Разпореждане по дело №291/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба на „. Г. Х. К.”, срещу решение № 2924/26.5.2011 г., постановено по Г.д. № 1075 по описа за 2009 г. на РСР., в частта с която предявения иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 7 800 евро, предявен като частичен от общата стойност от 7 888,75 евро е уважен.

Сочи се от жалбоподателя, че решението е необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не е анализирал гласните доказателства във вр. с признанието на факта относно причината, поради която К. не се е явил да сключи в уговорения срок окончателен договор – незаличаване на ипотека върху имота, тъй като продавачът е имал задължение по чл. 6.1 от договора да прехвърли собствеността върху обекта, необременена с тежест, или ипотека. Отказът на ищеца да сключи сделка, поради незаличаване на ипотеката, не е скрепено с правото му да претендира от ответника неустойка за забава при неизпълнение на задължението по чл. 8 от договора. Неустойката за забава, уговорена в чл. 18 е за неизпълнение на задължение, поето в чл. 8, но не и за неизпълнение на задължение по чл. 6.1. Твърди се, че РС е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е обсъдил гласните доказателства, чиято логичност, последователност убедително налагат извода, че ищецът е уведомен от дружеството за възможността да се сключи окончателен договор. Развити са съображение на база “Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от “Б. п.”, ЕА. затова, че не могат да се правят справки дали непрепоръчана изпратена от тях пощенска пратка е получена. От друга страна пратката-писмо е изпратена на адрес в Р., съгласно уговореното, а доказателствата, представени от ищеца сочат, че К. е бил на територията на РБ. От мотивите на решението според жалбоподателя не става ясно дали съдът приема, че К. е уведомен в срока по чл. 8 от договора във формата и на адреса, посочени в договора, вкл. и по телефона. Сочи, че съдът неправилно е тълкувал волята на страните в чл. 8, според която норма нова дата за сключване на окончателен договор се съгласува само писмено. Ищецът е отказал безпричинно както да сключи сделката, след като е поканен, така и да договори писмено нова дата за изповядването й. Той не може да черпи права от свое неправомерно поведение, изразяващо се в отношенията си с продавача като несъответно на чл. 63 от ЗЗД. В писмени бележки се сочи, че уведомлението е получено на адреса в Р., което се счита съгл. чл. 29 от договора за връчено, макар и неполучено от купувача.

Ответната страна оспорва жалбата, сочейки че е неоснователна. Твърди, че страните са уговорили в чл. 8, изр. 2 и 3 писмено уведомяване за датата и мястото на сключване на окончателния договор, каквото писмено уведомление не се представя по делото, поради което не се събрани доказателства за писмено уведомяване. Като възможна причина за неизпълнението на задължението се изтъква наличието на ипотека върху имота, тъй като продавачът се е задължил в чл. 6.1 от договора да прехвърли собствеността на имота без вещни тежести, възбрани и вписани ипотеки. Нелогично е твърдението да не се яви купувача да сключи окончателен договор след като е изплатил цялата стойност по договора.

Въззивната жалба е допустима, но според настоящият състав неоснователна.

С решението в атакуваната му част РС е уважил предявения от В. К. против „. Г. Х. К.”, иск за сумата от 7 800 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 26.3.2009 г. до 23.4.2009 г. на задължението на ответното дружество да сключи окончателен договор в изпълнение на задълженията си по предварителен договор GР-155/22.6.2007 г., която сума е предявена частично от обща стойност от 7 888,75 евро.

От доказателствата по делото се установява следното от фактическа и правна страна:

Между страните по делото на 22.6.2007 г. е сключен предварителен договор GР-155 като „. Г. Х. К.”, в качеството на продавач се е задължил извърши всички строителни и довършителни работи и да предаде обекта, посочен в договора на купувача В. К. в рамките на 20 месеца след подписване на този договор и заплащане от купувача на авансовата вноска по чл. 4.1.1. Този 20-месечен срок е изтекъл на 22.2.2009 г. Съгласно чл. 8 от договора нотариалното изповядване на окончателната сделка следва да се извърши в срок до 30 работни дни, считано от заплащането на последната вноска и издаването на разрешение за ползване на сградата. За целта продавачът следва да уведоми писмено купувача за датата и мястото на което ще се сключи окончателния договор, включително и по факс като определя дата и час за сключване на договора. Определената дата според уговореното не може да бъде по-рано от 10 работни дни от датата на уведомлението. Страните не спорят, а и представеното разрешение за ползване на сградата, в която се намира обекта е видно, че е издадено на 12.12.2008 г., а последната вноска от 144 627,12 евро според представен платежен документ е внесена на 10.2.2009 г.

