№ 333
гр. Разград , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330100481 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от ПЛ. П. П., който твърди че с ответника са сключили Трудов
договор № 092/15.06.2018г. Ищецът е постъпил на работа на 18.06.2018 г. и е изпълнявал
длъжността „Шофьор, товарен автомобил (международни превози) и месторабота Кралство
Холандия“, с код по НКПД: 83322006, при „пълно работно време - 8 часа”, като му било
определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година
трудов стаж. В т.4 от трудовия договор страните уговорили трудовото възнаграждение да се
изплаща ежемесечно с периодичност на изплащане до 25-то число на следващия месец. В
изпълнение на трудовото правоотношение е бил и командирован извън територията на
Република България, а именно в Кралство Холандия.
За периода на работа при работодателя ищецът не е сключвал допълнителни споразумения
към трудовия договор. Трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие
на страните със Заповед № 050/30.04.2020 г.
В периода от постъпването на работа през месец юни 2018 г. до прекратяването на
трудовото правоотношение през месец април 2020 г. ищецът добросъвестно изпълнявал
трудовите си задължения по сключения трудов договор, но работодателят не е заплатил
дължимото се на ищеца трудово възнаграждение за месец април 2020г. В изпълнение на
трудовото ищецът е бил и командирован извън територията на Република България, а
именно на територията на Кралство Холандия, като за периодите на командировка извън
страната от 10.02.2020 г. до 28.02.2020 г., 02.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 13.04.2020 г. до
17.04.2020 г., работодателят „УЛУСОЙ - БГ” ООД не е изпълнил задълженията си по закон
и не му е заплатил в установените срокове полагащите му се командировъчни пари . За
целия период на действие на трудовия договор, както за периодите в, така и за периодите
1
извън командириване в чужбина, ищецът е престарал труд, като за периодите извън
посочените командировки в чужбина ищецът също е работил, като е бил на разположение
на работодателя и в готовност, поради което това също се счита за работа, при нормална
продължителност на работното време и при 5-дневна работна седмица, но през периодите,
посочени по-горе, на командировка в чужбина, ищецът е полагал труд всеки ден без
прекъсване и без почивни дни, поради което за тези периоди освен трудовото му
възнаграждение му се дължи и обезщетение за командировка в чужбина за всеки един ден от
продължителността на всяка от командировките от първия до последния ден на
командировката.
След прекратяването на трудовото правоотношение до настоящия момент ответникът не е
предприел плащане на дължимите суми: трудово възнаграждение за месец април 2020 г.,
както и обезщетение по чл. 215 от КТ за положен труд извън територията на България за 45
календарни дни, през всичките от които ищецът е полагал труд без почивен ден за целите
периоди на всяка от командировките в чужбина, а именно от 10.02.2020 г. до 28.02.2020 г.,
от 02.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 13.04.20г. до 17.04.20г..
За извършената работа извън територията на Република България страните по трудовото
правоотношение не са имали формалната договорка относно размера на командировъчните
пари, които доверителят ни е трябвало да получава при изпълнение на трудовите си
задължения в Кралство Холандия.
Съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а според ал. 3
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. В
индивидуалния трудов договор на доверителя ни страните са уговорили, че трудовото
възнаграждение се изплаща веднъж месечно, до 25-то число на следващия месец.
Ответникът му е изплащал трудовото възнаграждение и командировъчни по банкова сметка
с IBAN: **** при „УниКредит Булбанк” АД.
В периода 01.02.2020г.- 30.04.2020 г. ищецът е получил като постъпления: - на 16.04.2020 г.
- 2 242,50 лв. - заплата и командировъчни.
При извършване на плащанията в посоченото преводно основание не става ясно каква част,
за кой месец и кое от задълженията си работодателят е заплатил.
