РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Перник, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500357 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на С. В. С., З. А. К. и А. В. С. срещу
Решение № 85/ 19.03.2025 г. по гр.д. № 546/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир, с
което са отхвърлени предявените от тях искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено по
отношение на К. И. К., че са собственици на реална част от поземлен имот № 80.77 по плана
на новообразуваните имоти на ***, общ. ***, одобрен със заповед № РД-130/ 09.07.2003 г.,
целият с площ от 994 кв.м., при граници (съседи) на имота: имот № 80.76, имот № 80.7, имот
№ 80.75, имот № 80.190 и имот № 80.78, която реалната част е с площ от 169,70 кв.м. при
следните граници: имот № 80.77, имот № 80.190, имот № 80.78 и имот № 80.76, заключена
между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А на скицата, находяща се на стр. 4 от приетото
заключение на вещото лице инж. А.Ц. по съдебно-техническата експертиза, както и за
осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху така посочената реална част.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Изразено е становище, че
първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, различна от тази,
установяваща се от обстоятелствата по делото, както и че е анализирал непълно,
необективно, едностранчиво и неправилно доказателствения материал. В решението не било
обсъдено обстоятелството, че въз основа на документите за собственост ответникът
притежава дворно място с площ от 1000 кв.м., а според плана на новообразуваните имоти –
1405 кв.м., като не били изложени съображения от къде се е появила разликата и дали може
да бъде установена въз основа на събраните писмени доказателства. Отделно от това
въззивниците поддържат, че анализът на свидетелските показания, направен от съда, е
насочен повече към изложеното от свидетелите на ответната стана, както и че липсват
съпоставки на казаното от различните свидетели за едни и същи обстоятелства. Сочат, че
1
според решението съдът е кредитирал показанията на А.Й. и В.В., тъй като съответстват на
целия събран доказателствен материал, но не било посочено кои са доказателствата, с които
кореспондират. Твърдят, че не са взети предвид и обсъдени всички наведени от тях доводи и
съображения, относими, както към доказателствената стойност на събраните писмени
доказателства, така и към тази на свидетелските показания. Жалбоподателите излагат, че не
са събрани доказателства, от които да се установява, че ответникът е владял процесния имот
в продължение на повече от 35 г. Твърдят, че къщите водят началото на имотите, че от т. А
до т. Б, обозначени на скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза, се
намирала стара стопанска постройка, за която била залепена дърводелска работилница.
Вратата й била от страната на спорното място. През 2023 г. ищците ги съборили и
направили бетонов фундамент. Тъй като същият е с по-малки размери, останали около 2 м.
без мрежа. Уточняват, че при т. Б има метална врата към спорния имот, както и че от т. Б до
т. В имотът е ограден с бетонов фундамент с метални колове и метална мрежа, като това
ограждане било направено, за да се отдели зеленчуковата градина от отглеждани тогава
животни в двора. От т. А до т. З (от страната на пътя) се намирала метална порта, направена
и поставена от бащата на С. С. и разпитания по делото свидетел М.Д.. Сочат, че металната
порта стига до гаража, построен през 80-те години на миналия век, а последният е залепен за
къщата на И.В.. До гаража била изградена пристройка през 2009-2010 г., а след нея се
намирала метална врата към спорното място, както и около 1.2-1.5 м. метална мрежа,
отделяща имота на И.В. от него. След нея била изградена каменна стопанска сграда с
метален навес, към която имало заградена с метална мрежа непокрита част, която през 2022
г. била оградена с плътни метални платна от т. Д до т. Г от ответника, а между т. В и т. Г
била поставена от ищците метална решетка, подпряна на две сливи. В жалбата се твърди, че
през 2019-2022 г. свидетелят В.В. (зет на ответника) заградил около 2,5 кв.м. от т. Д до т. Г от
спорното място, където отглеждал неми патици, но след спор с ищците премахнал
огражденията и животните. Жалбоподателите оспорват, че последният е отглеждал птици в
продължение на десет години. Поддържат, че от показанията на свидетелите А.Й. и М.Д. се
установява, че познават спорния имот, който е на родителите на С. С., където баба й и дядо
й имали кочина и отглеждали свине, отгоре имало чаревичарник, а впоследствие било пълно
с поставени от С. варели, както и че до сградата на дядо й имало стая, в която отглеждали
магаре, а до къщата на И. били дървата на старите. Според въззивниците въз основа на тези
показания се установява, че наследодателите им са притежавали спорния имот. Излагат, че
според посочените свидетели след смъртта на бащата на С. С. в процесната реална част била
поставена собствена на ищците каруца, както и техни дървени палета, колове и мрежа.
Считат, че показанията на свидетеля В.В. не следва да бъдат кредитирани, тъй като той се
намира в близки отношения с ответника и има пряк интерес от положително за него
решение, както и поради обстоятелството, че се разминават с показанията на другите
разпитани по делото свидетели. Според въззивниците свидетелските показания на Д. Г. не
доказват твърдението на ответната страна, че е придобила имота по давност. С оглед на тези
съображения молят първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове
да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият К. И. К. е подал отговор на въззивната
жалба, с който излага съображения за нейната неоснователност и моли атакуваното решение
да бъде потвърдено. Изразява становище, че последното е правилно, както и че при
постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че
решението е обосновано, а изводите на първоинстанционния съд съответстват на
установеното въз основа на събраните доказателства. Позовава се на заключението на
вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, според което спорната реална
част попада изцяло в неговия имот по действащия план на новообразуваните имоти. Според
въззиваемия съдът е обсъдил свидетелските показания по отделно и заедно, съпоставил ги е
с писмените доказателства, а тези на свидетелите А.Й. и В.В. е преценил по реда на чл. 172
ГПК, като е направил извод, че съответстват на останалия събран доказателствен материал,
поради което ги е кредитирал. Същият подържа, че по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се направи извод, че ищците са придобили правото на
2
собственост върху процесната реална част, като твърди, че той е придобил същата по
давност.
С молба с вх. № 4281/ 14.07.2025 г., депозирана пред въззивния съд по реда на чл.
129, ал. 2 ГПК, ищците са заявили, че претендират да са собственици на реалната част с
площ от 169,70 кв.м., заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А по скицата, находяща се
на стр. 4 от заключението на вещото лице инж. А. Ц. по съдебно-техническата експертиза,
прието от първоинстанционния съд, както и че не твърдят да са собственици на сградите,
които попадат в тази реална част. Навели са твърдение, че имотът е придобит от
наследодателите им Й.П.В. и В.С. К. въз основа на договор за покупко-продажба от 1952 г.,
като с нотариален акт № ***, том ***, дело № 504/ 1969 г. последните били признати за
собственици по давност. Фактическата власт, включително върху спорната по делото реална
част от имота, била установена през 1952 г. след сключването на договора за покупко-
продажба. Й.П.В. и В.С. К. я упражнявали до края на живота си. Същите ползвали дворното
място за различни цели – отглеждали животни, в горната част имало царевичарник, където
държали царевица, а след това там поставили варели. След смъртта на Й.П.В. и В.С. К.
имотът бил придобит по наследство от С. В. С., З. А. К. и А. В. С., които продължили да
упражняват фактическа власт върху него, включително върху спорната част, до есента на
2023 г. С молбата от 14.07.2025 г. ищците са заявили, че регулационният план, по който са
издадени скиците, представени по делото, е първи за землището на *** и представлява план
на новообразуваните имоти, а до одобряването му не са били съставени предходни планове с
графични материали за местоположението и границите на имотите.
К. И. К. твърди, че той е собственик на спорната част, заключена между буквите А-Б-
В-Г-Д-Е-Ж-З-А по скицата, находяща се на стр. 4 от заключението на съдебно-техническата
експертиза, прието от първоинстанционния съд, както и че тя изцяло попада в неговия
недвижим имот № 80.78 от плана на новообразуваните имоти на ***, одобрен със Заповед №
РД-130/ 09.07.2003 г.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства,
възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството по гр.д. № 546/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир, е
образувано въз основа на искова молба на С. В. С., З. А. К. и А. В. С., с която са предявени
искове по чл. 108 ЗС срещу К. И. К.. В нея е изложено, че ищците са собственици по
наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в ***, Община ***, Област
***, представляващо дворно място с площ от един декар, в землището на ***, махала „***“,
местността „***“, при граници: от западната страна - прогон, от северната страна -
махленски път, от източната страна - наследници на Х.Н. и от южната страна - И. К. В., с
описание по скица: имот № 80.77 по плана на новообразуваните имоти на ***, Община ***,
Област ***, одобрен със заповед № РД-130/ 09.07.2003 г., с площ от 994 кв.м., при граници:
имот № 80.76 - поземлен имот, *** и др., имот № 80.7 - поземлен имот, *** и др., имот №
80.75 - поземлен имот, *** и др., имот № 80.190 - поземлен имот на наследници на В. И. В.
и др. и имот № 80.78 - поземлен имот на И. К. В. и др., ведно с находящите се в имота
сгради с № 80.77.1 - двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. и №
80.77.2 - едноетажна, полумасивна селскостопанска сграда с площ от 83 кв.м. Имотът бил
придобит въз основа на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от
21.11.1952 г., като с нотариален акт за продажба и давностно владение № ***, том ***, дело
№ 504 от 1969 г. наследодателите на ищците Й.П.В. и В.С. К. били признати за собственици.
В нотариалния акт било записано, че дворното място не е парцелирано, тъй като за *** няма
изготвен регулационен план, но че същото е в строителната част на селото и не влиза в блок
на ТКЗС. След смъртта на Й.П.В. и В.С. К. ищците, в качеството им на наследници,
придобили собствеността върху имота. С. В. С., З. А. К. и А. В. С. поддържат, че
ответникът, който е собственик на съседния имот, без основание заградил и ползва част от
имота им с площ от 169,70 кв.м., заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А по скицата,
находяща се на стр. 4 от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза от
3
първоинстанционния съд (след направено и допуснато уточнение на предявения иск от
страна на ищците, заявено като искане за изменение на иска в хода на първоинстанционното
производство). Първоначално между наследодателите на страните имало съгласие и
разбирателство тази част от имота на ищците да остане между имотите им като пътека, по
която да минават животните и да се ползва от двете страни. Впоследствие обаче ответникът
заградил процесната реална част. Въз основа на тези твърдения С. В. С., З. А. К. и А. В. С.
молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че са
собственици на спорната реална част от имота с площ от 169,70 кв.м., заключена между
буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А по скицата, находяща се на стр. 4 от приетото в
първоинстанционното производство заключение на вещото лице инж. А.Ц. по съдебно-
техническата експертиза, както и ответникът К. И. К. да бъде осъден да им предаде
фактическата власт върху нея.
Ответникът К. И. К. оспорва предявения иск. Твърди, че е единствен наследник по
закон на И. К. В., както и че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том
***, дело 505/ 07.10.1969 г. последният бил признат за собственик въз основа на покупко-
продажба и давностно владение на дворно място с площ от един декар, намиращо се
землището на ***, Община ***, Област ***, махала „***“, местността „***“, при граници:
прогон, В. и Й.С. В., наследници на Х.Н. и Г. К. В., заедно с построените в него къща и
стопански сгради. Оградата между дворното място на ответника и това на ищците била
поставена преди повече от 30 - 35 години и не била местена, а дворните места се владеели в
този им вид повече от 50 години. В полза на наследодателя на К. И. К. била изтекла
предвидената от закона придобивна давност. Същият владял спорния имот с намерение за
своене, като това станало достояние, както на трети лица, така и на ищците. Заградил имота,
подържал го и го обработвал. Владението му било постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно.
Като писмено доказателство е прието копие от договор за покупко - продажба на
недвижими имоти от 21.11.1952 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който К.
В. И. продал на Й. С. К., действаща за себе си и като майка и законен представител на
малолетния си син В.С. К., шест недвижими имота, находящи се в землището на ***, сред
които: дворно място в м. „***“ с площ от един декар, при съседи: прогон, частен път, Х.Н. и
И. К., съставляващо северната трета част от дворното място на продавача в същата
местност, цялото с площ от три декара, при съседи: път, прогон, К. В. и Х.Н.. В договора е
отбелязано, че имотите се предават във владение на купувачите в деня на сключването му.
От представено копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***,
том ***, дело № 504/ 1969 г. на радомирски народен съдия се установява, че Й.П.В. и В.С. К.
са признати за собственици по покупко-продажба и давностно владение на следния
недвижим имот: дворно място с площ от един декар, находящо се в землището на ***,
***окръг, махала „***“, местност „***“, при граници: от западната страна - прогон, от
северната страна - махленски път, от източната страна - наследници на Х.Н. и от южната -
И. К. В., заедно с намиращите се в това място постройки - масивна къща и стопански
постройки.
Предоставено е копие от удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от
кметството на ***, Община ***, Област ***, от което е видно, че Й.П.В. е починала на ***, а
нейни законни наследници са: С. К. В. – съпруг, починал на *** и В.С. К. – син, починал на
***, както и че законни наследници на последния са З. А. К. – съпруга и дъщерите му С. В.
С. и А. В. С..
Видно от копие от удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от кметството
на ***, Община ***, Област ***, законен наследник на С. К. В., починал на ***, е синът му
В.С. К., починал на *** и оставил като свои наследници по закон: З. А. К. – съпруга и
дъщерите си С. В. С. и А. В. С..
По делото е представено и копие от удостоверение за наследници с изх. № ***,
издадено от Община ***, в което също е посочено, че наследници по закон на В.С. К.,
починал на ***, са З. А. К. – съпруга и дъщерите му С. В. С. и А. В. С..
4
Прието е копие от договор за покупко - продажба на недвижими имоти от 21.11.1952
г. с нотариална заверка на подписите, с който К. В. И. продал на И. К. В. недвижими имоти,
находящи се в землището на ***, сред които: дворно място, находящо се в м. „***“, с площ
от един декар, при съседи: Й. и В.С., Х.Н. и Г. К., съставляващо средната трета част от
дворното място на продавача в същата местност, цялото с площ от три декара, при съседи:
път, прогон, К. В. и Х.Н..
От прието по делото копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот №
***, том ***, дело № 505/ 1969 г. на радомирски народен съдия се установява, че И. К. В. е
признат за собственик по покупко - продажба и давностно владение на следния недвижим
имот: дворно място с площ от един декар, находящо се в землището на ***, ***окръг,
махала „***“, местност „***“, при граници: прогон, В. и Й.С. В.и, наследници на Х.Н. и Г. К.
В., което място съставлява средната част от дворното място - бивша собственост на К. В. И.,
заедно с намиращите се в него къща и стопански сгради.
Представено е копие от удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от
Община ***, от което е видно, че И. К. В. е починал на ***, както и че негов наследник по
закон е синът му К. И. К..
Като свидетели в първоинстанционното производство са разпитани А.А.Й., М.Д.Д.,
В.Х.В. и Д. Г. В..
От свидетелските показания на А.А.Й. – вуйчо на ищците С. В. С. и А. В. С., се
установява, че познава процесния имот от 50 години. Същият излага, че баща им, както и
баба им и дядо им имали кочина, където отглеждали свине, а отгоре имало царевичарник,
където държали царевица, след това било пълно с варели. Спорното място не било
ограждано. До сградата на дядото имало стая, в която отглеждали магаре. До къщата на И.
били дървата на старите. Спорното място било с площ около 200 кв.м. А.А.Й. посочва, че
живее в друго село, но в годината по 2-3 пъти минава покрай имота. Към момента на
разпита мястото било заградено от К.. Във времето там се отглеждали кокошки – и от К., и
от С., и от баба й и дядо й. Заявява, че не му е известно В.Х. да е отглеждал животни в
имота.
Свидетелят М.Д.Д. излага, че познава С. и родителите й от 35-40 години, както и че е
ходил в имота им в ***. Правил сграда 3х3 като заварчик, която и към момента на разпита се
намирала там. В нея се отглеждали прасета и кози. Правил и ограда с метални винкели и
порта заедно с бащата на С. - В.. Същият сочи, че спорната част от имота е с площ около
150-200 кв.м., както и че в нея има орех. Бащата на С. имал барака там, където били
съхранявани материали, винкели и профили. Към момента на разпита в това място бил
построен гараж, собственост на ответника, който бил изграден преди около 25 години.
М.Д.Д. сочи, че самият той участвал при направата на гаража. Бащата на С. го повикал,
защото щели да избиват плоча. Същият твърди, че преди 15 години ходил за последно в
имота, както и че две седмици преди разпита му С. го завела там.
Свидетелят В.Х.В. – съпруг на дъщерята на ответника, излага, че спорната част
между имотите на страните е около 300 кв.м., че представлява земя с дръвчета, както и че
има орехи. Твърди, че мястото е оградено откъм ищците с бетонов фундамент с телена
мрежа. Ищците имали вход откъм тъста му, който е откъм главния път. Имотът бил ограден
по този начин през 2005 г. Същият твърди, че в миналото спорната част била собственост на
бащата на К. И. К., а след това станала негова собственост. Била владяна от тях. Свидетелят
отглеждал животни в нея – кокошки, фазани и куче в периода от 2010 г. до 2022 г. Никой не
му пречил за това и не оспорвал правото му да ползва мястото. Ищците не пречели нито на
него, нито на К. И. К. да ползва имота. В.Х.В. сочи, че според думите на ответника оградата
откъм имота на ищците била поставена от бащата на С. – В. К. преди 1990 г. Твърди, че
откъм имота на К. И. К. има сгради – гараж, къща и стопански сгради, както и врата, от
която се влиза. Спорове между страните възникнали от 2022 г. К. И. К. чистел и косял
спорното място. Свидетелят излага, че не му е известно след 2005 г. ищците да са го
ползвали.
5
От показанията на свидетеля Д. Г. В., съсед на К. И. К., е видно, че познава отдавна
спорния имот. Описва същия като място с площ около 200-300 кв.м., в което има гараж,
кочина и два ореха. Бащата на К. построил гаража през 80-те години. Сочи, че спорното
място е между дворовете на страните, като към имота на С. има ограда с бетонов фундамент.
Според свидетеля тя била изградена от баща й преди около 20 години. Същият излага, че
откъм имота на К. има постройки, малка ограда, вратичка и мрежа, като вратичката и
мрежата са по-надолу от спорното място. То било ползвано от бащата на К., а след смъртта
му – от К.. Били отглеждани кокошки там. Д. Г. В. твърди, че виждал бащата на К. и майката
на С. да събират шума от орехите. Излага, че повече от 10-15 години К. поддържа мястото.
Там били отглеждани пуйки и патици от В. допреди 2-3 години. Започнал да ги отглежда,
след като станал зет в семейството, като свидетелят заявява, че не му е известно някой да му
е пречел за това. Твърди, че всеки ден минава от там, както и че през последните 2-3 години
виждал С., майка й и К. в процесното място. Тримата събирали орехи от дръвчетата.
От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещо лице А.Ц., прието от
първоинстанционния съд, което не е оспорено от страните, е видно, че за процесното
землище няма предходни планове (графични материали) за местоположението и границите
на имотите, в нотариалните актове последните са описани по съседи и няма графична част
към тях. Планът, по който са издадени представените по делото скици, е първи и е план на
новообразуваните имоти на ***, Община ***, одобрен със заповед № РД-130/ 09.07.2003 г.
Вещото лице е посочило, че по този план имотът на ищците е № 80.77 с площ от 944 кв.м., а
този на ответника - № 80.78 с площ от 1405 кв.м. Описало е, че и двата имота са заградени,
че по границата между тях по т.АБВ по плана на новообразуваните имоти има ограда от т. Б
до т. В – метални колове, мрежа и бетонна ивична основа, в участъка от т. А до т. Б оградата
е премахната (или не е имало), на мястото на сграда № 2 от имот № 80.77, която е съборена,
е излят бетонов фундамент (нов), а по т. ВГ е направена метална порта. Посочило е, че от т.
А до т. З до гаража на ответника има ограда с врата. Според заключението на място ищцата
показала площ, която претендира да принадлежи към нейния имот, обозначена между
буквите АБВГДЕЖЗА с площ от 169,70 кв.м., в която попада сграда, представляваща гараж и
пристройка към къщата на ответника, както и ниска каменна стопанска постройка с метален
навес отгоре. Вещото лице е направило извод, че тази площ изцяло попада в имота на
ответника по плана на новообразуваните имоти с № 80.78 в северната му част. Изложило е,
че поради липса на предходна графична част не може да каже дали тази площ е била към
имота на ищците.
От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещо лице Р. Г., прието от
въззивния съд, е видно, че процесните имоти се намират в границите на урбанизирана
територия – в границите на ***. До 2003 г. за населеното място в частта, в която попадат
имотите, нямало изготвени и одобрени кадастрални планове. Първи графичен материал е
изготвеният план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-130/ 09.07.2003 г.
на областния управител на Община Перник, като няма данни да е съставян помощен план.
Планът на новообразуваните имоти бил изготвен от преки геодезически измервания на
съществуващите имотни граници и съществуващите сгради. Съгласно този план имотът на
ищците представлява имот с № 80.77 с площ от 994 кв.м., а този на ответника - № 80.78 с
площ от 1405 кв.м. В заключението е посочено, че към момента на изготвянето му за
землището на ***, Община Радомир има действаща кадастрална карта, одобрена със заповед
№ РД-18-2224/ 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, според която имотите
имат следните идентификатори: 05534.81.266 и 05534.81.267. Изложено е, че имот № 80.77
по плана на новообразуваните имоти на *** е идентичен с имот с идентификатор
05534.81.266 по кадастралната карта на ***, а имот с № 80.78 по плана на новообразуваните
имоти е идентичен с имот с идентификатор 05534.81.267. Според вещото лице поради липса
на предходна графична част не може да се отговори дали спорната площ от 169,70 кв.м. е
била към имота на ищците в минал момент, като и в двата плана (плана на
новообразуваните имоти и кадастралната карта) същият е част от имота на ответника.
Посочило е още, че няма предходни графични данни относно точното местоположение,
граници и площ на процесните имоти към момента на придобиването им, както и че няма
6
данни, от които може да се направи извод по какъв начин е формирана разликата в площите
на имотите, отразена в документите за собственост (договор за покупко-продажба от
21.11.1952 г. с купувачи Й. К. и В. К. и нотариален акт № ***, том ***, дело № 504/ 1969 г.; и
договор за покупко-продажба от 21.11.1952 г. с купувач И.В. и нотариален акт № ***, том
***, дело 505/ 1969 г.) и в плана на новообразуваните имоти. Видно от заключението в
спорната част от 169,70 кв.м. са включени сграда на един етаж с площ от 42 кв.м., която
частично с площ от 27 кв.м. се използва като гараж и частично с площ от 15 кв.м. – като
пристройка на две нива, функционално свързана към жилищната сграда на ответника, както
и метален навес с площ от 7,5 кв.м.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, касаещи правилността му, е ограничен от наведените в жалбата доводи (с
изключение на случаите, посочени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, за които следи служебно, но процесният не е такъв).
Настоящият съдебен състав след извършена проверка на обжалваното решение на
Районен съд – Радомир намира, че е валидно и допустимо. Въз основа на наведените с
въззивната жалба доводи приема, че същото е правилно, като съображенията са следните:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС, следва да
бъде установено, че ищците С. В. С., З. А. К. и А. В. С. са собственици на процесната реална
от имота на твърдяното от тях придобивно основание, както и че фактическата власт върху
него се упражнява от ответника без основание. Доказването на придобивното основание и
на факта, че ответната страна упражнява фактическа власт върху имота, е в тежест на
ищците, съответно тези обстоятелства следва да бъдат установени от тях при условията на
главно и пълно доказване. Доказването е пълно, когато след провеждането му в съзнанието
на съда се създава пълна увереност, че съответният факт се е осъществил. Според правилата
за разпределение на доказателствена тежест ако последният не е доказан по посочения
начин, то следва да се приеме, че не е настъпил.
Твърдението на С. В. С., З. А. К. и А. В. С., на което са основани предявените от тях
ревандикационни искове (уточнено във въззивното производство), е, че са титуляри на
правото на собственост на спорния имот въз основа на наследствено правоприемство от
Й.П.В. и В.С. К., които от своя стана са придобили имота чрез договор за покупко-продажба
от 21.12.1952 г. и изтекла в тяхна полза придобивна давност, за което са се снабдили с
нотариален акт № ***, том ***, дело № 504/ 1969 г.
Видно от приетите копия от удостоверения за наследници на Й.П.В., на С. К. В. и на
В.С. К. С. В. С., З. А. К. и А. В. С. са единствени законни наследници на Й.П.В. и В.С. К..
