Р Е Ш
Е Н И Е
№ 738
гр. П., 13.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4135 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Oбразувано
e по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД против Д.Д.Х.,
уточнена с молба от 27.06.2018 г., с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 942.17 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. П., ****** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.02.2018 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата в размер на 167.65 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата за периода от 09.07.2015
г. до 29.01.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***. по
ч. гр. д. № 987/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П., която е връчена на
длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът поддържа, че страните по спора са
обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД е доставило топлинна енергия до имота на Д.Д.Х. на
посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия, поради което и на основание
чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД на потребителите в гр. П. дължи законна лихва за
забава.
Ответникът в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител адвокат Р.К., оспорва предявените искове по
основание и размер. В подадения отговор се сочи, че по делото не са ангажирани
доказателства, от анализа на които би могъл да бъде направен извод, че ищецът е
доставил топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност до процесния
имот. При условията на евентуалност е направено възражение за погасяване по
давност на част от процесните вземания.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна по спора следното:
По делото е
представена подадена от ответника до Община П.,
Дирекция „Местни приходи и такси“ декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 4894/27.11.2014г. за процесния имот, в която Д.Д.Х. е отбелязала,
че е придобила право на собственост върху процесния имот по силата на договор
за покупко – продажба и наследство. В таблица 1 от документа наред с ответника,
като съсобственик на процесния имот са посочени трети за спора лица, а именно К.
Е. В. и Л. Е. Х.. Ведно с декларацията пред данъчната служба е представено
удостоверение за наследници с изх. № 5952/26.11.2014 г., издадено от Община П.,
видно от което посочените в таблица 1 лица са наследници на Евгени Кирилов
Христов, починал на 21.11.2014 г., както следва: Д.Д.Х. ( преживяла съпруга), К.
Е. В. ( дъщеря) и Л. Е. Х. ( син).
По делото е
представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от 09.08.1990 г., видно от който, Е.К. Х.и Д.Д.Х. са
придобили право на собственост върху процесния имот.
От приетото по
делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се
измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на
одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки. Вещото лице сочи, че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението
се установява, че отоплителните тела в имота са демонтирани с изключение на
щранг – лира в банята на жилището. Експертът разяснява, че отоплителното тяло в
санитарното помещение на апартамента е без монтиран индивидуален разпределител
на разход на отопление, което е общо за всички имоти по вертикала в сградата в режим
на етажна собственост. За посочения уред е начислен разход, като за тяло
работило непрекъснато по изчислителен път в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г./. Експертът сочи, че топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация в жилищната сграда, в която се намира имота е изчислена съобразно
правилата на Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. От
приетото заключение се установява, че разходът за топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване е изчислен посредством отчитане на показанията на
монтирания в имота водомер. Вещото лице
разяснява, че стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД топлинна
енергия за процесния имот и период възлиза на 942.17 лева.
От приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като
обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи
главницата, за процесния период възлиза на 167.65 лева.
Изложената фактическа обстановка по спора налага
следните правни изводи:
В
доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на
облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си
по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че
ответникът притежава качество на собственик
или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот,
респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът
за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „СъП.”, бр. 82/29.04.2008г.
( лист 6 и 7 от делото), както и в един централен
ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
във връзка с множеството разглеждани в Районен съд – гр. П. дела с идентичен на
настоящото предмет.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Съдът намира, че
от представените по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ и Договор за покупко –
продажба на държавен недвижим имот се установява се установява, че ответникът притежава
право на собственост върхъ 4/6 ид. ч. от процесния топлоснабден имот. С Решение
№ 254/29.09.2017г. постановено по в.гр.д. № 408/2017г. по описа на Окръжен съд
– гр. П. е прието, че когато частният документ, съдържа признание за неизгодни
за издателя му обстоятелства изявлението се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Въззивната инстанция е разяснила, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма доказателствено значение
за установяване на принадлежността на право на собственост, когато деклараторът
се домогва да установи по отношение на трети лица, че с подаденото от него
изявление до съответната община е придобил право на собственост върху недвижим
имот, т.е. когато страната иска с частен, изходящ от нея документ,
материализиращ изгодни за нея факти да установи, че е собственик на дадена вещ.
В подкрепа на изложено са Решение № 1556/28.02.1984г., постановено по
гр.д. № 977/1984г. по описа на ВС, IV ГО и Решение № 28/28.02.1999г.,
постановено по гр.д. № 3114/1997г. по описа на ВС, IV ГО. Респективно декларацията по чл. 14 ЗМДТ, когато е подадена
от процесуално легитимирания ответник за процесния недвижим имот, има
материална доказателствена сила, по отношение на декларираните от лицето
обстоятелства, а именно че същия притежава право на собственост върху вещта. В
разглеждания случай ответникът е посочил в подадената декларация, че притежава
право на собственост върху 4/6 ид. ч. от процесния топлоснабден имот, което
обстоятелство се подкрепя и от представения титул за собственост и
удостоверение за наследници.
Нормата на чл.
30, ал.3 ЗС предвижда, че съсобственикът е длъжен да участва в тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си, поради което Д.Д.Х. дължи 4/6 част от цената
на доставената от ищцовото дружество топлинна енергия. Обстоятелството дали ответникът е живял, респ дали лично е ползвал топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в процесния период, е извън предмета на доказване по делото в
отношенията между страните, тъй като за
съществуването на качеството „потребител/клиент на топлинна енергия“ е от значение кой е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот, а не фактически ползвател.
Предвид
изложеното и при съобразяване на обема на притежаваното от ответника право на
собственост съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е
доказан за сумата в размер на 628.11 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 942.17
лева претенцията е недоказана.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Предвид обема на
притежаваното от ответника право на собственост върху процесния топлоснабден
имот искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата
в размер на 111.76 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 167.65
лева претенцията се явява недоказана.
Направеното от ответника възражение за погасяване по давност на
процесните вземания е неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главница), давността тече от деня на падежа. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в
30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. налице е
установен падеж на вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по
в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. П. е разяснено, че вземането
за цена на потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на
втория месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече
законоустановения давностен срок. През посочения период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може
да иска предсрочно изпълнение.
С Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на
топлинна енергия са за периодично плащане, поради което се погасяват с
изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на датата, на която е депозирано
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК ( 12.02.2018г.) съдът намира, че процесните вземания не са
погасени по давност.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността
за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство пропорционално на уважената част от предявените
искове. Съдът намира, че заявителят е направил разноски в заповедното
производство общо в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса
за разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като Д.Д.Х. следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД сумата в
размер на 50 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни
разноски в производството по реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената
част от предявените искове. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД в настоящото производство съдебни разноски
възлизат общо на сумата в размер на 720 лева, от която сумата в размер на 75
лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 15
лева внесена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, сумата в
размер на 300 лева внесен депозит за назначаване на особен представител на
ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, сумата в размер на 230 лева внесен
депозит за изслушване на съдебно – техническа и съдебно – счетоводни експертизи
и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като Д.Д.Х. следва да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 480 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ против Д.Д.Х., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 628.11
лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., ****** за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 12.02.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в
размер на 111.76 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
плащания, формиращи главницата за периода от 09.07.2015 г. до 29.01.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***. по ч. гр. д. № 987/2018 г.
по описа на Районен съд – гр. П., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до
пълния заявен размер от 942.17 лева и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 167.65 лева.
ОСЪЖДА Д.Д.Х., ЕГН **********,*** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
50 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Д.Д.Х., ЕГН **********,*** да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 480 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № *** по
описа на Районен съд – гр. П., да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата
на обявяване на Решението:13.05.2019г.
Съдебен
деловодител: