Решение по дело №160/2015 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 182
Дата: 16 юни 2015 г. (в сила от 16 юни 2015 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20155210100160
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр. Пловдив, 16.06.2015 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВелинградСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

Секретар: Ц.К.

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 160 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.30, ал.1 от ЗНасл.

 

Производството е образувано по искова молба на искова молба от ищците Ф.Н.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Н. Т. с ЕГН ********** *** и Б. Н. М. с ЕГн ********** ***, чрез пълномощника им адв.Ст.М. от ПзАК, против С. Н.ев Т. с ЕГН ********** и съпругата му К.Р.Т. с ЕГН ********** ***.

Предявени са ОССИ с правно основание чл.30 ЗНаследството за намаляване на извършеното дарение обективирано в Нот.акт за дарение на недвижим имот № 106, том.1, рег.№ 665, н.д.№105/25.04.2013г., вписан в СВ гр.Велинград под рег.№ 539/25.04.2013г., акт 139, том 2, дело № 261/2013г. от наследодателя А.И. Т. и Н. М. Т. в полза С. Н.ев Т. до размера на общо 1/4 идеална части от следния недвижим имот: Дворно място с площ от 797 кв.м., представляващо УПИ ХVI-664 по плана на гр.Сърница, ведно с построената в него жилищна сграда - Къща с площ от 90 кв.м., при граници и съседи на дворното място: от северозапад –улица, от североизток УПИ I-663 и  УПИ III -662, от югоизток ПИ пл.№662, необходим за възстановяване на запазената част от наследството оставено от общия наследодател  и тяхна майка А.И. Т., починала на 18.02.2014г.

Ищците твърдят, че са деца на А.И. Т., починала на 18.02.2014г. След своята смърт майка им е оставила за наследници по закон - съпруг Н. М. Т.  и четири деца, съответно тримата ищци и  ответника С. Н.ев Т..

Приживе тяхната майка А.И. Т. и съпруга й Н. М. Т. дарили на сина си ответника С. Н.ев Т., придобития по време на брака им и представляващ СИО свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.Сърница, ул.”Спартак” №10, а именно:  Дворно място с площ от 797 кв.м., представляващо УПИ ХVI-664 по плана на гр.Сърница, ведно с построената в него жилищна сграда - Къща с площ от 90 кв.м., при граници и съседи на дворното място: от северозапад –улица, от североизток УПИ I-663 и  УПИ III -662, от югоизток ПИ пл.№662.

Твърди се също, че този имот преди дарението е бил притежаван от родителите на ищците и ответника, в режим на СИО, при което и майка им А.И. Т. е притежавала ½ идеална част от имота, като не е притежавала други недвижими имоти освен дарения такъв на ответника. А тъй като след смъртта си е оставила наследници по закон - съпруг и четири деца, то разполагаемата част от наследството й е 1/6 идеални част от въпросния имот, а запазената част от същото наследство е 5/6 идеални части. При което и запазената част от наследството на А. е в размер на 1/6 ид. част за всяко дете, а конкретно по отношение на тримата ищци запазената им част е общо 3/6 ид. части, равняващи се на ½ ид.част от имуществото на майка им. Което от своя страна до колкото имота  е бил СИО и от него починалата им майка е притежавала ½ ид.част, то и запазената част от наследството й представлява ¼ идеални части от целия дарен на ответника имот.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска намаляване на извършеното дарение обективирано в Нот.акт за дарение на недвижим имот № 106, том.1, рег.№ 665, н.д.№105/25.04.2013г., вписан в СВ гр.Велинград под рег.№ 539/25.04.2013г., акт 139, том 2, дело № 261/2013г. от наследодателите А.И. Т. и Н. М. Т. в полза С. Н.ев Т. до размера на общо 1/4 идеална части от следния недвижим имот: Дворно място с площ от 797 кв.м., представляващо УПИ ХVI-664 по плана на гр.Сърница, ведно с построената в него жилищна сграда - Къща с площ от 90 кв.м., при граници и съседи на дворното място: от северозапад –улица, от североизток УПИ I-663 и  УПИ III -662, от югоизток ПИ пл.№662, необходим за възстановяване на запазената част от наследството оставено от общия наследодател  и тяхна майка А.И. Т., починала на 18.02.2014г.  Претендират и разноски.

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответниците с указания да подадат писмен отговор в месечния срок, като са им разяснени и последствията от неподаване на такъв.

В определения срок не е постъпил писмен отговор от ответника С. Н.ев Т. ***.

В определения срок не е постъпил писмен отговор от ответника К.Р. ***.

 

В о.з. ищците, чрез пълномощника си адв.М. е оттеглил иска си по отношение на ответника К.Р. *** и производството спрямо този ответник е прекратено на осн. чл.232 ГПК. А и в това първо засдание ищците са поискали постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът С. Н.ев Т. *** не е представил отговор на исковата молба, не взема становище по иска, не ангажира доказателства, не изпраща процесуален представител по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Видно от Удостоверение за наследници № 000530/11.12.2014г. лицето А.И. Т., ЕГН ********** е починало на 18.02.2014г. в гр.Сърница. А след смъртта си е оставило 5-ма свои наследници- съпруг, двама сина и две дъщери, а именно: Н. М. Т. – съпруг; Р.  Н.ев Т. и С. Н.ев Т. – синове; Ф. Н. Т. и Б. Н. М. – дъщери.

От Нот.акт за дарение на недвижим имот № 106, том.1, рег.№ 665, н.д.№105/25.04.2013г., вписан в СВ гр.Велинград под рег.№ 539/25.04.2013г., акт 139, том 2, дело № 261/2013г. (л.5) се установява с него Н. М. Т. и съпругата му А.И. Т., да са дарили  на сина си С. Н.ев Т., собствения си придобит по време на брака им и представляващ СИО недвижим имот, а именно: Дворно място с площ от 797 кв.м., представляващо УПИ ХVI-664 от кв.57 по плана на гр.Сърница, ведно с построената в него жилищна сграда - Къща с площ от 90 кв.м., при граници и съседи на дворното място: от северозапад –улица, от североизток УПИ I-663 и  УПИ III -662, от югоизток ПИ пл.№662. Данъчната оценка на дарения имот е в размер от 11823,80лв.

Съгласно чл. 30, ал.1 от ЗНасл.- Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

Съгласно чл. 28, ал.1 и 2 от ЗНасл.- Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, като частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗНасл. -Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

 Ищците по делото – Ф., Р. и Б. Трампови се легитимират като наследници по закон на А.И. Т., починал на 18.02.2014г. с право на запазена част по смисъла на чл. 28, ал. 1 предложение едно от ЗН.

 

Към момента на откриване на наследството, идващо от А.И. Т. в патримониума на наследствената маса съществува недвижим имот, представляващ 1/2 ид.част от Дворно място с площ от 797 кв.м., представляващо УПИ ХVI-664 от кв.57 по плана на гр.Сърница, ведно с построената в него жилищна сграда - Къща с площ от 90 кв.м., при граници и съседи на дворното място: от северозапад –улица, от североизток УПИ I-663 и  УПИ III -662, от югоизток ПИ пл.№662. Данъчната оценка на дарения имот е била в размер от 11823,80лв.

Ответника, спрямо който ищците упражняват правото си по чл. 30 от ЗН е наследник по закон, призован да наследява, поради което не е необходимо ищците да са приели наследството по опис. Този извод се налага от разрешението на Тълкувателно решение № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС обявяващо за загубила значение точка 15 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1964 г., при което се приема предходното тълкувание, а именно че "наследници по закон" по смисъла на чл. 30, ал.2 от ЗН са само призованите към наследяване лица, които имат качествата на наследници съгласно чл. 5 до 10 от ЗН.

Тъй единия от дарителите - А.И. Т., видно от Удостоверение за наследници след смъртта си е оставила свои наследници – съпруг и четири деца, то съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗНасл. нейната разполагаема част е равна на 1/6 от оставеното от нея наследство. При което и запазената част на наследниците нейни съпруг и четири деца, които са общо пет е в размер на общо 5/6, или по 1/6 част за всеки от наследниците. Тоест запазената част на всеки от тримата ищци представлява по 1/6 идеална част  от наследството оставено от майка им.

До колкото дарения имот е бил СИО, то и  наследодателя А.И. Т. е притежавала ½ идеална част от този имот, а другата ½ идеална част е притежавана от съпруга й Н. М. Т..

Следователно запазената част от наследството на всеки от тримата ищци, които са деца на починалия наследодател – тяхна майка, в случая ще се равнява общо на 3/12 или на 1/4 ид.ч. от целия дарен на ответника недвижим имот с Нот.акт за дарение на недвижим имот № 106/25.04.2013г.

Съдът констатира, че ответниците и в частност останалия след прекратяване на делото на осн. чл.232 ГПК ответник- С. Н.ев Т. не е представил отговори на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, а съобщенията и книжата са му връчени и получени лично от него, удостоверено от връчителя. Не е взел становище по иска, не е ангажирал доказателства, не е изпратил и процесуален представител по делото за съдебното заседание, а не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като видно от разписката за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея, ведно с придружаващото ги съобщение е бил предупредени за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание. Както се установява от събраните по делото доказателства, искът е и вероятно основателен.

На основание чл. 239, ал.1 ГПК, вр. с чл. 238, ал.1 ГПК, като намира  искът да е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът постановява неприсъствено решение.

Ответникът на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК ответника следва да заплати на ищците направените разноски за производството по делото в размер на 118,24лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, като се осъди да заплати на всеки от тях сума в размер от по 39,41лв., представляваща 1/3 от направените разноски за производството.

Мотивиран от горното, и на основание чл.239, ал.2 и 4 от ГПК, ВлРС, Vгр.с.,

 

Р     Е     Ш     И :

 

НАМАЛЯВА, на осн.  чл. 30, ал.1 ЗН, по исковете на Ф.Н.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Н. Т. с ЕГН ********** *** и Б. Н. М. с ЕГН ********** ***, направено в полза на С. Н.ев Т. с ЕГН ********** от А.И. Т., починала на 18.02.2014г., дарение обективирано в Нот.акт за дарение на недвижим имот № 106, том.1, рег.№ 665, н.д.№105/25.04.2013г., вписан в СВ гр.Велинград под рег.№ 539/25.04.2013г., акт 139, том 2, дело № 261/2013г. до размера на 1/4 /една четвърт/ идеални части от следния недвижим имот: Дворно място с площ от 797 кв.м., представляващо УПИ ХVI-664 по плана на гр.Сърница, ведно с построената в него жилищна сграда - Къща с площ от 90 кв.м., при граници и съседи на дворното място: от северозапад –улица, от североизток УПИ I-663 и  УПИ III -662, от югоизток ПИ пл.№662, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазените части на: Ф.Н.Б. с ЕГН ********** *** в размер на 1/6 /една шеста/ идеални части; на Р. Н.ев Т. с ЕГН ********** *** в размер на 1/6 /една шеста/ идеални части; на Б. Н. М. с ЕГн ********** *** в размер на 1/6 /една шеста/ идеални части, от наследството на А.И. Т..

ОСЪЖДА С. Н.ев Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на Ф.Н.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Н. Т. с ЕГН ********** *** и Б. Н. М. с ЕГН ********** ***, Сумата от общо 118,24лв., разделно и от по 39,41лв.(тридесет и девет лева и 41ст.) за всеки от тях, разноски за производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, КАТО заедно с преписът за връчване ДО ОТВЕТНИка ДА СЕ ИЗПРАТЯТ и указания по чл.240 от ГПК.

                                                                          

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)