Според договора за покупко - продажба на недвижими имоти от 21.11.1952 г., копие от който
е представено по делото, К. В. И. продал на Й. С. К. и В.С. К. дворно място в ***, м. „***“ с
площ от един декар, при съседи: прогон, частен път, Х.Н. и И. К., съставляващо северната
трета част от дворното място на продавача в същата местност, цялото с площ от три декара,
при съседи: път, прогон, К. В. и Х.Н.. Доколкото договорът не е сключен в предвидената от
чл. 18 ЗЗД форма, същият няма вещно-прехвърлително действие по отношение на имота, но
сочи момента на установяване на фактическата власт върху него от страна на купувачите,
доколкото в него изрично е отбелязано, че имотът се предава в тяхно владение в деня на
сключването му. С нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том ***, дело №
504/ 1969 г. на радомирски народен Й.П.В. и В.С. К. са признати за собственици по покупко-
продажба и давностно владение на същия имот, представляващ дворно място с площ от
един декар, находящо се в землището на ***, ***окръг, махала „***“, местност „***“, при
граници: от западната страна - прогон, от северната страна - махленски път, от източната
страна - наследници на Х.Н. и от южната - И. К. В., заедно с намиращите се в това място
постройки - масивна къща и стопански постройки.
7
Според Тълкувателно решение № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с
който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост. В него е посочено също, че това
не означава, че тази констатация е лишена от доказателствено значение, както и че
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила
за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е
собственик на имота, в което се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила
решение. С оглед на това и доколкото не са събрани доказателства за противното в случая,
следва да се приеме, че Й.П.В. и В.С. К. са придобили въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност правото на собственост на дворното място, описано в нотариален акт за
собственост на недвижим имот № ***, том ***, дело № 504/ 1969 г. От събраните по делото
доказателства обаче не може да бъде установено по несъмнен начин, че процесният спорен
имот с площ от 169,70 кв.м. (заключен между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А на скицата,
находяща се на стр. 4 от приетото заключение на вещото лице инж. А.Ц. по съдебно-
техническата експертиза) е бил част от това дворно място, съответно че същият е придобит
от Й.П.В. и В.С. К. и впоследствие е преминал в собственост на ищците въз основа на
наследственото правоприемство. По делото не са представени графични или други писмени
данни относно точното местоположение на дворното място и границите му, от които да е
видно, че към момента, в който Й.П.В. и В.С. К. са станали негови собственици спорният
имот е бил част от него. Според заключенията на съдебно-техническата експертиза за първи
път имотите са включени в плана на новообразуваните имоти на ***, изработен през 2003 г.
(без да са ясни причините за това), като имотът на ищците по този план е № 80.77 с площ от
944 кв.м., този на ответника - № 80.78 с площ от 1405 кв.м., а спорната част от 169,70 кв.м.
изцяло попада в имота на ответника в северната му част. Видно от заключението на вещото
лице Р. Г., прието от въззивния съд, имот № 80.77 по плана на новообразуваните имоти на
*** е идентичен с имот с идентификатор 05534.81.266 по кадастралната карта на ***, а имот
с № 80.78 по плана на новообразуваните имоти е идентичен с имот с идентификатор
05534.81.267.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват факти, които
да касаят релевантния период до 1969 г., когато Й.П.В. и В.С. К. са признати за собственици
на дворното място, описано в нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том
***, дело № 504/ 1969 г., въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Тоест от
тях не може да бъде установено, че спорната част с площ от 169 кв.м. е придобита от Й.П.В.
и В.С. К. заедно с останалата част от дворното място, за да бъде направено заключение, че
впоследствие ищците са станали нейни собственици след наследственото правоприемство от
тези лица, в какъвто смисъл са твърденията им. Действително от показанията на свидетелите
А.А.Й., М.Д.Д., както и на Д. Г. В. се установява, че наследодателите на ищците са ползвали
мястото или части от него, бе да са конкретизирали граници на същото, но те касаят период,
следващ издаването на нотариалния акт от 1969 г., тоест твърдения момент на придобиване
на правото на собственост. Освен това от показанията на А.А.Й. и на Д. Г. В. е видно, че
спорното място е ползвано и от ответника и неговия баща в периода, следващ 1969 г.
По възражението на жалбоподателите, въведено с въззивната жалба, че въз основа на
документите за собственост ответникът притежава дворно място с площ от 1000 кв.м., а
според плана на новообразуваните имоти – 1405 кв.м., следва да се посочи, че действително
от събраните по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-
техническата експертиза, прието от въззивния съд, не е ясно от къде е формирана разликата,
но площта на имотите не е техен индивидуализиращ белег, доколкото зависи от конкретното
измерване и начина, по който е направено. Поради това сам по себе си този факт не може да
обоснове извод, че към 1969 г. спорното място е било част от имота на ищцовата страна.
Въз основа на изложените съображения съдът намира, че ищците не са доказали при
8
условията на пълно доказване (което да създаде убеденост в съда) твърдяното от тях
обстоятелство, че наследодателите им Й.П.В. и В.С. К. са придобили по давност спорното
място с площ от 169,70 кв.м. (заключено между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А на скицата,
находяща се на стр. 4 от приетото заключение на вещото лице инж. А.Ц. по съдебно-
техническата експертиза) като част от недвижимия имот, за който им е издаден
констативния нотариален акт № ***, том ***, дело № 504/ 1969 г. Поради това и с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест приема, че същото не е
осъществено, съответно, че предявените искове по чл. 108 ЗС са неоснователни и подлежат
на отхвърляне.
За пълнота следва да се посочи, че когато предмет на иска по чл. 108 ЗС е терен, зает
от чужда на ищеца сграда, ползвана от ответника, последният не ползва терена под сградата
пряко, а опосредено - чрез ползването на постройката. В такъв случай, ако ищецът не е
предявил иск за премахване на сградата по чл. 109 ЗС, искането за предаване на земята под
нея не може да бъде уважено. Ако претенцията по чл. 108 ЗС бъде уважена в двете й част
(установителна и осъдителна), осъдителната част се привежда в изпълнение чрез
принудителното отнемане на вещта от владението на ответника и предаването й на ищеца.
Когато предмет на принудителното изпълнение е терен, зает от чужда на ищеца постройка,
по отношение на която не е предявен иск по чл. 109 ЗС, последната не може да бъде
премахната, нито да бъде предадена на взискателя, защото принудителното изпълнение
следва да се извърши само в рамките на изпълнителното основание. Това от своя страна ще
доведе до невъзможност осъдителното решение по иска за ревандикация по отношение на
терена да бъде изпълнено. Поради това в тази хипотеза може само да се признае за
установено правото на собственост на ищеца като една от съставните части на
ревандикационната претенция, а искането за предаване на владението на терена следва да
бъде отхвърлено. В този смисъл са Решение № 245/ 03.11.2014 г. по гр.д. № 483/ 2014 г.,
ВКС, І ГО, Решение № 50021/ 07.03.2023 г. по гр.д. № 2130/ 2022 г. на ВКС, I ГО и Решение
№ 50112/ 06.01.2023 г. по гр.д. № 567/ 2022 г. на ВКС, II ГО.
В процесния случай от заключенията на съдебно-техническата експертиза е видно, че
в рамките на спорния имот с площ 169,70 кв.м., обозначен между букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А
на скицата на стр. 4 от заключението на вещо лице А.Ц., попадат сграда – гараж и
пристройка към къщата на ответника, както и ниска каменна стопанска постройка с метален
навес. От свидетелските показания на М.Д.Д. и на Д. Г. В. се установява, че гаражът е
построен от бащата на ответника, като това обстоятелство не е оспорено от ищците. С молба
с вх. № 4281/ 14.07.2025 г., депозирана по настоящото дело, С. В. С., З. А. К. и А. В. С. за
заявили изрично, че не твърдят да са собственици на сградите, които попадат в процесната
реална част, съответно не отправят искане ответникът да бъде осъден да им предаде
фактическата власт върху тях. Поради това и доколкото не е предявен иск по чл. 109 ЗС,
дори да е установено по делото, че ищците са собственици на спорния имот, в частта му,
попадаща под сградите, предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен в
осъдителната му част и на това основание.
Поради съвпадение в правните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора въззивниците дължат на въззиваемия сторените от него
съдебни разноски за настоящата инстанция, но доколкото по делото не са представени
доказателства, че същият е реализирал такива разноски, не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85/ 19.03.2025 г. по гр.д. № 546/ 2024 г., по описа на
Районен съд – Радомир.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
9
препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10