.2015 г. към Фактура № 90, с което общата сума по Фактура № 90 е намалена със 137 657,69 лв. с ДДС. Сумата е получена чрез умножаването на количеството електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ и надхвърляща определеното в т. 1.7 от Решение СП-1 нетно специфично производство в размер 2 000 MW/h за инсталиран 1 kW мощност, произведена докато централата е работила до 2 250 часа, в размер 609,245 MWh, по съответната цена определена с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. в размер от 188.29 лв./MWh.

За тези 609,245 MWh, въз основа на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ ищецът издал Дебитно известие № **********/30.11.2015 г. към Фактура № 90, с което общата сума на Фактура № 90 е увеличена с 9 846,82 лв. с ДДС. Сумата е получена като количеството електрическа енергия, произведени от ВяЕЦ на ищеца и надхвърлящи определеното в т. 1.7 от Решение СП-1 нетно специфично производство в размер 2 000 MW/h за инсталиран 1 kW мощност, произведени докато централата е работила до 2 250 часа, в размер на 609,245 MWh, е умножено по съответната цена за излишък на балансиращия пазар в размер на 13.47 лв./MWh.

Впоследствие, централата е надминала 2 250 ефективни часа работа през декември 2015 г. и ищецът е издал на ответника Дебитно известие № **********/31.12.2015 г. към Фактура № 90 на стойност 127 810,87 лв. с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1, а именно – по цена в размер на 174,82 лв./MWh (представляваща разликата между преференциалната цена и съответно приложимата цена за излишък 188,29 - 13,45 =174,84 лв./MWh). Посочената сума в размер на 127 810.87 лв. с ДДС по Дебитно известие № 94 към Фактура № 90 не била заплатена и оставала дължима. Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 36 786,53 лв. изчислено върху сумата от 127 810,87 лв. с ДДС считано от 29.01.2016 г. – датата на която Ответникът е изпаднал в забава (15 работни дни след получаването на Дебитно известие 2 (11.01.2016 г.), съгласно чл. 24, ал. 1 от Договора за изкупуване), до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.

По отношение на ел.енергията, произведена и изкупена през м.декември 2015 г. се твърди, че ищецът е произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на ответника, електрическа енергия в размер на 282,229 MWh, за която е издал Фактура № **********/31.12.2015 г. на обща стойност 61 164,83 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 140,755 MWh е 188,29 лв./MWh (а именно, съответно преференциална цена определена в т.8 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа), а за количеството от 141,474 MWh продажната цена е в размер на 172,95 лв./MWh (а именно, съответно преференциална цена определена в т.9 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа). Към настоящия момент ответникът е направил частично плащане по Фактура № 93 в размер на 4 880,01 лв., извършено на 03.05.2016 г. от цялата сума по Фактура № 93 в размер на 61 164,83 лв. с ДДС, като остава дължима сумата от 56 284,82 лв. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на 16 262,45 лв. за плащането на сумата в размер на 56 284,82 лв. с ДДС, считано от 25.01.2016 г. – датата, на която е изпаднал в забава (15 работни дни след получаването на Фактура № 93, съгласно чл. 24, ал. 1 от Договора за изкупуване), до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът сочи, че за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. В конкретния случай се твърди, че към момента на сключване на договора за изкупуване се прилага преференциалната цена, определена в Решение № Ц-04/30.03.2009 г. на ДЕКЕВР, а с влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. – тази, определена с Р Ц-010/30.03.2011 г. Така в т. 8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188.29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 е определена цена от 172.95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следва да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* гр. Варна, оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „Камен бряг Север-4“ с обща инсталирана мощност от 3000 кВт, находящ се в землището на с. Камен бряг, общ.Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 98 от 26.08.2009г., като съгласно чл.18 от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между страните възниква  във връзка в тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя нетното специфично производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ.

Излага, че с писмо от 11.01.2016г. е върнал издаденото дебитно известие Дебитно известие № **********/31.12.2015 г. към Фактура № 90/30.11.2015, както и Фактура № **********/31.12.2015 г. за корекция на цената, съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ при работата до/над 2250 часа и нетното им специфично производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г., но коригиране не последвало. От своя страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.

Оспорва се начина на изчисляване на стойността на произведеното количество енергия, като се настоява, че след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровия генератор за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на ел.енергия по т.1.7 от  Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.

