Присъда по дело №278/2021 на Районен съд - Елхово
| Номер на акта: | 27 |
| Дата: | 1 юли 2021 г. (в сила от 17 юли 2021 г.) |
| Съдия: | Виолета Костадинова Апостолова |
| Дело: | 20212310200278 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 24 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
278/2021 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият М.А. /М.А./, турски гражданин, по обвинение в престъпление по
чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 18.06.2021 година в района на 272 гранична пирамида
в землището на село Лесово, община Елхово, обл. Ямболска, действайки като
извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъдат
наложени наказания около предвидения в закона минимален размер, а именно четири
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 200.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3
от НПК, чрез служебният му защитник. Производството по делото пред съда е
протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на служебен защитник – адв.
Пл.М. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. П.М. заявява,
че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че М.А. е
извършил от обективна и субективна страна действия по влизане през границата на
страната ни от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните
органи на властта и се желае подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението
в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК като му бъде наложено наказание в минимален
размер.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М.А. е роден на ********** година в гр.***, Република
**********турски гражданин с персонален № ***, със средно образование, неженен.
Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне поради влошената
икономическа обстановка там и да отиде в Швейцария, където имал приятел. Тъй като
не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на
територията на Република България, в гр. Одрин М.А. намерил човек – неустановен по
делото, който срещу заплащане на определена парична сума обещал да му помогне да
премине нелегално през границата от Република Турция в Република България. Този
човек му осигурил транспорт и така след като платил исканата парична сума подс.
М.А. бил откаран с лек автомобил до турско-българската граница. След това той
продължил да се движи пеша и така на 18.06.2021г. М.А. влязъл през границата на
страната ни от Република Турция в района на гранична пирамида № 272, находяща се в
землището на с. Лесово, обл. Ямбол, но бил забелязан и задържан от св. Д.М. -
служител на ГПУ – Елхово към РДГП Елхово.
От показанията на св.М. е видно, че на 18.06.2021г. той е бил на работа и
1
получил сигнал за преодоляване на възпрепятстващото съоръжение в района на 272
гранична пирамида, в землището на село Лесово. Свидетелят сочи, че негови колеги са
видели на камерите за наблюдение да преминават двама души от турска на българска
територия, а други трима са им помогнали със стълба откъм турска територия, без да
преминават на наша територия. Когато св.М. заедно със свои колеги отишъл на място
да провери, установили там двама мъже от турски произход, един от които бил подс.
М.А., а вторият мъж бил със счупен крак.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС
към МП на РБ, се установява, че М.А. не е осъждан на територията на Република
България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля Д.М., дадени
в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и
прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля М.
са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние.
В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и
писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият М.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 18.06.2021 година в района на
272 гранична пирамида в землището на село Лесово, община Елхово, обл. Ямболска,
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е
съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетеля М., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна
страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
откриването на нарушителите на границата, след влизането им в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките
и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата /по арг. за
2
обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и
Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен
Томов/.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни
граница от територията на Република Турция на територията на Република България,
като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия М.А. за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимия съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между РТурция и РБългария, за да достигне територията на Република България, след
което имал желание да продължи към Швейцария и да се установи там.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът приема, че липсват основанията на
посочената разпоредба – чл. 279, ал.5 от НК, за ненаказване на подсъдимият. В
конкретния случай, безспорно се установи, че подсъдимият е влязъл на територията на
страната ни без съответно разрешение от надлежните органи на властта и това не се
оспорва от подсъдимият и неговият защитник. Съдът счита, че не са налице
доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни
с цел да търси убежище, поради това, че в собствената му родина е бил преследван
заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и
свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република
България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при
разпита му в хода на досъдебното производство, нито пред съда. Освен това
обстоятелствата за наличие на предпоставките за търсене на убежище подлежат на
доказване, а такива доказателства по делото не са представени. Липсват каквито и да
било доказателства, че подсъдимият е преминал границата без съответно разрешение
по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни
вярвания или че е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Не са направени и доказателствени искания в
тази насока от подсъдимия и неговия служебен защитник в хода на съдебното
следствие. Видно от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, същият е напуснал държавата си по произход защото не е могъл да
изхранва семейството си, т.е. по икономически и лични причини, при липса на данни и
3
информация от негова страна за това да е влязъл в страната ни с цел да търси убежище,
поради това, че в собствената му родина е бил преследван заради своите убеждения
или дейност в защита на международно признати права и свободи.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс М.А. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него
самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации и при
превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало към
момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП,
възрастта на подсъдимия, съдът наложи на М.А. при условията на чл.54 от НК
наказание в предвиденият в Закона минимум, а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на М.А., тъй като към момента на
деянието той не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание
е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено
наказание на подс. М.А. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не
следва да се присъждат.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4