Предвид горното не може да се установи точно кое задължение на ответника и в какъв
размер е било заплатено. С оглед на това се налага да бъде приложен режимът на чл. 76 от
ЗЗД, като се приеме, че ответникът е имал няколко еднородни задължения към доверителя
ни и след като не е заявил кое от тях погасява, следователно се погасява най-
обременителното и най-старото налично за него, а именно в случая това представляват
2
брутните трудови възнаграждения, съставляващи уговореното по трудовия договор основно
месечно възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение за придобит стаж и
професионален опит, като то е процент от основното му възнаграждение по 0,6 % за всяка
година придобит стаж и професионален опит. От така извършеното плащане от
работодателя към работника, следва да се приеме, че първо са заплатени именно брутните
трудови възнаграждения, тъй като за трудовото възнаграждение КТ предвижда, че при
неплащането му в срок работодателят изпада в забава и започва да тече лихва за забава в
размер на законната лихва върху неплатеното трудово възнаграждение, като законът
въвежда и падеж за плащане, ако в трудовия договор не е посочен такъв.За м. Февруари
2020г. ищецът е отработил всички 20 дни и му се дължи сумата от 513,06лв. брутно трудово
възнаграждение.През м.март 2020 г. ищецът е отработил всички 21 дни и му се дължи
513,06 лв. брутно трудово възнаграждение.През м.2020 г. ищецът е отработил всички 20
дни и му се дължи е 513,06лв. брутно трудово възнаграждение, или общо в размер на 1
539,18 лв., но тъй като датата на плащане на горепосочената сума е 16.04.20г. то към този
момент все още не е било изискуемо дължимото трудово възнаграждение за месец април,
поради което с извършване на посоченото плащане от работодателя по банковата сметка на
работника са заплатени дължимите трудови възнаграждения за месеците февруари и март
2020 г., които са общо в размер на 1026,12 лв.
Тъй като ответника е изпаднал в забава, дължи и мораторна лихва, изчислена въз основа на
законната лихва за периода от деня, в който работодателят - длъжник е изпаднал в забава за
плащането на съответните парични суми за месечно трудово възнаграждение за всеки един
от месеците през процесния период. Съгласно гореизложеното ответникът е задължен да
заплати месечното трудово възнаграждение до 25-то число на следващия месец, за който се
отнася и считано от 26-то число на съответния следващия месец, ако не е направил това,
ответникът изпада в забава. Ако обаче падежът за плащане на съответното месечно трудово
възнаграждение настъпва в неприсъствен ден, съгласно чл.72, ал. 2 от ЗЗД, следва да се
счита, че работодателят трябва да заплати дължимото месечно трудово възнаграждение най-
късно в първия присъствен ден, и съответно изпада в забава в деня, следващ първия
присъствен ден. Така се определя началният момент на дължимостта за мораторна лихва, а
крайният, до който същата се дължи върху главницата за всяко едно от посочените по-горе
месечни брутни трудови възнаграждения, е до деня на постъпването на горепосоченото
плащане от работодателя по сметка на работника, след като това е станало преди завеждане
на настоящия иск или до деня, предхождащ датата на депозиране на исковата молба за
дължимото и неплатено и към настоящия момент трудово възнаграждение. При определяне
на периодите следва да се съобразят и ЗМДВИПОРНСПП,
От общо получената от работодателя сума на 16.04.2020 г. в размер 2 242,50 лв. първо се
считат за погасени дължимите и описани по-горе месечни трудови възнаграждения за
февруари и март 2020 г. в общ размер на 1026,12 лв. , като и сумата от 1,14 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава на заплащането на трудовото възнаграждение за
февруари 2020 г. за периода от 09.04.2020 г. до 16.04.2020 г., или общо сума в размер на 1
3
027,26 лв.
Що се касае до възнаграждението за месец март 2020 г., то се е дължало до 25.04.20г.,
събота, неприсъствен ден, поради което падежът настъпва на 27.04.2020 г., понеделник,
първи присъствен ден, но тъй като плащането от работодателя е направено на 16.04.2020 г.,
т.е. преди падежа, то и законна лихва за забава не се дължи.
С остатъка от посоченото по-горе плащане, а именно със сумата от 1 215,24 лв. са погасени
само част от дължимите командировъчни пари за 45 календарни дни за периодите на
командировка в чужбина от 10.02.2020 г. до 28.02.2020 г., от 02.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и
от 13.04.2020 г. до 17.04.2020 г.
С извършеното плащане от работодателя на 16.04.2020 г. обаче не е заплатено, дължимото
на работника трудово възнаграждение за месец април 2020 г., което съгласно
гореизложеното се дължи до 25.05.2020 г., понеделник, неприсъствен ден, официален
празник, поради което падежът за това плащане е настъпил на 26.05.2020 г., а считано от
27.05.2020 г. работодателят е изпаднал в забава. Това трудово възнаграждение за месец
април 2020 г. продължава да не е заплатено и към настоящия момент.
Същевременно, считано от 09.04.2020г. мораторна лихва, като последица от забава, отново
тече, поради което периодът, за който се начислява и претендира мораторна лихва за забава
е считано от 27.05.2020 г. - първи ден на действието на нормите на чл. 3, т. 2 и на чл. 6 от
ЗМДВИПОРНСПП, изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., съгласно § 18 от ЗР
към ЗИД на ЗМДВИПОРНСПП забавата за плащане на главницата за трудово
възнаграждение за месец април 2020 г., до 28.02.2021 г. - денят, предхождащ депозирането
на настоящата искова молба по пощата.
Съобразно гореизложеното, претенцията за моторната лихва е както следва: сумата от 1,14
лв. - мораторна лихва за забава върху сума в размер на 513.06 лв., представляваща
мораторна лихва за забава на заплащането на трудовото възнаграждение за февруари 2020 г.
за периода от 09.04.2020 г. до 16.04.2020 г.;сумата от 39,62 лв., на основание чл. 86 от ЗЗД,
представляваща мораторна лихва за забава за неплащането на главницата за месечно брутно
трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020г. до 30.04.20г.
Съгласно чл.215 КТ при командироване служителят има право да получи освен брутното си
трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери,
определени от Министерския съвет. Отчетите за извършените от ищеца - работник
командировки се намират в предприятието на работодателя. Същите би трябвало да се
изготвят съгласно вътрешните правила за определяне на командировъчните разходи, приети
в предприятието от работодателя и в норми и ставки не по-малки от предвидените в
Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, приета с ПМС
№ 115 /03.06.04 г./. По аргумент от чл. 228, ал. 2 от КТ размерът на обезщетението за
командировка, дължимо от работодателя, може да бъде в по-висок, но не и в по-нисък
4
размер от визирания в НСКСЧ, като минимално определеният е 27 евро на ден.
Предвид горното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 513,06 лв.,
представляваща дължимо месечно брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
изпращане на исковата молба по пощата до съда до окончателното изплащане на
задължението;сумата от 39,62 лв., представляваща мораторна лихва за забава за
неплащането на главницата за месечно брутно трудово възнаграждение за периода от
01.04.2020г. до 30.04.20г.; сумата от 1,14 лв. - мораторна лихва за забава върху сума в
размер на 513,06 лв., представляваща мораторна лихва за забава на заплащането на
трудовото възнаграждение за февруари 2020 г. за периода от 09.04.2020 г. до 16.04.2020 г.;
сумата от общо 1154,01лв., представляващи левовата равностойност на неизплатени
командировъчни дневни пари общо за 45 дни по 27 евро на ден за периодите от 10.02.2020 г.
до 28.02.20г., от 02.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 13.04.2020 г. до 17.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на изпращане на исковата
молба по пощата до съда до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът Улусой-БГ ООД е отговорил като твърди, че признава изложените в исковата
молба факти, признава изляло по основание и по размер претенциите на ищеца. Възразява
само срещу претендираното адв.възнаграждение като счита същото за прекомерно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: С трудов договор № 092/15.06.2018г. ищецът е назначен на
длъжността „Шофьор, товарен автомобил (международни превози) и месторабота Кралство
Холандия“, с код по НКПД: 83322006, при „пълно работно време - 8 часа”, като му било
определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година
трудов стаж. №6/17.08.16г. ищецът е назначен при ответника на длъжност „водач на МПС“,
като с допълнително споразумение от 01.01.20г. размерът на трудовото възнаграждеиние на
ищеца е определен на 610лв. Трудовият договор е прекратен със заповед №6/03.02.20г. на
основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, по взаимно съгласие.
Ищецът твърди,че ответникът му дължи сумата от 513,06 лв., представляваща дължимо
месечно брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г.;сумата
от 39,62 лв., представляваща мораторна лихва за забава за неплащането на главницата за
месечно брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020г. до 30.04.20г.; сумата от
1,14 лв. - мораторна лихва за забава върху сума в размер на 513,06 лв., представляваща
мораторна лихва за забава на заплащането на трудовото възнаграждение за февруари 2020 г.
за периода от 09.04.2020 г. до 16.04.2020 г.; сумата от общо 1154,01лв ., представляващи
левовата равностойност на неизплатени командировъчни дневни пари общо за 45 дни по 27
евро на ден за периодите от 10.02.2020 г. до 28.02.20г., от 02.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от
13.04.2020 г. до 17.04.2020г.
5
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът мотивира решението си
единствено с оглед направеното признание на исковете от страна на ответника.
Ищецът претендира съдебни разноски от 1440лв. адв.възнаграждение, като твърди, че са
предявени множество обективно съединени искове, по всеки от които се дължи
адв.възнаграждение. Ответникът прави възражение за прекомерност,като твърди че
адв.възнаграждение следва да е съобразно заявения материален интерес.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие №92/03.07.20г. ищецът е
уговорил правна помощ и съдействие за изготвяне,подписване и внасяне на искова молба с
правно основание чл.242 вр. с чл.128 т.2 КТ, чл.215 КТ и чл.86 ЗЗД против Улусой-БГ ООД
като е уговорено възнаграждение в размер на 1440лв. с ДДС,като от договора не става ясно
как точно е определен размерът на адв.възнаграждение.
В случая съдът е сезиран с три обективно съединени иска: за заплащане на трудово
възнаграждение, за заплащане на обезщетения за забава и за дължими командировъчни.
Обезщетенията за забава макар и претендирани като отделни искове с цена 39.62лв. и
1.14лв., следва да се съобразят като един такъв, съобразно при определен общ материален
интерес,тъй като касаят обезщетение от забавата на изплащане на трудово възнаграждение.
В подкрепа на този извод са е и факта, че ищецът претендира командировъчни за различни
периода в един общ размер, който се явява цена на иска му.
При съобразяване доводите на ищеца, че по всеки един от обективно съединените искове се
дължи адв.възнаграждение съобразно Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения то по всеки от исковете се дължи държавна такса съобразно
заявения материален интерес по всеки един от исковете /чл.7ал.1 т.1 вр. с ал.2/.
Минималният размер на адв.възнаграждение по всеки един от трите иска е 300лв. или общо
900лв. без ДДС или 1080лв. с ДДС. Адв.дружество има право да начисли ДДС, който
ищецът е заплатил и му се следва. Адв.възнаграждение следва да бъде намалено от 1440лв.
на 1080лв.
Дължимата държавна такса за трите предявени иска е общо в размер на 150лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА УЛУСОЙ-БГ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. П. П. от гр.Бургас,
ЕГН ***** сумата от 513,06 лв./петстотин и три лева и шест стотинки/, представляваща
дължимо месечно брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020
г., сумата 40.76лв. /четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лихва за забава върху
6
дължимите трудови възнаграждения, сумата 1154.01лв./хиляда сто петдесет и четири лева и
една стотинки/ командировъчни за 45 дни, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 01.03.21г. до окончателното им изплащане както и сумата 1080лв. /хиляда и
осемдесет лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7