Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд,
в публично съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1590
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл.
537, ал. 2 ГПК.
Предявен е иск от Л.Б.Х., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. Д. С., МАК, Б.Б. З., ЕГН **********,
от гр. ****, ФР Германия, чрез пълномощника си, адв. Д. С., МАК и З.Б.М., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си, адв. П. П.,***, представлявана от кмета П. П., за
възстановяване на собственост.
В исковата молба се твърди, че ищците са
наследници на Т.В.В., б.ж. на гр. Лом, поч.
15.06.1936 год.
Приживе техният наследодател е бил собственик на
ДВОРОВО МЯСТО, цялото от 1086,5 кв.м., с (настоящ) административен адрес: ********,
съставляващо парцел ІІ-205, ХV-2061 в кв. 19 по плана на града от 1956 год., а
по сега действащия план на гр. Лом, одобрен със Заповед № РД-18-5/26.01.2009
год. на изп.директор на АГКК – ПИ с
идентификатор 44238.505.6428, с административен адрес: ********, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно
застрояване /от 10 до 15 м./, номер по предходен план – няма, последно
изменение със Заповед № 18-4888/14.06.2018 год. на н-к СГКК – Монтана, при
съседи: 44238.505.6402, 44238.505.6343 и 44238.505.764.
Твърди се, че от този имот трите ищци са
собственици на 1/3 ид.ч., полагаща се на техният баща и наследодател Б.Т.В.,
б.ж. на гр. Лом, поч. 31.12.1944 год.
Твърди се, че в момента имота им се владее от
ответника, който не желае доброволно да отстъпи собствеността и да им предаде
владението му.
Иска се
от съда: да
осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде на ищците владението върху
следния недвижим имот, тяхна собственост: 1/3 ид.ч. от ДВОРОВО МЯСТО, цялото от
1086 кв.м., находящо се в гр. Лом, с административен адрес: ********,
съставляващо парцел ІІ-205, ХV-206 в кв. № 19 по плана на града от 1956 год., а
по сега действащия план на гр. Лом, одобрен със Заповед № РД-18-5/26.01.2009
год. на изп.директор на АГКК – ПИ с идентификатор 44238.505.6428, с
административен адрес: ********, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./,
номер по предходен план – няма, последно изменение със Заповед №
18-4888/14.06.2018 год. на н-к СГКК – Монтана, при съседи: 44238.505.6402,
44238.505.6343 и 44238.505.764.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника.
В отговора си, отв. Община Лом, чрез
пълномощника, адв. И.Ш. оспорва предявеният иск, като неоснователен, като
въвежда две основни възражения:
На първо място, ответникът счита, че ищците не са собственици на процесния имот.
Твърди, че имотите, описани в представените от
ищците нотариални актове са одържавени през 1950 год. от наследниците на Т.В.– Б.Т.
В., В.Т. В. и Е.Т. В. /след брака – Т.М./, както
следва:
1. От Б.Т.В.
/наследодател на ищците/ - с присъда на Врачанския народен съд № 3/02.04.1945
год., а от В.Т. В. и Е.М. – по ЗОЕГПНС – по 1/3 от ½ ид.ч., или общо – ½ ид.ч. от фурна, дворно място от 528 кв.м. по АДС №
35/31.01.1950 год.
Посоченият имот е предмет на представеният от
ищците Нотариален акт за
покупко-продажба № 20, т. Х, рег. № 2164, д. № 885/17.07.1941 год. на Нотариус
при Обл.съд Лом.
От него, с Решение на
МОС по в.гр.д. № 171/1997 год. са реституирани 2/6 ид.ч.
– на насл. В.Т. В. и Е.Т. М.– Б.Т. М.и З. В. В..
Реституция в полза на наследниците на Б.Т. В.
/настоящите ищци/ не е постановявана с това решение.
2. От Б.Т.В.
