№ 15348
гр. София, 10.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. С.А
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С.А Гражданско дело №
20211110145358 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и шести юни две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.А
Секретар Ася Георгиева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. С.а
гражданско дело номер 45358 по описа за 2021 година на СРС, 155-и състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Е.П. с предишно наименование
„Ч.Е.Б., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
******************************, представлявано от изпълнителните директори В.И.Т.,
Д.К.Д. и М.А.Х., срещу Р. М. П., с ЕГН **********, от с. Д., ул. „**************. Ищецът,
чрез процесуалния си представител, твърди, че притежава лицензия и доставя електрическа
енергия при общи условия на ответника, който има качеството на битов клиент на ищеца, за
имот, находящ се в с. Д., ул. „*****************, за който е открита партида с клиентски №
*************. Също така твърди, че ответникът ползвал електрическа енергия за периода
от 23.03.2016 г. до 20.06.2016 г. За посочения период била издадена фактура № **********
от 13.02.2017 г. за сумата от 2 146,61 лв., която следвало да бъде платена до 27.02.2017 г. На
20.06.2016 г. служители на „Ч.Р.Б. извършили проверка на обект на ответника - къща,
находяща се в с. Д., ул. „*****************, с клиентски № *************, за което бил
съставен констативен протокол № ******* от 20.06.2016 г. При проверката била установена
манипулация, в резултат на което се консумирала електрическа енергия без същата да се
отчита и заплаща. За периода от 23.03.2016 г. до 20.06.2016 г. начислената електрическа
енергия за обекта била преизчислена с оглед на извършената констатация, като била
издадена фактура № ********** от 13.02.2017 г. и ответникът бил уведомен. Излага
подробни съображения относно прилагане на ПИКЕЕ. Твърди, че след издаване на
фактурата ответникът не извършил плащане и изпаднал в забава, за което дължал и лихва за
забава. Поради неплащане на дължимите суми ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано гр.д.
№ 16150/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. Срещу издадената заповед за изпълнение било
подадено възражение от длъжника, по повод на което ищецът предявява исковата си
претенция. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на Р. М. П., че ответникът дължи на „Ч.Е.Б. сумата от 2 146,61 лв. - главница, дължима по
фактура № ********** от 13.02.2017 г. за начислена електрическа енергия за периода от
23.03.2016 г. до 20.06.2016 г. въз основа на констативен протокол № ******* от 20.06.2016 г.
за клиентски № *************, сумата от 853,83 лв. - лихва за забава за периода от
28.02.2017 г. до 11.03.2021 г., със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2021 г.
до изплащане на вземането, претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба, оспорва отговора. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
2
ответника Р. М. П., който, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции
като недопустими и неоснователни. Оспорва съществуване на задължения на основанията,
твърдени от ищеца в исковата молба. Оспорва доставяне на електрическа енергия в
процесния недвижим имот в количество и при цена, претендирана от ищеца. Оспорва, че е
титуляр на посочената партида. Оспорва качеството на ползвател на електрическа енергия за
процесния имот и за процесния период. Оспорва качеството на собственик на имота, до
който е доставяна електрическа енергия. Прави възражение за погасителна давност на
претендираните суми за главница и лихва. Оспорва наличието на договорни отношения
между страните. Прави възражение за липса на представител на органите на МВР при
съставяне на констативния протокол. Сочи нарушения при съставяне на посочения протокол,
като твърди, че няма достъп до електрическото табло. Излага подробни съображения във
връзка с направените оспорвания, позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли
исковите претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковите претенции, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска,
като уважи направените от ответника възражения, претендира направените по делото
разноски.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено
е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 16150/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
14.06.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Р. М. П., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„Ч.Е.Б. – гр. София сумата от 2 146,61 лв. - главница, дължима по фактура № ********** от
13.02.2017 г. за начислена електрическа енергия за периода от 23.03.2016 г. до 20.06.2016 г.
въз основа на констативен протокол № ******* от 20.06.2016 г. за клиентски №
*************, сумата от 853,83 лв. - лихва за забава за периода от 28.02.2017 г. до
11.03.2021 г., със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 110,01 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от
60,01 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В
срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. В предвидения едномесечен
срок заявителят „Ч.Е.Б., ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б., както и Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б., както и доказателства за публикуването им в
печатни медии.
3
От представения заверен препис от Заявление за продажба на електрическа енергия
за битови нужди № ********** от 23.07.2015 г. се установява, че Р. М. П. е заявил, че е във
владение на имот, находящ се в с. Д., ул. „**************, от 30.11.2012 г., на основание
решение от 30.11.2012 г. по гр.д. № 16403.
Като доказателства по делото са приети Протокол № ******** от 11.02.2015 г. за
последваща периодична проверка на трифазен статичен електромер, както и протокол за
проверка на електромери от 28.10.2014 г.
От представения и приет като доказателство Констативен протокол № ******* от
20.06.2016 г. е видно, че двама служители на „Ч.Р.Б. са извършили проверка на адреса на
ответника и са констатирали, че при проверка на електромер с фабричен № ********
липсва пломба на щита на ел. таблото, като са нарушени пломбите и холограмния стикер на
големия капак на електромера, като електромерът е бил измерен с еталонен уред и в
момента на проверката е констатирано, че мери в класа си на точност. Видно от същия
протокол, електромерът е бил демонтиран, като протоколът е съставен в отсъствие на
потребителя. Протоколът е подписан от съставителите и двама свидетели, като липсват
данни за уведомяване органите на полицията.
Видно от писмо с изх. № NTZ49218 от 21.06.2016 г., същото е било изпратено до
ищеца, с което последният се уведомява за извършената проверка на обект със средство за
търговско измерване /електромер/ с фабричен № ********, обектът находящ се на адрес: с.
Д., ул. „**************, за което е съставен Констативен протокол № ******* от 20.06.2016
г., като писмото е било получено на 25.06.2016 г.
От представения заверен препис от писмо с изх. № ********* от 14.02.2017 г.,
изпратено до ищеца, се установява, че ответникът е бил уведомен за извършена проверка и
начислена сума в размер на 2 146,61 лв., за което е била съставена фактура № ********** от
13.02.2017 г.
От представения заверен препис от протокол от 14.11.2024 г. по гр.д. № 3398/2024 г.
по описа на СГС, в който протокол е обективирано съдебно решение по делото, се
установява, че със същото е обезсилено Решение № 20088750 от 27.04.2023 г. по гр.д. №
12552/2017 г. по описа на СРС, 161 състав, като е прекратено производството по делото.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че отразеното в
Констативен протокол № 81 от 23.01.2017 г. на БИМ представлява осъществяване на
нерегламентиран достъп, съответно неправомерно въздействие до защитена вътрешност на
електромера, както и че допълнителното присъединено устройство не е част от средството
за търговско измерване /СТИ/, а монтирането на допълнително устройство в електромера
представлява промяна на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.
Вещото лице също така установява, че в предложението за корекция на сметка е изчислена
количеството ползвана, но неотчетена от СТИ ел. енергия за периода от 23.03.2016 г. до
20.06.2016 г. на база 1/3 максимален базов ток, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ,
4
като общото количество електроенергия на база 1/3 максимален базов ток за периода е
16 628 kWh. Вещото лице също така установява, че изчисленията са математически верни. В
съдебно заседание вещото лице установява, че границата на собственост между
електроразпределителното дружество и абоната са изходящите клеми на електромера.
От разпита на свидетеля С. се установява, че през 2016 г. е правил ремонт в къщата
на ищеца в с. Д., ул. „**************. Свидетелят установява, че първите 2-3 дни имало ток,
а след това нямало ток, тъй като Р. дължал парична сума. Свидетелят също така установява,
че таблото се намирало на улицата и нямали достъп. При ремонта сменили инсталацията на
имота. За работата използвали генератори. Съдът възприема показанията на свидетеля, като
непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По откритото производство по чл. 193 от ГПК, за оспорване на уведомление от
21.06.2016 г. и два броя писма от 08.02.2017 г. и 14.02.2017 г., ведно с товарителници за
доставяне, в хода на производството пред настоящата инстанция не се събраха
доказателства, оборващи истинността на оспорените документи. Ето защо съдът намира за
недоказано извършеното оспорване.
По делото е безспорно установено, че „Е.П. е дружество, регистрирано по
Търговския закон, с предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия
съгласно Закона за енергетиката, за което е издадена нужната лицензия, представена като
доказателство по делото. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на електрическа
енергия, като доставя такава на адреса на ответника. Не се спори, че между страните е
налице облигационно правоотношение за продажба на ел. енергия, по силата на който
ответникът има качеството на потребител на електрическа енергия в имот на адрес: с. Д., ул.
„**************, както и че между страните е налице влязъл в сила съдебен акт.
По предявения установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ищецът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на задължените
на ответника към ищеца.
От събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства се установява, че на
20.06.2016 г. е била извършена проверка от длъжностни лица при „Ч.Р.Б., като в съставения
Констативен протокол № ******* от 20.06.2016 г. е била извършена констатация относно
липса на пломба на щита на ел. таблото и нарушаване на пломбите и холограмния стикер на
големия капак на електромера. При измерване с еталонен уред и в момента на проверката е
констатирано, че мери в класа си на точност. При така съставения констативен протокол не е
видно кое от задълженията си към ищцовото дружество ответникът не е изпълнил, което от
своя страна е довело до съставянето им и извършване на корекция на сметките на
потребителя за периода от 23.03.2016 г. до 20.06.2016 г. Следва да се отбележи, че по делото
не беше доказано от ищеца, че именно представител на ответника е предприел действия по
5
извършване на посочените нарушения. В случай, че при извършване на проверката е било
констатирано извършване на действие, което представлява престъпление по смисъла на НК,
то не само е следвало да бъдат уведомени надлежните органи, което е било сторено, но
липсват данни да са предприети последващи действия, и едва след установяване авторството
на деянието да бъде извършена преценка дали нарушенията са извършени от представител
на ищеца.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че представеният констативен протокол не
може да служат като доказателство, че именно представител на ответника е извършил
посочените нарушения.
По отношение на наведените от ищеца твърдения за наличие на законово основание
за едностранно коригиране на сметката на потребителя следва да се отбележи, че
действително към момента на извършване на проверката – 20.06.2016 г. е била в сила
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката, съгласно която общите условия
съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Към момента на проверката са били в сила Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, съгласно чл. 50, ал. 2 от които, при
промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Налице е основание за извършване на
корекция, но както е посочено по-горе, ищецът, чиято е доказателствената тежест по
смисъла на чл. 154 от ГПК не доказа извършване на посочените нарушения от ответника или
негов представител.
Съдът приема, че предявената искова претенция е неоснователни и следва да бъде
отхвърлена, тъй като ищецът, комуто принадлежи доказателствената тежест, не проведе
пълно доказване, че претендираните парични суми се дължат от ответника.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и предявеният
акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Относно искането за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 22.03.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, с оглед основателността на главния иск, съдът намира
същото за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
6
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на
ищеца разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което в полза на ищеца разноски не
следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, като в
полза на ответника следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на
600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „Е.П. с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. ******************************, представлявано от
изпълнителните директори В.И.Т., Д.К.Д. и М.А.Х., срещу Р. М. П., с ЕГН **********, от с.
Д., ул. „**************, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване по
отношение на ответника, че Р. М. П., че ответникът дължи на „Ч.Е.Б. сумата от 2 146,61 лв.
/две хиляди сто четиридесет и шест лева и шестдесети една стотинки/ - главница, дължима
по фактура № ********** от 13.02.2017 г. за начислена електрическа енергия за периода от
23.03.2016 г. до 20.06.2016 г. въз основа на констативен протокол № ******* от 20.06.2016 г.
за клиентски № *************, сумата от 853,83 лв. /осемстотин петдесет и три лева и
осемдесет и три стотинки/ - лихва за забава за периода от 28.02.2017 г. до 11.03.2021 г., със
законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Е.П. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
******************************, представлявано от изпълнителните директори В.И.Т.,
Д.К.Д. и М.А.Х., ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. П., с ЕГН **********, от с. Д., ул.
„**************, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
7
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8