Решение по гр. дело №371/2018 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /12.12.2025 год.,  гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

 

при секретаря В.П. като разгледа докладваното от съдията Атанас Славов гражданско дело № 371 по описа за 2018  год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.45 в вр. чл.49 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от адв. Е.Л.М. и адв. М.Т. *** и съдебен адрес ***, в качеството им на процесуални представители по реда на чл.32 от ГПК на А.С.Х. с ЕГН:**********,*** и Р.Ж.Х. с ЕГН:**********,*** ПРОТИВ: „***" ЕООД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр.В., ул. "***" № **,представлявано от управителя Х.А.Д.; „***" ЕООД, с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. "***, представлявано от всеки от двамата управители В.И.П., М. Т. Д. ; В.П.Д. с ЕГН:********** и с адрес ***; В.И.П. с ЕГН:********** и адрес ***; „***" ЕООД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление гр. И., ул. "***" № *, представлявано от управителя Я. И. М. ; П.С.Н. с ЕГН:********** и адрес *** и против „***."АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. П., бул. "***" № 37, представлявано от Ц.Г. Г.иск с правно основание чл.45 в вр. чл.49 от ЗЗД.

В хода на производството ищеца А.С.Х. с ЕГН:**********, е починал на 03.04.2018 год., за което е съставен акт за смърт № 89/03.04.2018 год. на Община В. район Одесос.

С Определение № 67/20.04.2023 год. на основание чл.227 от ГПК, съдът е конституирал в качеството на ищци, неговите наследници по закон, а именно: В.А.С. с ЕГН:********** и адрес ***, М.Х.С. с ЕГН:********** и адрес ***, К.А.С. с ЕГН:********** и адрес *** и А.Х.С. с ЕГН:***********  и адрес *** и Е.Б.А. с ЕГН:********** действаща чрез своята и законна представителка В.П.А. с ЕГН:********** и адрес ***.

В хода на производството е починал и новоконституирания ищец ищеца К.А.С. с ЕГН:********** поч. на ***год., за което е съставен Акт за смърт № 138/16.06.2023 год. на Община В. и оставил един наследник по закон своята майка ищцата Р.Ж.Х. с ЕГН:**********.

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници, на Б.А.С., ЕГН:**********,***, починал на ***г. при злополука - неконтролирано срутване на апартаментен хотел „**", гр.В., където е предоставял работна сила като „общ работник" на строителен обект „Ремонт, реконструкция и модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „**" кк."***", кк.„***", гр.В., без сключен в изискуемата от закона писмена форма трудов договор.

Според ищците за обекта са издадени Разрешение за строеж № 28/05.03.2015 г. и Разрешение за строеж № 29/05.03.2015 г., в сила от 20.03.2015 год., в полза на „***." АД.

С договор, сключен на 20.03.2015 год. в гр.В. между „***." АД, в качеството му на възложител и „***" ООД, с ЕИК:******* /към настоящия момент ЕООД/, в качеството му на главен изпълнител, са договорили ответника „***" ООД да извърши със свои сили и срещу възнаграждение всички необходими СМР за строеж „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „***" и апартаментен хотел „**", намиращи се в ПИ:***по плана на к.к. „***", к.к. „Св. ***" гр. В..

С договор от 21.03.2015 год. между ответника „***" ООД е договорил с „***" ЕООД, с ЕИК:***, като подизпълнител за извършването на СМР, а именно - разрушаване на съществуващи сгради и изнасяне на строителни отпадъци, както и извършване на изкопни работи, съгласно разпоредбите на чл.1 от договора. За извършването на отделни дейности по СМР, дружеството „***" ЕООД е сключило договори с подизпълнители за осъществяване предмета на договора.

На ***г. на строителен обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „***" и апартаментен хотел „**", намиращ се в ПИ ***по плана на кк. "***", кк. „***", гр.В. е настъпила тежка авария - срутване на апартаментен хотел „**" вследствие на неконтролирано премахване на два броя носещи колони на партерния етаж, при която загиват Б.А.С. и още трима души М.Р.М., Т.Д.Т. и Й.Б.С..

По повод на произшествието е образувано досъдебно производство № 53/2015 г. по описа на ОСлС при ВОП, което е завършило с влязла в сила присъда.

Според ищците съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа, която е солидарна - между възложителя на работата и прекия причинителя на вредите при и по повод възложената му работа. Съгласно чл.53 ЗЗД, ако причинена вреда е от неколцина те отговарят солидарно за причинената вреда.

Пасивната процесуална легитимация на първия ответник „***" ЕООД произтича от разпоредбата на чл.49 ЗЗД, като възложител на работа на „***" ЕООД, което отговаря като възложител на работа на прекия причинител П.С.Н..

Ответника „***" ЕООД отговаря на основание чл.49 ЗЗД и чл.163, ал.2, т.1 ЗУТ - като възложител на работа, дружеството отговаря за вредите, причинени от действията на лица, на които е възложена работата по СМР.

С Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на Върховния съд, т.3 е прието, че само в случай, че организацията и контрола на работата е на предприятието-изпълнител, отговорността на възложителя отпада „когато по договор между две предприятия, едното е възложило на другото опредЕ.работа, при извършването на която настъпват вреди, ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на опредЕ.работа със свои работници, при негов контрол и организация на работа, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие".

Ответното дружество "***" ООД е юридическото лице, упражняващо строителен надзор и е пасивно легитимирано като ответник по иска с правно основание чл.49 ЗЗД. Съгласно чл.168, ал.7 ЗУТ лицата, които упражняват строителен надзор носят отговорност за щети, които са нанесли на възложителя и другите участници в строителството, и солидарна отговорност със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти. В настоящата хипотеза ответното дружество, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за неспазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството, въведени в разпоредбата на чл.168, ал.1, т.4 ЗУТ и разгърнати от законодателя в Наредба №2 от 22.03.2014 г. МИЗБУТСМР.

Отговорността на "***" ООД, обосновава и с факта, че дружеството е възложител на работа на В.П.Д., заемаща длъжността „експерт инвеститорски контрол" в "***" ООД по споразумение от 05.01.2015 г към трудов договор № 20/ 20.10.2003 г. и опредЕ.за експерт по управление на процеса „строителен надзор" по част „Конструктивна", съгласно Заповед № 01/ 23.03.2015 г. на управителя на „***" ООД.

Ответника В.П.Д. отговаря по реда на чл.45 ЗЗД като пряк причинител навреди.

Управителят на "***" ООД – ответника В.И.П. отговоря по чл.45 ЗЗД, като собственик и управител на дружеството, като консултант, строителен надзор и координатор ЗБУТ.

Ответникът "***" ЕООД отговаря по чл.49 ЗЗД като юридическо лице за възложител на работа на лицето ответника П.С.Н., т.е. като работодател на прекия причинител.

Ответника П.Н. отговорен по реда на чл.45 от ЗЗД като пряк причинител на вреди.

Според ищците, всеки от ответниците не е изпълнил своите нормативно установени и поети договорни задължения, с което е станал причина да се допусне неконтролираното разрушаване на носещи конструкции на сградата на апартаментен хотел „**" и предизвикало смъртта на Б.А. и още три лица. Основните нарушения са извършени от липса на адекватен архитектурен и конструктивен проект и проучване, липсата на строителен и конструктивен надзор - отговорности, които са възложени на ответниците, съобразно техните компетенции по силата на сключените договори и нормативната уредба. В настоящата хипотеза е налице причинно-следствена връзка между извършените нарушения и смъртта на Б.А., вследствие на неконтролируемото срутване на сградата на апартаментен хотел „**".

В настоящия случай ответниците носят солидарна отговорност между преките извършители на деликта /чл.45 ЗЗД/ и на техните възложители /чл.49 ЗЗД/.

В случая организацията на работа, ръководството и контролът й са осъществявани едновременно от служители на две отделени предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна (Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, Решение № 141 0т 01.08.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5015/2013 г., IV г.о., ГК, по реда на чл.290 ГПК).

В условия на евентуалност, в случай че се установи без виновна деликтна отговорност, ищците твърдят, че следва да ангажира отговорност по чл.50 ЗЗД на „***." АД като собственик на вещта, в полза на който инвеститор е издадено Разрешение за строеж № 28/ 05.03.2015 г. в полза на „***." АД, което дружество се явява възложител на посочения обект по плана на кк "***", кк „***", гр.В..

Ищците твърдят, в резултат на причинена смърт на Б.А.С. са им причинени вреди. Според принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД, обосновават размера на предявения иск.

С исковата молба ищците са заявили петитум, с който молят съда да постанови решение, с което:

ОСЪДИ ответниците „***" ЕООД, ЕИК *******, „***" ООД, ЕИК ***, В.П.Д., ЕГН **********, В.И.П., ЕГН **********, „***" ЕООД, ЕИК *** и П.С.Н., ЕГН ********** да заплатят солидарно на Р.Ж.Х., ЕГН ********** сума в размер на 100 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, вследствие смъртта на Б.А.С. настъпила в резултат срутването на апартаментен хотел **, на осн. чл. 49, вр. 45 ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на увреждането- ***год., до окончателното й изплащане.

ОСЪДИ „***" ЕООД, ЕИК *******, „***" ООД, ЕИК ***, В.П.Д., ЕГН **********, В.И.П., ЕГН **********, „***" ЕООД, ЕИК *** и П.С.Н., ЕГН ********** да заплатят солидарно на Р.Ж.Х., ЕГН **********, В.А.С., ЕГН **********, М.Х.С., ЕГН **********, А.Х.С., ЕГН **********, Е.Б.А., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител В.П.А., ЕГН **********, всички като наследници на А.С.Х., поч. на ***г. в гр.В. и заместили го в хода на производството, сумата в размер на 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания вследствие смъртта на Б.А.С., настъпила в резултат срутването на апартаментен хотел **, на осн. чл. 49, вр, 45 ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на увреждането- ***год., до окончателното й изплащане.

В условие на евентуалност:

ОСЪДИ „***." АД, ЕИК *** да заплати на ищцата Р.Ж.Х., ЕГН ********** сумата в размер на 100 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, вследствие смъртта на Б.А.С. настъпила в резултат срутването на апартаментен хотел **, на осн. чл. 50 ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на увреждането- ***год., до окончателното й изплащане.

ОСЪДИ „***." АД, ЕИК *** да заплати Р.Ж.Х., ЕГН **********, В.А.С., ЕГН **********, М.Х.С., ЕГН **********, А.Х.С., ЕГН **********, Е.Б.А., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител В.П.А., ЕГН **********, всички като наследници на А.С.Х., поч. на ***г. в гр.В. и заместили го в хода на производството сумата размер на 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания вследствие смъртта на Б.А.С., настъпила в резултат срутването на апартаментен хотел **, на осн. чл. 50 ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на увреждането- ***год., до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищците редовно призовани, не се явяват, но се представляват от процесуалния си представител по пълномощие, който моли съда да уважи исковете.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба от ответниците В.И.П. и В.П.Д. „***" ООД и „***" ЕООД не е постъпил.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „***" ЕООД, ЕИК: *******, действащо чрез  адв. М.Р. ***.

С отговора оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответното дружество изрично оспорва твърденията, че има качеството на възложител, по смисъла на чл. 49 ЗЗД, по отношение на всички останали подизпълнители и участниците в строителния процес на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „**", находящ се в к.к. „***", гр. В.".

Оспорва твърденията, че в качеството си на строител носи имуществена отговорност за репариране на претърпените от ищците неимуществени вреди и че е допуснал нарушения на посочените в исковата молба или на други нормативни изисквания, забрани, предписания и др.

Оспорва твърденията, че негови работници/служители са допуснали сочените в обстоятелствената част на исковата молба нарушения на нормативни предписания.

Изрично оспорва твърдението, че „***" ЕООД е осъществявало самостоятелно или едновременно с други лица организацията, ръководството и контрола на конкретните дейности на етапа (частта) от строежа — разрушаване/премахване/ на хотел „**" и извозване на строителните отпадъци.

В отговора са изложени конкретни фактически твърдения, които за нуждите на настоящото производство не следва да се повтарят.

Във връзка с изложените твърдения ответника прави и следните възражения.

Според този ответник „***." АД е възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ и чл. 49 ЗЗД на „***" ЕООД на конкретната работа и „***." АД е пасивно материално правно легитимирано да отговаря за причинените неимуществени вреди спрямо родителите на Б.А.С. на осн. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото отговаря за виновното и противоправно поведение на лицето, на което е възложило работата. „***" ЕООД е строител по смисъла на чл. 163 ЗУТ на конкретния обект и не е възложител на конкретната работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, поради което и не отговаря имуществено пред ищците на основание чл. 49 ЗЗД.

В случай, че бъде сподЕ.тезата на ищцовата страна /и по аргумент от т. 3 на ППВС № 17/18. 11. 1963 г. се приеме, че отговорността на „***." АД по чл. 49 ЗЗД е отпаднала и същата следва да се носи от ответното дружество поради факта, че с договора от 20.03.2015 г. „***." АД е възложило на „***" ЕООД извършването на конкретната работа, при която са настъпили вредите, с негови работници, при негови контрол и организация, то на същото основание следва да отпадне имуществената отговорност и на „***" ЕООД по чл. 49 ЗЗД в качеството му на възложител на работата на подизпълнителя му „***" ЕООД.

Смъртта на Б.А.С. е настъпила именно при и по повод разрушаването /премахването/на сградата на хотела, която дейност като етап на строежа е била превъзложена изцяло на „***" ЕООД- по арг. от т. 3 на ППВС № 17/18.11.1963 г. в конкретния случай отговорността за настъпилите вреди следва да се понесе изцяло от „***" ЕООД.

Възразява, че не е пасивно материалноправна легитимирано по предявените искове. Твърди, че с цялостното превъзлагане на „***" ЕООД на част от строежа - разрушаване на х-л „**" със сили, средства и при самостоятелна организация на работата от подизпълнителя, то „строител" по смисъла на чл. 163 ЗУТ за този етап от строителството е бил именно „***" ЕООД. Доколкото инцидентът е настъпил при и по повод осъществяването на този етап от строителството, то именно поведението на подизпълнителя при изпълнението на конкретните СМР следва да бъде преценявано в светлината на чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ, вр. чл. 74, т. 1 ЗЗБУТ, а не това на „***" ЕООД.

Оспорва да е нарушило чл. 16, т. 1 , б. „б" и чл. 17, т. 1, вр. чл. 10, т. 4 от Наредба № 2 МИЗБУТСМР, тъй като на осн. чл. 163, ал. 3 ЗУТ строителят носи отговорност за щети, причинени единствено от свои виновни действия и бездействия, а ал. 4 от същия член изрично му дава възможност да възложи извършването на отделни видове СМР или на части (етапи) от строежа на подизпълнител. След като в конкретния случай „***" ЕООД в качеството му строител е превъзложил изцяло етапа от строежа по разрушаване на хотела на подизпълнителя си „***" ЕООД, то и последното дружество носи имуществена отговорност за причинените вреди на трети лица от собствените му виновни действия и бездействия.

Ответника възразява, че не е изпълнявало едновременно с други лица СМР на процесния строителен обект в частта им по разрушаване на сградата на х-л „**" и извозване на строителните отпадъци.

С оглед цялостното превъзлагане на този етап от строителството на „***" ЕООД, „***" ЕООД не е извършвало никакви едновременни действия с подизпълнителя си на строителната площадка на този етап от строителството. По тази причина не е налице хипотезата на едновременно осъществяване на СМР от две отделни предприятия, а оттам и солидарната им отговорност. В този смисъл разрешенията на цитираните от ищцовата страна ППВС № 17/18. 11. 1963 г. и решение № 141/01. 08. 2014 г. на ВКС по гр.дело № 5015/2013 г. са неотносими.

Ответника е въвел и правоизключващото възражение, че настъпилият противоправен резултат - смъртта на Б.А.С., се дължи изцяло на неговото собствено виновно и противоправно поведение, което изключва отговорността за вреди на всички участници в строителството, включително и на „***" ЕООД.

Въвел е и възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от Б.А.С., като намира, че в степенно отношение е не по — малко от 95%.

Ответника оспорва исковете и по размер, като твърди, че са силно завишени по размер.

В съдебно заседание ответника редовно призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора. Моли съда да отхвърли предявени иск, претендира разноски

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.С.Н., ЕГН **********, с който оспорва изцяло предявения иск на посоченото правно основание, както и по размер. Не оспорва, че е налице факта на случилата се на ***г. злополука.

Оспорва изцяло наведените фактически твърдения, които са изложени в предявеният иск.