/наследодател на ищците/ с присъда на Врачанския народен съд № 3/02.04.1945
год., а от Е.М.– по ЗОЕГПНС – по 2/3 ид.ч., или общо от двуетажна къща, застроена върху 65 кв.м. и дворно място от
987,5 кв.м. по АДС № 37/31.01.1950 год.
Посоченият имот е предмет на представените от
ищците: Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
249/18.10.1911 год. на Ломски мирови съдия, Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот № 57/21.02.1915 год. на Нотариус при Обл.съд Лом и Нотариален акт за собственост на имот, купен на
публичен търг № 117, т. ІІ, рег. № 4328, д. № 697/04.08.1931 год.
Останалата 1/3 ид.ч. е останала собственост
на В.Т. В., видно от АДС № 37/31.01.1950 год., като в последствие, в резултат
от делба с Ломския градски народен съвет, извършена през 1959 год., посочената
1/3 ид.ч. е станала собственост на Община Лом, а В.Т. В. е получил друг имот.
От този имот, с
Решение на МОС по в.гр.д. № 171/1997 год. са реституирани 2/6 ид.ч. – на насл. В.Т. В. и Е.Т. М.– Б.Т. М.и
З. В. В..
Реституция в полза на наследниците на Б.Т. В.
/настоящите ищци/ не е постановявана с това решение.
Затова ответникът счита, че ищците, като
наследници на Б.Т.В. не притежават вещни права върху претендираните 1/3
ид.ч. от ПИ с идентификатор
44238.505.6428, с административен адрес: ********, а представените от тях
нотариални актове не удостоверяват твърдяното право на собственост.
На второ място, ответникът твърди, че НЕ
осъществява фактическото владение върху претендирания имот.
Твърди, че ПИ с идентификатор 44238.505.6428, с
административен адрес: ******** в по-голямата си част е пешеходна улица. Североизточната част на имота попада в УПИ І – за
обществено жилищно строителства, парокотелно, магазини и гаражи, като е
застроена с осеметажен жилищен блок
и не е възмжжно обособяването на УПИ към сградата, доколкото през 2011 – 2012
год. са обособени паркоместа за
нуждите на живущите в блока, на север от къщата съществува градинка, част от зелената система на гр. Лом, която чрез подпорни
стени е повдигната на около метър над нивото на улицата, а южно от къщата
съществува друга сграда, частна собственост. Т.е. ответникът не упражнява
фактическата власт върху имота.
В с.з. ищците Л.Б.Х. и Б.Б. З.се предсталвляват от адв. Д.С., МАК, а ищцата З.Б.М. – от адв.
П.П., МАК. Считат предявеният иск за основателен и
доказан и малят да бъде уважен. Подробни съображения излагат в писмена защита.
Претендират разноски. Представят списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът Община Лом се представлява от
адв. Веселка Я., САК, която счита претенцията за неоснователна и недоказана и
моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Т.В.В., б.ж.
на гр. София, поч. 15.06.1936 год. е оставил наследници по закон:
1. Е. Т. В.,
дъщеря, поч. 08.05.1964 год., с наследници:
1.1.
Б.Т.М., син, поч. 02.03.2003 год., с наследници:
1.1.1.
Л.Н.М., съпруга,
1.1.2.
Т.Б.М., син,
1.1.3.
Н.Б.М., син;
2. В.Т. В.,
син, поч. 28.05.1960 год., с наследници:
2.1.
С. Н. В., съпруга, поч. 23.09.1992 год., съпруга,
2.2.
З. В. В., дъщеря, поч. 11.09.2017 год., с наследници:
2.2.1.
В.С. С., син,
2.2.2.
Н. С. С., син, поч. 09.02.1992 год., неженен, без низх.
3. Б.Т.В.,
син, поч. 31.12.1944 год., с наследници:
3.1.
Л.Б.Х., дъщеря,
3.2.
Б.Б. З., дъщеря и
3.3.
З.Б.М., дъщеря.
С Нотариален акт № 249/18.10.1911 год. на Ломски
мирови съдия, Т.В.е закупил две къщи
и мутвак в един и същи двор, с дворно място от 624 кв.м., от които едната е двуетажна, находящи се в гр. Лом,
махала Чаршийска, ул. ******, при съседи: от две страни И.Щ., А.С., К.Г.и ул. ******.
С Нотариален акт № 57/21.02.1915 год. на
нотариус при Ломски окръжен съд, е признато правото на собственост на Т.В.на дворово
място от 50,50 кв.м., в гр. Лом, до
съседи: ул. ******, от две страни А.С. и от две страни Т.В..
С Нотариален акт за собстеност на имот купен на
публичен търг т. ІІ, № 117, рег. № 4328, д. № 697/0408.1931 год. на нотариус
при Ломски окръжен съд, Т.В.В., търговец, е придобил чрез закупуване на публичен
търг собствеността въру незастроено място, находящо се в гр. Лом, от 412 кв.м., до съседи: от две страни Т.В.,
насл. А.С., ул. ******.
С Нотариален акт за покупко-продажба № 20, т. Х,
рег. № 2164, д. № 885/17.07.1941 год. на нотариус при Ломски областен съд, В.Т. В., Б.Т.В. и Е.Т.В. са закупили от Ц.Б.А.С.,
½ ид.ч. от дворово място от 605
кв.м., находящо се в гр. Лом, ул. ******, до съседи: ул. ******, ул.
Шадраванска, насл. К. Б. и насл. Т.В., застроено с фурна и кръчма, зад кръчмата
– две стаи, застроени върху 181 кв.м., а цялото дворище – парцел ІV-3 в кв. 10
по плана на гр. Лом.
С Акт от 31.01.1950 год., за завземане на
недвижим имот за държавен № 35 в актовата книга по местонахождение на имота и №
447 в актовата книга на МФ, от
(бившите) собственици Б.Т.В., В.Т.В. и Е.Т.М., за първия от тях – на осн. Присъда № 3/02.04.1945 год. на
Врачанския народен съд, а за другите двама – на осн. ЗОЕГПНС е отнета собствеността на: от тримата по 1/3 ид.ч. от
½ ид.ч. от фурна, или общо ½ ид.ч. от фурна, застроена върху 80
кв.м. и 448 кв.м. празно място, общо 528 кв.м., до съседи: ул. Шадраванска, ул.
****** и насл. А.С.и. Отбелязано е в акта, че
½ ид.ч. от имота е собственост на насл. К. Б.
С Акт от 31.01.1950 год., за завземане на
недвижим имот за държавен № 35 в актовата книга по местонахождение на имота и №
447 в актовата книга на МФ, от
(бившите) собственици Б.Т.В. и Е.Т.М.,
за първия от тях – на осн. Присъда № 3/02.04.1945 год. на Врачанския народен
съд, а за втората – на осн. ЗОЕГПНС е отнета собствеността на: 2/3 ид.ч. от
масивна двуетажна сграда от 169 кв.м., масивна двуетажна жилищна къща от 65 кв.м.,
паянтова сграда – лятна кухня от 25 кв.м., с дворово място от 987,5 кв.м. до
общи съседи: ул. ******, А. Щ., насл. А.С.и и насл. К. Б. Отбелязано е в акта, че 1/3 ид.ч. от имота е
собственост на В.Т.В..
С Решение
от 26.07.1999 год., по в.гр.д. № 171/1997 год. на МОС е отменено решение на
РС Лом по гр.д. № 1757/1995 год., с което е отхвърлен предявеният от Б.Т. М.и З.
В. В. иск против Община Лом и Министерство на финансите – София иск
по чл. 1 ЗВСОНИ, вр. чл. 108 ЗС, за признаване правото на собственост и
предаване владението върху 2/6 ид.ч. от дворово място от 979 кв.м., находящо се
в гр. Лом, включено в парцел ІV, пл.№ 3 в кв.10 по плана на гр. Лом и отв.
