№ 12706
гр. С, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110133384 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от Л. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л З Г бл....., чрез
адв.М., със съдебен адрес гр.С, ул.“Г.С.Р” №...., срещу “АСВ” АД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр.С, бул.”Д-р П Д” № 25, офис сграда Л, ет.2, оф...., за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за събирането на които е образувано
изп.дело №... по описа на ЧСИ Й Ц, рег.№... от КЧСИ, а именно: сумата от 600.00 лв.,
представляваща главница по договор за кредит към „В К“ ООД, което последното е
прехвърлило на ответника с договор за цесия от 13.06.2013 г., сумата от 408.00 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2012 г. до 30.01.2013 г., сумата от
200.00 лв., представляваща неустойка за периода от 31.01.2013 г. до 01.04.2013 г. и сумата
от 325.00 лв., представляваща разноски, за които е издаден на 06.03.2015 г. изпълнителен
лист по гр.д.№ 29701/2014 г. по описа на СРС, 70 състав.
В исковата молбата се сочи, че въз основа на изп.лист по гр.д.№ 29701/2014 г. по
описа на СРС, 70 състав , ответникът е образувало пред ЧСИ Й Ц изп.дело№ ....
Отбелязва се, че са извършвани изп.действия на 18.03.2015 г., когато е наложен запор
върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, на 31.03.2015 г.е
присъединена като взискател НАП, и на 05.06.2015 г. отново е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника. Според ищцата, последващо подадена от взискателя на 14.08.2017 г.
молба за извършване на изп.действия не е произвела правно действие, доколкото от
предходно проведеното изп.действие са изминали повече от 2 години и изп.дело е
прекратено по силата на закона. В този смисъл се аргументира становище, че перемпция по
делото е настъпила на 11.06.2017 г., а давността на предадените за събиране вземания – на
11.06.2020 г. Ищцата се позовава на приетото в ТР 2/26.05.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г.
на ОСГТКВКС.
По така изложените съображения, от съда се иска да признае за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружество вземанията, за които му е издаден изп.лист по
гр.д.№ 29701/2014 г. по описа на СРС, 70 състав.
1
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
исковете. Ответникът оспорва приложението на ТР 2/26.05.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г.
на ОСГТКВКС към процесния случай, доколкото същото е постановено след образуване на
изп.дело № 272/2015 г. по описа на ЧСИ Й Ц. Обосновава извод, че приложими са
указанията, дадени с ППВС № 3/1980 г., а именно, че образуването на изп.производство
прекъсва давността и по време на висящо такова давност не тече. Обяснява, че това се
отразява както на действията, с които съдебната практика приема, че се прекъсва давността,
така и момента, от който започва да тече нова давност, като при приложението на ТР
2/26.05.2015 г. това е датата на последното валидно предприето изп.действие, а при
приложението на ППВС № 3/1980 г., това е датата, на която е настъпила перемпцията.
Ответникът обръща внимание, че е достатъчно взискателят да е поискал прилагането на
определен изпълнителен способ, без значение дали той е дал резултат.
Ответникът се позовава на и съдебна практика, според която при посочване от страна
на взискателя на изпълнителен способ, след настъпване на перемпцията, това негово
действие прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител не може да откаже
приложението му, доколкото дължи подчинение на представения и намиращ се у него
изпълнителен лист, като за целта следва да образува ново изп.дело.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се представляват. Вземат писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК.
Разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от
изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следва обаче да
се има предвид, че когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда
на чл.439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания и спирания на давността.
С оглед изложеното и данните по делото, настоящият съд намира исковата претенция
за допустима.
2
По основателността на предявения иск по чл.439 от ГПК, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 29701/2014 г. по описа на СРС, 70 състав, на 06.03.2015 г. е издаден
изпълнителен лист срещу ищеца за вземания на ответника по сключен договор за кредит от
01.10.2012 г. между Л. Г. и „В К“ ООД, по който правата на кредитора са прехвърлени на
„АСВ“ ООД с договор за цесия от 13.06.2013 г., а именно: главница от 600.00 лв., договорна
лихва от 408.00 лв., неустойка от 200.00 лв., както и разноски по делото в размер на 325.00
лв.
Съобразно становището на ВКС, залегнало в ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС - т.10 от
същото, следва да се приеме, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ВКС, ищецът няма
нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В съдебната практика се приема, че молбата за образуване на изп.дело сама по себе
си не прекъсва давността за вземанията, предявени за събиране, но когато в нея се съдържа
искане за прилагане на определен изп.способ, то тогава такъв ефект настъпва от момента на
поискването му, освен ако осъществяването му е забавено по причина, за която взискателят
отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така е осуетявал неговото прилагане /в този смисъл решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, /. Данни за това обаче липсват по
настоящето дело.
В случая, видно от приложеното в копие изп.дело №... по описа на ЧСИ Й Ц, рег.№...
от КЧСИ, с подадената на 18.03.2015 г. молба от „АСВ“ ООД за образуване на изп.дело, е
поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като в същото
време е извършено и възлагане на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ да извършва по своя
преценка изп.действия. Предприетите от ЧСИ изп.действия въз основа на тази молба се
изразяват в наложени запори на трудовото възнаграждение и на банковите сметки на
длъжника, като приет такъв е единство запорът в „Банка ДСК“ ЕАД. Впоследствие – на
08.06.2015 г. е изпратено и запорно съобщение до „Сосиете женерал Експресбанк“ АД.
3
Доколкото по изп.дело липсват данни да са постъпили суми по така наложените запори, то
от изпращане на последното запорно съобщение – 08.06.2015 г., е започнал да тече
предвидения в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок за предприемане на друго
изп.действие. Същият е изтекъл на 08.06.2017 г., като до този момент изп.действие не е
поискано от взискателя, нито е предприето служебно от ЧСИ. С оглед на това, на 09.06.2017
г. изп.дело е прекратено по силата на закона. Извършените след този момент действия във
връзка с подадени от взискателя молби на 14.08.2017 г., на 06.06.2018 г., на 19.08.2018 г., на
14.02.2019 г., на 01.10.2019 г., и на 17.02.2021 г. /вкл. и насрочен опис на движими вещи/, са
без правно значение като извършени по вече прекратено изп.производство. В случая няма
значение дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога го е направил, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно
действие и не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на давностния срок за
вземането.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от изп.дело, в протокол
на ЧСИ от 09.06.2015 г., е отразено постигнато споразумение с длъжника да плаща
доброволно сума от по 50.00 лв. месечно. По съществото си това споразумение, подписано и
от самия длъжник, представлява признание на дълга по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД и
прекъсва започналата да тече погасителна давност.
Тъй като не се установява да са правени доброволни погасителни вноски от страна на
длъжника, от следващия датата на признанието ден – 10.06.2015 г., е започнала да тече нова
погасителна давност. Същата е изтекла на 10.06.2018 г. за вземанията за лихва и неустойка и
на 10.06.2020 г. за вземанията за главница и разноски, доколкото вземанията за главница по
договорите за кредит се погасяват с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а тези за
лихви и неустойки – с кратката 3-годишна – съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В случая не
намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като се касае за вземане,
присъдено в заповедно производство, чийто краен съдебен акт не е приравнен като
последици на съдебното решение /за разлика напр. от съдебната спогодба – чл.234, ал.3
ГПК/ и който акт е издаден в друго, различно от исковото производство, което няма
характера на съдебен процес относно вземането по смисъла на чл. 115, б. "ж" ЗЗД /в този
смисъл решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о., ГК/.
По така изложените съображения, съдът приема предявеният иск за изцяло
основателен и доказан.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил. От данните по делото се установява, че ищецът е заплатил държавна такса от
200.00 лв. и адвокатско възнаграждение от 1260.00 лв., срещу което с отговора на исковата
молба е направено възражение за прекомерност.
По отношение претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, във връзка с
отразеното в договора за правна защита и съдействие от 08.07.2022 г., че то представлява
сбор от хонорарите по всеки един от предявените искове, следва да се посочи, че
действително налице е възможност по всеки иск да се договаря отделно възнаграждение,
4
съобразно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но това правило се прилага само в хипотезата на предявени
повече от един иск от един вид, извън случаите, в които възнаграждението се определя
съобразно интереса по реда на чл.7, ал.2 от цитираната Наредба № 1/2014 г., т.е. извън
случаите на предявени повече от един иск за парично вземане. Този извод се налага при
съобразяване на обстоятелството, че разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2014 г. не е
изменена след приемане на нормата на чл.2, ал.5 /нова ДВ бр.84/25.10.2016 г./, като към
настоящия момент минималните размери на възнагражденията по искове за парични
вземания се определят съобразно общия размер на предявените вземания, който изразява
интереса на страната за проведената от нея по делото процесуална защита и съдействие. В
нормата на чл.7, ал.2 от Наредбата не се прави разграничение дали интересът е нормиран от
една или няколко искови претенции и в този смисъл няма основание да се прилагат
мехнично правилата на ГПК за кумулативно съединяване на искове. /в този смисъл
определение № 14229/30.05.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 3972/2017 г. по описа на СГС/.
С оглед на това и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на
делото, обема събран доказателствен материал, процесуалното поведение на страните, броя
проведени съдебни заседания, съдът намира, че следва да намали заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до сумата от 454.00
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “АСВ” АД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление гр.С, бул.”Д-р П Д” № 25, офис сграда Л, ет.2, оф...., че Л. Ц. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.Л З Г бл....., не му дължи поради погасяване по давност
сумите, за събирането на които е образувано изп.дело №... по описа на ЧСИ Й Ц, рег.№... от
КЧСИ, а именно: сумата от 600.00 лв., представляваща главница по договор за кредит към
„В К“ ООД, което последното е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 13.06.2013
г., сумата от 408.00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2012 г. до
30.01.2013 г., сумата от 200.00 лв., представляваща неустойка за периода от 31.01.2013 г. до
01.04.2013 г. и сумата от 325.00 лв., представляваща разноски, за които е издаден на
06.03.2015 г. изпълнителен лист по гр.д.№ 29701/2014 г. по описа на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА “АСВ” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Д-р П
Д” № 25, офис сграда Л, ет.2, оф...., да заплати на Л. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.Л З Г бл....., сумата от 654.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6