В чл. 18 е уговорена неустойка в случай че продавачът не изпълни задължението си навреме да прехвърли собствеността на недвижимия имот в полза на купувача, равняваща се на 0,1% на всеки ден закъснение, от цената в чл. 2, но не повече от 3% от нея.

Цената според чл. 2 възлиза на 219 132 евро без ДДС и ДДС в размер на 43 826,40 евро.

Според правното основание на предявения иск – чл. 92, ал. 1 от ЗЗД - неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В настоящият случай правилно и законосъобразно е прието от първоинстанционният съд, че продавачът“. Г. Х. К.”, не е доказал изпълнение на задължението си по чл. 8 от договора да уведоми писмено и по факса К. за датата и мястото за сключване на окончателната сделка в срок до 30 работни дни, считано от заплащането на последната вноска или от 10.2.2009 г. до 26.3.2009 г. Изпълнението на поетото задължение с договора следва да се установи с представянето на писмени доказателства за уведомяването, поради което правилно и законосъобразно не са съобразени събраните гласни доказателства по отношение на този факт. Затова несъстоятелни са доводите в жалбата за нарушение на процесуалните правила за тяхното неанализиране от РС и съображенията относно причините за невъзможността да представят писмени доказателства за уведомяването, базирани на “Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от “Б. п.”, ЕАД. Не са ангажирани доказателства, че изпращането е станало и по факса. Съображенията на дружеството-жалбоподател в допълнителни писмени бележки, че са изпратили писмото-уведомление на посочения в договора адрес в Г. Р. не се доказа, поради което необосновано се твърди, че е връчено, макар и неполучено от купувача, който се е намирал според П. му в този период в РБ. От свидетелските показания се установява, че са провеждани разговори с К. при които обаче ответното дружество не е определяло конкретна дата и място за изповядване на сделката. Нито един свидетел не сочи да е уведомил К. за определена дата и място за сключване на окончателната сделка. Това съответства и на безспорния за страните факт, че в срока до 30 работни дни, считано от заплащането на последната вноска от 10.2.2009 г., е имало ипотека върху имота, поради което не е определяна дата от продавача за окончателната сделка, нито е била съгласувана такава между страните. В този срок продавачът е бил неизправна страна по предварителния договор, за да сключи окончателен, тъй като според чл. 6. 1 е поел задължение към момента на сключване на окончателен договор върху имота да няма вписани ипотеки, възбрани или други вещни тежести, както и висящи съдебни спорове. Ипотеката е вдигната на 22.4.2009 г. и след 5 дни на 27.4.2009 г. е сключен окончателния договор, оформен с нотариален акт №128/2009 г. Или за срока от 26.3.2009 г. до 22.4.2009 г., за който е уважен размера на претенцията от РС, продавачът е в забава. Възражението на жалбоподателя, че наличието на ипотека е без значение, тъй като неустойка се дължи при условията на чл. 8 от договора, където такова условие няма е абсурдно, тъй като е направено извън контекста на волята на страните, изразена в договора и по специално в чл. 8 във вр. с чл. 6 от договора. Изпълнението на задължението от „. Г. Х. К.”, за писмено уведомяване на купувача за датата и часа на сделката, предполага изпълнение от негова страна на всички поети с договора задължения, имащи отношение към изправността му за сключване на окончателния договор. Няма законова опора извода в жалбата, че въпреки неизпълнен от страна на дружеството изричен ангажимент върху имота да няма ипотека да се твърди, че насрещната страна в разрез с чл. 63, ал. 1 от ЗДД не е изпълнила точно и добросъвестно задълженията си и че по арг. от чл. 81 от ЗЗД причината за несключване на окончателния договор не може да се вмени във вина на продавача. Според съда няма неизпълнено конкретно договорно задължение от купувача К.. За него видно от договора не е имало насрещно задължение относно задължението на „. Г. Х. К.”, да му изпрати уведомление за датата и мястото за сключване на окончателен договор. За него е съществувало задължение след надлежното му уведомяване да се яви на уречения ден и място, а ответникът не сочи къде и кога е следвало да се яви. По изложените съображения поради неоснователност на доводите на жалбоподателя, съдът потвърждава решението в атакуваната му част.

Жалбоподателя ще следва да плати на въззиваемия направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, ОС

Р Е Ш И:

Потвърждава решение № 2924/26.5.2011 г., постановено по Г.д. № 1075 по описа за 2009 г. на РСР., в атакуваната част, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 7 800 евро, предявен като частичен от общата стойност от 7 888,75 евро.

Осъжда „. Г. Х. К.”, да заплати на В. П. К. направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1 800 лв.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: