№ 1593
гр. Варна, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502342 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, вр. Чл.17 от Закона за защита срещу домашно
насилие.
Образувано по въззивна жалба на Д. Р. К.- С. и А. В. К., чрез пълномощник адв.Р.Д., срещу
постановеното решение № 2167/01.07.2022г. на ВРС, по гр.д.№123/2022г., в частите, с които е
прието, че въззивниците са осъществили акт на домашно насилие спрямо М. С. и децата М. и С.
С.и и на въззивниците са наложени глоби и са наложени мерки за осъществено спрямо
въззивниците домашно насилие от страна на М. С., като считат същите за недостатъчни за
възпиране на актовете на насилие.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановена в нарушение на процесуалния закон, в противоречие със събраните по делото
доказателства и интереса на децата. Твърди, че материалната доказателствена сила на
представеното декларация по чл.9 от ЗЗДН е оборена от представените по делото доказателства.
Излага се, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. не са разгледани и
обсъдени в тяхната съвкупност и цялост всички събрани по делото доказателства, поради което са
направени неправилни и необосновани изводи за извършено от жалбоподателките домашно
насилие, спрямо М. С. и децата М. и С.. Съдът е обосновал изводите си преимуществено на
показанията на разпитаните по делото свидетели, които не са били очевидци на случилото се на
08.01.2022г. и не са възприели пряко конфликтната ситуация. Не са обсъдени показанията на
свидетелите, ангажирани от въззивниците, които установяват състоянието на Д. С. след
осъщественото от М. С. физически насилие спряма нея. Считат, че от събраните доказаетлства
безспорно се установява, че М. С. е осъществил психическо и физическо насилие, спрямо двете
въззивници със степен и интензитет, които засягат в значителна степен тяхното психо-
емоционално състояние и физическо здраве и това на децата. Твърдят, че въпреки постановените
мерки М. С. продължава да осъществява насилие спрямо Д. С.. При определяне на мерките за
защита на въззивниците, не е взето предвид, че срещу М. С. са подавани многократно сигнали до
органите на полицията и той многократно е предупреждаван с протокол за полицейско
1
предупреждение и е образувано досъдебно производство. Считата, че за тяхната защита и защита
на двете деца, следва да се наложат и останалите, предвидени в ЗЗДН мерки, а именно: да се
задължи М. С. да не доближава въззивниците и децата, жилището, което те обитават,
местоработата на въззивниците и училището, което посещават децата. Претендира се отмяна на
решението в обжалваните части и се постанови ново, с което да се отхвърли молбата на М. С., за
постановяване на мерки за защита от домашно насилие да се отхвърли, като неоснователна и да се
отменят наложените мерки спрямо въззивниците и се наложат мерки за защита по чл.5, ал.1,т.1 и
т.3 ЗЗДН по отношение на двете въззивници и децата за осъществяваното спрямо тях насилие от
страна на М. С..
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна М. С. С., чрез адв. М. П.,
с който се оспорва жалбата като неоснователна. Излага се, че съдът правилно е интерпретирал
събраните по делото доказателства и е постановил законосъобразно решение, като моли същото да
бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
На 10.01.2022г. М. С. С., в лично качество и като родител на децата М. М. С., р. на
26.09.2015г. и С. М. С., р. на 27.08.2013г., е депозирала молба пред ВРС, в която излага, че
ответниците по молбата Д. Р. К., която е съпруга на молителя и майка на децата и А. В. К. – майка
на първата ответница и баба на децата, извършили на 08.01.2022г. домашно насилие спрямо
молителя и децата. На посочената дата около 19.00часа, Д. се приготвяла да излиза, а децата били
във всекидневната на семейното на страните жилище с баба си. Молителят чул, че М. изпищяла и
започнала да плаче; той влязъл в стаята да провери какво се случва, а М. му казала, че баба й я
ударила. А. крещяла, че децата нямат възпитание и били глупави. С. казал на А., че й дава половин
час да се изнесе от жилището, при което Д. влязла в стаята и ме казала, че ще го убие. Започнала
да го удря с ръце по главата и тялото, да го дере с ноктите си. А. се нахвърлила също върху
молителя и го ударила с някакъв предмет по главата. Всички това се случило пред децата.