Излага фактически твърдения.

Моли съда да отхвърли иска.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ***. АД гр. П., ЕИК ***, представлявано от процесуалния си представител по пълномощие адв. Н.В.К. *** с който оспорва изцяло ПО ОСНОВАНИЕ И РАЗМЕР, предявените искове.

ОСПОРВА се твърдението на ищците, че са налице предпоставките по чл. 50 от ЗЗД, за ангажиране отговорността на ответника ***. АД гр. П..

ОСПОРВА твърдението на ищците, за „непълна и неясна проектна документация, при липса на взаимна съгласуваност между частите проектите- част Архитектура и част конструкции, Част Конструкции и Плана за безопасност и здраве, без да съдържа конструктивен и технологичен проект по част „Конструктивна" и съответна на тях част на ПБЗ на СМР за етапа на премахване на конструктивни елементи и замяната им с нови, без посочване на конструктивни елементи, подлежащи на премахване и поведението им към останалите елементи, продължаващи да изпълняват носещи функции, вкл. без проект /схема/ за временно подпиране на съществуващата конструкция по нива и елементи, без изрично посочване на технологията, реда и последователността на демонтиране, механизацията с която ще се работи и участниците, които ще го изпълняват".

ОСПОРВА твърдението на ищците, че причината за аварията и смъртта на наследодателя им Б.С. е допуснато нарушение на определени правила и норми или на обичайни правила за безопасност от страна на *** ЕООД и ***ООД. Такова е налице, но от подизпълнителите- *** ЕООД гр. В. и ***ЕООД гр. В. и самите строителни работници, които са извършвали СМР, в отклонение от одобрените проекти и разпорежданията на *** ООД.

ОСПОРВА твърдението на ищците за претърпени вреди в посочения в исковата молба размер.

ОСПОРВА размера на претендираните от всеки един от ищците обезщетения и ОСПОРВА изцяло искането на основание чл. 84 ал.3 от ЗЗД.

В отговора се излага твърдения.

По отношение твърдението за приложението на чл. 50 от ЗЗД спрямо ***. АД гр. П. ответника твърди, че хотел **- земя и сгради, не е под негов надзор т.к. по силата на представения договор за строителство от 20.03.2015г., хотел ** и територията около него, представляват строителна площадка, която е под надзора и контрола на *** ООД като СТРОИТЕЛ на обекта, а достъпът до строителната площадка се контролира от него.

Според ответника аварията и смъртта на Б.С., са резултат и по изключителна вина на трети лица- строители, изпълнители, подизпълнители, посочени в протокол на техническа експертна комисия, назначена със заповед № ДК 13-В-01/09.04.2015г. на началника на РДНСК В., в т.ч. и на самите работници, които не е трябвало да присъстват по време на демонтажа на конструктивни елементи от хотел ** на строителната площадка, т.к. съгласно ПБЗ е предвидено механизиран демонтаж на конструктивни елементи, при пълна забрана да присъстват хора по време на изпълнение на тези СМР.

Вредите са резултат от грубо нарушение на одобрената проектна документация - ПБЗ и правилата за безопасност, от несвойствено използване на вещта, неправилно манипулиране с вещта при изпълнение на демонтажа на конструктивни елементи от трети лица- строители, изпълнители, работници, в т.ч. и от самия пострадал, поради което не може де ангажира отговорността на ответника по реда на чл. 50 от ЗЗД.

Моли съда да отхвърли изцяло исковете предявените в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД.

В условията на евентуалност, ако съдът намерите исковете за основателни да приложите разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и намалите размера на претендираното обезщетение.

Претендира разноските по делото присъдите разноските по делото, в т.ч. и адвокатски хонорар.

С Определение № 260005/20.01.2025 год. съдът е конституирал на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника „***“ ЕООД, ЕИК:*******,  „***" ЕАД.

В срока по чл.131 от ГПК ответника „***" ЕООД, ЕИК:*******, действащо чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. М.Р. *** и съдебен адрес *** е предявил против „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, обратните искове с цена на иска 180 000 лева.

В исковата молба по обратния иск ищеца „***" ЕООД твърди, че към момента на настъпване на произшествието е имало сключена застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството", клауза „Професионална отговорност на строителя" с ответника по обратния иск „***" ЕАД със застрахователна полица № 212214031000081/19.05.2014 год., със срок на застраховката от 01.06.2014 г. до 31.05.2015 г., с която е застрахована професионалната отговорност на „***" ООД като участник в проектирането и строителството, за вреди причинени от застрахования на другите участници в строителството и/или на други трети лица вследствие на неправомерни действия или бездействия на застрахования, извършени при или по повод осъществяване на професионалната му дейност, при обхват на застрахователната защита-цялостно изпълнение на строителството или на отделни строително-монтажни работи и при лимити на отговорността за един иск - 300 000 лева, а за всички искове - 1 000 000 лева, при самоучастие на застрахования 10 % от размера на всяка щета, но не по - малко от 4000 лева.

Смъртта на Б.А.С., настъпила на ***г., представлява съобразно твърденията в исковата молба застрахователно събитие и покрит застрахователен риск по посочения застрахователен договор.

Със застрахователна полица №212217031000110/11.07.2017г. с период на действие 21.07.2017г. до 20.07.2018г. и ретроактивна дата 21.07.2012г. по задължителна застраховка „професионална отговорност на участниците в строителството", „***" ЕАД е застраховало професионалната отговорност на „***" ЕООД по застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството", като участник в проектирането и строителството, за вреди причинени от застрахования на другите участници в строителството и/или на други трети лица вследствие на неправомерни действия или бездействия на застрахования, извършени при или по повод осъществяване на професионалната му дейност, при обхват на застрахователната защита - цялостно изпълнение на строителството или на отделни строително- монтажни работи и при лимити на отговорност за едно събитие 1 000 000 лева и агрегатен лимит 1 000 000 лева, при договорено самоучастие на застрахования 10 % от размера на всяка щета, но не по — малко от 4000 лева.

Съгласно посочената ретроактивна дата в тази полица, то причинената на 08.04.2015г. смърт на Б.А.С. съобразно твърденията в исковата молба представлява застрахователно събитие и покрит застрахователен риск и по този застрахователен договор.

Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на причинителя на увреждането. В случай, че „***" ЕООД бъде осъдено да заплати на ищците претендираните от тях обезщетения за неимуществени вреди, то на основание чл. 229 КЗ (отм.), вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ (нов) и застрахователния договор, сключен със застрахователна полица № 212214031000081/19.05.2014 г., със срок на застраховката от 01.06.2014 г. до 31.05.2015 год. има правен интерес да претендира от застрахователя същите суми, при отчитане на самоучастието си в размер на 10 %, след като удовлетвори ищците.

Същите права „***" ЕООД има и на основание застрахователна полица №212217031000110/11.07.2017 г. с период на действие 21.07.2017г. до 20.07.2018г. и ретроактивна дата 21.07.2012г. по задължителна застраховка „професионална отговорност на участниците в строителството" и на основание чл. 435 КЗ.

В исковата молба с която е предявен обратния иск е заявен следния петитум, на предявен под условие иск, че ако съдът уважи предявените против „***" ЕООД искове и след като дружеството изпълни постановеното срещу него осъдително решение,

ОСЪДИ „***" ЕАД, ЕИК ***, да заплати на „***" ЕООД заплатената от него на наследниците на А.С.Х. сумата от 90 000 лева и на Р.Ж.Х. сума от 90 000 лева, представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им Б.А.С., ведно със законната лихва върху тези суми от 08.04.2015г. до окончателното им изплащане.

Претендира направените съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на ответника по обратния иск „***" ЕАД, действащо чрез адв. П.П. – ВАК  и съдебен адрес:***, с който оспорва изцяло претенцията, както по предявения главен иск, така и тази по обратния иск срещу застрахователното дружество.

В отговора ответника не оспорва валидността на застрахователна полица № 212214031000081/19.05.2014 год. по задължителна застраховка "Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството " със срок на действие 1 година, считано от 00:00 ч. на 01.06.2014 год. до 24:00 ч. на 31.05.2015 год.

Ответника твърди, че пред застрахователя съзнателно е премълчано обстоятелство, което е от такъв характер, че последният би сключил застрахователния договор при съвсем различни условия или би отказал сключването на последваща полица, по задължителна застраховка "Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството", което на основание чл. 355, ал. 2 от КЗ, води до недействителност на уговореното в полица № 212217031000110/11.07.2017 год. ретроактивно покритие за застрахователно събитие, тъй като застрахованият „***" ЕООД, чрез представляващото го лице, е знаело, че процесният инцидент е настъпил именно през ретроактивния период по договора.

В отговора твърди, че „***" ЕООД, като застраховано лице, на основание т. 29.3. от Общите условия, не е изпълнило задължението си да уведоми застрахователя в 7 дневен срок от узнаването на обстоятелство, което би могло да доведе до предявяване на претенция по полицата и възникване на отговорност към трето лице, поради което и към застрахователя не възниква задължение да покрие в рамките на договорената застрахователна сума, отговорността на застрахованото лице, породена от неговото противоправно действие или бездействие, довело до телесно увреждане или смърт на трети лица.

Ответника споделят изложеното от „***" ЕООД в отговора на исковата молба, че задължение на другите ответници е следвало да осъществи и съблюдава чрез съответните свои технически лица безопасните условия на труд.

Ответника твърди, че като застраховател, покрива единствено отговорността на застрахования, но не и тази на неговите подизпълнители за вреди, причинени на трети лица при осъществяване на тяхната дейност.

Оспорва всички елементи от фактическия състав, правопораждащ вземането на ищците. Твърдят, че Б.А.С. сам е поставил живота и здравето си в опасност, като е допуснал, въпреки устните и писмени забрани, да пребивава в разрушаваща се сграда, която след настъпилото неизбежно срутването е причинила собствената му смъртта, което изключва отговорността за вреди на всички участници в строителството, в това число и на „***" ЕООД.

Твърди, че „***." АД е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените главни искове като носител на задължението, което е наведено с исковата молба, а именно да обезщети правоимащите лица за нанесените им неимуществени вреди.

Твърдят, че претенциите на ищците се явяват неоснователно завишени, както с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с оглед социално - икономическата обстановка в страната, която се е наблюдавала към датата на настъпилата смърт на Б.А.С..

Молят съда да отхвърли иска. Претендират разноски.

В съдебно заседание, ответника по обратния иск редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора на исковата молба с която е предявен обратен иск

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На ***г. на строителен обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „***" и апартаментен хотел „**", намиращ се в ПИ ***по плана на кк. "***", кк. „***", гр.В. е настъпила тежка авария-срутване на апартаментен хотел „**" вследствие на неконтролирано премахване на два броя носещи колони на партерния етаж, при която загиват Б.А.С. и още трима души М.Р.М., Т.Д.Т. и Й.Б.С..

По повод на произшествието е образувано досъдебно производство № 53/2015 г. по описа на ОСлС при ВОП.

Ищците наследници на Б.А.С., ЕГН **********,***, роден на *** год. като негови възходящи и родители.

В хода на производството ищеца А.С.Х. е починал на ***год. в гр.В., за което е съставен акт за смърт № 89/03.04.2018 год. на Община В. район Одесос.

Съдът е конституирал в качеството на ищци, неговите наследници, включително и ищеца К.А.С. , който е починал поч. на ***год., за което е съставен Акт за смърт № 138/16.06.2023 год. на Община В. и заместен от своята майка.

В полза на ответника „***.“ АД е издадено разрешение за строеж №28/06.03.2015 год. от Община В. за осъществяване на ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „**“ намиращ се в ***./комплекс „***“/, гр. В., Община В..

Между ***.“ АД и „***“ ООД с сключен договор за строителство от 20.03.2015 год., с който е възложено на *** ООД, да осъществи всички необходими строително-монтажни работи във връзка с издаденото Разрешение за строеж №28/06.03.2015 год. от Община В.

Със Заповед №37/20.03.2015г. на Управителя на ответника „***“ ООД е определен координатор по здравословно и безопасни условия на труд В.Т..

Ответника „***.“ АД е възложило на ответника „***“ ООД, по силата на сключен договор за оценка съответствието на инвестиционните проекти и строителен надзор от 30.09.2014 год., да осъществява консултантската дейност по съответствието на инвестиционните проекти и строителния надзор досежно дейността по проекта и да осъществява дейността по управление и координиране на инвестиционния процес във връзка с реализация обхвата по проекта.

С между ответниците ***“ ООД в качеството му на главен изпълнител и ответника „***“ ООД в качество му на подизпълнител е сключен Договор за строителство от 21.03.2015 год., по силата на който страните са договорили,  приемателя и ответник „***“ ООД „да осъществи дейността по разрушаване на съществуващи сгради и изнасяне на отпадъци, както и изкопни работи във връзка с реализация на проекта по ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „**“ и хотел „***“ намиращи се в ***./комплекс „***“/, гр. В., Община В..

Според договореното *** ООД, като главен изпълнител си е запазил право да осъществява проверки досежно качеството и количеството на извършената по подизпълнителя работа, съответно проверки за спазване сроковете за изпълнение, техническите правила и  правилата за техническа безопасност.

От своя страна подизпълнителят „***“ ООД, е поел е задължението да изпълни договорените видове работа, които са му възможен от главния изпълнител при спазване изискванията за качествено и техническо съответствие.

Представено е споразумение между „***“ ООД и „***“ ООД, въз основа на договора за строителство от 21.03.2015г., с което подизпълнителят се е задължил да спазва всички правила по здравословни и безопасни условия на труд, като и разпорежданията на главния изпълнител.

С Договор от 21.03.2015г. „***“ ООД в качеството му на възложител е възложил на Й.П.Р. *** в качеството му на изпълнител да осъществи дейността по разрушаване на съществуващи сгради и изнасяне на отпадъци, както и изкопни работи във връзка с реализация на проекта по ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „**“ и хотел „***“ намиращи се в ***./комплекс „***“/.

Представено е двустранно споразумение за здравословни и безопасни условия на труд между „***“ ООД и Й.П.Р. ***, съобразно което са приети правила за безопасност във връзка реализация на дейността по проекта.

С договор за наем от 17.03.2015г. търговското дружество „***“ ЕООД в качеството на наемодател е отдало под наем на „***“ ООД верижен багер „Катерпилар“ ведно с принадлежащото оборудване към него.

С договор от 21.03.2015 г. търговското „***“ ЕООД, представлявано от управителя си Г. И. Г. в качеството му на наемодател е отдал на търговското дружество „***“ ЕООД в качеството му на наемател верижен багер „Катерпилар“ ведно с принадлежащото оборудване към него.

Приет по делото е инвестиционен проект с възложител „***.“ АД във връзка с проект ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „**“ намиращ се в ***./комплекс „***“/, гр. В., в обяснителните записки на който се записано, че втори етап от осъществяване на дейността се предвижда премахване на конструктивни елементи, като изпълнение на мероприятието следва да бъде извършено чрез багер „Катерпилар“ с чупеща се стрела. 

Представен е инвестиционен проект с възложител ответника „***.“ АД във връзка с проект ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „**“, част План за безопасност и здраве, от който се установява, е дейността по премахване на конструктивни елементи е предвидена да бъде извършвана чрез  багер „Катерпилар“ с чупеща се стрела.  Видно от част – План за безопасност и здраве към инвестиционния проект дейността е следвало да бъде осъществена по същия механизиран способ.

Представена по делото е Заповед № 85/08.04.2015г. от координатора по ЗБУТ на строеж при „***“ ООД – В.Т., същата адресирана до „***“ ООД, същата във връзка с действия осъществени в нарушения на инструкцията по събаряне на хотел „**“, съобразно която заповед е забранено влизане на хора в обекта.

Видно от осъщественото отбелязване върху заповедта, същата е връчена на ***г. на Ю.Н.К. – представител на „***“ ООД.

Представен е договор за застраховка професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството, оформен в застрахователна полица № 212214031000081/19.05.2014г., по силата на който ответникът „***“ ООД има качество на застраховано лице, а „***“ ЕАД има качество на застраховател.

Сключен е договор задължителна застраховка "Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството", което на основание чл. 355, ал. 2 от КЗ, между „***“ ООД и „***“ ЕАД полица № 212217031000110/11.07.2017 год. с ретроактивно покритие за застрахователно събитие от 21.07.2012 год.

С Присъда № 71/04.10.2018г., постановена по НОХД № 820/2017г. на ВОС, решение № 260077/18.07.2021г., постановено по ВНОХД № 234/2020г., с което изцяло се потвърждава присъдата на първата съдебна инстанция, както и решение № 42/02.09.2020г., постановено по наказателно дело № 9/2022г. на ВКС, с което се изменя въззивното решение на Апелативен съд – В. в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като същото е увеличено от по 100 000 лева на по 150 000 лева за всеки от гражданските ищци.

Отменено е решението в частта, с която е потвърдена присъда на В.Д. и В.П. по повдигнатото им обвинение по чл. 123, ал.3 НК, като делото е върнато за ново разглеждане в отморителната му част.

Досъдебно производство № 53/2015 г. по описа на ОСлС при ВОП е завършило с Присъда № 71/04.10.2018 год. по НОХД № 820/2017 год. по описа на ВОС, потвърдена с Решение № 260077/18.08.20121 по ВНОХД № 234/2020 год. на АС-В., отменено с Решение № 42/02.09.2022 год. по наказателно дело № 9/2022 год. но ВКС, постановено Решение № 170/07.12.2022 год. по ВНОХД 273/2022 год. на АС-В. и постановено Присъда № 1/23.06.2023 год. по к.н.д. № 488/2023 год. на ВКС влязло в законна сила на 24.06.2023 год., с което за виновни за смъртта на Б.А.С. са признати ответниците В.И.П., В.П.Д., П.С.Н. и Г. И. Г., за извършено от тях престъпление по чл.123 ал.3 пр.2 в вр.ал.1 от НК.

По делото са разпитани свидетелите Ж.Н. А. и С.С.С., от разпита на които съдът установи, родителите на Б., който е починал  при падане на са преживели неговата смърт много тежко. Споделяли пред свидетеля, че им е много тежко без Б. и плакали за него. Често посещавали неговия гроб. Здравословното им състояние рязко се влошило. Според свидетеля А. не можал да издържи на мъката и починал. Приживе Б. помагал на родителите си. Работил и им помагал.

Разпитан по искане на ответника „***“ ООД е свидетелят В.С.Т. – служител на ответното дружество считано от 2007г. В разпитът си излага, че през 2015г. е заемал длъжността при ответника „инспектор по здравословни и безопасни условия на труд“. През този момент търговското дружество „***.“ АД възложило на работодателя на свидетеля дейност по ремонт и реконструкция на хотелите „**“ и „***“. Свидетеля дава показания, че е следвало да бъде премахната съществуваща конструкция до втория етаж от сградата, след което да бъде построен нов хотел. За дейността по премахване на съществуващата конструкция и разчистване на строителната площадка било ангажирано търговското дружество „***“. Способът за осъществяване на тази дейност е бил предвиден по изцяло механизиран начин да се извърши. Начинът на осъществяване на дейността бил описан и в плана за безопасното и здраве, който предвиждал дейността да се извърши със стрелна техника от горе надолу. Доколкото „***“ ООД не разполагал с такава специализирана техника било ангажирано дружеството „***“, което разполагало с такава. Дейността, който следвало „***“ да извършат включвало както използване на самата техника, така и с техни работници. Посочва, че на работниците осигурени от „***“ е бил направен първоначален инструктаж, като наред с това споделя, че хотел „**“ заедно с хотел „***“ са били оградени с една, единна ограда, като на така оформената строителна площадка е бил въведен и пропускателен режим, който се контролирал от „***“ ООД. По списък на работниците предоставен от „***“ са били издавани съответните пропуски. За фактическата дейност по събаряне на хотел „**“, свидетелят посочва, че същата е предприета посредством използване на строителна техника – верижен багер снабден с ножица, посредством която се разразявали бетонните плочи на съществуващата сграда. На обекта не са били допускани да работят хора. Изрично посочва, че с напредване на работата и доколкото сградата започнала да става опасна, пространството непосредствено около нея било оградено /на 04.04.2015г./ със сигнална лента, която забранявала преминаване през нея на хора. Тази лента била налична включително и към момента на възникване на инцидента. В деня на инцидента от техника на обекта –му станало известно, че лица снабдени с ръчни строителни инструменти са направили опит да къртят колони в сградата, при което същите били изгонени от строителната площадка. Свидетелят взел решене да бъде издадена заповед забраняваща влизане на хора в обекта, която да бъде доведена до знанието на „***“, доколкото в разпитът си свидетелят посочва, че единствените известни за него работници на обекта са били тези на посоченото дружество. Била издадена заповед, която била сведена до знанието на лицето Ю.К., който бил ръководител на работниците на „***“. Свидетелят пояснява, че обстоятелствата досежно навлезлите в обекта лица снабдени с ръчни строителни инструменти, отстраняване на същите от строителния обект и издаване на изрична заповед забраняваща влизането на хора в него, във времеви диапазон се е осъществило в рамките на работния ден, който продължавал до 17,00 часа, като самата заповед била написана около 15,00 часа, а свидетелят около 15,30 часа напуснал обекта. В разговор с Ю.К., от последния бил уверен, че той е довел до знание въпросната заповед до всички ангажирани в строителния процес. К. споделил на свидетеля, че лично той е изваждал хората снабдени с ръчната строителна техника от сградата на обекта, но в последствие те са се били върнали. Около 17,30 – 18,00 часа в деня на инцидента свидетелят получил обаждане от служител на ответника, който го уведомил, че хотел „**“ се срутил. Излага, че му известно, че същите хора, които в същия ден по-рано са били изведени от обекта, отново са влезли в него след края на работния ден. Тези обстоятелства на свидетеля са станали известни от разговор, който той е провел с оцелял работник от тази група – Р.. От него му е известно, че работниците са се намирали в сградата, като са извършвали дейност по изкъртване на бетон от колоните, при което са стигнали до наличната метална арматура, като арматура е следвало да бъде прерязана. Излага, че при ръчно подсичане от тези лица на колоните на сградата, същата е паднала върху тях.

Разпитан по искане на ответника „***“ ООД е свидетелят М.М.. Същият през 2015г. е работил при ответника, като е заемал длъжността „технически ръководител“. Към този момент „***“ е възложил на „***“ да осъществи дейността по премахване на старите сгради, след което да започне новото изграждане. Свидетелят посочва, че доколкото „***“ ООД не разполагали със специализирана строителна техника за фактическата дейност по събаряне били ангажирани „***“. В разпитът си излага, че начинът на демонтаж на съществуващите сгради, който е бил предвиден е единствено посредством механизиран способ. Дейността се извършвала от багер снабден с щипки, който захващал и прерязвал строителни елементи на сградата. За дейността била използвана и друга специализирана строителна техника – багер с дистанционно управление тип „бобкат“, който служил за достъп до съответните коти на хотела.

В деня на инцидента – 08.04.2015г. в сутрешните часове, свидетелят констатирал, че в строителната площадка има хора, които са били снабдени с ръчни строителни инструменти „къртачи“, които се намирали в сградата на хотел „**“, при което извършвали дейност по изкъртване на бетон. Свидетелят се обърнал към тези лица и изрично ги предупредил, че не следва да се намират там доколкото е опасно, а начинът на работа е само чрез механизиран способ, след което ги изгонил от обекта – извън огражданията на същия. След това около самия хотел „**“ била поставена допълнителна сигнална лента, която не следвало да бъде преминавана от хора. По данни на свидетеля била предприета и дейност по издаване на заповед изрично недопускане на хора до обекта, която заповед била издавена от В.Т.. Самата заповед била доведена до знание на „***“, както и изрично на Ю.К., който бил представителят на „***“. Посочва, че след запознаване със заповедта Ю.К. я е съобщил на служителите си. Самият инцидент настъпил около 18,00 часа на посочения ден.

Тази фактическа обстановка съдът установи от съотносими гласни и писмени доказателства, които кредитира.

От така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявения главен иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.

Предявените искове са за обезщетение на вреди, причинени на ищците вследствие от виновно противоправно поведение на посочените ответници физически лица, чиято отговорност е с правно основание чл.45 от ЗЗД, като преки причинители на вреди. Според закона, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За да бъде уважен иск по реда на чл. 45 ЗЗД, е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние касаещо действие или бездействие, което да е противоправно, от него да е настъпила вреда, причинно следствена между деянието и вредите. По отношение на субективния елемент „вина“, като субективно отношение на дееца към извършеното,  предполага до доказване на противното.

Възложителя на работа на преките причинители на вреди отговарят по смисъла на чл.49 от ЗЗД, за техните виновни противоправни действия, от които са настъпили вреди.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя на работа, при и по повод на която е настъпило увреждането и е гаранционно – обезпечителна отговорност.