Община Лом е осъден да предаде
владението му на ищците Б.М.и З. В.а.
С Решение
от 13.06.1997 год. по в.гр.д. № 170/1997 год. на МОС е отменено решение на
РС Лом по гр.д. № 1756/1995 год., с което е отхвърлен предявеният от Б.Т.М.от
гр. София иск против Община Лом, Агенция за недвижими имоти АНИ ЕООД – гр.
Монтана и Министерство на финансите, за признаване правото на собственост върху
1/3 ид.ч. от 1086,50 кв.м., находящо се в ******и предаване на владението му.
Признато е правото на собственост на Б.Т.М.върху 1/3 ид.ч.
от имота и ответниците са осъдени да предадат владението.
Със Заповед № 18-4888-14.06.2018 год. на СГКК
Монтана е одобрено изменението на КККР на гр. Лом за ПИ с идентификатор
44238.505.764, като е нанесен нов имот – ПИ с идентификатор 44238.505.6428, попадащ върху част от
цитирания по-горе имот с идентификатор 44238.505.764.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. В.К.В. се установява, че:
- Имотът, с площ от 624 кв.м., описан в
Нотариален акт № 249/1911 год. съставлява УПИ ІІ-205, кв. 19 по плана на гр. Лом и от 1956 год.
- Имотът, с площ от 50,50 кв.м., описан в
Нотариален акт № 57/1915 год. и имотът с площ от 412 кв.м., описан в Нотариален
акт № 117/1931 год. съставляват УПИ ХV-206,
кв.19 по плана на гр. Лом от 1956 год.
- Двата имота – УПИ ІІ-205, кв. 19 и УПИ ХV-206,
кв.19 по плана на гр. Лом от 1956 год., с обща площ от 1086,50 кв.м., са идентични по местоположение, а с разлика от 0,5
кв.м. – и по площ с ПИ с идентификатор 44238.505.6428,
който е с площ от 1086 кв.м.
- ПИ с идентификатор 44238.505.6428 не попада
в пешеходна улица 6343 по КККР на гр. Лом.
- Налице е застрояване
върху имота за жилищен блок, секции 3 и 4 върху УПИ ІІ-205 – за жилищен блок са
застроени 138 кв.м. и върху УПИ ХV-206 – за жилищен блок са застроени 91 кв.м.,
или общо 239 кв.м.
- в пространството между сгради 1, 2 (по
скицата) и жилищния блок е положена улична настилка, с която са подменени
тротоарните плочки.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при
изготвянето на КККР на гр. Лом тези имоти, с обща площ от 1086 кв.м. не са били
отразени. Постройка № 1 – сграда с площ от 169 кв.м. съществува и към настоящия
момент и 1/3 ид.ч. от нея е собственост на ответника Община Лом.
Другата сграда № 2 е била собственост на В.В., но след
извършена замяна с ответника последният е придобил цялата собственос
върху нея, а в последствие (понастоящем) е продадена от него и е собственост на
трето лице.
Пешеходната зона – имот № 6343 е тогавашната ул.
******, в последствие ********, а сега – ул. *******. Това е междублоково
пространство, по което могат да се движат и автомобили. По КККР не е
предназначено за пешеходна зона.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Иска се
от съда: да
осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде на ищците владението върху
следния недвижим имот, тяхна собственост:
1/3
ид.ч. от ДВОРОВО МЯСТО, цялото от 1086 кв.м., находящо се в гр.
Лом, с административен адрес: ********, съставляващо парцел ІІ-205, ХV-206 в
кв. № 19 по плана на града от 1956 год., а по сега действащия план на гр. Лом,
одобрен със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК – ПИ с идентификатор 44238.505.6428, с
административен адрес: ********, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./,
номер по предходен план – няма, последно изменение със Заповед №
18-4888/14.06.2018 год. на н-к СГКК – Монтана, при съседи: 44238.505.6402,
44238.505.6343 и 44238.505.764.
Искът е основателен и доказан.
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е
необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: ищците да са собственици,
имотът/вещта/ да се владее от ответника и това владеене да е без правно основание.
Липсата на която и да
е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС.
За това, на първо място съдът е задължен да
изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния имот, т.е. да
се произнесе по установителния иск за собственост и едва след това да изследва
останалите две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв
иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.
Установено е, че дядото на ищците, Т.В.В. е закупил имот, с площ от 624 кв.м., описан в Нотариален акт № 249/1911 год., който съгл. заключението на приетата по делото и
неоспорена съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. В.К.В. съвпада с УПИ ІІ-205, кв. 19 по плана
на гр. Лом от 1956 год., а също и имот, с площ от 50,50 кв.м., описан в Нотариален акт № 57/1915 год., и имот с площ
от 412 кв.м., описан в Нотариален
акт № 117/1931 год., които заедно съвпадат с УПИ ХV-206, кв.19 по плана на
гр. Лом от 1956 год.
Общата площ на имоти, съставляващи УПИ ІІ-206 и
ХV-205 в кв. 19 по плана на гр. Лом от 1956 год. е 1086,50 кв.м.
Отново от заключението на вещото лице, изготвило
СТЕ се установява, че двата имота – УПИ ІІ-205, кв. 19 и УПИ ХV-206, кв.19 по
плана на гр. Лом от 1956 год., с обща площ от 1086,50 кв.м., са идентични
по местоположение, а с разлика от 0,5 кв.м. – и по площ с ПИ с идентификатор 44238.505.6428, който е с площ от 1086
кв.м.
Т.В.В. е починал на
15.06.1936 год. и е бил наследен от трите си деца – двамата сина В.и Б.и
дъщерята Елена. При липсата на твърдения за противното, следва да се приеме, че
правата на наследниците му по закон са равни – по 1/3 ид.ч.
По делото няма спор, че ищците са наследници по
закон (дъщери) на Б.Т.В., б.ж. на гр. Лом, поч. 31.12.1944 год.
Въпреки наличието само на косвени доказателства
(отразеното основание в представените от ответника Актове за завземане на
недвижим имот № 35 и № 37, двата от 31.01.1950 год.), от коитото той черпи
правата си, не е спорно между страните и това, че наследодателят на ищците е
бил осъден с Присъда № 3/02.04.1945 год. (посмъртно) от Врачанския народен съд.
Одържавени са били имоти, негова (на Б.В.) собственост:
с Акт № 35/1950 год. - 1/6 ид.ч. от фурна, застроена върху 80 кв.м. и празно
дворно място от 448 кв.м., или общо 528
кв.м. до съседи (тогава): ул. *****, ул. ******, насл.
А.С.. Със същияакт са одържавени още по
1/6 ид.ч. от имотите от неговите брат В.В. и сестра Е.М.
С Акт № 37/1950 год. от Б.В. е одържавена и 1/3
ид.ч. от двуетажна къща, построена върху 169 кв.м., вуетажна къща, построена
върху 65 кв.м., пристройка от 25 кв.м. с дворово място от 987,5 кв.м., и още 1/3 ид.ч. – от сестра му Е.Мустакова.
С влязло в сила съдебно Решение от 13.06.1997
год., по в.гр.д. № 170/1997 год. на МОС е уважен предявеният от Б.Т.М.(наследник
на Е.М.) срещу Община Лом и му е възстановена собствеността и владението върху
1/3 ид.ч. от 1086,50 кв.м.
Съгл. чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, Възстановява се собствеността върху недвижимите имоти,
отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима
собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са
собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми
или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват
реално до размерите, в които са отчуждени. Съгл. ал. 2, Сделките, извършени в
нарушение на решението на Великото народно събрание за частичната отмяна на
забраната за разпореждане с държавно и общинско имущество от 6 декември 1990 г.
(ДВ, бр. 101 от 1990 г.), са нищожни и собствеността върху имотите, обект на
прехвърлянето, се възстановява.
Съгл. чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ, Възстановява се и собствеността върху
имотите, отчуждени по:....... ..... ...., както и конфискуваните по Наредбата - закон за съдене от Народен съд виновниците за
въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията,
свързани с нея (обн., ДВ, бр. 219 от 1944 г.; изм., бр. 261 от 1944 г. и
бр. 9 от 1945 г.).
Т.е. правата на
ищците върху процесния имот са възстановени по силата на закон.
Ответникът по
същество не оспорва правата на ищците, не се позовава и на изтекла в негова
полза придобивна давност.
Оспорва
единствено твърдението, че владее процесния имот, като твърди, че върху него
има изградена пешеходна зона, в която са извършени ремонтиране и обновяване с
европейски средства.
Първото
възражение е оборено от заключението на вещото лице, изготвило СТЕ, видно от
което в
част от двата имота е построен жилищен блок, а другата е междублоково
пространство, което не попада в пешеходната зона на града, но в него е извършено от ответника
затревяване и полагане на улична настилка.
Второто
възражение на ответника е недоказано, а и неотносимо към предмета на делото.
Ето защо съдът
намира, че са налице осъществени всички необходими предпоставки за уважаване на
предявения иск.
Относно разноските:
С оглед изхода от делото, направените разноски
за воденето му пред настоящата инстанция следва да бъдат възложени на ответника.
Ищците представят списък с разноски по чл. 80 ГПК,
според който сторените разноски са в общ размер на 2100,24 лв. При липса на
изрично уточняване, съдът приема, че те са сторени по равно – т.е. по 700,08
лв. от всяка от трите ищци.
Предвид изхода от делото, тези разноски следва
да бъдат понесени от ответника.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ЛОМ, представлявана
от кмета д-р Г. Г., че Л.Б.Х., ЕГН **********,***,
Б.Б. З., ЕГН **********, от гр. ****, ФР Германия и З.Б.М.,
ЕГН **********,***, като наследници на Б.Т.В.,
поч. 31.12.1944 год. и Т.В.В.,
б.ж. на гр. София, поч. 15.06.1936 год., са
собственици на общо 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот:
ДВОРОВО
МЯСТО, цялото от 1086 кв.м., находящо се в гр. Лом, с
административен адрес: ********, съставляващо парцел ІІ-205, ХV-206 в кв. № 19
по плана на града от 1956 год., а по сега действащия план на гр. Лом, одобрен
със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК – ПИ с
идентификатор 44238.505.6428, с административен адрес: ********, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно
застрояване /от 10 до 15 м./, номер по предходен план – няма, последно
изменение със Заповед № 18-4888/14.06.2018 год. на н-к СГКК – Монтана, при
съседи: 44238.505.6402, 44238.505.6343 и 44238.505.764 и
ОСЪЖДА,
на основание чл. 108 ЗС, ОБЩИНА ЛОМ, представлявана от
кмета д-р Г. Г. да предаде на Л.Б.Х.,
ЕГН **********,***, Б.Б. З., ЕГН **********, от гр. ****,
ФР Германия и З.Б.М., ЕГН **********,***, владението
на имота.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ОБЩИНА
ЛОМ, представлявана от кмета Г. Г., да заплати на Л.Б.Х., ЕГН **********,***, Б.Б. З., ЕГН **********, от гр. ****, ФР Германия и З.Б.М.,
ЕГН **********,***, сумата от 2100,24 лв. (две хиляди и сто лева, 24 ст.), или по 700,08 лв. (седемстотин лева, 08
ст.) на всяка от тях, представляваща направени по делото разноски за тази
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :