№ 11533
гр. София , 17.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20211110137208 по описа за 2021 година
намери следното: на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е подадено заявление
от Б..........., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
С............................ против Р. СВ. АТ., ЕГН **********, адрес
С............................... за парично вземане по договор за кредит от 08.04.2019 г.
в размер на: 6407,40 лева – главница, възнаградителна лихва в размер на
360,32 лева, санкционираща лихва в размер на 6,82 лева, законна лихва в
размер на 14,24 лева и разходи за изискуем кредит в размер на 120 лева.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността съдът
следи служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която се
позовава на нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се
извежда предявеното със заявлението вземане се обосновава с разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава,
а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави.
От фактическите твърдения, изложени от заявителя в подаденото заявление,
се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен договор за
паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно
длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена
в този закон.
Съдът намира, че претендираните суми за посочената такса, директно
противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която е с императивен характер.
Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК. От
твърденията в заявлението става ясно, че сумата от 120 лева представлява
разходи при изискуем кредит и се събира във връзка с предсрочната му
изискуемост, свързана е с усвояването му и противоречи на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поради това настоящият състав счита, че клаузата на
1
договора – предмет на настоящото дело – на основание на които са начислени
тези разходи, е нищожна, не обвързва длъжника по този договор и не следва
да бъде включена в заявената заповед за изпълнение. Що се отнася до
останалите, посочени в заявлението вземания, не са налице основания за
отказ за издаване на заповед за изпълнение и такава следва да се издаде.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК от Б..........., ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление С............................ против Р. СВ. АТ., ЕГН **********,
адрес С............................... за сумата от 120 лв. – разходи при изискуем
кредит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в заявлението
суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
седмодневен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2