На 12.01.2022г. е депозирана молба от Д. Р. К. –С., за налагане на мерки по ЗЗДН срещу М.
С. С. за осъществено от него на 08.01.2022г. В молбата са изложени твърдения, че на посочената
дата молителката слагала масата за вечеря, а майка й А. направила забележка на дъщерята на
молителката и ответника да си прибере рисунките от масата. Детето отишло в другата стая и
казало на баща си, че баба му го бие Ответникът започнал да ругае А., като я наричал „дърта
курво..“, „боклук“, „боклуци нещастни“, „гладни въшки“ Посегнал към А. и започнал да я блъска с
ръце по главата. Д. се опитала да му обясни какво се е случило, а той се нахвърлили срещу нея,
замахнал да я удари и й нанесъл удар в лявата част на главата. Падайки назад, Д. изгубила
равновесие и опитвайки се да се задържи за ответника го одрала с нокти, захващайки се за
тениската му. Ответникът продължил да удря молителката пред децата, като й нанесъл удар в
корема. А., за да защити дъщеря си също се намесила и ответникът ударил и нея с крак.
На 12.01.2022г. е подадена молба за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН от А. В. К.,
в която се излага, че на 08.01.2022г. ответникът М. С. е осъществил спрямо нея домашно насилие,
като отправил обидни думи и й нанесъл побой, като я ритал в областта на бъбреците, съборил я на
земята и я блъскал, като всички това се случило в присъствието на децата М. и С.- внуци на
молителката и деца на ответника.
Трите молби са обединени за разглеждане в едно общо производство по гр.д. № 123/2022г.
Д. С. оспорва изложените в молбата на М. С. твърдения за извършено от нея насилие.
В депозираните отговори на молбите от Д. С. и А. К., М. С. поддържа становище за
неоснователност на молбите и оспорва твърденията за извършено от него насилие.
Всеки от молителите се депозирал и декларация по реда на чл.9 ЗЗДН, в която е изложил
твърдения, идентични с изложените в исковите молби.
Съдебният състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Молбите, инициирали производството пред ВРС са подадени от лица, които твърдят, че са
пострадали от домашно насилие, извършено от лица в хипотезата на чл.3, т.1, т.4 и т.7 ЗЗДН и в
рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Представена е
2
изискуемата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
От представеното по делото удостоверения се установява, че М. С. С. и Д. Р. К. са съпрузи,
сключили граждански брак на 07.03.2020г. и са родители на децата М. С. и С. С..
Представена е медицинска документация: удостоверение №35/2022г., издадено от Д-р С.М., в
което е посочено, че след извършен преглед на М. С. С. на 09.01.2022г. са констатирани
травматичен оток и кръвонасядане по главата, кръвонасядания и ожулвания по лицето, шията, ляв
горен крайник в резултат на удари с или върху твърди предмети, които в своята съвкупност са
обусловили чувство на болка и страдание. В удостоверението е посочено, че травматичните
увреждания отговарят да бъдат получени в указаните от прегледаното лице време и начин, а
именно: на 08.01.2022г. съпругата му го нападнала и му нанесла удари с ръце, драскан е с нокти по
лицето, ръцете, гърдите, а майката на съпругата му му е нанесла удар с предмет в областта на
главата; удостоверение №1/2022г., издадено от отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ
„Св.Марина“ЕАД с което са констатирани: умерено изразен травматичен оток на кожата в
окосмената част на главата, в лявата теменна област в диаметър 6-7 см.; кръвонасядания по двете
предмишници, ожулване по лявата предмишница и кръвонасядания по предната повърхност на
двата хълбока при извършен на 08.01.2022г. преглед на Д. К., които увреждания са в резултат от
действие на твърди тъпи предмети чрез удар с или върху такива и е възможно да бъдат получени
по начина и във времето посочени от освидетелстваната- побой нанесен от съпруга й на
08.01.2022г.
Видно от представеното становище на психолог Е.Й., с децата М. и С. са проведени две
последователни индивидуални консултации, след заявка от страна на тяхната майка, детето С. се
разстройва, когато споделя за случилото се на 08.01.2022г., а М. споделила с психолога, че баба й я
ударила, защото рисувала. Децата са разказали, че майка им често крещи на баща им, а те плачат и
се крият. Според психолога децата се отглеждат в дисфункционална среда и са свидетели на чести
караници между родителите им, както и на агресивна проява от страна на майката към бащата.
Представено и становище на клиничен психолог Р.С., в което е посочено, че и при двете деца
се установява остра травматична стресова реакция, следствие на преживените конфликтни
ситуации в семейството и последващото отделяне от майка им.
Представено и становище, изготвено от психолог, след проведена консултация с Д. К., в
което е посочено, че Същата има данни за преживяна остра стресова реакция; препоръчана е
психотерапия за преодоляване на кризисните преживявания и породените ситуативни изменения в
общото психологическо състояние.
Видно от представените от ОД на МВР Варна, докладна записка и протоколи, по повод
получен сигнал на тел.112 на 08.01.2022г. в интервала от 19.00-20.00часа полицейски служители са
посетили адрес на ул.“Орхидея“ №24, ет.3, ап.10, като са съставени протоколи, с които е
отправено предупреждение до М. С., Д. С. и А. К.. В докладната записка е посочено, че
посочените лица са били без видими наранявания.
По делото е прието заключение на СПЕ, от което се установява, че децата С. и М. се намират
в ситуация на ескалиращи конфликтни отношения между родителите им; децата са възприели
случилото се на 08.01.2022г., като акт на физически и емоционално насилие между родителите,
довело до извеждане на майка им с линейка; събитието е предизвикало негативен стрес за децата,
силна уплаха и безпомощност; към баба си А., децата изпитват амбивалентни чувства – психичен
дискомфорт, възникнал на базата на лични възприятия от съвместния им живот, родителските
спорове по повод престоя на А. в дома и процесното събитие; във възприятията на децата не е
констатиран акт на емоционално или физическо насилие от някой от родителите им на процесната
дата, а само насилие между двамата родители; децата показват силни негативни преживявания;
голяма е вероятността поведението на родителите да е формирало у тях психотравма; липсват
данни децата да изпитват страх от някой от родителите.
Съгласно показанията на свид. Г. П./ служител в ОД на МВР/ страните многократна са
подавали сигнали за пререкания и конфликти между тях. Свидетелят е изготвял преписки, в които
се включват изложения на всяка от страните, без да проверява истинността на заявените от тях
факти, като той няма преки впечатления от инцидентите. Свид. С. Д. е посетил дома на страните
във връзка с подадения сигнал и заявява в показанията си, че установили, че е имало физическа
саморазправа. Жената казала, че се чувства зле и извикали Бърза помощ; мъжът имал драскотини,
а тениската му била скъсана. Свид.Д.Г. също е посетил адреса по повод на подаден сигнал за
3
семеен скандал. Според свидетеля нето мъжът нито жената имали видими наранявания. Жената
казала, че и е лошо и повикали Бърза помощ. Д. заявила пред свидетеля, че М. я нападнал.
Свид Г.Кирилов заявява в показанията си, че страните са в напрегнати отношения от много
време. На 08.01.2022г. се обадил по „Вайбър“ с видеовръзка на М. и чул М. да плаче, М. попитал
защо плаче и Д. се нахвърлила върху М.. Свидетелят чувал какво става, но не виждал картина.
Децата плачели. Свидетелят чул А. да казва на М., че е глупак и децата му са глупаци. Д. му казала
„не успях да те подлудя, но сега щете убия“.
От показанията на свид. А. Б., който като медицинско лице в Бърза помощ е посетил дома на
страните на 08.01.2022г. по подадения сигнал се установява, че молителката Д. С. била с високо
кръвно, в нервна криза и не говорела. От полицаите и майката на пациентката, свидетелят разбрал,
че е имало семеен спор. Пациентката била неконтактна, гледала в една точка, наложило се помощ
от психиатър. Според свидетеля съпругът на пациентката бил притеснен и не му било много
приятно, но помогнал при свалянето и до линейката. Забелязал по шията на съпруга няколко
драскотини. Освен капките кръв на върха на пръста на Д., за които майка й обяснила, че е тя я
убола, за да спадне кръвното и психичното състояние, свидетелят не е забелязал други
наранявания.
В представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП Варна е дадено становище, че
от важно значение е да се намери вариант за поддържане на нормална комуникация и добър диалог
между родителите на децата и съжителстващата роднина, по въпроси, касаещи развитието на
децата и тяхното здраве; родителите и бабата на децата по майчина линия следва да се въздържат
от поведение, което да застрашава здравето на децата и създава предпоставки за нарушаване но
психо-емоционалното им състояние.
От съвкупния анализ на събраните доказателства съдът намира за доказано, че отношенията
между страните по делото са влошени и често са възниквали конфликти, както и че на 08.01.2022г.
е имало конфликт между тях. М. С. се скарал с Д. С. и А. К..
Съдът приема за установени твърденията на молителите, че вербалната агресия са проявили
и тримата, като същата е преминала в ясно изразена физическа агресия. И тримата молители са
осъществили насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН един спрямо друг на посочената дата и то в
присъствието на двете деца на Д. и М. С.и. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че Д. С. и А. К. са осъществили насилие спрямо М. С., изразяващо се
в отправяне на обиди, заплахи, както и чрез действия – нанасяне на удари, одрасквания. От друга
страна М. С. също е осъществил насилие спрямо молителките Д. С. и А. К., като е отправил обиди
и нанесъл удари и на двете. Посочените действия са извършени в присъствието на децата.
Посоченото в представените по делото декларации по чл.9 ЗЗДН от всеки от молителите се
потвърждава от показанията на свидетелите, които кореспондират със заявеното в декларациите и
представените медицински документи. От доказателствата, в тяхната съвкупност се установява, че
и тримата са извършили актове на домашно насилие, независимо дали са се провокирали един
друг. Провокацията към агресия, не представлява обстоятелство, което може да игнорира факта на
насилие и първоинстонционният съд правилно е изложил установените по делото факти.
Правилно е прието, че е налице осъществено домашно насилие и по отношение на децата М.
и С., тъй като установените агресивни действия от страна на тримата молители са извършени в
присъствието на двете деца. От доказателствата по делото се установява, че чрез поведението си на
постоянни конфликти и караници и конкретно чрез действията си на 08.01.2022г. и двамата
родители са допринесли за нарушаване на психо - емоционалното състояние на децата си. От своя
страна А. К. също е участвала в конфликта и е извършила действия, представляващи насилие по
смисъла на ЗЗДН спрямо бащата на децата, в тяхно присъствие, както и физическа агресия спрямо
детето М..
В случая ръководейки се предимно от най-добрият интерес на децата, първоинстонционният
съд правилно и законосъобразно е задължил всички страни по делото да се въздържат от
извършване на насилие спрямо децата.
Наложените мерки са в минимално предвидените в закона предели.
С оглед установената форма на домашно насилие и влошените взаимоотношения между
страните, районния съд правилно е наложил мерките предвидена в чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН –
задължаване на всички страни да се въздържат от извършване на домашно насилие и им е
наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл.5, ал.3 ЗЗДН
4
Съдът намира, че така определените мерки в достатъчна степен ще проявят своето
предупредително и възпиращо действие, с цел избягване на по-нататъшни конфликти и страните и
ще ги стимулират да обмислят отношенията си и променят поведението си един спрямо друг,
както и спрямо децата М. и С..
Предвид изложеното, решението на ВРС, следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2167/01.07.2022г., постановено по гр.д.№ 123/2022г. по описа
на ВРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5