Оспорва твърдението на ищеца, че с Решение № Ц - 10 от 30.03.2011 г. на КЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на едногодишен период в зависимост от достигането на посочения праг, тъй като това твърдение противоречи на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ и на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.

Поддържа, че достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставлява прага, до който се дължи преференциалната цена.     Количествата на произведената и продадена електрическа енергия над определените с Решението 2000 КВтч следва да се заплащат по цена за излишък. Счита, че ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал принадлежността си към групата производители по т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се оспорва от ищеца, че произведената от него енергия за предходен период е била заплащана по цена от 188.29 лева/МВтч., съгласно т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Сочи, че неправилно след преминаване на 2 250 часа ефективна работа през м. ноември и декември 2015г., ищецът е издал второто дебитно известие за м.ноември 2015г.  фактурата за м.декември 2015г., като остойностил цялата произведената ел.енергия над 2000 КВтч по преференциални цени по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г., тъй като приел, че след преминаването на 2 250 часа спрямо него се прилага нетно специфично производство от 2 300 кВтч съгласно т. 1.8 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.

Тъй като ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това.

Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Отново излага анализ на начина, по който са изчислени стойностите на продадената енергия и анализ на приложимата нормативна уредба. Сочи, че с решение № 1115 от 28.01.2019г. по адв.дело № 5284/2018г. е потвърдено решение № 1177 от 23.02.2018г. по адм.дело № 8522/2015г. на Административен съд София-град, с която е отменена т.1.7 на Решение СП-1, като в частта, в която е отменена т.1.8 от решението и обезсилена поради липса на правен интерес на дружеството-жалбоподател от обжалването й, при което въпросът за отмяната на т.1.8 е все още висящ пред адм.съдилища.

Счита, че отмяната на посочената точка от Решение № СП-1 има действие от момента на издаването на административния акт и следователно е приложимо и между страните в настоящото производство. Сочи се, че доколкото с отмяната на т.1.7 от Решение СП-1 с обратна сила, е отменено и нетното специфично производство от 2000 квч за ВяЦ, работещи до 2 250 часа, при което ответникът дължи заплащане на цялото количество електроенергия, произведено до достигането на пълни годишни ефективни 2 250 часа работа – в конкретния случай на произведените 6 750 мвч по цена от 188.29 лева за мвч. 

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и отново излага анализ на нормативната уредба приложима към процесните отношения. Сочи се, че доколкото Решение СП 1 е декларативен административен акт, то отменената т. 1.7 установява един от параметрите, послужили за утвърждаване на преференциалните цени на ел.енергия с Решение № Ц-10/30.03.2011г., съгласно задължението на КЕВР да установи НСП, използвано за утвърждаване на преференциалната цена по т. 8, и няма обратно действие. Позовава се на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ като твърди, че правото на производителя да използва създадения преференциален режим на продажба е ограничено със закона преди приемането на Решение СП -1.   

 

 

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:  Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и  присъединена към енергопреносната мрежа; ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; между страните е налице валидно облигационно правоотношение по силата на Договор № 98/26.08.2009г.; за отношенията между страните досежно изкупуване на произведената енергия са приложими Решение № Ц-10/30.03.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР; ищцовата централа е достигнала нетно специфично производство от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност през м. ноември 2015г.; произведената през м.ноември 2015г. ел.енергия от 663,996 мвч след достигане на НСП е изкупена по цени за излишък; произведената през м.декември 2015г. ел.енергия от 318,357 мвч след достигане на НСП е изкупена по цени за излишък.

СПОРНИ СА останалите обстоятелства.

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146 ГПК съдът указва на страните разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти като всяка страна следва да установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени доказателства.

НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза със задача на вещото лице след проверка в КЕВР да посочи какво е нетното специфично производство, използвано от КЕВР при определяне на преференциалната цена на електрическа енергия, произвеждана от вятърни ел.централи работещи до 2 250 часа, в решение № Ц-10/30.03.2011г. по т.8.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 150 лв., вносим от ответника, в едноседмичен срок от връчване на определението, като вещото лице ще бъде определено след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОПРЕДЕЛЯ срок за изготвяне на заключението по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи заключението си в същия срок.

 

 

Препис от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.

На ищеца да се връчи и препис от отговора на допълнителната искова молба.

  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: