Решение по адм. дело №2423/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба на Н. М. Г., с [ЕГН], чрез адв. К., против Заповед № Л-03-603#1 от 14.10.2025 г. на Зам. главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с която е наредено Н. М. Г. да бъде настанен в затвора [населено място] за изтърпяване на наложеното наказание.

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта като твърди, че неправилно е приложена нормата на чл.58 от ЗИНЗС, а от мотивите изложени в нея се налага извод, че същата е по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС за преместване от един затвор в друг. Излага доводи, че в момента полага обществено полезен труд и преместването му в затвора [населено място] ще наруши това негово право и ще му попречи да се възползва от предвидената в чл.41, ал.3 от НК възможност за намаляване на наказанието.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя адв.К., поддържа жалбата и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Ответникът – Зам. главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представите юриск. Ч., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 58, т.2 от ЗИНЗС, във вр. с точка 4. 7 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН.

Към административната преписка са приложени: Заповед № Л-01-9/2 от 28.02.2025г. на главния директор на ГДИН, за делегиране на правомощие на Ц. Т. Ц. – зам.-главен директор на ГДИН да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 58 ЗИНЗС; Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития; копие от титулна страница на личното досие на осъденото лице.

От страна на жалбоподателя е представено ЕР № 0581 от 16.07.2013г. на ТЕЛК Общи заболявания – [община], съгласно което М. К. Г. е със 100% степен на увреждане с чужда помощ; удостоверение от Орган по настойничество при [населено място], според което В. Н. Г. е назначена за настойник на М. К. Г..

От трето неучастващо по делото лице – началник на затвора [населено място] е представена информация, че Н. М. Г. е постъпил в Затвора – [населено място] на 13.08.2025г. за изпълнение на протокол № 4523/12.08.2025г. по НОХД 4507/2025г., по описа на Районен съд – [област], с който му е наложено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Посочено е, че началото на наказанието е от 09.08.2025г., а на 04.11.2025г. Г. е преведен на основание оспорената заповед в Затвора – [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание по НОХД 4507/2025г., по описа на Районен съд – [област].

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – зам. главен директор на ГДИН, на когото със заповед № Л-01-09/28.02.2025г. на главния директор на ГДИН (точка І.6.) е делегирано правомощие да премества лишени от свобода от един затвор в друг, в случаите по чл.58 от ЗИНЗС. Доколкото чл.13, ал.6 от ЗИНЗС въвежда общо правило, че главният директор на ГДИН може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби "Изпълнение на наказанията", то следва да се приеме, че делегирането на правомощия е възможно и допустимо и зам. главният директор на ГДИН е действал съобразно делегираните му правомощия, в които се включва правомощието да издава заповеди по чл. 58 от ЗИНЗС.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма.

Съдът намира, че неправилно като правно основание за издаването на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС.

Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4.

Установи се по делото, че Н. М. Г. е постъпил в Затвора – [населено място] на 13.08.2025г. за изпълнение на протокол № 4523/12.08.2025г. по НОХД 4507/2025г., по описа на Районен съд – [област], с който му е наложено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

Настаняването на жалбоподателя в Затвора [област] на 13.08.2025г. е действие по разпределение по смисъла на чл. 58 ЗНИЗС вр. с чл. 25 от ППЗИНЗС.

Привеждането в изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" се извършва от прокурора /чл. 416, ал. 2 от НПК/, а задържането и отвеждането на лицето до мястото за изпълнение на наказанието е дължимо от службите на Министерство на правосъдието /чл.418 от НПК/.

След първоначалното разпределение и настаняване на лицето в затвор/ затворническо общежитие започва изпълнението на наказанието, поради което с оспорената заповед на практика се разпорежда преместване от един затвор в друг. Разпореждането да бъде настанен жалбоподателя в затвора в [населено място] не може обективно да се изпълни без неговото преместване от затвора в [населено място], поради което и в самата заповед е указано на Началника на Затвора [област] да уведоми ГДИН за преместването на лицето, а този в [област] да уведоми ГДИН за неговото постъпване.

След като се касае за случай на преместване, то относимата норма за постановяването на административен акт за преместването на лишени от свобода от един затвор в друг е тази на чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС.

В оспорената заповед не са изложени фактически обстоятелства за разпореденото преместване на лишения от свобода от Затвора [област] в Затвора [област], като липсват и доказателства за наличието на предпоставка по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за преместване - включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода; настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; или необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, която изисква да се съобрази и желанието на лишения от свобода.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора и съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на адв. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна помощ, видно от който Н. Г. е представляван от адвокат Д. К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Поради това претенцията за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА се явява основателна. Особеност на хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата е осъждането на задължената за разноски страна да заплати възнаграждение пряко на правоимащия адвокат, което предполага съдът първо да определи възнаграждението. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 при извършването на тази преценка националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. При определянето му се отчита разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати - за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително извършената работа.

Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, разглеждането на което е приключил в едно съдебно заседание; на характера и обема на осъществената от адвоката правна защита, съдът приема, че на адв. Д. К. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № Л-03-603#1 от 14.10.2025 г. на Зам. главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с която е наредено Н. М. Г. да бъде настанен в затвора [населено място] за изтърпяване на наложеното наказание.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на адвокат Д. Н. К., вписан в Адвокатска колегия – [област], с персонален номер **********, сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС.