№ 2018
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330204962 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от В. Р. Р. от с.Т., ЕГН **********
против издаден от ОДМВР Пловдив Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 4279799 на ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя Р. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на
100 лева.
С жалбата се оспорва вмененото на жалбоподателя нарушение, като се
излагат доводи за липса на ограничение на скоростта на движение, въведено
със знак В26 на конкретния пътния участък, посочен в ЕФ. Сочат се
допуснати съществени нарушения при използване на автоматизираното
техническо средство, с което е установено нарушението.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично.
Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и
искането за отмяна на издадения ЕФ. Претендират направените по делото
1
разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. В депозирана писмена молба-становище
въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и представя
съображения по същество за потвърждаване на издадения ЕФ като правилен и
законосъобразен. Прави се възражение за намаляване на адвокатския хонорар
до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Претендират юристконсултско възнаграждение.
Съдът след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира
за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен
интерес и в законно установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4279799 на
ОДМВР Пловдив против жалбоподателя В. Р. Р. от с.Т., ЕГН ********** за
това, че на 30.11.2020г. в 08:44 на Републикански път II - 64 км. 50+400 в
посока от с.Т. към гр. Пловдив е извършено нарушение за скорост с МПС
„Мазда 626“ вид лек автомобил, с рег.№ **** установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 529, при отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км. /ч., при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/ч., установена скорост 87 км/ч. и
превишаване на разрешената скорост с 27 км/ч. Установеното било
определено като нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, за което бил
издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя Р. е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Към издадения електронен фиш, в административнонаказателната
преписка са приложени 1 брой снимково изображение с № 31467 от
30.11.2020г. на заснетото нарушение с АТСС, Протокол за използване на
АТСС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
писмо на БИМ относно справка за одобрен тип на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип "TFR1-M",
Протокол № 2-32-20/12.06.2020 г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол "TFR-1M", снимки на АТСС, снимка на пътен знак В26, снимка
2
на служебното МПС, справка в Централна база КАТ относно собственост на
посоченото в ЕФ моторно превозно средство, списъци с намерени фишове,
въведени в АИС, справка нарушител/водач, писмо изх.№ 11-00-
781/23.09.2021 г. на АПИ.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита,
че от представените по делото доказателства не е надлежно доказано
извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. В настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалвания
електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че
електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити - териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението (като е посочен и допустимия
толеранс на техническа грешка според техническата спецификация на уреда),
нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото
на доброволното и заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 140 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън
населено място от 21 km/h до 30 km/h е предвидена глоба 100 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо. От
представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е
бил издаден по установения за това в закона ред. По преписката е приложен
снимков материал към Клип № 31467, радар 529, от който се установяват
точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на
3
техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената
скорост на нарушителя и на патрулния автомобил. Следва да се отбележи и че
съгласно чл.189, ал. 5 ЗДвП на връчване на нарушителя подлежи само
електронният фиш, не и снимковият материал към него. За снимковия
материал е достатъчно, че е приложен по административно наказателната
преписка, което позволява на съда да направи преценка за законосъобразност
на електронния фиш.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол. Нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ № 529, представляващо
мобилна система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип,
което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, валидно до 24.02.2020г. Това обстоятелство обаче не
се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй
като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху
употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529, тъй
като тя е била в употреба към 30.11.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Затова и АТСС съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността
на последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му
е именно в този срок. Тези обстоятелства се потвърждават и от приложеното
по административната преписка писмо вх.№ 20-00-107-2/18.12.2020 г. на
БИМ. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с
одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол № 2-32-20/12.06.2020 г.
Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото писмени
4
доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна страна
извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на посочената
разпоредба на чл.21, ал.2 вр.1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определени стойности на скоростта в км/ч, като за
извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90
км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно
установено е, че лек автомобил „Мазда 626“, с рег.№ **** се е движил по
Републикански път II-64 в посока от с. Т. към гр. Пловдив. Установява се, че
същият е бил заснет на километър 50+400 със скорост от 87 км/ч. Видно от
справка на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление –
Пловдив, пътен участък Републикански път ІІ-64, км.50+400 /Карлово-
Пловдив/ се намира на изхода от крайпътен обект „ГОРО КАР“ в дясното
платно за движение, в посока от с.Т. към гр.Пловдив и в този участък от
Републиканския път, както и за самия обект, не са въведени забрани или
ограничения за движението с пътни знаци, т.е. на процесното място към
датата на нарушението няма наличен пътен знак „В26“, който забранява
движението със скорост, по-висока от означената, както и пътен знак „Т2“,
който определя обхвата на действия на пътен знак „В26“. От същата справка
на АПИ се установява, че сигнализация с пътен знак, ограничаващ скоростта
до 60 км/ч е въведена с монтиран пътен знак „В26“, но на 540 м преди
процесното място, а именно – на км 49+860, дясно в посока от с.Т. към
гр.Пловдив. Ограничението е въведено във връзка с организацията и
безопасността на движение в района на крайпътен обект „АМЕК ТОЙС“ и
предшестващата го новоизградена пътна връзка и важи до км 49+942. От тази
информация настоящият състав достига до извод, че към процесната дата на
мястото, на което е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът на
жалбоподателя не е действало ограничение на скоростта на движение с пътен
знак В26 от 60 км/ч, тъй като на км 50+400 изобщо не е имало такъв знак,
като такъв е бил поставен на същия път, но на км 49+860 в същата посока във
връзка с организацията и безопасността на движението в района на
новоизградената пътна връзка преди крайпътния обект „АМЕК ТОЙС“. Не се
установява по делото да е поставен пътен знак указващ обхвата на
ограничението, което води до извод, че знакът на км 49+860 е бил поставен с
5
цел ограничаване на скоростта във връзка със самия обект, което ограничение
е действало до кръстовището при входа на крайпътния обект – км 49+942, но
не и след него. В тази връзка се установява, че км 50 от същия път не попада
в обхвата на действие на пътен знак В26. Следователно от обективна страна
водачите на ППС на км 50 от Републикански път II-64 в посока към гр.
Пловдив нямат нормативно установено задължение да намаляват скоростта на
60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч.
Такова задължение възниква на различно от вмененото място, а именно на
посочения км 49+860 с крайна точка 49+942, които са съвсем различни точки
в пространството, в които жалбоподателят не е установено с каква скорост се
е движил. Следователно не се установява от една страна да е извършено
нарушение на правилата за движение при въведено ограничение на скоростта,
тъй като не е имало такова, а от друга се установява и неспазване на
правилата за използване на АТСС, като при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС не е определено
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта, а контролираният участък е включвал и
зона за движение с прилагане на общото правило за скорост на МПС
категория В извън населени места. Всичко това дава основание да се приеме,
че обжалваният Електронен фиш е незаконосъобразен както поради
неспазване на посоченото правило за употреба на АТСС, така и поради
липсата на нарушение от обективна страна по въведеното с Електронния фиш
обвинение - поради липсата на такова нормативно задължение и поради
различното място на действие на ограничението на скоростта на движение от
вмененото за извършено. Това влече и неговата отмяна.
Поради изложеното съдът счита, че към административно-наказателна
отговорност неправилно е привлечено като виновно материалноотговорно
лице, което води и до отмяната на атакувания ЕФ като незаконосъобразен.
При този изход на спора на основание на чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски. Претендираното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 28.06.2021 г. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗА
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и
обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока и
6
не се отличава от типичната за подобен вид нарушения, имущественият
интерес от водене на делото – Глоба в размер от 100 лева, като на
жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права, и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на жалба
и процесуално представителство в открито съдебно заседание. Предвид това,
следва направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение да бъде уважено като основателно и да се
присъди минималния размер, предвиден в чл.18, ал. 2, вр. чл.7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, а
именно 300 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4279799 на
ОДМВР Пловдив, с който на В. Р. Р. от с.Т., ЕГН ********** на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 100
лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Р. от с.Т., ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лева направени разноски по делото.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7