За да е налице фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо първо да бъде установена отговорността по реда на чл. 45 ЗЗД на самото физическо лице, на което е била възложена работа от възложителя, при и по повод на която работа е настъпело увреждането за пострадалия, след което едва тогава може да бъде търсена гаранционно – обезпечителната отговорност на възложИ.на работа. 

Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на опредЕ.работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.

Ответника *** ЕООД е привлечен да отговаря по иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, като възложител на работа на М.И.М. и В.С.Т..

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В този смисъл влязла в сила Присъда № 71/04.10.2018 г. по НОХД № 820/2017 г. на ВОС, потвърдена с Решение № 260077/18.08.2021 г. по ВНОХД № 234/2020 г. на Апелативен съд - В., Решение № 42/02.09.2022 г. на наказателно дело № 9/2022 г. на ВКС; Решение № 170/07.12.2022 г. по ВНОХД № 273/2022 г. на Апелативен съд - В. и Присъда № 1/23.06.2023 г. по КНД № 488/2023 г. на ВКС, влязло в законна сила на 24.06.2023 г. е задължителна за граждански съд по отношение на – извършено ли е деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

С присъдата М.И.М. и В.С.Т. са признати за невиновни и са оправдани по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 123. ал. 3. пр. 2. вр. ал. 1 от НК.

При зачитане на влязлата в сила наказателна присъда, следва извода, че тези лица имащи качество на изпълнители на възложена им от работодателя работа с действията си не са причинили вреди, за които техния работодател да отговоря по реда на гаранционно – обезпечителната отговорност, която е уредена в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД.

При тези съображения предявеният искове срещу ответното дружество „***“ ООД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за ищците в качеството им на увредени лица вследствие смъртта на техни наследодател следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Ответникът „***“ ООД в качеството му на главен изпълнител на строително-монтажните работи по осъществяване на възложената от собственика на имота работа, на осн. чл. 163, ал.4 ЗУТ изцяло е превъзложил на „***“ ЕООД дейността по събаряне на сградата на хотел „**“ и извозване на генерираните от тази дейност отпадъци.

От съдържанието на договор за превъзлагане на работа на подизпълнителя от 21.03.2015г.  се установява, че главният изпълнител има единствено контролиращи права досежно извършването на тази фактическа дейност, които права са свързани с проверка срочност и качество на изпълнението, съответно спазване на техническите правила и норми касаещи безопасността на работата в обекта. Липсват в договора за строителство уговаряни права на главния изпълнител за възможност той да ръководи действията на работници и служители на подизпълнителя.

В този смисъл не е и налице възлагане по силата на договор, тъй като съгласно договора „***“ дължи на *** ЕООД извършването на опредЕ.работа със свои работници и организация, то отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на „***“ Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС

В изложения смисъл искът против *** ЕООД е неоснователен и следва да се отхвърли.

Доколкото главните искове на ищците срещу ответника „***“ ООД са неоснователни, то съдът не дължи произнасяне и разглеждани предявените в условията на евентуалност обратни искове от „***“ ООД срещу третото лице – помагач „***“ ЕАД с правно основание чл.435 от КЗ.

По исковете с правно основаните чл.45 и чл.49 от ЗЗД, против „***" ООД, В.П.Д., В.И.П., „***" ЕООД и П.С.Н..

Исковете са частично основателни.

С Определение № 260005/20.01.2025 год. по настоящото делото, съдът е приел за безспорно и ненуждаещото се от доказване обстоятелството, че на ВОС. Няма спор между страните, поради което е прието за безспорно установено ответникът по евентуалния иск „***.“ АД е собственик на сградата на хотел „**“.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че въз основа разрешение за строеж от 06.03.2015г., което е издадено от Община В. е разрешено на „***.“ АД осъществяване на строително – монтажни дейности, които са свързани с ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „**“ намиращ се в ***./комплекс „***“/, гр. В., Община В..

С оглед изпълнение на СМР по издаденото разрешение за строеж, по силата на договор за строителство от 30.03.2015г. ответникът „***“ ЕООД е поел задължението да осъществи фактическите действия по извършването им.

 С оглед спазване на строителните правила и норми възложителят на строителството е сключил и договор на 30.09.2015г. за строителен надзор с ответното дружество „***“ ООД, представлявано от управителят си В.П..

Видно от приложените по делото строителни книжа и в частност инвестиционен проект, същият включващ и план за здравословни и безопасни условия на труд, начинът на реализация на осъществената дейност по събаряне на намиращите се стари сгради на хотелите „**“ и „***“ е бил предвиден изцяло по механизиран ред, посредством използване на специализирана строителна техника – верижен багер „Катерпилар“.

От анализа на събраните в хода на процеса гласни доказателства, към момента на възникване на инцидента, главен изпълнител със свои работници и организация на работа по дейността по разрушаване на сгради и извозване на отпадъци е „***“ ООД, което от своя страна е сключило договор на 21.03.2015 г. с Й.П.Р. във връзка с дейността по разрушаване на стари сгради и е наело специализирана техника за механизирано събаряне на сгради – багер „Катерпилар“ от търговското дружество „Д.А.Р.К. - 2002“ ЕООД

Ответникът „***“ е търговското дружество, което осъществява дейността по строителния надзор във връзка с дейността, за която е издадено разрешение за строеж от 06.03.2015г. в полза на  възложителя „***.“ АД, а „***“ ООД има качество на подизпълнител, на който главният изпълнител е превъзложил част необходимите дейности, които е следвало да бъдат извършени с оглед реализация на строителството. 

Отговорността ответниците, като преки причинители на вреди и техните възложители  е солидарна. В тази връзка е Решене № 60292/21.02.2022г., постановено по гр. дело № 3992/2020г. по описа на ВКС,III г.о.,

Ищци „***“ ЕООД и „***“ ЕООД имат качество на възложители на работа на своите работници и служители, поради което същите носят отговорност за вредите, които са причинени от последните при или по повод изпълнение на тази работа. За да се освободи от отговорност възложителят на работа, то следва да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че неговият работник или служител, който се явява изпълнител на възложената работа не е извършил противоправно деяние, от което да се произтекли вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ответника „***“ ЕООД поел задължение със свои работници и организация на работа да осъществи дейността.

При тези съображения следва да бъде направен и извода, че на изпълнителя на фактическата дейност по събаряне на сградата на хотел „**“ е доведено до знание начинът, по който е следвало да бъде осъществена възложената му работа, а именно единствени и само посредством механизиран способ.

Установява се от представените по делото гласни и писмени доказателства, че главният изпълнител е изпълнил поетите по договора контролни задължения, като именно чрез свой служител /св. М.-технически ръководител/ е прекратил дейността на работещите в сутрешните часове на обекта работници в сградата на хотел „Виктория“, сред които е бил и наследодателят на ищците. Лично е разяснил определеният механизиран начин на работа, опасността при присъствие на хора в събарящата се сграда, като същевременно е отстранил работниците от сградата, която е била в процес на разрушаване.

Служител на ответника *** ЕООД  /св.Т.-координатор по ЗБУТ/ изрично със своя писмена заповед е забранил влизане в обекта на хора, която му заповед е достигнала знанието на представляващия „***“ ЕООД. С тези си действия ответникът „***“ ООД е изпълнил вменените му по силата на договор от 21.03.2015г. общи контролни действия, включително и в частта по полагане на здравословни и безопасни условия на труд на строителния обект.

С присъда №1/23.06.2023г., постановена по к.н.д. № 488/2023г. на ВКС е отменено въззивно решение № 140/07.12.2022г. по ВНОХД № 273/2022г. на Апелативен съд – В., по отношение на В.И.П., същият заемаща длъжностна  консултант, лице изпълняващ строителен надзор по ЗБУТ по договор между „***“ ООД и „***.“  АД, както и досежно В.П.Д. на длъжност – експерт, инвеститорски контрол в „***“ ООД, тя и експерт по управление на процеса „Строителен надзор“ по част „Конструктивна“ по договор между „***“ ООД и „***.“ АД, като същите са признати за виновни за това, че поради немарливо изпълнение на изпълнение на надзорна дейност на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотел **“ и по непредпазливост са причинили смъртта на посочените в присъдата лица, включително и на наследодателя на ищците М.М., б.ж. на гр. В..

Доколкото с влязлата в сила присъда на наказателния съд са установени елементите на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както и при зачитане задължителната сила на постановената осъдителна присъда на осн. чл. 300 ГПК, следва да бъде направен извода, че ответното дружество „***“ ООД носи гаранционно – обезпечителната отговорност във връзка с противоправните деяния на своите служители, преки причинители на вреда.

Преките причинители на вредите са служителите В.И.П. и В.П.Д., на които ответното дружество „***“ ООД е възложител на работа, поради което последното е солидарно отговорно за причинените от тях вреди при и по повод възложената им работа, на осн. чл. 49 ЗЗД.

В заключение следва извода, че предявените искове за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди срещу този ответник са основателни и следва да бъдат уважени ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението.

С Присъда № 71/04.10.2018г., постановено по НОХД № 820/2017г. на ВОС, потвърдена с  решение № 140/07.12.2022г. по ВНОХД № 273/2022г.на Апелативен съд – В. е признат за виновен П.С.Н., заемащ длъжността „координатор по ЗБУТ“ – отговорник на обект к.к. „***“ при подизпълнителя „***“ ЕООД, по повдигнатото му обвинение във връзка с немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност на етап изпълнение на СМР при премахване на хотел „**“, като е допуснал работещи лица, сред които и Б.А.С. на строителната площадка на хотел „**“ без да са инструктирани и обучени, както и че не е предотвратил ръчно подсичане на носещи колони на партерния етаж на хотела, не спазил технологична последователност на строителния процес, при което и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, сред които и наследодателя на ищците.

Доколкото по отношение на служителите на ответника „***“ ЕООД - П.С.Н. е постановена осъдителна присъда, то следва че и по отношение на него е установен фактическия състав на деликтната отговорност, поради което при зачитане на влязлата в сила осъдителна присъда възложителят на тяхната работа отговоря солидарно за причинените при и по повод изпълнение на същата вреди.

В заключение следва извода, че предявените искове за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди срещу „***“ ЕООД са основателни и следва да бъдат уважени ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението.

Съобразно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинени от неколцина, те отговорят солидарно.

В настоящата хипотеза се доказа, че увреждането е причинено от служители на ответните дружества „***“ ООД и „***“ ЕООД, последните имащи качество на възложители на работа носещи гаранционно – обезпечителната отговорност за вреди, поради което те в това си качество на възложители също са солидарно отговорни за причинените на вреди на увредените лица.

По отношение размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди:

Неимуществените вреди следва да бъдат репарирани по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.

Ищцата Р.Х. е майка на починалия Б.А.С., а първоначалният ищец А.С.Х. е негов баща.

От събраните в хода на съдебното производство гласни, съдът приема, че до смъртта си Б.А. е живял в заедно със своето семейство в домът на своите родители. Приживе между тях е имало силна емоционална връзка, същите взаимно са се подкрепяли и помагали.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като приема, че след смъртта на техния син родителите те са променили поведението и тяхното здравословно състояние се е влошило. Страдали за своя починал син, при което следва да бъде направен извода, че те тежко са приели неговата загуба.

Ищцата, като майка на Б. изключително тежко е приела загубата на синът си, и страдала за своя син в продължение на значителен период от четири години.

При изложеното съдът намира, че следва да определи по справедливост обезщетение от по 100 000 лева за всеки един от тях.

По отношение на възражението за съпричиняване.

Съпричиняване е налице, когато увреденото лице със свое собствено противоправно поведение било то действие или бездействие допринесло за настъпване на вредите. При съпричиняване отговорност на ва ответниците следва да бъде намалена.

В конкретния случай, съдът намира че е установено съпричиняване при настъпване на вредите, изразяващо се в това, че наследодателят на ищците е осъществил противоправни действия, които са довели до настъпване на неговата смърт, изразяващи се в самоволното му влизане строителния обект, извън работното време и при наличие на изрична заповед от лицето – координатор по безопасността и здраве, съобразно която е постановено забрана присъствието на работници в обекта и извършване на работа, която е следвало да се осъществи изцяло със специализирана строителна техника. Действията по съпричиняването се изразяват в това, че пострадалия с ръчни строителни инструменти предназначени за разбиване на бетон „къртачи“ е разрушавала носеща конструкция на сградата на хотел „**“. Упоритостта, с която отново са се върнали в обекта, след като са били веднъж изгонени повишава съотношението на съпричиняването.

 Така изложеното налага извода, че наследодателят на ищците, като част от работниците намиращи се в сутрешните часове в деня на инцидента в сградата на хотел „**“ е бил предупреден за опасността от възможно срутване на сградата, предупреден е, че всякакви действия по нейното събаряне следва да се извършват само по механизиран способ със специализирана строителна техника, като именно поради наличието опасност за живота и здравето, отстранен от обекта и се върнал отново, като е пренебрегнал предупреждението за наличната опасност и е подновил дейността по ръчно подсичане на колоните на сградата, вследствие на което сградата се е срутила, а работещите в нея работници, са загинали.

Поведение на наследодателя на ищците се квалифицира от съда, като грубо нарушаващо правилата за безопасност на труда и следва да бъде окачествено, като извършено действие при допусната груба небрежност, като са пренебрегнати основни, елементарни правила за безопасност на живота и здраве при осъществяване на дадена работа.

При така изложеното и с оглед установяване на механизма, при който е настъпило непозволеното увреждането, при отчитане и допринасянето на пострадалия до настъпване на вредоносния резултат следва да бъде прието от съда, като окончателен извод, че възражението на ответника „***“ ЕООД за наличие на съпричиняване при настъпване на смъртта е основателно.

Като се вземат в предвид конкретните обстоятелства, при които е настъпило увреждането и приноса на наследодателя на ищците, съпричиняването на вредоносния резултат следва да бъде определен повече от половината. В насока определяне на този размер на процента при съпричиняване в хипотезата на установена груба небрежност на пострадалото лице е и съдебната практика обективирана в Решение №252/30.09.2016г., постановено по гр. дело № 1364/2016г. на ВКС, както и Решение № 189/17.10.2019г., постановено по гр. дело № 1446/2019г. на ВКС.

По изложените съображения ответните дружества „***“ ЕООД /като солидарно отговорно с делинквентите - служители на дружеството - В.И.П. и В.П.Д./ и „***“ ЕООД /като солидарно отговорно с делинквентите - служители на дружеството П.С.Н. и Й.П.Р./, следва солидарно да бъдат осъдени да заплатят по всеки един от предявените искове сумата от по 35 000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от смъртта на Б.С. ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.

С оглед уважаване на главните искове срещу посочените ответниците, то не следва да бъде разглеждан по същество евентуалният иск с правно осн. чл. 50 ЗЗД срещу „***.“ ЕАД.

По отношение на разноските:

С оглед изходът на спора в полза на ответника „***“ ООД ищците дължат разноски, тъй като предявените искове са изцяло отхвърлени. Страната претендира разноски в размер на 19 200 лева, от които 12 000 лева възнаграждение за процесуално представителство и деловодни разноски, от които разноски 7 200 лева заплатена държавна такса по обратен иск, 10 лева за издадени съдебни удостоверения

Процесуалния представител на ищците е въвел възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.

При определяне размера на възнаграждението за процесуално представителство съдът взе предвид фактическа и правна сложност на правния спор, осъществените съдопроизводствени действия, така и общата му продължителност.

Съобразно актуалната съдебна практика в областта на разноските, посочените размери на възнагражденията за процесуално представителство в Наредба №1/09.07.2004г. следва да бъдат взети ориентировъчно при определяне на размерът им. Наред с изложеното съдът намира, че следва да вземе в предвид при ориентировъчно определяне на размера действащата към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие разпоредба на посочената Наредба №1/09.07.2004г.

По делото ответникът е  представил пълномощно за учредена представителна власт фактура за заплатено възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело от 05.04.2018 год., последната на стойност от 12 000 лева с ДДС, досежно защита по предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Настоящото съдебно производство е образувано през 2018 год., но следва да се има в предвид, че същото е било спряно до приключване на преюдициалното наказателно производство, както и поради настъпила смърт на първоначалния ищеца в хода на процеса. Проведени са четири заседания след неговото възобновяван, при което са разпитани свидетели и са събирани на писмени доказателства.

