ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 308
гр. В., 30.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20231300500129 по описа за 2023 година
Постъпила е молба вх.№1434/02.05.2023 г. от адв. С. И. при АК-В., като
пълномощник на ищеца ,с която моли на основание чл.248 от ГПК да се
изменени постановеното по делото определение, с което съдът се е
произнесли по разноските по делото, като отмените, респективно намали
същите, по следните съображения:
Производството па трудови дела е безплатно за работниците и
служителите по силата на чл.359 от КТ, в това число за такси и разноски- за
свидетели, вещи лица и др.
В случая ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски,
съгласно т.23 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№
6/2012г.,ОСГТК на ВКС.
От друга страна производството по делото е прекратено от ВОС, поради
отказ от предявените искове направен преди разглеждане на делото от
въззивната инстанция, поради което се поддържа,че разноски за въззивно
производство не следва да се присъждат, тъй като на практика такова не е
реализирано.
Не на последно място следва да се отбелязва, че производството пред
ВОС е отпочнало по въззивна жалба на ответната по делото страна, с която се
оспорва решение на ВРС, с което изцяло са уважени исковете. До
1
постановяване на ТР по т.д. №1/2020г. на ВКС, ВОС потвърждавал решенията
на ВРС изцяло. Отказът от исковете се наложил именно поради
произнасянето на ВКС с решение, което се явявало в противовес е
утвърдената до този момент практика на ВОС по делата с идентичен предмет.
Респективно, ищецът не следвало да търпи вреди, изразяващи се в заплащане
на разноски по конкретното дело, по изложените по горе съображения.
Ответната страна не е взела становище по молбата.
След като взе предвид събраните по делото доказателства Окръжен
съд прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Действително производството по трудови дела е безплатно за
работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество -
ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/,като безплатността се отнася
за всички държавни такси и други разноски по производството / за
свидетели,вещи лица и пр./и обхваща всички видове производства. Тя обаче
не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските, направени
от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана
от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на
делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание
/чл.78 ал.З ГПК/.
Към тях следва да се включват разноските за държавни такси и за
възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя, тъй като не е
налице законова разпоредба,която да не позволява това.
Законодателят е отчел обстоятелството, че при някои категории граж‐
дански правоотношения, при които е засегнат по-пряко общественият инте‐
рес, или едната страна е социално и икономически слаба, невъзможността за
внасяне на държавна такса или на разноски би било препятствие на достъпа й
до правосъдие.
За да улесни достъпа до правосъдие в такива случаи, законът е
предвидил възможността да бъдат освобождавани страните по определени
категории дела както от задължението за внасяне на такси, така и от
задължението за внасяне на съдебни разноски. При това освобождаването от
тези задължения произтича пряко от закона и съдът следва само да
констатира наличието на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 83,
ал. 1 ГПК. Лицата, които се позовават на действието на споменатата
2
разпоредба, следва да установят надлежно осъществяването на съответния
юридически факт от категорията на посочените в споменатата разпоредба
основания за освобождаване от такси и разноски. Твърденията за
осъществяване на посочено в чл. 83, ал. 1 ГПК основание не създава
задължение за съда сам да събира доказателства. Съдът е длъжен само да
провери твърденията на страната, с оглед представените от нея писмени
доказателства.
В мотивите на свое Решение № 3 по КД № 3 от 2008 г. Конститу‐
ционният съд възприе становището, че при хипотезата на чл. 83, ал.1 ГПК
законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси
се определя не от вида правен субект - носител на съдебно предявеното пра‐
во, а от характера на самото право или от начина на неговата защита. Касае се
за съдебни производства, образувани по искове на работници, служители и
членове на кооперации, произтичащи от трудови правоотношения, за из‐
дръжка, за обезщетения от вреди или искове, предявени от прокурор или от
назначени от съда особени представители на лице с неизвестен адрес.
Голямата значимост на защитаваните с тези искове права налага
освобождаване от заплащане на такси - по разпореждане на закона и с цел да
се осигури достъп до правосъдие по посочените категории съдебни спорове с
особено социално значение.Освобождаването от такси и разноски позволява
на икономически по-слабата страна да води успешно процеса въпреки
липсата на парични средства за авансово заплащане на дължими такси и
разноски.
Самият закон обаче прави разлика между задължение за внасяне на
такси и разноски и отговорност за заплащането на сторените от другата
страна разноски. Дори и в случаите когато страната е освободена от
задължение за внасяне на такси и разноски по производството,
неблагоприятен за нея изход на процеса води до възникване на отговорност за
разноски към другата страна. Това задължение не е израз на противоправно
препятстване на достъп до правосъдие, а е законова последица в полза на
неиницииралата производството или действието страна за компенсиране на
изразходваните от последната средства за участие в процеса, тъй като те са
законова последица от разрешаването на правния спор и съответното искане
на страната.
3
Задължението за внасяне на такси и разноски и отговорността за
заплащането на сторените от другата страна разноски са два различни правни
института,като правни норми от единия не могат автоматично да се прилагат
по отношение на другия. Задължението за внасяне на такси и разноски се
гради върху принципа ,че такси се дължат винаги с изключение на изрично
предвидените в закона случаи и че всяка страна сама поема разноските си с
изключение на изрично предвидените в закона случаи .
Отговорността за заплащането на сторените от другата страна разноски
е безусловна и законът не предвижда нито едно изключение от това правило.
Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което
е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е
деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само
разноските за производството, направени от спечелилата делото страна. От
материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за
разноски по делото не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако
държавата поеме изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на
съда.
Макар и освободен по трудовото дело от заплащането на такси и
разноски към бюджета на съда, ищецът - работник или служител с
предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда,
причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от последния
такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена.
Обратното би било в нарушение на принципа за равнопоставеност на
страните в частните правоотношения и в гражданското съдопроизводство
(Чл.9 ГПК).
Действително по въпроса дали ищците по искове,произтичащи от
трудови правоотношения са освободени от отговорността за заплащане на
разноските за вещи лица ,свидетели и пр., направени от другата страна по
делото, когато тя го е спечелила има противоречива практика на ВКС (напр.
Определение № 101/24.02.2011г. по ч.гр.д. № 555/2010г. на IV ГО на ВКС ).
В обратния смисъл е както по –старата практика на ВКС (
Определение № 753 от 20.12.2011 г. по ч.гр.д. № 564/2011 г., IVг.о. на
ВКС),така и по –новата практика (Определение № 909 от 22.12.2014 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 6162/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Л. Б. , Определение
4
№ 713 от 3.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3175/2014 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Б. Ц. и др.).
Окръжен съд-Видин намира за правилна втората съдебна практика по
изложените по-горе съображения.
По настоящото дело Окръжен съд-Видин е присъдил разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд-Б. и пред Окръжен съд-В.
в размер на по 100 лв. ,както и 50 лв.за държавна такса за въззивно обжалване
.Както се посочи по-горе,служителят е освободен от заплащането на
държавна такса ,когато е дължима от него ,но не и от заплащането на
държавната такса ,платена от насрещната страна и явяваща се разноски по
делото .
Неоснователен е развитият довод,че не следвало да се присъждат
разноски на насрещната страна пред Окръжен съд-В. ,тъй като въззивното
производство не било реализирано,тъй като въззивното производство се
инициира с жалба на заинтересованата страна (Чл.259 ал.1 ГПК ) и приключва
с постановяването на решение .Насрещната страна е направила разноски за
държавна такса и е извършила процесуални действия (депозиране на въззивна
жалба и отстраняване на нередовности на въззивната жалба чрез внасяне на
държавна такса) чрез упълномощен юрисконсулт ,поради което въззиваемата
страна дължи и направените от насрещната страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение .
С постановяването на ТР по т.д. №1/2020г. на ВКС е уеднаквена
противоречивата съдебна практика ,като постановените преди това съдебни
решения от инстанциите по същество в обратния смисъл не са основание за
приемане на друго становище по отношение на разноските.
Съдът с оглед изложените съображения приема молбата за основателна,
за което и на основание чл.248, ал.3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1434/02.05.2023 г. от адв. С. И.
при АК-В., като пълномощник на ищеца И. Г. М.,с която моли на основание
чл.248 от ГПК да се изменени постановеното по делото определение, с което
съдът се е произнеслъл по разноските по делото.
5
Определението ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПО РЕДА НА Глава 21
ГПК пред Апелативен съд-С. .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6