Съдът намира, че не се отличава с висока фактическа и правна сложност, при което възнаграждението за процесуално представителство следва да бъде определено към минималните размери посочени в Наредба №1/09.07.2004г. приложима се явява Наредба №1/09.07.2004г. в редакция ДВ, бр. 41 от 2017 год., в сила от 23.05.2017 год., доколкото видно към този момент е реализирано плащането по договор за правна защита и съдействие, за което обстоятелство е издадена представената по делото фактура.

Според заявения материален интерес, съдът следна да присъди в минимален размер разноски по всеки един от исковете, който следва да бъде определен в размер от по 3530 лева, на осн. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата или общо 7060 лева.

Така посочения минимален размер е без включен ДДС, който съобразно представения от процесуалния представител на страната по делото счетоводен документ се начислява, като при прибавяне на ДДС сумата възлиза на 8472 лева.

 По изложените съображения възражението за прекомерност направено от ищците се явява основателно, като същото следва да бъде редуцирано в размер от 8472 лева – дължимо възнаграждение за процесуална защита по двата предявени иска.

Сторените разноски за заплащане на държавна такса по обратните искове в размер на 10 800 лева срещу третото лице – помагач на ответника, не съставляват разноски сторени по предявените искове от ищците с правно осн. чл. 49 ЗЗД, поради което същите не следва да бъдат включвани при определяне на задължението им за разноски. Този иск не е разгледан поради евентуалния му характер, поради което стореният разход за плащане на предварително дължимата държавна такса следва да остане в тежест за страната, която го е направила.

В полза на ищците се дължат разноски, като същите с оглед направеното искане и представени доказателства следва да бъдат определени по реда на чл. 38 ЗА.

Ищците са представили договори за правна помощ и съдействие с процесуални им представител адв. М.Т., в които е уговорено възнаграждение за процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал.1 ЗА като договорите са сключени към 2018 за Р.Ж.Х., ДВ, бр. 41 от 2017 год., в сила от 23.05.2017 год.,

Приложима съобразно момента на сключване на договор за правна помощ и съдействие е сумата 3530 лева дължимо възнаграждение.

При така изложеното минималното възнаграждение за адвокат Т. възлиза на 7060 лева. При съразмерно уважаване на предявените искове на ищците се дължат разноски в размер 2 471 лева съобразно уважената част от иска на осн. чл. 78, ал.1 вр. чл. 38 ЗА.

Така определената от съда сума ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на указалият процесуална защита и съдействие процесуален представител по реда на чл.38 от ЗА.

В полза на защитника на ответниците В.П.Д.  и В.И.П., по реда на чл.38 от ЗА, съдът следва да присъди разноски, съобразно отхвърлената част на предявените искове. Претендираното възнаграждение е реда на чл.38 от ЗА.

Ответниците са били защитавани по предявените искове са с материален интерес в размер на 200 000 лева, от които съдът е уважил само една трета или 70 000 лева. Отхвърлената част от иска е в размер на 130 000 лева. Според Наредбата за адвокатската работа, дължимото възнаграждение на адвоката е в размер на по 7060 лева. Според отхвърлената част от иска ищците дължат на процесуалния представител на ответниците по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение за осъщественото представителство в размер на 4 589 лева.

С оглед изходът на спора и доколкото ищците са освободени от заплащане на държавна такса, то същата следва да бъде заплатена от осъдената лица, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

С оглед изложеното ответниците „следва да заплатят дължима по делото държавна такса във връзка с уважение искове, всеки от по 35 000 лева в размер на 4% от цената на всеки иск или сумата от общо 2400 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съд.  

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

 ОСЪЖДА ответниците „***" ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул."***, представлявано от всеки от двамата управители В.И.П. и М. Т. Д. ; В.П.Д. с ЕГН:********** и с адрес ***, В.И.П. с ЕГН:********** и адрес ***, „***" ЕООД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление гр. И., ул. "***" № 8, представлявано от управителя Я. И. М.  и П.С.Н. с ЕГН:********** и адрес ***, СОЛИДАРНО  ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Ж.Х. с ЕГН:**********,***, сумата в размер на 35 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, вследствие смъртта на Б.А.С., ЕГН:**********,***, починал на ***год., настъпила в резултат срутването на апартаментен хотел **, на осн. чл. 49, вр. 45 ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на увреждането, ***год., до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ  като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск с правно основание чл.49 в вр. чл.45 от ЗЗД от Р.Ж.Х. ПРОТИВ  ***" ЕООД, с ЕИК:***, В.П.Д., В.И.П. „***" ЕООД, с ЕИК:***, и П.С.Н. с ЕГН:**********, за сумата над уважената част от 35 000 лева, до претендирания размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва върху, от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

ОТХЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН  предявения иск от Р.Ж.Х. с ЕГН:**********,*** ПРОТИВ: „***" ЕООД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "***" № **,представлявано от управителя Х.А.Д., за сумата в размер на 100 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, вследствие смъртта на Б.А.С., ЕГН:**********,***, починал на ***год., в резултат срутването на апартаментен хотел **, на осн. чл. 49, вр. 45 ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на увреждането, ***год., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ответниците „***" ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.В., ул."***, представлявано от всеки от двамата управители В.И.П. и М. Т. Д. ; В.П.Д. с ЕГН:********** и с адрес ***, В.И.П. с ЕГН:********** и адрес ***, „***" ЕООД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление гр. И., ул. "***" № 8, представлявано от управителя Я. И. М.  и П.С.Н. с ЕГН:********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО  на Р.Ж.Х. с ЕГН:**********,***, В.А.С. с ЕГН:********** и адрес ***, М.Х.С. с ЕГН:********** и адрес ***, А.Х.С. с ЕГН:***********  и адрес ***, Е.Б.А. с ЕГН:********** действаща чрез своята и законна представителка В.П.А. с ЕГН:********** и адрес ***, като наследници на А.С.Х., поч. на ***г. в гр.В. и заместили го в хода на производството и К.А.С. с ЕГН:********** поч. на ***год., за което е съставен Акт за смърт № 138/16.06.2023 год. на Община В., сумата в размер на 35 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, вследствие смъртта на Б.А.С., ЕГН:**********,***, починал на ***год., настъпила в резултат срутването на апартаментен хотел **, на осн. чл. 49, вр. 45 ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на увреждането, ***год., до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ  като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от с правно основание чл.49 в вр. мр.45 от ЗЗД от Р.Ж.Х., В.А.С., М.Х.С., А.Х.С., Е.Б.А., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка и законен представител В.П.А. ПРОТИВ  ***" ЕООД, с ЕИК:***, В.П.Д., В.И.П. „***" ЕООД, с ЕИК:***, и П.С.Н. с ЕГН:**********, за сумата над уважената част от 35 000 лева, до претендирания размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва върху, от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН  предявения иск от Р.Ж.Х., В.А.С., М.Х.С., А.Х.С., Е.Б.А., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка и законен представител В.П.А. ПРОТИВ: „***" ЕООД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр.В., ул. "***" № **,представлявано от управителя Х.А.Д., за сумата в размер на 100 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, вследствие смъртта на Б.А.С., ЕГН:**********,***, починал на ***год., в резултат срутването на апартаментен хотел **, на осн. чл. 49 вр. 45 ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на увреждането, ***год., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, В.П.Д., В.И.П., „***“ ЕООД, П.С.Н. да заплатят на адвокат М.Т.Т.  с ЕГН:**********,***, служебен адрес гр. В., ул. „***, сумата от 2 471 лева, определено от съда възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр. дело № 371/2018г. по описа на Варненски окръжен съд,  на осн. чл. 78, ал.1, във вр. чл. 38 ЗА.

ОСЪЖДА Р.Ж.Х., В.А.С., М.Х.С., А.Х.С., Е.Б.А., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка и законен представител В.П.А. да заплатят на „***“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. *** **,сумата от 8472 лева с ДДС разноски по делото, намалени по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

ОСЪЖДА Р.Ж.Х., В.А.С., М.Х.С., А.Х.С., Е.Б.А., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка и законен представител В.П.А. да заплатят на Д.С. *** и съдебен адрес *** сумата от 4 589  лева разноски по делото представляващ възнаграждение за процесуално представителство съразмерно отхвърлената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, В.П.Д., В.И.П., „***“ ЕООД, П.С.Н.  да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 2800 лева, представляваща дължима държавна такса, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Решението по делото е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника „***“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. *** 21 - „***“ ЕАД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен  съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: